Иван Костов: България няма програма за икономически растеж

Споделяте ли тази оценка? Всеки иска да отчита добри резултати. Хората може би са забравили, затова нека да напомним какво завариха управляващите. На първо място, те завариха лева като сигурна и стабилна валута. На тази основа беше възстановено доверието в националната фискална и банкова система. Това не е заслуга на правителството на НДСВ. Заслугата е, че бе поддържана стабилността. Може би трябва да им благодарим, че не разбиха всичко. Второ, напълно бе преодолян катастрофалният икономически спад. Икономическият растеж не е от времето на Симеон Сакскобугготски. Спадът от 1996-1997 г. с двуцифрени числа беше преодолян през 1998 г. Годините след това до 2001 г. са период на икономически растеж и то по-бърз от този, който има сега. Следователно трябва да бъдем благодарни, че са запазили и определени темпове на растеж, а не че са ги постигнали. Те всъщност ги завариха. Трето, извършена бе най-тежката и непопулярна част от структурната реформа. 300 губещи държавни предприятия, т.е. 11%, бяха ликвидирани по наше време. И най-мащабната приватизация на 2400 дружества, също бе извършена по наше време. А делът на частната икономика от 38% надмина 70%. Всичко това не е заслуга на днешното правителство. То добавя към приватизацията по 1% годишно, като има години, в които тя напълно спря. Кабинетът отчете сериозно намаляване на безработицата. Спадът на заетостта вследствие на структурната реформа и най-вече на ликвидацията на споменатите държавни фирми и на приватизацията започна да се преодолява през втората половина на 2000 г. В началото на 2001 г. се забеляза покачване на заетостта. Тоест тази тенденция продължава и сега. За сериозното увеличение на броя на работещите трябва да сме благодарни на частния сектор на онзи, който се появи в резултат на увеличението от 38% на 70% недържавна икономика. Частникът създава заетостта. В кои други сектори вашето правителство създаде благоприятни условия, за да бъдат отчетени днес добри резултати? По наше време беше извършена окончателната реституция на земята. Беше напълно либерализирана външната и вътрешната търговия и бяха дерегулирани цените. Създадоха се условия за конкуренция. Според мен основите на това, което днес се отчита като пазарна икономика, бяха положените от нашето правителство. Искам да припомня едно изказване на Николай Василев и на останалите икономически съветници на премиера преди изборите, които твърдяха, че в България няма пазарна икономика. Когато Европейският съюз призна това, което МВФ оповести през 2001 г., то сякаш им дойде като изневиделица. Смятам, че има нещо, което трябва да бъде казано ясно: сегашното управление няма заслуги за добрите резултати, затова да не си приписват стабилизацията в икономиката. Държа да подчертая, че бюджетът бе стабилизиран още през 1997 г. А 1998 г. приключи с излишък. Оттогава досега в рамките на едно широко балансиране се поддържа фискална дисциплина. Това, за което също трябва да сме благодарни на това правителство, е, че не допуснаха тя да бъде нарушена. Кабинетът отчете безпрецедентно висок фискален резерв. Най-голям е скокът на валутния резерв в периода до 2001 г. от 500 млн. на 3,7 млрд. евро. Хубавото е, че той продължава да расте. Така трябва да бъде. През 2000 г. пък спадна съотношението на държавния дълг към Брутния вътрешен продукт (БВП) на 80%. И, ако не беше извършена операцията по замяната му, сега щеше да е значително по-нисък, отколкото е в момента. Просто трябваше да продължи водената от нас политика по дълга. Сега от икономическия растеж на страната и от обезценката на щатския долар, той щеше да е много по-малък. Създадените фини механизми за управлението му до голяма степен бяха компроментирани. Правителството изкупи част от старите дългове на България към частните банки-кредиторки. Каква е вашата оценка за политиката по управление на дълга? В момента България плаща между 40 и 50 млн. долара годишно повече, отколкото би внасяла, ако не беше направена замяната на т. нар. брейди облигации за еврооблигации. Така беше нанесена много голяма вреда на страната. Всички мои опасения от писмото, което изпратих до премиера Симеон Сакскобугготски, се сбъднаха. Нещо повече засилиха се от обезценката на щатския долар. Просто беше избран най-неподходящият момент, за да бъдат спасени кредиторите на България от дълга, който щеше да се обезцени. Той им беше разменен за евро, което остана много скъпо. На какво се дължи това на незнание или на нещо друго? Изключително много прилича на споразумение. Второто, което прави впечатление в тази сделка, е свързано с покачването на цената на българския дълг. Ако той беше купен на пазара да речем от български банки и фондове пенсионни и други, и правителството след това беше обявило и извършило операция по обратно изкупуване, поне част от парите, а те са огромни, щяха да останат тук, у нас. Тогава една голяма сума напусна страната в следствие на това, че цената на дълга нарасна в процеса на изкупуването. Тя беше вдигната изкуствено, тъй като бяха създадени надежди и очаквания. Но това, което най-много ще ни тежи, е, че оттук нататък всяка година ние ще плащаме 96-100 млн. долара повече по обслужването на дълга. Всичко това абсолютно облагодетелства кредиторите ни. Крайният ефект е, че се спаси от обезценка една огромна част от българския дълг може би някъде около 2 млрд. долара, който се прехвърли в евро. Сега това можеше да бъде една огромна премия за нашата страна. Тоест значителна част от ефекта на скачването на лева с германската марка, а по-късно и с еврото фактически беше харизана на чуждите кредитори. Всяка година България отчита икономически растеж. Достатъчно висок ли е той? Сърцевината на политиката на растежа е преобръщането на лошата тенденция вътре в брутния вътрешен продукт. Относителният дял на инвестициите спрямо БВП сега трябваше да достигне 23-25%. Ако това беше станало, икономиката нямаше да има малко над 4% ръст годишно, а най-малко 6,5%. Сега колко е делът на инвестициите? Мисля, че е около 20%, а моторът е там, в инвестициите. Ако делът им е висок, икономиката е бързо развиваща се. Ние заварихме под 15%, т.е. почти никакви вложения. Затова се стигна до срив. Има ли нещо, за което бихте похвалили правителството? Има. Трябва да се каже, че кабинетът запази позициите в основните направления на монетарната, на банковата и на фискалната стабилност. Довършена беше банковата приватизация и то добре. На добра цена беше продадена „Биохим“, която обаче беше стабилизирана по наше време. Нека не забравяме там хвърлихме големи усилия. Банката беше извадена от катастрофална ситуация и беше стабилизирана. Същото се отнася и за останалите финансово-кредитни институции. Но не бива да забравяме, че добра цена за всяка от тях бе постигната вследствие на банковата стабилизация. Никой не може да продава добре тогава, когато масово се затварят банки. Сега всички се развиват и това личи от балансовите им числа, които растат с високи темпове. Как ще коментирате едно от постиженията, с които кабинетът най-много се гордее намаляването на данъчното бреме? Правителството не е свалило данъчната тежест. На няколко пъти бяха намалени ставките на налога върху печалбата и върху доходите на гражданите. Данъкът върху печалбата следва една средносрочна стратегия на съкращаване, която беше заложена по наше време. Не бе направено обаче онова, което НДСВ обеща нулева ставка за реинвестираната печалба. Обещано бе даже освобождаване изобщо от пряко данъчно облагане. Нещо повече, те постигнаха обратното превишаване на относителния дял на общите данъчни и неданъчни приходи в БВП. Той е голямото мерило за това колко обременена с налози е държавата чрез задължителното преразпределение през бюджета, прибирайки доходите на хората. Преди НДСВ да дойде на власт делът на данъчните и неданъчните приходи в БВП бе 39%. Сега е 41%. При това положение не може да се твърди, че има намаление на тежестта. Ние поехме ангажимент да намалим този дял от 39% на 38% това беше реалистичната цифра. НДСВ беше много по-щедра в обещанията. Фактите обаче са тези. По никой начин не смятам, че данъчната политика на управляващите може да бъде подкрепена. По принцип чрез нея много по-силно може да се насърчава създаването на заетост от страна на фирмите като се облекчат вноските за работна заплата. Ако трябва да се дават преференции, това трябва да става като се стимулират предприемачите, за да разкриват нови работни места. Така се прави по цял свят. По този начин Испания реши своите проблеми с безработицата. Ако вътре в икономиката има много хора с доходи от бизнес, те създават здраво потребителско търсене. Не от кредит, а от реална работа. Кой според вас е най-големият пропуск на правителството на НДСВ? Липсата на целенасочена политика за предизвикване на икономически растеж. Просто липсва програма за това. Освен чрез воденето на определена данъчна политика, това можеше да стане като се усвояват парите от европейските предприсъединителни фондове по модела на Испания например. ЕС може да даде до 14% от нашия бюджет, което прави около 6-7% от БВП. Това са много големи пари. Те са изключително силен мотор за икономическо развитие. За съжаление по този въпрос почти нищо не беше направено. Втората възможност е реализация на собствена инвестиционна програма. Тя обаче беше изтласкана на заден план. Направо захвърлена. С всичките є направления, които ние разработихме. Част от нея е свързана с водоснабяването, защото в много селища все още има режим на водата. В други пък не може да се пие. Реален затруднения, които са изоставени изцяло. А водата е стратегически проблем. Спряна е работата по инфраструктурата. Изоставено или почти напълно спряно е строителството на магистралите. Или пък е дадено в ръцете на чужди фирми срещу конкурси, които те изобщо не са спечелили. Голяма част от парите отидоха в турски фирми. Но те в момента не си вършат работата. Не се поддържат също така пътищата. На какво се дължи това? Дължи се на пълната неспособност на бюджета редовно да управлява разходите по такъв начин, че през годината да се изразходват парите за инвестиционната програма. Те се връщат в бюджета по линията на данък печалба, на ДДС, на вноски за работна заплата. Когато тази програма не се изпълнява, в края на годината приходите са по-малко. Оттам пък се саботира увеличението на относителния дял на инвестициите в БВП. В резултат на това се получава едно преизпълнение на бюджетните приходи в края на годината, което се харчи не за инвестиции, за всякакви други абсолютно глупави неща. Когато НДСВ дойде на власт, то отправи към вас същия упрек че сте приемали бюджети, който лесно сте преизпълнявали. Когато управляващите дойдоха на власт, икономическият им екип се възмути, че сме превърнали преизпълнението на бюджета във втора инвестиционна програма. Факт е, че ние действително засилихме инвестициите. Те обаче въобще не разбраха какво правим ние. Защото ако бяха разбрали, щяха да го повторят миналата и тази година щяха да направят втора инвестиционна програма и да постигнат по-голям растеж. И да имат на разположение много повече пари. Искам дебело да подчертая това е пълно неумение да се води политика на икономически растеж. Ако имаха това умение, щяха да си позволят да увеличат много повече доходите. На фона на подобно нарастване, балансът на НОИ например нямаше да изглежда така, както сега. Тоест щяха да дават два пъти годишно допълнителна пенсия и да увеличат доходите на държавните служители. Накратко, в момента правителството въобще не разбира как да направи цялата тази сложна стратегия. Смятате, че някои министри на НДСВ не могат да се справят? Учителят по математика Костадин Паскалев имаше шанс да навлезе за четири години в може би най-сложна в света материя управлението на големи инвестиционни проекти. За Церовски няма какво да говорим. За Хасан Хасан зам.-министъра на регионалното развитие, който сключи споменатите сделки с турски фирми за строителството на инфраструктура без да са спечелили търговете, не може да се каже, че ще се научи. Той просто никога няма да разбере сложната динамика на процесите. То е все едно да кажете, че аз ще се науча да правя леки коли, след като не съм инженер и ще ми е нужно може би десетилетие за обучение. Но и Валентин Церовски, и Хасан Хасан разгониха целия състав на министерството. Ние едва-едва събрахме хора, които разбират как се прави план за инвестиране, как се оптимизират срокове между отчуждаването на имотите и проектирането; между идейната фаза и техническата; как се набавят пари, как се синхронизират процесите, как се възлагат търговете. Изключително трудно е да се намерят хора, които знаят как се осъществява последващ контрол и много други неща. Как ще коментирате сигнала от ЕС, че България драматично закъснява с инвестициите в инфраструктурни проекти? Така е. Инвестиционният проект е щедростта и почтеността на политика. Защото когато започнеш един проект, той завършва или в края на мандата ти, или най-често в мандата на следващото правителството. Тоест започваш една магистрала, лентата на която ще отреже твоя приемник. Затова казвам, че в такива случаи човек е щедър към държавата си, но не може да събере облагите от добре свършената работа. Тъй като това правителство нито е почтено по отношение на България, нито е щедро към народа си, то не оставя никакви проекти. Най-ми е болно, че всичко в инфраструктурата, което беше подготвено, развито и само трябваше да бъде продължено, е пълна катастрофа. Министрите Паскалев, Церовски, зам.-министърът Хасан и МРРБ компроментира цялата програма за развитие, спряха я, разбиха я, върнаха я назад. Всяко нещо си иска времето. Това правителство не даде време на нещата да се случат. Удовлетворен ли сте от резултатите от преговорите с ЕС? Не, категорично не. С редки изключения позициите, които ние подготвихме, не бяха отстоявани. Ние представихме за преговори 23-25 позиции. От тях приключихме 12-13. Във всички останали, които управляващите подготвиха за преговори, аз не виждам да са защитени българските национални интереси. Най-ярък пример за това е глава 14 енергетика. Въпреки решението на НС и определението на съда правителството даде съгласие за предсрочното затваряне на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“. Срещу закриването на блокове, които носят милиарди печалба, България в най-добрия случай ще получи около 200 млн. евро за гарантиране на безопасността на ядрените отпадъци след затварянето. Каква е оценката ви за резултатите в земеделието? Аз се удивлявам на пълната некомпетентност, която цари в Министерството на земеделието. Отстояването на квотите за българските износители не беше направено. И да се твърди, че трябва да гледаме днешната база на земеделието ни като отправна за отстояване на квотите е пълно незачитане, пълно предателство на българския интерес. Там, където всички водеха страшни преговори, бориха се докрай, отваряха глави в последния момент като Полша, ние се предадохме без бой. На какво се дължи това на неразбиране или на съглашателство? От една страна, лошият изход от преговорния процес се дължат на пълното съглашателство на Меглена Кунева с ЕС. Аз смятам, че тя се превърна в европейски чиновник, а не в български министър. В тази ситуация вместо да подаде оставка една достойна позиция, тя предпочете да играе ролята на служител на ЕС. Получи се така, че Европа преговаряше със себе си. Уникално. От друга страна, в земеделското министерство компетентните хора бяха изгонени по същия начин, както в МРРБ. А Мехмед Дикме хал хабер си нямаше как се водят преговори. Така се стигна до катастрофалното предателство на българските национални интереси. Не беше проведен диалог с всички организации на производителите на земеделска продукция. Не се взеха позициите им, нищо не бе съгласувано с тях. Нямаше диалог, нямаше поръчка за защита на българските интереси. Даже нямаше компетентни хора, които да зададат подходящите въпроси. Ето така протекоха и приключиха преговорите с ЕС. Резултатите от това обаче ще легнат върху плещите на целия български народ. Кое според вас е най-недалновидното решение на управляващото мнозинство? Решението с най-тежка тежка икономическа вреда е приватизацията на БТК. Компанията беше продадена на скандално ниска цена. Към това трябва да прибавим и даването на третия Джи Ес Ем-оператор за една четвърт от действителната му цена. Ако сега има Европейска комисия и ако желае да се спазват законите, вероятно ще оцени какво дава българското правителство като държавна помощ на „Вива Венчърс“. Защото в термините на европейското законодателство, на главна дирекция „Конкуренция“, това е държавна помощ. Както и да го наричат у нас. Нямаше ли опасност отлагането на продажбата да доведе до още по-ниска цена за БТК? Няма нищо вярно в приказките, че БТК ще се обезцени рязко вследствие на изтичането на срока на привилегированото монополно положение на компанията. БТК използва една много скъпа и в днешни пари разгърната мрежа от стационарни кабелни връзки във всеки дом, където има телефон. Тя вече започва да продава и други услуги. Например телекомуникационната компания предлага един фантастично добър интернет. Утре ще пусне кабелни телевизионни канали това е бъдещето. Следователно стационарната линия и цялата мрежа ще продължава да бъде голяма ценност. А как оценявате вашата сделка за БГА „Балкан“? Искам да подчертая една много съществена разлика. Надявам се читателите на „Монитор“ да я разберат. Едно е да продаваш предприятие в ликвидация, и съвсем друго най-силното, най-печелившото дружество. Първото не струва никакви пари и трябва да се прави жертва, за да го купи някой, да го санира, да инвестира в него и да го подкара. Съвсем друго е обаче да продаваш БТК най-рентабилната фирма в България. Нея не можеш да я дадеш на безценица. Това е разликата между приватизацията на вписаната в списъка за ликвидация БГА „Балкан“ и продажбата на БТК.

Харесайте ни и ни следете: