– Г-н Костов, изненада ли ви Президентът Георги Първанов с решението си да пусне закона за избор на евродепутати, въпреки забележките му, че са нарушени утвърдени демократични принципи за равни права при гласуването?

– Ако президентът счита, че са нарушени демократични начала, е длъжен да наложи вето. Не е никакъв проблем изборите да са месец по-късно. След като издаде указ за обнародване на закона, очевидно не приема, че са нарушени важни принципи. С позицията си той се опитва само да успокои ДПС. В закона няма нищо драматично. Въвежда се практиката на уседналост, която е характерна за доста страни в Европа. Там на европейски и на местни избори се гласува съобразно два принципа – този за гражданство и този на уседналостта. Хората, които са тук за три или повече месеца, имат право да гласуват у нас, защото плащат данъци и не са приложили правото си да пуснат бюлетини в своите страни. В Европа има много хора с европейско гражданство, но не живеят в собствената си държава, а в друга членка на Съюза. Те трябва да имат право да гласуват. За разлика от тези, които живеят в САЩ или Канада. Те не могат да гласуват за европейски органи и местна власт. Принципът е много ясен и това е единственият начин в Европа да не се ощетяват политическите права на хора. Този факт се изплъзна от вниманието на някои български политици и медии.

– Този текст обаче разклати Тройната коалиция. Стигна се до заплаха от предсрочни избори от страна на премиера. Реална ли е опасността от развод в коалицията?

– Събитията след приемането на закона доказаха, че коалицията ще издържи. Вотът на недоверие показа, че тя се сплотява, когато властта й е заплашена. И това ще се случва винаги, защото ако мнозинството се разпадне, част от него никога повече няма да бъде във властта. Едновременно с това, при всяко сплотяване, партиите в коалицията ще губят част от своята идентичност.

– Каква беше за Вас ползата от вота на недоверие? Той се превърна в поредната говорилня, в която опозицията обвиняваше за хаоса в здравеопазването властта, а тя потърси вината още във Вашето управление.

– Формална полза има – премиерът се зарече в края на март да внесе стратегия за здравеопазването. Тоест, ако е имало слабости, сега ще се изправят. Лошата новина обаче е, че няма консенсус по диагнозата – не само между опозиция и власт, но и вътре в самото мнозинство. Една част от управляващите призна, че криза в здравеопазването има, други – между тях и премиерът, до последно отстояваха позицията, че това са само нормални проблеми. Липсва съгласие и по мерките за излизане от хаоса. Този вот не успя да хвърли мост между различните позиции дори вътре в мнозинството, затова и не се стигна до начертаване на мерки. Не се получи, защото управляващите бягаха от проблема. Вместо откровено да дебатират проблемите, те предпочетоха да се връщат 6-7 години назад и да коментират колко лош е бил стартът на реформата. След като е толкова лош, защо не са го поправили толкова време? Другият опит да избягат от истините за кризата беше социалистическият отчет на Гайдарски. Той подробно отчете какви катетри и колко кофи боя е раздал на болниците, но нищо не каза за огромните опашки от пациенти, за парите под масата, осигуряващи достъп на едни и чакане за тези, които ги нямат. Не говори за липсата на апаратура и съвременно обслужване. Не каза нищо за липсата на информационна система, без която няма начин да се осигури качествено здравеопазване. Поведението му беше смехотворно. А ситуацията е наистина отчайваща. Видя се, че управляващите нямат какво да кажат по основните въпроси. Изпуснаха протегнатата ръка дори от страна на част от вносителите, които си предложиха безплатно услугите. Боя се, че управляващите не успяха да извлекат никаква поука от този вот.

– Въпреки всички критики обаче премиерът не заяви намерение да сменя министри, включително и проф. Гайдарски.

– Мисля, че поставяте грешно въпроса. Този, който взема решенията в коалицията, не е Станишев. Правят го по-скоро Президентът, Румен Петков, Румен Овчаров, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Когато решат те, тогава ще има смени. Защо намесвате Станишев?

– Защото е министър-председател.

– Номинален. Та той дори не може да ми отговори в парламента защо е разрешил на двама свои министри да работят на други места. Възможно ли е месеци наред Стефан Данаилов да снима филм в Италия? Едно е да си много добър актьор, но да си министър означава да си администратор и да носиш отговорност и да реализираш общото благо. Председателят на парламента вече 3 пъти спират този въпрос и всеки път с различни аргументи. Когато Гайдарски отива да оперира в няколко болници, той губи ценно време, необходимо за решаване на проблемите в здравеопазването. Вече 9 месеца той не успява да си напише стратегията, а ходи да оперира. Ако един човек с нормален морал има задължение да напише стратегията, от която зависи здравето на всички българи и задължение да ходи да оперира, кое трябва да предпочете? Къде е голямата обществена полза? Да си министър е дълг пред цялото общество, а не пред един пациент или някоя филмова студия. Кой управлява министерствата им, когато ги няма? Това показва, че Министерският съвет е разграден двор и всеки си прави, каквото поиска. Премиерът няма авторитет.

– По Ваше искане Главният прокурор ви предостави преди дни цялата преписка по делото “Сапио”, където Вие бяхте обвинен като бивш финансов министър, че сте нанесъл щети на държавата. От документите е видно, че още през 1993 и 1999 години прокуратурата е излязла със становище, че няма данни за извършено от Вас престъпление, няма щети за хазната. Кой имаше интерес толкова дълго време да спекулира с този случай?

– В общественото мнение бе създадена убеденост, че аз съм ощетил държавата. Благодаря на всички медии, които посветиха редове, за да стане ясно, че това не е вярно. Документите показват недвусмислено, че не е имало нито злоупотреби, нито щети за държавата и това е било ясно на прокуратурата още през 1993 г. Що се отнася до това кой е имал полза от обвиненията срещу мен, безспорно това е БСП, Филчев е само оръдието им. Социалистическата партия изработи мита “Сапио”. Използваха го, дори когато прекрасно знаеха заключенията на прокуратурата и разследващите органи. Самият Георги Първанов е разпространявал този мит. Много е удобно да охулваш опонентите си на базата на лъжи и да скриваш истинските факти от обществото. За съжаление, това е грозна и недостойна черта на българските политици. Такова поведение деморализира обществото. Хората губят вяра въобще в политиците. Защото когато са знаели истината през цялото време – са лъгали.

– Как оценявате стила на новия Главен прокурор Борис Велчев? Откакто пое обвинението, дейността му като че ли е много по-прозрачна, има уволнени и наказани прокурори, гръмнаха редица дела от огромна обществена значимост.

– Ще дадем мнението си за дейността на прокуратурата, когато получим отговор на големия списък от сигнали, които ДСБ подадохме до Велчев. По този списък ние нямаме отговор вече 1 г. Поставихме многобройни въпроси, сред които за “царските” имоти и автомагистрала “Тракия”, петролната афера на БСП със Саддам Хюсеин. Прокуратурата не трябва да е нагиздено медийно шоу. Тя има извънредно важна обществена функция. Трябва да защитава обществения и държавния интерес, изготвяйки силни обвинения срещу тези, които нарушават законите. Това, че тя започва да се харесва, се дължи на медиите. Прокуратурата не трябва да бъде харесвана, а респектираща. Всички нарушители трябва да знаят, че обвинителите рано или късно ще стигнат до тях, че не могат да им се изплъзнат. Тогава прокуратурата е добра.

– Не сте ли краен в преценката си? Освен че сами разкриват нарушения, медиите отразяват информация, резултат от работата на прокуратурата, свързана със скандала за сметките на Валентин Димитров, аферата с източването по САПАРД и др.

– Скандалът със САПАРД гръмна, защото един европейски орган – ОЛАФ, разкри нарушенията. Скандалът с “Топлофикация” пък бе разкрит от австрийските служби. Много е важно как ще се държат прокурорите в такива знакови дела. Аз много внимателно следя например поведението на градския прокурор Николай Кокинов. Той извърши много политически поръчки, включително и срещу мен и моето семейство. Същият човек е водещ в обвинението по някои ключови процеси. Нека да видим как ще изведе тези дела, ще ги доведе ли до присъди. Всички искаме да чуем присъдите.

– Но Вие сте пристрастен и лично сте засегнат от него.

– Затова казвам, че чакам как ще завършат делата.

– Ще стане ли ясно кои са виновниците от високите етажи на властта за “Топлофикация”?

– Съмнявам се. Мое вътрешно убеждение е, че в този случай хората в прокуратурата не са в състояние да си свършат работата. Ако ме опровергаят, аз ще съм първият политик, който ще каже нещо добро за тях в България. Но не съм толкова наивен и не искам да говоря, преди да видя факти. Затова и чакам отговорите на поставените въпроси.

– Много пъти сте предупреждавали, че Европа няма да търпи да крадем от парите й. Само месец след приемането ни бяха оповестени злоупотребите с източените средства по САПАРД – над 7 млн. евро. Свърши ли раят за крадците?

– Знаете ли какво ще се случи? От ЕС ще спрат парите. Те няма да търпят някой да краде, а да плаща българската държава, българският данъкоплатец. Въпросът е има ли управляващото мнозинство желание да спре тези практики. Ето, по случая със САПАРД ние повикахме в парламента един скандално известен човек – шефа на комисията за отнемане на придобитото от престъпна дейност имущество Стоян Кушлев, да обясни наложил ли е, каквото му е задължението, запор на имотите на задържаните. Питаме: гарантирал ли е той държавния интерес. Ще следим дали е изпълнил задълженията си. Защото по този път ще тръгнат и други да крадат. Трябва да пресечем тази практика още в самото начало. Не бива да чакаме Европа. Нетърпимостта към подобни процеси трябва да е водеща у нас, в българските управляващи.

– Как си обяснявате безкрайното протакане от страна на мнозинството на създаването на комисията по досиетата?

– Това се прави нарочно, за да не действа законът до изборите за Европарламента. Там трябва да отидат ченгета, които обслужват чужди за България интереси – руски и турски. Затова на създаването на тази комисия се пречи всячески.

– Защо сезирахте европейския комисар по енергетиката за АЕЦ “Белене”?

– ДСБ много пъти изразихме притесненията си от увеличаващата се енергийна зависимост на България от Русия. Вместо да търси алтернативни енергийни източници, Тройната коалиция задълбочава тази обвързаност. В Германия например си задават въпроса дали да не се върнат към производството на атомна енергия само, за да не изпаднат в зависимост от руския газ. Българското правителство прави обратното – дава ядреното ни производство отново в ръцете на Русия. Това е в противоречие с българските национални интереси.

Проектът АЕЦ “Белене” противоречи и на общата енергийна политика на ЕС. Това е причината, поради която кабинетът на Станишев укрива информацията за него както от Европейската комисия, така и от българското общество.

– В какво обвинявате Румен Овчаров, като твърдите, че защитава руските, а не националните интереси? Нямаше ли риск да останат тръбите ни празни след 2010 г., ако беше оставил договора с “Газпром” до тогава.

– Не. В международното право има основен принцип, който не може да се нарушава, а именно – “Договорите трябва да се изпълняват”. Румен Овчаров позволи на Русия да наруши този принцип в ущърб на българската икономика и на българските потребители. Русия не допуска чужда собственост в добива и в преноса на газ и енергийни източници на собствена територия. Едновременно с това обаче, иска да притежава транзитните газопроводи в България и така ще направи държавата ни трайно зависима. Ето защо, си позволяват руски дипломати на наричат България свой “Троянски кон” в ЕС.