След 10 часа дебати на 16 ноември парламентът прие бюджет 2007 на първо четене. Споровете между управляващи и опозиция се концентрираха около въпроса кое му е европейското на първия бюджет на България като страна член на ЕС. Управляващите го определиха като бюджет на по-голямата заетост и на по-високия жизнен стандарт за гражданите. Според опозицията обаче и с този бюджет доходите на българите ще останат най-ниските в Европа.
– Казахте, че не сте подкрепили бюджет 2007, защото той е основан на неистинска информация. Какво имате предвид?
– Прогнозата за приходите за 2007 г. не отчита актуалната информация – не стъпва върху реалния размер на брутния вътрешен продукт за 2006 г., не е съобразена със значителното преизпълнение на приходите към септември т.г. Макроикономическите анализи показват, че относителният дял на бюджетните приходи спрямо брутния вътрешен продукт за 2006 г. ще достигне около 43%, както през миналата година. Тоест цялата прогноза за 2007 г. e изготвена на базата на занижена оценка. През тази година приходите ще бъдат по-високи с 2.1 млрд. лв., отколкото предвидените по закон, което отсега гарантира около 1 млрд. лв. преизпълнение през следващата година.
Много шум се вдигна, че влизането в Европейския съюз ще бъде много силен трус заради проблеми със събираемостта на ДДС, заради вноската в бюджета на общността и пр. Но не се държи сметка за останалите фактори. На тази база e и нашата оценка, че се прави бюджет по социалистически: нисък план – високо преизпълнение.
– Практиката с преизпълнението на приходите обаче започна още през 1998 г., когато вие бяхте премиер?
– Тогава не е било практика, а невъзможност да се направят точни планове. Причината са трусовете – над 1000% инфлация и 13% дефицит, които вече са забравени от повечето хора, но които не позволяваха да се правят верни прогнози. Този опит за сравнение не отчита съвършено различния контекст от втората половина на 90-те години в сравнение със сегашния. Вече имаме зад гърба си девет години финансова стабилност и да се държим, като че ли сме в началото на финансовата стабилизация, е неуместно. Това може да го направи само екип, който не си дава сметка за възможностите, които финансите на страната дават през 2007 г. Те създават предпоставки за много по-силна политика по отношение на растежа, на усвояването на европейските фондове и т.н.
– Реално ли са оценени в бюджета евентуалните еврорискове, има ли достатъчно буфери срещу тях?
– Рисковете са силно надценени и са алиби за администрацията да направи същия бюджет, какъвто прави през последните години. Системното преизпълнение на приходите трябва да доведе до два вида решения. Едното е да се намаляват рязко и значително данъците, а другото е да се правят допълнителни инвестиции в инфраструктурни обекти. И двете решения гарантират ускорен икономически растеж. Но не се прави нито едното, нито другото. Вярно е, че корпоративният данък се намали от 15 на 10% и това се посрещна с възторг от бизнеса, но не това е решението, за което говоря. Тази мярка оставя на фирмите много скромна сума. Става въпрос действително да се намали данъчното бреме значително под 40%, както в съседна Румъния, а не да се преразпределят 43% от БВП.
– Как оценявате заложената данъчна политика за догодина?
– Данъчната политика разчита на чудо – силното намаляване на корпоративния данък, съчетано с безпрецедентно ниско облагане на дивидента, да създаде условия за приток на капитали от чужбина и да извади наяве скритата икономика. Вероятно това ще подейства на големите инвеститори, но няма да е така за многото дребни. Повечето от тях се намират в процес на технологическа и продуктова адаптация към бързо променящата се и силно конкурентна среда. Разчита се на чудо в България, но чудо няма да има.
От друга страна, тази данъчна политика води до неравновесие в облагането на производствените фактори. България не губи капитал, губи квалифицираната работна сила – обучени, добре подготвени млади хора остават в други страни. Проблемът е, че техните доходи в България се облагат много по-тежко, отколкото в държавите от ЕС, и това ги стимулира да напускат родината си. В момента висококвалифицираните, способните да добавят най-много стойност се облагат най-тежко. Скоро у нас ще има много капитал, но няма да има кой да действа с него. Това се вижда и сега в бързо развиващите се общини и области.
– Доколко може да се намали ставката на данък общ доход?
– Много съществено може да се намали – почти като плосък данък. Толкова е добра ситуацията. Но категорично твърдя, че облагането
на труда и на капитала е силно небалансирано в полза на капитала.
– Къде виждате резервите в бюджет 2007, които ще гарантират преизпълнението на приходите?
– Освен силно подценените приходи в бюджета има още две резерви за преизпълнението му. Единият е в средствата, които са отделени като съфинансиране към еврофондовете. Те ще бъдат усвоени около 10-15% и съответно и съфинансирането ще остане в този размер. Оттам ще дойде резерв, за да се получи 2% бюджетен излишък догодина, за който управляващите са поели ангажимент пред МВФ. Другият резерв, който гарантира преизпълнението и излишъка, е икономията чрез неизплащане на 10% от месечните бюджети на ведомствата. Подобни механизми бяха вградени и в бюджет 2006 г. Когато се приемаше, аз твърдях, че тези механизми са абсолютно излишни, и ще се окаже, че съм прав.
– Но финансовият министър каза, че този буфер ще се задейства?
– Ще видим накрая, когато се отчете бюджетът. Сигурно е, че ще има сериозно преизпълнение на приходите.
– Каква според вас е логиката на подобно бюджетиране със залагане на голямо преизпълнение?
– Разчита се намаляването на публичното търсене да доведе до намаляване на дефицита по текущата сметка. Това е логиката на МВФ, която според мен може да бъде оспорена успешно. Тя не почива на здрава основа в условията на валутен борд и голям излишък в платежния баланс на страната. Нарастването на общото потребление не се възпира по този начин – все едно да спираш трамвай, като стържеш с пръчка по земята. Защото заради излишъка на платежния баланс резервите на управление „Емисионно“ на БНБ се увеличават много бързо. То пуска в обращение левове срещу резервите си, те стимулират кредита, той от своя страна създава търсене, което пък стимулира вноса – ето го порочният кръг.
Много по-ефикасно е тези ограничения на потреблението да не ги прави държавата, а да ги остави на домакинствата и на фирмите. Гражданите ще преценят много по-добре какво да направят с парите си. Затова трябва да им се оставят много повече от доходите, а не да се прибират от държавата. Хората ще решат тази задача по-добре, отколкото я решава държавата. В това е убеден всеки десен политик.
– Каква политика залагат управляващите с този бюджет? Какъв според вас трябваше да е подходът към нереформираните сфери като образование и здравеопазване?
– Тук опираме до проблема за нецелевото и неефективно изразходване на пари. Просто се прахосват средства в нереформираните публични сфери, и особено в МВР, здравеопазването, образованието, цялата администрация. Това са и най-болезнено усещаните от хората сектори.
Какво се получи на практика – бързата възможност за драстично увеличаване на бюджетните разходи завари тези сфери нереформирани и започна да ги поддържа като такива. В сравнение с 2001 г. разходите за заплати и възнаграждения на персонала са се утроили и натискът за съкращения е обезсилен. Същото сравнение само на бюджетите на министерствата на здравеопазването, на образованието и на вътрешните работи показва, че те са се удвоили. Това ги консервира в сегашния им нереформиран и тежко корумпиран вид.
– В бюджета обаче се говори за реформа в образованието?
– Това е злоупотреба с думи. Не може заложеното в бюджета да се нарича „парите следват ученика“. Това означава веднага да се извърши радикална оптимизация на цялата училищна мрежа. А такава, разбира се, няма. Ще я има, когато там, където отиват учениците, отива и издръжката. МОН просто отказва да извърши реформата. Така е и в здравеопазването.
