– Г-н Костов, вие публично обвинихте правителството, че използва МВФ като оправдание за бюджетната си политика през следващата година. Кои, според вас, са основните грешки във финансовата конституция на България за 2006 година?
– Данъчната тежест не намалява, а се запазва на приблизително сегашните равнища. Дори ще има леко увеличение на данъците заради увеличението на цените на петрола и повишаването на акцизите. В резултат облекченията, които са предвидени в прякото данъчно облагане, като намаляването на осигурителната тежест с 6 пункта, събирането на скалите за облагането на доходите за физическите лица, облекчаването на ниските етажи в скалата за облагане на доходите и на необлагаемия минимум, ще се компенсират от други негативни ефекти. Това са нарастването на тежестите върху хората и фирмите по веригата – вдигане на цените на енергоресурсите, съответно на енергийните стоки и на акциза. Така отнемането на ресурси с инструментите на фискалната политика остава същото, та дори и малко по-високо.
Вследствие на това приходите, които тази година ще достигнат близо 18 млрд. лв., за следващата година са планирани за 18.2 млрд.лв., но на практика ще достигнат около 20 млрд. лева. Това е моята сигурна прогноза. Така относителната тежест на данъчното отнемане на приходите спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) ще бъде около 43 процента. През последните години няма бюджет, който по този начин да е отнемал БВП в полза на държавата.
– Какви ефекти могат да се очакват от нарастването на данъчното бреме?
– Това е спирачка за потреблението и за инвестиционното и индустриално търсене на фирмите. То се въвежда нарочно. Прави се, защото такава е политиката на Международния валутен фонд (МВФ). Тя цели да се пресира търсенето в България с цел да не се допуска нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. И това е средството, за което МВФ настоява. Но при всички случаи това е антирастежна мярка.
– След като България е финансово стабилна пазарна икономика, доколко бюджетът за догодина отразява идеята за приближаващото ни присъединяване към Европейския съюз (ЕС)?
– Внимателният анализ на бюджет 2006 показва, че той не гарантира кофинансирането, за да могат да бъдат привлечени значителни средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Това се вижда по самите числа в бюджета. Планирано е от ЕС да се привлекат много по-малко инвестиции от това, което в действителност е възможно да получи държавата ни. Стоят неусвоени около 2 млрд. евро. Бюджетът не предвижда възможности тези средства да бъдат усвоени чрез разходите за инвестиции. Тоест това не е бюджет на евроинтеграцията, тъй като не готви страната за европейското й членство, не
подобрява инфраструктурата и конкурентоспособността на икономиката й.
– Едно от основните послания на министрите от тройната коалиция е, че финансовата политика догодина е насочена към социалните нужди на хората. Така ли е, според вас?
– Като социална политика бюджетът е насочен преди всичко към малки облекчения на хората в най-тежко положение. Те обаче са абсолютно недостатъчни. Вярно е, има повишение на минималната работна заплата, въвежда се необлагаем минимум. Но това са само малко „пари плюс“ за хората, които взимат такива доходи. Защото примерно само нарастването на цените
на дървата ще изяде това увеличение. В този смисъл направеното в бюджета не може да се нарече социална политика.
Пенсиите ще нараснат само толкова, че да се компенсира инфлацията. В началото на годината повишаването им ще бъде достатъчно, за да покрие по-високата инфлация през тази година и планираната през 2006 година. Освен това работната заплата в бюджетната сфера е планирана така, че предвижда дори намаляване на доходите с около 2-3 процента. Това е така, защото увеличението от 6% ще бъде от средата на годината. А в момента инфлацията е около 5.9 процента. Това е бюджет, в който няма социална отговорност, нито има социални измерения.
– Излиза, че и трите декларирани цели от страна на кабинета „Станишев“ – макроикономическата стабилност, европейската интеграция и социалната отговорност, не са намерили адекватно отражение в основния финансов документ на България?
– Според ДСБ и трите декларирани цели няма да бъдат постигнати чрез този бюджет, най-вече защото той не предприема силни и убедителни ходове в посока на стимулиране на икономическия растеж.
– От БСП обаче го нарекоха „костовистки“ и монетарен…
– Нелепо е да се каже, че бюджетът е костовистки. Най-малкото заради коренно различните обстоятелства, при които се прави, в сравнение с бюджетите от предишни години -1999-2000-а. Няма смисъл да се връщам в тези времена, когато трябваше да се правят структурни реформи в икономиката, предприятията трябваше да се спасяват от ликвидация, за да се продават, и т.н.
– Към момента вече и в средите на НДСВ, като част от коалицията, се говори открито, че и този бюджет пропуска възможностите за адекватни и необходими реформи в основните обществени сфери. Това не е ли знак за пропукване на коалицията?
– Защо тогава депутатите от НДСВ гласуват за него? Да се разиграва пред очите на хората опозиция – при положение че си дал зелена светлина на бюджета, е политически неморално. Очевидно е, че бюджетът не завършва реформите в сферата на здравеопазването, образованието, администрацията и прочее. Там никой не смее да предприеме действията, които са необходими, за да приключи най-сетне сагата на незавършените реформи, която тегне вече четири-пет години върху страната. Всички критики на „Демократи за силна България“ се посрещат с аргумента: „А защо вие не направихте реформите?“ Но за онези четири години – 1997-2001 година – условията бяха необикновено тежки, държавата беше фалирала, банките – също. Тогава не беше възможно да се извършат докрай всички реформи.
Проблемът с недовършените реформи е донякъде проблем на псевдогордостта на днешните управляващи. Страх ги е да не им падне рейтингът. Забравя се, че правителствата идват на власт, за да направят нещо добро за страната. След това те могат да си отидат и да дойдат други, които да го продължат. Но важното е реформите да бъдат завършени. Сега виждаме каква е цената на спрелите реформи. Спирането на реформите възпроизвежда нуждата държавата да прави разходи, които нямат никакъв смисъл.
– От фискална или от политическа немощ страда сегашното правителство?
– Това е политическа немощ, която се отразява в бюджета като финансова политика.
– Много от реформите опират до това „да се реже на живо“. Страх ли ги е управляващите да направят това?
– Точно така. Все пак има нюанси в отделните реформи. Да речем, по отношение на болниците трябва да има трансформации. Те ще се превърнат в хосписи,центрове за здраве или други общественополезни места. По същество това не е „рязане“, защото лекарите и работещите в тези заведения няма да останат на улицата, както се налагаше през 1997 г. при преструктурирането на огромен брой предприятия. Сега само се променят функциите – на училища, на болници и др. Но за съжаление и затова липсва кураж от страна на правителството. А това пречи на хората, които поемат тежестта – болните, лекарите и т.н.
Всъщност истинските реформи спряха при мандата на НДСВ. Затова сега се появяват всички тези бюджетни проблеми, от които ще последват големите проблеми за страната. Единственото, което сега може да направи кабинетът на Сергей Станишев, е да завърши реформите и да плати със съответната отговорност за проведените мерки. Истината обаче е, че те ще бъдат отлагани, докато не дойде едно по-рационално, по-смело и по-радикално управление, което ще ги осъществи… За да бъде оплюто след това.
– Като политик и финансист как приемате програмата за управление на кабинета на Сергей Станишев?
– Това, което беше представено, не е програма. Ако съпоставим текста от сайта на Икономическия и социален съвет с десетте предизборни обещания на БСП, става ясно, че те са много по-конкретни и ясни, лесни за възприемане и приличащи на програма. „Другото“ е алабалистика – няма цели, задачи, числа, т.е. няма нищо. Този документ не заслужава внимание и няма как да се анализира от сериозните икономически среди в България. Занимателен е начинът, по който реагира бизнесът. Така наречената програма беше посрещната с европейски изказ, който, преведен на политически език, означава: това не е документ, който си заслужава да бъде обсъждан. Изобщо станало е като в приказката: „Напънала се планината и родила… мишка!“
– Какви конкретни алтернативи можеха да се направят по отношение на финансовата политика за следващата година?
– Вече е късно да се прави каквото и да било. Данъчните закони отиват на второ четене в пленарната зала и ще има само малки козметични промени. Иначе можеше да има радикално намаление на данъчната тежест, като държавата остави 2 млрд. лв. в бизнеса – тези, които ще получи като излишък през 2006-а. Това би могло да стане през данък добавена стойност (ДДС). Ако той беше намален,- това щеше да се превърне в мощен стимулатор за развитие на икономиката. Такава бе единствената и най-добрата стъпка. Освен това трябва да се затегне дисциплината в данъчните органи, които бойкотират връщането на данъчния кредит. От момента на просрочване на данъчния кредит трябва да се начислява лихва. Само така ще се дисциплинират данъчните администрации.
– Какви други мерки в областта на икономиката на страната бихте препоръчали, за да бъдат посрещнати предизвикателствата на ЕС?
– Мерките, които сега се предприемат, имат много слабо въздействие. Ограничава се публичното търсене – през по-високи данъци и по-ниски разходи, защото така иска МВФ. По-сериозното е Централната банка да изпълни своите задачи. Най-мощната мярка за ограничаване на потреблението е по линия на монетарната политика на БНБ. Излишъкът по текущата сметка можеше да се ограничи чрез увеличаване на задължителните банкови резерви. Те в момента стоят на много ниско ниво от 8%, което трябва да се вдигне, докато растежът на кредита не слезе до 3 процента. Не може растеж на кредита, достигащ 50%, а сега 35%, да се компенсира от локална мярка, каквато е ограничаването на публичното търсене. Затова трябваше радикално да се въздейства и да се охлади стремежът на банките да кредитират. Наистина това може би нямаше да се посрещне добре от банкерите, но това е мярка, от която има нужда страната. Всичко друго е насърчаване на спекулативното търсене на кредити – като хотели и др. Подобни неща водят до висок външен внос.