Иван Костов: България страда от липсата на инвестиции в хората

Водещ Асен Григоров: Добро утро. Точно обсъждаме какъв да бъде редът по-нататък, защото това е вече чисто политическият панел на нашия извънреден „Пресклуб“. Добро утро, ако сега се събуждате. Добро утро на господин Иван Костов, който е първият събеседник в тази част на предаването.

Иван Костов: Добро утро. Водещ: За вас, господин Костов, къде има новина, има ли новина изобщо във вчерашното гласуване? Ив. Костов: Новина не. Това беше очаквано гласуване, поне прогнозирано от социологическите агенции. Може би в големите разлики и разбира се, във вота за президента Георги Първанов. Толкова категоричен вот, доколкото си спомням, никой не е очаквал от тези, които измерват общественото мнение.

Водещ: Как си го обяснявате?

Ив. Костов: Ами хората са гласували за статуквото, както ние бихме казали накратко политически. Предпочита се това статукво от по-голямата част от хората и може би се оценява това, че статуквото има своите сериозни положителни страни. Да не забравяме, че в този период на последните пет години бяха реализирани важни национални цели. Първо, страната застана зад тези цели и след това една подир друга те биват постигнати. Това за повечето от хората е доказателство, че има движение в правилна посока.

Водещ: На вас като опозиционен лидер това какво ви говори?

Ив. Костов: От гледна точка на опозицията нещата изглеждат по друг начин. Статуквото съдържа в себе си много дефекти, много недостатъци, много слаби страни има самата българска политическа система, държавна система и т.н., върху които обаче, изглежда, общественото мнение не се фокусира. Това са, да речем, всички критики, които отправя Европейският съюз за липса на справедливост, на законност, на ред и т.н., многобройни такива неща, за които тук сигурно много пъти е говорено в това студио. Но тези дефекти, тези недостатъци очевидно не карат хората да поискат смяна на това статукво.

Водещ: Ако 65-66 процента искат запазване на статуквото, какво да мислим за бъдещето на опозицията?

Ив. Костов: Вижте, статуквото… тези неща се менят в политиката. Статуквото не е изгодно за предприемчивите хора. В самото статукво има една нова подмяна. Подмяната през кампанията на господин Първанов изглежда така – той първият път се представи за социален президент, и това беше мит, тъй като той не можа да направи и не може да направи нищо в социалната сфера. Сега този мит е подменен с друг мит – митът, че Европейският съюз, европейските пари някак си ще направят, ще решат въпроса, ще ни спасят отнякъде. Тоест онзи лозунг „Вярвайте ми“, който подмени „Вярвайте си“ до 2001 г., той в момента се разпростира и става официална кампания, той е удобен за много хора. Много хора биха желали да бъдат спасени отнякъде, от някакви европейски пари, от някакви европейски инициативи и т.н. Това, разбира се, не е вярно, няма да стане така, но това е поредният мит, който в момента се… представлява и основната част от кампанията. Един вид – постигаме тия цели, а сега ще дойдат ползите, ползите ще са за вас.

Журналистка: Да ви попитам нещо. Снощи гледах пресконференция на десницата. Тя за мен беше изключително интересна, много раздвижена, бих казала, това не е оценка, всъщност това е поводът за моя въпрос. Интересува ме лично вие как си представяте бъдещето на това, което ние наричаме десница, както снощи казахте – обичате да наричате дясно пространство? Вашият съпартиец господин Абаджиев казва, че избирателите уволниха десницата, аз смятам, че твърдението му е пресилено, но ме интересува вашата лична представа каква е, оттук нататък СДС и ДСБ ще си мерят процентите ли, всеки ще си гледа с колко степени расте? Как, как си го представяте?

Журналист: И само да допълня въпроса, извинете. Снощи чух две според мен неубедителни изказвания. Едното беше на господин Стоянов, който заяви, че загубата е тежка, но рейтингът на СДС расте. Второто беше ваше. Според мен това, че ще направите всичко възможно на местните избори да работите така, както работихте и на президентските избори. В смисъл при тези резултати едно такова изказване, едва ли вдъхва кураж на десния избирател. Може ли да предприемете по-радикални действия за съвместна работа примерно в парламента, не е ли крайно време да се направи парламентарен съюз примерно на десните партии, които да излизат с единни становища по наболелите проблеми?

Журналистка: И това ли е единственият вариант за възраждане на десницата?

Журналистка: Не, през цялото време се опитваме да ви кажем, че не като упрек. Просто, наистина ни е интересно какво мислите вие.

Ив. Костов: Това е трогателна загриженост.

Журналистка: Аз не съм загрижена. Просто ми е интересно, не ме разбрахте.

Журналистка: То не е към вас в случая.

Ив. Костов: Когато, първо искам една забележка… първо, едно уточнение. Когато ние казваме, че сме направили всичко, това значи много за много хора, участвали в кампанията. Това им говори нещо съвършено конкретно. Говори…

Журналист: Това не е… (говорят едновременно – не се разбира – бел. ред.)… към хората, които са…

Ив. Костов: Да, това искам да уточня. Това са думи, казани към хората, участвали в кампанията, защото тази кампания беше направена от хора, а не от пари, не от такива средства. В този смисъл да се каже на хората това, на тях им говори предостатъчно. В смисъл, говори им много. Казвайки, че ние сме взаимодействали коректно, честно и дисциплинирано, аз казвам една истина, която известна и на г-н Беронов, и на щаба, и на всички наши организации по страната. Не мога да не кажа това, защото вие казвате какво ще бъде бъдещето. Бъдещето преминава през коректност и през едно, нека да кажем така, честно взаимодействие. Когато поемаш ангажименти, изпълняваш ги докрай, участваш активно. Дали ще избираш кмет, дали ще избираш кандидат за президент, или в София или някъде другаде, няма никакво значение. Трябва да си способен да покажеш, първо, че можеш да бъдеш, нали, коректен партньор. В основата на отговора на вашия въпрос стои това партньорство, нали, ако ще бъде партньорство, то трябва да бъде наистина на много сериозна основа. Това, което казвате вие за форми на взаимодействие в парламента, това е много спорно, защото в последните години, от 2001 г., когато ние казваме, че има криза в десницата, тя беше постепенно възприета от останалите, всички разбраха, че действително има такова явление, че то трябва да се преодолее, има две рецепти. Едната е да излезем с нов политически проект, както направихме „Демократи за силна България“. Той е „За силна България в обединена Европа“ и означава точно определени конкретни неща, а другата беше да се коалираме. Хайде, дайте някак си да се коалираме, дайте единство да видим дали то ще даде резултат. Отгласи от тази идея чувам във вашето предложение. Аз…

Журналист: Вижте политическия съвет на управляващите…

Журналист: Но той, трима човека се събират, според мен адски, така, извън правилата на демокрацията, общо взето. Взимат решения вместо Министерския съвет, взимат решения вместо парламента.

Ив. Костов: Това не е добре.

Журналист: Но… Не е добре, но…

Ив. Костов: Никак не е добре даже.

Журналист: Ако видя трима лидери на десните да се съберат и да вземат единно становище това… много хора ще бъдат щастливи.

Ив. Костов: Що се отнася до взаимодействието в парламента, то е напълно възможно и в момента. Първо, трябва да се… наистина да се споделят общи цели и общи ценности, защото ако се каже, че цялата сила и енергия на десницата ще бъде да се противопостави на БСП и Георги Първанов, това за нас в ДСБ не е достатъчно, примерно, ако това е целта. Защо? Защото има Волен Сидеров, има нещо достатъчно лошо и встрани от левицата и от БСП, на което също трябва по някакъв начин да се опонира. Ето, Волен Сидеров казва – аз се обърнах към всички да действаме заедно срещу правителството.

Журналистка: Само вие не сте го приели, каза той.

Ив. Костов: Знаете ли, ако ви падне случай, му задайте въпроса с какви думи се обърнахте вие лично към г-н Костов, защото тези думи са чути в Народното събрание, от квестора, от неговата парламентарна групи и прочие, ако бъде почтен, нека да каже.

Водещ: Кажете ги вие.

Ив. Костов: Начинът, по който той се… Не, ще го оставя, защото той си ги е казал. Нека той да си ги каже.

Журналистка: Г-н Костов, ако може… Значи това, което ви попитаха и колегите, става дума за цялата ефективност на това взаимодействие. От това, което вие сега обяснявате, нещата излизат така – веднъж го играхте самостоятелно. В смисъл, нали, този проект, който вие предлагахте чрез обновяване на десницата, нали, един от начините – създаването на партията „Демократи за силна България“. Сега, на тези избори, го играхте и така, грубо казано, както предлагаха СДС – дайте да го играем обединени. В единия случай…

Журналистка: Обаче снощи Петър Стоянов каза, че няма… че самостоятелно СДС вече ще избира евродепутати.

Водещ: Да, не било…

Журналистка: Че механичният сбор…

Водещ: …че заедно може повече, да.

Журналистка: …не е победа.

Журналистка: Да, но така или иначе, значи, и единият… и едната тактика, и другата, се оказват неефективни или поне вашите, десните, избиратели не се чувстват привлечени, нали, това, което им се предлага, не е достатъчно убедително.

Водещ: Накратко, вашият проект, на ДСБ, не успя да стане проект на цялата десница, поне засега. И взаимодействието между двете големи партии, ДСБ и СДС, също не успя да стане притегателен център за десните избиратели.

Ив. Костов: На мен не ми се философства в отговор. Никак не ми се философства, тъй като сме заранта след тежки избори. Но първо трябва да отговорим на въпроса какво са изборите. Изборите са тежка загуба за нас, но са и тежка загуба за българския политически процес, защото това, което ще избира избирателят в неделя, е дали да се откаже от всичките си усилия от този 17-годишен преход или да запази статуквото. Той със сигурност ще избере да запази статуквото. Това поне е очевидно. Оттук трябва да тръгнем и да търсим отговорите на другия въпрос – защо примерно проектът на ДСБ не беше посрещнат радушно от десницата. Впоследствие в десницата между другото се чуха гласове, че е нужен такъв проект. Нужно е да се отправят нови послания. Това е съвсем очевидно, защото, след като твоите първоначални послания са станали послания на едно огромно мнозинство от хора, включително и на президента, някога техен върл противник, значи това е изпълнена политическа задача. Очевидно трябва да се отиде по-нататък, така че отговорът.

Журналистка: Вие имате ли имате ли нов проект?

Ив. Костов: Отговорът е в новия проект, в заинтересоване на хората с нови цели. Хората трябва да разберат, първо, десните избиратели, че нищо автоматично няма да последва от ЕС. Трябва отново да се върнем към първоначалната теза, че успехът зависи от нас, зависи от възможността на предприемчивите, на творческите хора, да развиват страната и това нещо да стане като основа на политиката. Разбира се, не означава абсолютно небалансирано точно тези творчески бизнесмени да бъдат, така да се каже, да бъдат фаворизирани в едно общество, в което има толкова много бедни, защото този вот за Волен Сидеров, този вот е на практика и отглас на хората, които се чувстват неудовлетворени от този преход. Той е протестен вот всъщност. Няма какво да го коментираме. Той е очевиден.

Журналистка: Г-н Костов, вчера на пресконференцията, като коментирахте причините за загубата, имам чувството, че основните акценти бяха два – липсата на време и липсата на средства, т.е. липсата на време за кандидатпрезидентската двойка…

Ив.Костов: И неизживяната криза.

Журналистка: Да. Някак си това, което обаче, поне около мен хората коментират, е липсата на съдържание в това, което вие предложихте и продължавате да предлагате. Бихте ли коментирали това разминаване? Ив. Костов: Съдържанието в кампанията на г-н Беронов беше работа на неговия щаб.

Журналистка: Не, в посланията на десните партии.

Ив. Костов: Това, с което ние сме участвали – дали сме, при запитване сме дали своите виждания за външна политика, за политика на сигурност, по всички въпроси, които са от компетентност на президента. Какво точно е взел и какво точно е превърнал в послание е било изцяло решено от г-н Неделчо Беронов, предполагам, с помощта на Юлияна Николова и неговия щаб. Така че няма как да отговоря за тези послания. Те може да не са звучали, как да кажа, хармонично… така, да не са били сглобени със сериозна политическа спойка. Възможно е…

Водещ: Кажете, това ново… нов старт за десния проект ли е, което се случи… Има ли рестарт на десния проект?

Ив. Костов: Новият старт за десния проект… Значи, вижте къде…

Водещ: Кой ще го прави? Защото вие чувате… сега, най-масовите въпроси и под някаква форма пожелания са старите лидери да се махнат, да дойде ново поколение в десницата.

Журналистка: Къде ви е новият старт?

Водещ: В десницата. Бъдете откровен в това отношение. Вие сте ги чували точно толкова, колкото и ние.

Ив. Костов: Да, де, но въпросът не разбрах точно в какво се състои.

Водещ: Въпросът е сега рестарт на десния проект ли е, в период на рестарт ли е и второ, кой ще рестартира, ако това е въпрос на рестарт? Кой ще измисли този нов десен проект?

Ив. Костов: Как ще рестартираме десния проект? Както рестартирахме кампанията на г-н Беронов, защото тя беше стартирана, спря и беше рестартирана отново и толкова много време беше загубено. Така че, ако приемем, че десният проект се е превърнал в… нали, споделян от цялата нация през 2001 година, дали може да се рестартира нещо оттук нататък. Разбира се, че може. Това, от което страда България, преди всичко е липсата на инвестиции в хората по линията на образованието, по линията на здравеопазването. Едни реформи, за които всички казват, че ако се завършат, този, който ги завърши, ще падне безславно от политическата сцена и поради това всички ги обикалят и не искат да инвестират там. От друга страна, споделят се илюзии, че някак си отвън ще дойдат хора опитни, с пари, които ще оправят нашата страна и прочие. Отговорът, нашият, трябва да бъде съвсем друг. Той трябва да почива действително на дясна политическа платформа. Тоест има какво да се рестартира, защото то се подсказва от самия живот. Кой ще го рестартира?

Водещ: Въпросът е кой? Да.

Ив. Костов: Ами тези, които имат доверието на хората могат да го направят. В случая ние имаме доверието на хората…

Водещ: А имате ли…

Ив. Костов: Да, ние имаме доверието на хората, явили сме се на парламентарни избори, представляваме тези хора, които са гласували за нас, и това е нашата задача до края на този парламент.

Журналистка: Стига ли ви това представителство, г-н Костов? Аз неслучайно ви попитах как си представяте бъдещето, ваше.

Журналистка: По-скоро на избирателите това представителство, за тях е неадекватно… Поне процентът така показва.

Журналистка: Значи, едни пет процента… заедно с г-н Стоянов, вчера събрахте девет процента, т.е. г-н Беронов събра толкова. Как наистина си представяте вие дясното оттук нататък? Вие какво ще направите?

Ив. Костов: Значи, точно в момента, в който десницата е изглеждало, че изчезнала, както беше в Полша, както беше в Румъния и в други страни, тя започва да се възстановява.

Журналистка: Тоест…

Ив. Костов: Тя има нов дневен ред. Това е дневният ред, който го има в самото общество. Той няма нужда да бъде откриван. Да бъде обявявано, че е безнадеждна ситуацията в дясното, се излъгаха няколко пъти социалистите да го правят в други източноевропейски страни, това очевидно не се случи. Скоро нещата се обърнаха и тръгнаха в друга посока.

Водещ: Партньор ли ви е г-н Стоянов и СДС в…

Ив. Костов: Това, за което има нужда, това, което има нужда обществото да разбере, е, че проблемите, които има в тези сфери, в които има незавършени реформи, са единствено по силите на българската държава. Те са по силите на управлението на страната, те трябва да бъдат решени, трябва да се даде този шанс за развитие, който го има потенциално заложен в България, не да се чака отвън. Това е нещо, което според мен хората ще разберат, обаче като се убедят в истинността на тази реалност. Защото вместо тази истинност, на тях им се предлагат митове, както казах.

Журналистка: А съгласен ли сте с твърдението на г-н Абаджиев, че на този етап избирателите са уволнили десницата?

Ив. Костов: Вижте, вчера на заседание на ръководството и на парламентарната група, когато станаха резултатите ясни от изборите, аз поставих въпроса за това уволнение, както вие казвате или както казва…

Журналистка: Г-н Абаджиев го каза.

Ив. Костов: Така, аз не съм го чул. Поставих този въпрос и всички казаха, че това е недопустимо в момента и че ще доведе до много по-тежка ситуация вътре между нас, между „Демократи за силна България“. Заради това аз вчера казах, че… застанах на една съвсем ясна позиция, за да не създавам двусмислици. Това по отношение на уволнението. Могат да ни уволнят тези, които сме с доверието на хората, само хората, които ни лишават от своето доверие.

Водещ: Добре, така завършваме. Иван Костов в студиото на пресклуба на „Денят започва“.