– Г-н Костов, пиратка, динамит или какво точно гръмна пред вашата къща? Питам ви, защото едно е интерпретацията, другото е свидетелското показание, друго е вашето лично мнение.
– Все пак компетентните органи трябва да кажат. Те твърдят, че взривът е с 400 грама тротилов еквивалент. Ако позволите, да свържем нещата. По време на ваканцията аз дадох едно интервю във вестник “24 часа”, след което бях извикан на разпит. Едновременно журналисти и наблюдатели, известни с връзките си с управляващите и с БСП, излязоха със силно хулителни коментари във връзка с това интервю. По нареждане на Главна прокуратура следствието направи опит да ме злепостави с викане на разпит. Очевидно това нещо не изпълни задачата си, защото не мога да бъда полезен на следствието – нямам конкретни факти и документи, които мога да му дам, за да може то пък да ги добави към материалите за повдигане на обвинение срещу конкретните извършители на най-кървавата касапница в България. И след като стана ясно, че този опит за сплашване е бил неуспешен, гръмна този взрив. Така са подредени събитията. Ето защо аз считам, че това е опит да ми бъде затворена устата или по-скоро предупреждение за затваряне на устата.
– Вие споменахте БСП и управляващите, обаче и от страна на левицата, и от страна на управляващите проявиха солидарност с вас. Удовлетворен ли сте от тази реакция?
– От тази реакция съм удовлетворен, но не съм удовлетворен от начина, по който БСП се дистанцира от своите отговорности. Тази партия носи големи отговорности в сектора за сигурност чрез президента, чрез хората, които той е назначил в специалните служби, в полицията. В този смисъл аз виждам двойственост на позицията им. От една страна, те са длъжни да реагират така, защото всички политици трябва да бъдат солидарни при такова провокиране на демокрацията. От друга страна, те бягат умело от отговорността, която очевидно носят. В този смисъл не съм доволен. От начина, по който се приплъзгваме по отношение на истината за това, което става.
– А истината каква е?
– Истината е тази, която се опитаха и чрез поръчката към следствието, и чрез този криминален акт да заглушат. Тя е проста – правителството наистина е провалено в противодействието си на престъпността. То и не само то, и другите органи практически не вършат работата, за която са избрани. Нещо още по-лошо – това, което ДСБ казват, е, че има свързване, има прикриване или покриване на престъпниците, и то специално на организираната престъпност от страна на МВР, на следствието и на прокуратурата. Това е една много горчива истина. Ние говорим даже за това, че тази връзка вече се институционализира. Голяма част от политиците в България обаче не искат да го признаят. Знаете ли какво ми казаха съвсем наскоро като реакция от чужбина: отвън вие все повече започвате да изглеждате като територия на престъпници, не като държава.
– Какво смятате да предприемете за своята собствена сигурност?
– Първо нека да кажа съвсем ясно. От всички неправилни мои характеристики най-неправилната е, че мога да бъда сплашен. Не мога да бъда изплашен нито с викане в следствието, нито с взривове. Нека да бъде съвсем ясно това – ще продължавам, тъй като това, което говоря, то не е моя лична позиция. Това е позиция на много хора, на всички хора в ОДС и на ДСБ, на всички експерти, които са били в управлението през 1997-2001 година. Това е позиция и на много хора, които в момента са в сектора за сигурност, които трябва да действат срещу престъпниците и които на практика не могат да развият своите възможности.
– Упрекват ви, че имате интерес от това, което се случва. Този взрив ви дава възможност да застанете в позата на атакувания, да се оплачете?
– Нещо повече – казват, че съм си го инсценирал сам. И такова нещо се казва. Ще отговоря само така – сериозните и отговорни политици реагираха по този начин, който вие казахте преди малко. А иначе от тази сутрин съм с охрана, назначена от НСО. Очевидно не е толкова елементарно и безотговорно.
– Кой се опитва да ви сплаши и да ви затвори устата?
– Знам кой е наредил на следствието и вие можете да се сетите кой е разпоредил да направи това и да извърши една комбинация за злепоставяне заедно с вестници, които изпълняват такива поръчки. Това стана през месец август и аз настоявам това нещо да го кажа пред вас още един път. Ние от ДСБ доказахме, че няма да се поддадем на заплахи и ще продължим да говорим.
– Вярно ли е, че сте отказали съдействие на следствените органи и не сте ги пуснали в дома си?
– Не. Те влязоха и си направиха претърсването. Така че аз не съм възпирал следствието. Това е нов опит за моя дискредитация. Никой от следствието обаче не постави въпроса за охранителните камери пред къщата ми. Има и запис, но те не поискаха да се изясни това обстоятелство. Това искам да го кажа съвсем открито. Но пред вас, журналистите, няма да коментирам какво има на камерата. Защото в момента, в който започваме да коментираме неща, които са свързани с едно следствие, ние правим това, което правят от една служба за връзка с медиите, като изнасят непрекъснато материали от следствието и ги публикуват във вестниците. И по този начин фактически като престъпници пречат следствието да се проведе. За съжаление аз нямам доверие на следователите, които осъществяват това разследване, и нямам доверие на тази служба, която изпълнява политически поръчки. Нямам доверие и на прокуратурата.
– Смятате ли, че това е политически сценарий за налагане на стил на управление “твърда ръка”, за която се говори от няколко месеца в държавата?
– Това трябва да го видим в контекста на инициативата на хора, на които конституцията им забранява да пишат българските закони за противодействие на престъпността. В частност НПК или Законът за противодействие на организираната престъпност. Това е законодателство, което орязва правата на гражданите и ги хвърля в ръцете на едно правораздаване, което не е доказало, че си върши работата и че не е свързано със самите престъпници. Така че това води и към тази идея, за която вие казвате. Министерството на пропагандата пропагандира един образ на един народен герой, на който всички ние трябва да ръкопляскаме. Само че аз лично го освирквам този народен герой.
– Смятате ли, че има политици в БСП, които се опитват да сплашват политици?
– Разбира се, че смятам. Ако питате за НДСВ, пак ще кажа “да”. Но конкретни имена, да набеждавам хора без категорични факти, аз не мога да направя. Ето например тези специалисти реагират по един и същи начин. Това са всъщност истинските провокатори на напрежението. Това са хората, които създават и хвърлят тези димки на сцената на престъпността. Това са тези, които веднага обявяват, че след като убият някого, че той е убиец. Като извършат атентат, след това казват, че това са някакви хора, дошли от чужбина.
– Казахте, че няма да се поддадете на сплашване. Каква е цената, която сте готов да платите в битката с престъпността?
– Да твърдя, че не съм притеснен, ще излъжа. Притеснени сме вкъщи, но не сме изплашени. Такива неща на нас не ни влияят. Това е шестото посегателство срещу нашия дом. Всеки път ние сме съдействали на органите на реда, но нито веднъж не са открили извършителите. Така че моят живот вече 15 години е такъв. Но лошото е, че нивото на сигурност падна прекалено много.
