Иван Костов: Бойко е на война, да спасява хляба

Вот на доверие на правителството ще гласува днес парламентът. Защо се стигна дотук, какви са полезните ходове за властта и как ще се държи Синята коалиция – „Стандарт“ разговаря с лидера на ДСБ Иван Костов.

Г-н Костов, част от войната в държавата ли е поисканият вот на доверие от премиера Бойко Борисов?

Вотът е по-скоро опит за нейното прекратяване. Но темата и на тези, които искат вот на недоверие, и на тези, които искат вот на доверие, е една и съща, а проблемът със специалните разузнавателни средства трябва да се реши със закон, не с вот на доверие. Този дебат не връща политиците към истинските проблеми на гражданите. А и как един вот защитава пробита национална сигурност, ако е вярно, че частници са подслушвали телефоните на хора от властта. Ако частни лица и организации могат да правят това у нас – какъв Шенген!? Кой ще ни даде тайните за издирвани престъпници и ще ни повери общи граници – никой!
Трябва да се вземат мерки – МВР и специалните служби да блокират подслушвачите, да им отнемат средствата за подслушване и т.н. Какво да направи парламентът срещу хора, въоръжени с техника за подслушване?! Битката е – обучени за такава работа срещу други обучени – депутатите не могат да решат подобен проблем с никакви вотове.

Говорим за война, но кой според вас стои зад СРС-тата? Има версии дори, че това е лично отмъщение на Алексей Петров?

Моята теза е, че зад атаката стои на първо място президентът Георги Първанов – той дори се опитва сега със задна дата да се изчисти от компрометиращите обстоятелства, но вече е счупил стомната и няма как да стане. На второ място е неговият съветник Цвятко Цветков, който е член на Висшия партиен съвет на БСП. И Алексей Петров, който контролираше службите за сигурност последните години. Това е оста. Към тях за съжаление се включват хора от бившата Държавна сигурност, помагат им и оставените от ГЕРБ на ключови места лица от тройната коалиция. Те правят скандалите възможни. Едно подслушване от Добрич например могат да го изнесат поне 4 човека – кои са те? Или някъде другаде се е пробило – но трябва да се разбере кой е отговорен, кой е подписал?

Най-много упреци засега отнася министър Цветанов?

Нека да видим кой е разпоредил подслушването. Министърът така или иначе е отговорен за всичко, което се случва в МВР. В крайна сметка министрите трябва да са готови и да изсърбат попарата, когато това е необходимо, за да се успокои ситуацията и гражданите.

Сигурно не искат, защото попарата се прави с хляб, а той поскъпва?

Темата за скока на цените на храните въобще я няма в дневния ред на властта. Никой не обръща внимание, че на борсата цената на хлебното зърно се е качила повече от три пъти за няколко месеца. Чуват се налудничави обяснения със световните цени – че тук световните производители ли произвеждат? Тук разходите са много по-ниски. Как може България, която изнася огромна част от зърното си и от слънчогледа, да зависи от световните цени. По-скоро тя трябва да диктува цените, защото има излишък. България е от страната на предлагането, не на търсенето.

Защо тогава хлябът поскъпва?

Обясняват ни, че тези, които търгуват, имат интерес да спечелят.

Тоест – правителството не може да противостои на лавината от проблеми?

Първо трябва доброжелателно да допуснем, че не може да противостои, защото е изтласкано от тези проблеми и се занимава с потушаване на скандали. Вниманието им е разпиляно в момента и най-важната тема за цените на храните остава на заден план. Скокът им нагоре ще удари всички хора с фиксирани доходи. Това би трябвало да е основната грижа на правителството, но то не може да се фокусира върху него.
Недоброжелателният прочит е, че правителството участва в далавера. Монополистите вдигат цените, увеличават много доходите си и може да заделят нещо за политиците. Министър Мирослав Найденов казва: има още 500 000 тона за износ. Същите неща говореше министърът на земеделието на Жан Виденов – „Балансът е сигурен, има за износ“… Найденов все едно казва: ще дам сертификат за износ на още 500 000 т, идвай, народе, изнасяй! А трябва да каже „ще забавя издаването на сертификати, докато не се балансира борсата“, и веднага борсовата цена ще отиде там, където й е мястото. А и защо министър Трайчо Трайков, който наблюдава борсата, не поиска Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по борсовата цена – да поиска становище дали няма картелно споразумение. Кое тласка цената нагоре! Така възникват подозрения, затова е важно властта да си възстанови способността да се занимава с важните проблеми. Няма по-страшно от това да изпуснат цените на хранителните стоки – след зърното ще скочи и пилешкото месо, свинското, мляко… Питам защо сега олиото у нас е 2,85, като нерафинирано е 1,50 на пазара в Ротердам. И защо казват, че ще стане 5 лв.?

За да може, като стане 4 лв., хората да си кажат: „е, все пак не стана 5, властта се справи“?

Да, но 4 лв. малко ли е – това ще бъде ужасно за хората с фиксирани доходи. Пазарът ще бъде пробит. Този проблем съм го преживял – през пролетта на 1997 г. Бяхме се сащисали, като гледахме как цените хвърчат. Познат ми е и проблемът, и ужасът от него, но сега никой не се сащисва. Не се плашат, твърдят, че всичко е наред, но хората не могат да понесат подобна тежест. Ще излязат на улицата, БСП ще ги изведе. Натрупва се потенциал за протести. След вота БСП ще поднови атаките си към кабинета, особено ако ГЕРБ им дава поводи. И ще използват недоволството на хората, което вече е налице. Изпуснат ли веднъж цените – те никога не се връщат назад. Няма поевтиняване.

Казахте след вота на доверие – Синята коалиция ще подкрепи ли ГЕРБ?

Нека първо да видим за какво Бойко Борисов иска този вот. Ако целта е да го спасим от проверката на изтеклите от СРС-та разговори – няма как да стане, по това ще се произнесат други институции. Досега два пъти в България е искан вот на доверие – от Филип Димитров и от Любен Беров. Филип постъпи правилно – той поиска възстановяване на доверие, след като е бил укорен от парламента, че наврежда на националната сигурност. Той попита „аз мога ли да управлявам, или не мога“. Това беше честна позиция – можеше да каже: „Аз ще управлявам, пък вие ако искате, ме подкрепяйте, ако искате – недейте“. В светлината на сегашната политическа арогантност това може би щеше да е приемливо, но тогава още имаше някаква представа за рицарство, за кодекс на честта. Вотът на Беров беше лидерски ход – искам да управлявам, за да направя това и това. Бойко Борисов какъв вот иска – нека да чуем. Ще каже ли „приемам войната, ще я водя“, или „искам да строя АЕЦ „Белене“.

Вие ще го подкрепите, ако започне войната?

Да, ще гласуваме със съвсем различни аргументи от тези на БСП и ДПС.

Има ли опасност за ГЕРБ?

Опасността е в това, че са им отнели инициативата. Че други казват какво се случва, с какво да се занимават – това е драмата на ГЕРБ. Кога и как ще спре – когато заработят институциите. Това иска и ЕС от нас. Всички чакаме лидерския ход на премиера. И да разберем защо иска вот на доверие.

Да не би да е свързано с това, че ДПС обяви ден по-рано: започваме консултации с БСП за вот на недоверие, след като приеха оставката на Касим Дал като зам.-председател?

Откакто Умберто Еко написа „Махалото на Фуко“, все някой пише план-клин. Пишем си план и си го следваме и всички сме в „Махалото на Фуко“. По-добре да навързваме очевидните неща – на тях да дадем отговор. Сценариите са за слаби хора, които не могат да решават проблеми.

Ще изкара ли ГЕРБ пълния си мандат? И при вас имаше „бръмбаргейт“, атаки…

Да, но махнах мишените, смених най-укоряваните министри, аз поех ударите… Това беше моята тактика и изкарахме пълен мандат. Не знам как ще действа Борисов. Най-важното е да приеме войната, която вече му е обявена.

в-к „Стандарт“, интервю на Юлиана Ончева, стенограма БТА