Водещ Величко Конакчиев: Добър ден на Иван Костов, лидер на Демократи за силна България, ексминистър-председател на България.
Иван Костов: Добър ден.
Водещ: Господин Костов, аз наблюдавам политическата сцена вече поне 17 години и знам какво става при приемането на бюджета. Обикновено опозицията разбираемо гласува също бюджет и първият ми въпрос към вас е „Демократи за силна България“ и вие лично как утре ще гласувате на първото четене на бюджет 2007 и разбира се, вторият ми въпрос е защо бихте гласували по един или друг начин?
Ив. Костов: Убедено ще гласуваме против най-вече защото бюджетът не решава основният проблем на България.
Водещ: Кой е той?
Ив. Костов: Това е проблемът с много голямото изоставане на стандарта и качеството на живота на българския гражданин от това на средния европеец. Дори коригирано нивото на брутния вътрешен продукт на човек от населението, то в България е тридесет и няколко процента и е най-ниският в сравнение с останалите членове на Европейския съюз, а задачата това да бъде за сравнително кратко време компенсирано чрез ускорен икономически растеж този бюджет не решава. От тази гледна точка той не е бюджет, който посреща най-важната и най-тежка социална отговорност, а именно да позволи…
Водещ: Да увеличи стандарта и качеството на българина.
Ив. Костов: И то бързо. Защо не става това? Преди всичко защото всички фази на модернизация, които бяха изоставени по времето на предишното правителство, са изоставени и в този бюджет.
Водещ: Някои от тях?
Ив. Костов: Например образованието. Образованието, където напълно в противоречие със смисъла на думата се твърди, че парите вървят с ученика, на практика парите вървят с учителите, защото не се извършва тази оптимизация на училищната мрежа, която трябваше да се извърши отдавна и която беше започната и беше донякъде извършена в самото начало 2000-2001 година, от 1999. А значи вижте какво се получава. Там един бюджет от около милиард и половина в сравнение с бюджет около 700 милиона през 2001 година се разпределя за много по-малък брой ученици, примерно милион и 250 хиляди, сега са около 700-800 хиляди децата, които са учениците.
Водещ: Значи казвате, че парите отиват неефективно.
Ив. Костов: Парите отиват, за да поддържат една много голяма училищна мрежа и един голям брой учители. Учителите продължават да са 100 хиляди, над 100 хиляди души, и в момента, противно на поетия ангажимент да се осъществи и завърши оптимизацията на училищната мрежа и с това модернизацията на българското средно училище, поета в споразумение със Световната банка. Там трябва един учител да обучава 12 до 15 ученици.
Водещ: Така е в Европа, така е.
Ив. Костов: Така е. В Европа е 16-17, но хайде, нека да са 12-13 на първата фаза. В момента един учител ще обучава около 7-8 ученици, което означава, че на много места в страната се поддържат училища и училищна мрежа, където фактически няма, нямало ученици. Основната съпротива да се оптимизира училищната мрежа се оказва от етническата партия, от Движението за права и свободи. Там има много малки…
Водещ: Смятам, че в тези региони са…
Ив. Костов: Там са многобройни училища.
Водещ: …селища с малко ученици.
Ив. Костов: Примерно в крумовградската община има 10 малки училища, където има толкова ученици, колкото има в средното училище в самия Крумовград. И съпротивата да бъде оптимизирана училищната мрежа и да бъде рационализирана в полза на децата, защото за децата сега могат да се отделят двойно повече пари, ако не се отделят, за да поддържат училищата. Вие си представяте колко трудно се поддържат училища.
Другата такава сфера е здравеопазването. Здравеопазването е напълно спряла реформата, дори има очевиден регрес назад. Там няма да има прилагане на принципите на солидарното здравеопазване в болничната фаза, вследствие на което реформата остава незавършена, поддържат се също така огромен брой неоптимизирани болнични заведения и отново това става с цената на бюджетни разходи.
Водещ: Да се закриват ли неефективните болнични заведения, губещите?
Ив. Костов: Трябва да го направят управляващите, сред които се казва, така, се споделя такава истина, че който завърши реформата в образованието и в здравеопазването, той ще падне от власт, защото ще трябва…
Водещ: Така ли?
Ив. Костов: Така се говори, защото ще трябва наистина да се посрещнат сериозни проблеми. Но това може да стане поетапно, въпреки че не става. От тази гледна точка този бюджет фиксира едни огромни разходи на семействата за образование и за здравеопазване, защото това ниско ниво и лошо ниво на обучение се компенсира вие знаете как – със заплащане на допълнителни уроци на учители.
Водещ: То си е цяла индустрия…
Ив. Костов: Цяла индустрия, и то в сивия сектор. Същото става и при здравеопазването. И по тази причина основните компоненти на качеството на живота в България не могат да се развият по начина, по който в Европа става. Същото става и с доходите. Бюджетът, независимо от добрите предпоставки, които съществуват, не предвижда значително увеличаване на пенсиите, както примерно беше поет ангажиментът пенсиите да се коригират на 1 януари, с една поправка в закона, това действа обаче само една година преди изборите.
Водещ: Но те казват, че на Коледа ще дадат…
Ив. Костов: Сега казват, че ще бъде от 1 юни.
Водещ: …всичко това, което би се дало, ако беше повишена пенсията от 1 януари, ще го вземат на Коледа като добавка, надбавка от бюджет 2006 г.
Ив. Костов: Като добавка, но няма да бъдат повишени самите пенсии от 1 януари.
Водещ: Не е ли същото?
Ив. Костов: Не е. Защото едното е пари, които трябва да се дадат от бюджет 2006 г., а другото покачва нивото на самите пенсии. Покачването на нивото на пенсиите се спира от сериозните дефицити, които има в бюджета на НОИ. А тези дефицити пък са допуснати поради това, че не нарасна така, както се очакваше, броят на осигурените лица – нито нарасна броят на осигурените лица за пенсионно осигуряване, нито нарасна броят на осигурените лица в здравеопазването. И там над 1 милион души в момента не плащат здравни осигуровки.
Водещ: В статистиката има известно повишение на осигурените лица.
Ив. Костов:Но очевидно много недостатъчно. Дори според статистиката то не е осезаемо и това го призна шефът на НОИ. От тази гледна точка не се решават и въпросите за повишаване на доходите, особено на тези доходи, които зависят от бюджета.
Водещ: Десетпроцентно увеличение на бюджетните заплати. То според вас би ли дръпнало и заплатите в частния сектор? Поне така казват…
Ив. Костов: Не, няма такова свойство, увеличението на бюджетните заплати да…
Водещ: Министър Орешарски го казва.
Ив. Костов: Няма такова свойство – да дръпнат…
Водещ: Няма да издърпа частниците да увеличат не с 10, а с 15-20 процента заплатите?
Ив. Костов: Вижте, основната причина в България да се отчита такава висока рентабилност и такива високи приходи от данък върху печалба, се дължи на обстоятелството, че доходите на заетите, т.е. работните заплати в производствения сектор, са много ниски. Относително силно изостават от производителността на труда и това е характерно за последните години. Но увеличаване на бюджетната заплата няма да увеличи заплатата в частния сектор, защото той по никакъв начин не е задължен да увеличава. А що се отнася до онази събираемост, за което вие казахте, искам да кажа, че тя се дължи на покачване на осигурителния праг, а не на броя на осигурените лица. Това също трябва да се има предвид, защото едното е административна мярка, а другото трябваше да се получи вследствие на намаляването на осигурителната вноска. По този начин бюджетът наистина не постига тези цели. От друга страна, бюджетът е също както миналата година – с двойно дъно. Аз нарекох миналогодишния бюджет с двойно дъно…
Водещ: Говорите вече за излишъка.
Ив. Костов: Говоря за излишъка, което…
Водещ: Той е 0.8 от брутния вътрешен продукт.
Ив. Костов: Два процента ще бъде със сигурност. Минимум.
Водещ: Значи, махаме тези 0.8, така ли?
Ив. Костов: Минимум 2 процента ще бъде.
Водещ: Махате ги вие.
Ив. Костов: Не ги махам, а казвам, че ще бъде над 2 процента. И ако прочетете изказването ми от миналогодишния бюджет, аз съм се излъгал съвсем с малко по отношение на преизпълнението на приходите. Казал съм, че ще са над 2 процента, а те вече са над 4.
Водещ: За тази година, за 2006 г.?
Ив. Костов: В момента, в тази година, да. Заради това този бюджет не е десен бюджет, както се опитват да го представят.
Водещ: А, какъв е?
Ив. Костов: Ами, не е десен. Защото десният бюджет трябваше да завърши модернизацията в сферата на културата, на здравеопазването, на образованието, на администрацията. Знаете ли…
Водещ: Е, от това, което казахте, пък той не е и ляв, защото не дава достатъчно за здравеопазване, за образование, заплати и пенсии.
Ив. Костов: Знаете ли защо е ляв? Ляв е, защото предвижда много голямо отнемане на дохода от хората. Тази година бюджетните приходи спрямо брутния вътрешен продукт ще бъдат 43 процента, дори
повече. Над 20 милиарда и 300 милиона ще бъдат бюджетните приходи. Следващата година се планират 41.7. Със сигурност ще бъде надвишен този процент, т.е. отново…
Водещ: 41.7 за?
Ив. Костов: За 2007 година на относителния дял на бюджетните приходи спрямо брутния вътрешен продукт. Той ще бъде отново надвишен. Бюджет, който отнема толкова много от доходите на хората, не може да бъде десен бюджет.
Водещ: Добре, все пак намаляването на корпоративния данък на десет процента е, така, може би не точно, но дясна мярка.
Ив. Костов: Намаляването на корпоративния данък на десет процента би било дясна мярка, ако се запазва балансът между интереса на капитала да инвестира при ниски условия на облагане и при нисък данък върху дивидента, но балансирано с облагането на доходите на високоплатените категории работници и служители. Защото това, от което България очевидно страда вече, е не толкова притокът на капитал, който се вижда, че е значителен, т.е. преките чуждестранни инвестиции, значителни в България, колкото отливът на хората, които, събирайки някаква опитност и висока квалификация, се стремят да напуснат страната, защото тук…
Водещ: Повече хора ли ще напускат догодина?
Ив. Костов: Повече ще напускат или ще се стремят към доходи, които се извличат през частния бизнес. Защото оттатък през частния бизнес доходът се облага с много по-ниска скала, т.е. с 16.5 процента срещу много високите, над една четвърт, с които се облага доходът на висококвалифицираните работници. По този начин се създава дисбаланс на стимулите във вреда на този фактор, от който България има нужда. България има нужда от висококвалифицираните си работници, за да произвежда висока добавена стойност, защото нашата икономика не произвежда висока добавена стойност.
Водещ: И според този бюджет няма да последваме Ирландия и няма да станем Ирландия…
Ив. Костов: Няма как. Няма да станем, защото няма да се върнат тези хора, които носят способността да произвеждат с творчество, с голяма енергия да произвеждат висока добавена стойност – най-вече защото те биха предпочели много по-високите доходи в страните от Европейския съюз, отколкото в България. Особено при положение че започват да се отварят пазарите.
Водещ: Започват, казвате. Добре, още един въпрос и след малко ще продължим, след…
Ив. Костов: Но това е много опасно за Българската демография, ако щете, защото, ако се отваря чешкият пазар, колко е да отиде един човек да работи в Чехия за три пъти по-голяма заплата.
Водещ: Вероятно чешкият ще бъде отворен, естонският, вчера се каза, че ще бъде отворен.
Ив. Костов: Естонският ще бъде отворен и други пазари наоколо ще бъдат отворени и по този начин една значителна сила, която би качила стандарта в България, тя ще отиде другаде.
Водещ: Това е разбираемо. Повече държава…
Ив. Костов: Заради това не е… Исках да кажа пак, и това не е типична дясна мярка, защото за десния модел на управление е характерно балансирането на интересите…
Водещ: Но не казвате… не е десен, а ляв ли е бюджет 2007?
Ив. Костов: Заради голямото отнемане той не може да бъде друг освен ляв.
Водещ: Заради това, което споменахте, така ли – преразпределението, че има повече държава в икономиката, че няма да се разпределя…
Ив. Костов: Държавата влиза много повече в…
Водещ: …40 на сто от брутния вътрешен продукт, а 41.7, така ли беше?
Ив. Костов: Ще събере също над 43 процента и следващата година.
Водещ: И ще преразпределя…
Ив. Костов: И ще преразпределя значителна част от брутния вътрешен
продукт…
Водещ: 41.7, а не 40?
Ив. Костов: Вижте, предишният бюджет беше над 40 процента, той беше около 41…
Водещ: Ами, този, 2007, пак ще бъде.
Ив. Костов: Обаче преизпълнението на приходите, което е над 4 процента, както говорихме, то дава допълнителната тежест върху хората, защото, вместо да се съберат 18 милиарда приходи, грубо говоря, ще се съберат 20 милиарда, тоест два милиарда в повече приходи ще влязат в бюджета и това не е… не може да се нарече дясна финансова политика.
Водещ: Добре, ама този бюджет прилича на предишния и на по-предишния. Значи всички те са били леви?
Ив. Костов: Всички…
Водещ: С всичките условности на думата ляв и десен вече в България.
Ив. Костов: Значи, вижте, не е условно ляв и десен. В България много неща придобиха условен смисъл, който се дължи преди всичко на собствената ни слабост да запазим смисъла в нещата, отколкото поради някакви други причини.
Водещ: Може би.
Ив. Костов: Да. Начинът, по който… Защо се получава този феномен? Защото Министерството на финансите, ангажирано с финансовата стабилност в 1997 до 2001 година, създаде механизъм на такова бюджетно планиране, при което се подценяваха, вече от 2000 година откровено се подценяваха бюджетните приходи с цел да се преизпълнява бюджетът…
Водещ: И по ваше време – 2000 година.
Ив. Костов: Да, но аз ще кажа как ние…
Водещ: Защо го правехте?
Ив. Костов: Не, аз ще кажа как реализирахме първото голямо преизпълнение – с допълнителна инвестиционна програма. Защото имаше възможност…
Водещ: Къде отидоха тези пари в края на краищата?
Ив. Костов: За допълнителни инвестиции и за…
Водещ: Е за пътища ли, за какво?
Ив. Костов: Започнаха да се строят пътища, изкърпиха се всички пътища, язовири, постави се проблемът за водата в големите градове, потърси се модернизацията…
Водещ: Още първият истински, солиден бюджетен излишък 2000 година…
Ив. Костов: С допълнителна инвестиционна програма. Поради тази допълнителна инвестиционна програма, когато дойдоха на власт от НДСВ през 2001 година, казаха, че са намерили скелети в гардероба, които се оказаха, че не са нито скелети, нито…
Водещ: Но сегашният министър на финансите работеше при вас.
Ив. Костов: Това обаче, искам да кажа…
Водещ: Мисля, че беше заместник-министър.
Ив. Костов: Да. Това не се случва обаче от 2002 година насам. Всяко преизпълнение на бюджета не отива за допълнителна инвестиционна програма…
Водещ: А къде отива сега?
Ив. Костов: Отива във фискалния резерв, събира се. Използва се за намаляване на външния дълг, използва се за покачване на фискалния резерв, но не отива за допълнително влагане на пари, което е другият голям неизползван резерв, който… Това вече традиция стана, пет години е характерно за Министерството на финансите, защото на него му е дадена отговорността…
Водещ: И вие търсехте една финансова стабилност, думите, термините си ги спомням добре.
Ив. Костов: Така е.
Водещ: Имахте предпазливост, разбира се, имахме и договор с Международния валутен фонд. Сега, до края няма да имаме вече.
Ив. Костов: Но имахме, но имахме и кураж да правим допълнителни инвестиции. Този кураж напусна правителството на Симеон Сакскобургготски. То се отдаде на сделки с външния дълг, с акумулиране на резерви, с увеличаване на фискалния резерв и т.н., но не използва по това направление. Това е другата много голяма слабост на бюджетите в последните пет години. Липсата на публични…
Водещ: От 2000 до…
Ив. Костов: От 2002 година. Липсата на сериозни и силни публични инвестиции – това е много съществен проблем, по който може да се дебатира много дълго време.
Водещ: Е, търсят се частни…
Ив. Костов: Но там проблемите са… Не може да се търсят частни за дела, които са обществени, защото частният бизнес, за да дойде, той иска развита инфраструктура, иска да има канализация, иска да има водоснабдяване, да няма режим на водата, иска постоянно напрежение в електрическата мрежа, иска пътища, иска скоростни пътища и железни, и автомагистрали…
Водещ: Това го няма в бюджет 2007…
Ив. Костов: Няма такова нещо за съжаление.
Водещ: След малко ще продължим.
***
Водещ: Продължаваме с лидера на ДСБ, експремиера Иван Костов. И така, утре смятате ли, че е важен ден? Програма „Хоризонт“ ще предава дискусията.
Ив. Костов: Безспорно, важен…
Водещ: …и отделните предавания.
Ив. Костов: Безспорно важен ден е.
Водещ: Ще се изкажете ли вие?
Ив. Костов: Ще се изкажа и ще изкажа своя критичен поглед върху това, което се предлага, тъй като има неща, които страната трябва да преодолее, за да стане наистина първи бюджет на България, членка на ЕС.
Водещ: Така или иначе това ще бъде първият бюджет на България, член на ЕС.
Ив. Костов: Само че, вижте, България е абсолютно неподготвена да усвои европейските структурни и специализирани фондове на ЕС. Самите управляващи планират малко усвояване, а то ще бъде още по-ниско от това, което…
Водещ: Колко процента ще усвояват?
Ив. Костов: Аз мисля…
Водещ: Знам десетте, колко, така, усвояваха.
Ив. Костов: Аз мисля, че около 10 процента до 15, ако усвоим, ще бъде голям успех за България. Знаете ли защо? Защото ЕС ще отвори достъпа до тези фондове след средата на годината, когато ще се получи окончателният доклад.
Водещ: Да, това е известно…
Ив. Костов: След това ще започнат търговете и след това цялата тази неопитна българска администрация ще се опита да усвоява пари. За да получите представа за какво става въпрос, едно министерство на околната среда, което до миналата година заедно с европейските фондове, с подкрепата на ИСПА е усвоявало 58 млн., примерно, да кажем, сега трябва да усвои 580.
Водещ: Да.
Ив. Костов: То няма как да го направи. Няма как да усвои тези пари и там между другото се крият, в гънките на бюджета се крият резервите за това да се преизпълни бюджетният излишък и да бъде 2 процента и не само там, и на други места, но тази слабост на България да няма собствени проекти за инфраструктура и за публични инвестиции, за развитие на публичната инвестиционна програма, тя е стара слабост, още от началото на 2000 г. и идва от правителството на Симеон Сакскобургготски. Те занемариха тази част напълно. Тази слабост продължава и сега и ще се изрази в неспособност да бъдат получени европейските… и вече се вижда съвсем очевидно, че България 2007 г. това, което ние предупреждавахме, ще плати повече членски внос, отколкото пари ще усвои от европейските фондове.
Водещ: Ще видим дали сте прав. Ще разберем. Сега малко да направим…
Ив. Костов: Аз рядко…
Водещ: …по-динамичен разговора.
Ив. Костов: Аз рядко бъркам по тези теми. Не съм бъркал досега.
Водещ: Пак ще се виждаме в студиото. Инфлацията вярно ли е заложена – 4.4, или е подценена пак?
Ив. Костов: Ако се предоговори, както се твърди, че се предоговаря газта, и ако се въведе акцизът…
Водещ: В момента вървят преговори.
Ив. Костов: …акцизът върху горивата…
Водещ: Това е почти сигурно, че акцизът ще се вдигне.
Ив. Костов: …неминуемо ще бъде над тези 4 процента.
Водещ: Колко? Ще стигне ли 6, 8?
Ив. Костов: Ами, може би в този порядък ще се движи. Във всеки случай около 6 процента.
Водещ: Което е добре за бюджета. Излишъкът ще порасне.
Ив. Костов: А, да. Но много зле за хората, защото това е отнемане на…
Водещ: Точно така, много зле за хората.
Ив. Костов: …реални доходи.
Водещ: Растежът…
Ив. Костов: Вижте, знаете ли, проблемът в какво е в тези цени на газта и на бензина и на горивата? Проблемът е, че те са в основата. Те не са като на цигарите акцизът. Това не са пури и не са тютюни и цигари, които…
Водещ: Вдигаш цените на…
Ив. Костов: …са на върха на веригата на стоките, които се плащат. . .
Водещ: Те са в основата…
Ив. Костов: …от консуматора. Това се плаща от всички, които използват газ. Това ще удари по цените на топлофикациите, това ще удари по електропроизводството. Газта, специално.
Водещ: Акцизът на горивата.
Ив. Костов: Ще натовари и българския данъкоплатец с някъде около милиард, милиард и половина, ако са правилни разчетите на екипа на г-н Беронов, той това го разказваше, аз съм го чувал…
Водещ: Ако се вдигнат горивата, така ли?
Ив. Костов: Ако се вдигне…
Водещ: Акцизът или…
Ив. Костов: Ако се вдигне и се предоговори с тези 40 процента, за които се говори за „Газпром“…
Водещ: Че „Газпром“ иска 40 процента повече…
Ив. Костов: … което ще бъде…
Водещ: …отколкото сегашното споразумение.
Ив. Костов:… което ще бъде наистина поведение на троянски кон по отношение на Русия, която ще използва България по този…
Водещ: Вие цитирате руския посланик в еврокомисията.
Ив. Костов: Който каза, че троянски кон имал добър смисъл на думата, но аз не се сещам за друг добър смисъл. Тази дума, това определение е изцяло негативно.
Водещ: Е, защо да… аз съм гледал примерно един много стар филм „Одисей“, но съм чел „Одисей“. Троянският кон е символ на победата в края на краищата.
Ив. Костов:За кого обаче?
Водещ: За победителя.
Ив. Костов: Този, който използва троянския кон, той разрушава града на троянците. Той влиза вътре, за да го изпепели, да унищожи цялата…
Водещ: Нека да говорим за газта. Възможно ли е наистина „Газпром“ … да сключим такъв договор с „Газпром“ и с Русия за 40 процента по-скъп газ?
Ив. Костов: Ще използвам силна дума, това ще бъде предателство на фона на съществуващия договор, който гарантира до края на 2010 година, ако не се лъжа, гарантира на България едни чудесни условия да купува и да транзитира…
Водещ: Нашата национална цел е да запазим сегашното статукво.
Ив. Костов: Това, срещу което навремето Румен Овчаров много енергично протестираше, защото не го разбираше, сега ще го предоговори и ще постави на колене българските национални интереси.
Водещ: Нека да не бъдем сигурни, може пък да успеем в тези преговори.
Ив. Костов: Аз не виждам как ще…
Водещ: Сигурно са много …
Ив. Костов: Аз не виждам как ще договори по-добри условия от тези, които има в момента до 2010 година. Освен това, забележете, има…
Водещ: Може би неща<
