Иван Костов: Ние от Демократи за силна България считаме, че трябва да имаме готовност да подкрепим законопроекта за бюджета поради следните обстоятелства. Първо, бюджета си поставя за цел да подготви страната за кандидатиране за ERM II механизма, който е подготвителен за въвеждане на еврото в България. Което в условия на криза при това стечение на икономическите параметри е една много сериозна и разумна цел и смела при това. В бюджета при това е отчетено кризисното състояние на страната. Той е първият реалистичен бюджет. По-скоро бихме го определили като реалистичен независимо, че има сериозни рискове за изпълнението му, на които ще се спрем по-нататък. Но в своите предложения бюджета акцентира специално върху проекти, които са ключово важни примерно за енергийната сигурност. При тази трудна ситуация това е бюджета, който гарантира увеличаването на енергийната сигурност на страната, което е едно от основните обещания, които Синята коалиция и Демократи за силна България винаги сме казвали. Ето как – изграждането на интерколекторните връзки, завършването на Марица Изток и производство на енергия от собствени източници. За първи път в бюджета няма гаранции за изграждането на АЕЦ Белене, което е всъщност съобразяване с реалността.
Ние правим препоръки и сме доволни, че някои от препоръките ще бъдат приети, но отново искаме да им кажем пред вас. Първо, извършване на промени в данъчното законодателство. Например, намаляване на срока на връщане на ДДС, увеличаване на данъка върху хазарта.
На второ място, ние ще предложим и институционални реформи чрез съкращаване, закриване или сливане на институции или вливане на едни институции в други. Например, Агенция за приватизация и Агенция за следприватизационен контрол могат да се слеят. Службата на господин Кушлев може да премине в прокуратурата. ДКСИ може да мине в ДАНС. Българската банка за развитие може да отиде в Българската народна банка в банковото управление. Второ, ние препоръчваме една смела административна реформа, която да цели намаляване относителния дял на общата администрация и увеличаване на дела на специалните администрации, на специалните оперативни служби. Както е например в Министерството на вътрешните работи и ДАНС. Промяна на съотношението между ръководител и служители в полза на увеличаване броя на служителите, които се ръководят, за да могат да бъдат осъществени сериозни реформи и съкращаване на разходите. Ние препоръчваме общи реформи в здравеопазването. Оставаме с желание да изясним съдбата на бюджета на Здравноосигурителната каса и ще дискутираме тези неща. Предлагаме също така и считаме, че това трябва да бъде прието, предлагаме да бъдат съкратени още повече бюджетите на Президентството, на Министерски съвет и на Народното събрание и те да следват следната логика: средното съкращение на всички бюджети в бюджетната сфера да бъде нормативно зададено като съкращаване на бюджетите на Президентството, Народното събрание и Министерския съвет. Тъй като няма логика в условия на бюджетни съкращения, като говоря за съкращения имам предвид спрямо Закона за бюджета през 2009 г., който очевидно няма да бъде изпълнен, както сте информирани. Считаме, че тези ключови институции трябва да отидат в средата на съкращенията. Ще подкрепим предложението на правителството за бюджета на съдебната власт. Считаме, че този бюджет на съдебната власт, който се предлага от нея самата е нереалистичен, не отговаря на нуждата от реформи, предвижда действия които ние считаме че не могат да бъдат подкрепени.
И накрая за 100-те дни. С няколко думи само. Ние считаме, че правителството на ГЕРБ създаде и успя да задържи доверието, което е ключов фактор страната да излезе от икономическата криза. Съхраненото доверие за тези 100 дни е един от най-важните фактори, на които утре може да се опре изпълнителната власт, за да реализира своите намерения за управленска програма, бюджета и т.н. В този смисъл съхраняването на доверието в тези 100 “аварийни” дни, както всички виждате е нещо, което ние приветстваме. Сега остава трудната част, разработването и прилагането на управленската програма. Що се отнася до рисковете не можем да не кажем няколко риска. Първият риск е свързан с това, че самите управляващи започнаха да говорят за необходимостта от актуализация на бюджета в средата на годината. Това само по себе си създава ситуация на нестабилност от гледна точка на финансовата политика. Разбира се тази нестабилност може да дойде от по-големият спад на икономиката и още по-малката събираемост на данъчните и другите приходи. И поради това планирането в средата на годината на актуализация, считаме че отслабва сигурността на бюджетната политика, на финансовата политика на страната. Второ, ние се смущаваме от наличието на необходимост от връщане на авансови плащания, които са извършени по проекти. Връщане от България към Европейски съюз по проекти, които Европейската комисия не е приела. Друг риск е обстоятелството, че правителството не съумя за тези 90-100 дни да установи колко ангажименти са поети чрез сключване на договори, за които няма финансиране. Защото по тези ангажименти е възможно към държавата, към общините, към министерствата да се предявят искания за компенсации. И това може да се окаже силно натоварващо за бюджета. Един риск, който ние не виждаме как ще му се противопостави правителството. Тоест има и сериозни рискове, но това е в условия на криза всичко е рисково.
Колко пишете на господин Борисов?
Иван Костов: Ние не пишем бележки.
Смятате ли, че в борбата с корупцията и организираната престъпност са постигнати някакви успехи за тези 100 дни?
Иван Костов: Службите не се реформират. Ние бихме желали да видим реформа и на МВР и на ДАНС. Те предстоят тези реформи, но за сега още не са осъществени. Вие знаете, че ще има Стратегия за националната сигурност на база на която ще има и много по-сериозна реформа на МВР например. Докато моята информация е, че ДАНС ще започне реформите и то буквално след приемането на закона.
Къде най-добре се справя правителството? В кой сектор?
Димитър Бъчваров: Не може да се открои сектор. В аварийно състояние на публичните финанси правителството успя да спре свободното падане на публичните финанси. Продънения бюджет от 2009 г. Положението е овладяно. От тук нататък правителството ще покаже действително дали ще изпълни заложените приоритети в бюджета и ще постигне някакъв резултат. Така че за тези 100 дни ситуацията беше аварийна и никой сектор не може да бъде откроен.
Иван Костов: Аз ще кажа, че се откроява с много бързата си и най-често вярна реакция министър-председателя. Той реагира на всеки проблем, който се повдига в медиите и който се повдига от администрацията. Бързо си създава позицията и много решително излиза с нея пред медиите. Ако не беше такова поведението му в момента щяха да горят няколко пожара. Защото при по-плахо поведение, при по-колеблива реакция или при забавена реакция неминуемо това щеше да се случи. Друг е въпроса дали на министър-председателя от тези реакции му остава време да потъне дълбоко в проблемите, за които ние сега говорим. Това не можем да преценим.
В петък се разбра, че част от резерва е бил в 17 търговски банки. Вашият коментар, смятате ли че това е редно?
Иван Костов: Ако това е реалността, защото тези неща трябва да се проверяват с конкретно движение на фискалният резерв, трябва да се проследи как е точно. Ако това е така, абсолютно неуместно е питането на Пламен Орешарски. Няма как да питаш и да възразяваш срещу една идея, която при това не е приложена. Още повече ако той като министър е направил това, а и може би става въпрос за такива части от резерва, които временно са минали през банки.
