Иван Костов: Бойко е като министър по всичко

Цветанов има много къса памет, на ГЕРБ не им е удобно да помнят дълго, защото са част от групировките

Господин Костов, какво искате да покажете на 12 юни с предварителните избори в Синята коалиция за кандидат-президент и кандидат-кмет на София?

Да излъчим кандидати. Това е политическата култура от 1996 година. Предварителните избори – да се допитаме до хората.

Червеният кадидат за кмет на София Георги Кадиев каза, че ще гласува на вашите предварителни избори?

Моля? Аз мисля, че това е заигравка. Той се опитва да се представя за нещо, което не е. Май, нещо се е главозамаял. Честно казано, няма какво да прави на нашите избори.

Очаквате ли нещо коренно различно да се случи на предстоящите избори през октомври?

Зависи как ще завършат предварителните ни избори. Аз имам ясна представа какво ще стане, ако спечелят нашите кандидати – на ДСБ – Светослав Малинов и Прошко Прошков. За другите кандидати не ми е ясно как ще се развият нещата. Има много неизвестни. Освен това не виждам и кандидати – на БСП, ГЕРБ, нито на ДПС.

Това за какво говори?

За несигурност. Партиите изчакват. Явно никой няма да предложи алтернатива на поведението на сегашния президент. Те просто изчакват да му седнат в стола. Ако някой имаше намерение да предложи алтернатива, трябваше да я развие във времето, да бърза да я представи пред хората и да поиска тяхното одобрение. Самият Първанов предизвикателно пита: „Защо не дебатират за моето президентство?“. Вече е ясно – ГЕРБ, БСП и ДПС няма да дебатират, не ги интересува неговото президентство.

Президентската институция трябва ли да се промени – като институция, организация на работа?

Не, няма нужда.

Ако премиерът Борисов в момента направи смени – вие поискахте оставките на социалния и на вътрешния министър, това означава ли, че Синята коалиция ще подкрепи правителството на предстоящия вот на недоверие?

„В сегашния си вид Бойко Борисов – с това правителство, и пред това предизвикателство – пред този вот, не може да разчита на подкрепа от Синята коалиция“

В момента се опитваме да разберем какви са точно мотивите на вота на недоверие. За нас е неприемливо да се мотивира вота със социална икономика. Това е икономически несъстоятелно и е марксистка и комунистическа формулировка. Друг е въпросът, ако предложат конкретни слабости или липса на антикризисна политика. Ако покажат, че икономическите решения на правителството не са извели България от рецесията. Това са различни варианти и ние ще подходим по различен начин в зависимост от това кой вариант са избрали.

Това означава ли, че една конкретна формулировка на вота би била подкрепена от Синята коалиция?

В сегашния си вид Бойко Борисов – с това правителство, и пред това предизвикателство – пред този вот, не може да разчита на подкрепа от Синята коалиция.

Защо?

Няма антикризисна политика. Заради това страната е в рецесия вече година и половина. Ако това беше дясно правителство, щеше да е преодоляло кризата с реформи – резултатът отдавна щеше да е видим. Аз искам да напомня какво се случи през 1997 година. Тогава след много бързи реформи страната имаше икономически растеж буквално следващата година. 1997-а беше много трудна за страната, 1998-а обаче вече имаше икономически растеж. Това означава реформи, край на кризата. А тогава кризата беше с много по-сериозни измерения. Сега две години тъпчем на едно място и страната затъва в рецесия. Как да бъде подкрепено това правителство. Заради коя точно политика?

За какво говорят тези периодични смени на различни нива в правителството – министри, зам.-министри, шефове на агенции?

За всеки конкретен случай обяснението е различно. Марий Косев издаде тайната как един човек преговаря и от българска страна през премиера и от руска страна за АЕЦ „Белене“. За наказание беше изгонен. Госпожа Христина Митрева си отиде за това, че други не бяха изчислили правилно възможните вноски за НОИ по Кодекса за социално осигуряване и за това, че няма антикризисна политика, която да спре спада на осигурените и самоосигуряващи се лица. Тя си отиде заради чужди грешки – изгоря като бушон. Кой друг да вземем за пример?

В момента се клати столчето на директора на НАП…

Той трябва да си отиде за това, че прикрива Цветан Цветанов и семейството му за очевидни нарушения на закона. Ако има доходи, за които не са платени данъци в огромни размери, и някой прикрива това, кой трябва да опере пешкира?

За какво говори едно изказване, че ако се намерят по-подходящи хора, те ще сменят настоящите управници?

Това знаете ли какво говори? Че всички хора в правителството, политическите кабинети са обикновени чиновници и изпълнители. Ако се намери по-добър чиновник, сменя съществуващия. Това не са творци на политика, това не са хора, управляващи процеси и носещи отговорност. „Ами има един, май, по-добър от теб, него ще пробвам.“

Едноличен режим?

Да, Бойко изглежда като министър по всичко. И освен това – кмет на София.

„Две години предлагаме спешни мерки, докато вдигнахме ръце.“

Смятате ли, че сегашното правителство ще изкара мандата си или ще имаме избори „3 в 1“?

То е като някакъв фазан, някакъв паун, който търси камери, пред които да разпери опашката си. Може пък това да се харесва, но не може да продължава дълго. Страната наистина има нужда от реформи, защото драматично се разминава демографското ни състояние, регионалната и географска структура на разпределение на хора, на селища, на икономическа активност и т.н. с това, което имаме като административни звена – училища, болници и т.н. Има дълбоки несъответствия, не може да се живее по този начин. Но и това трудно се разбира.

Вероятно има необходимост от спешни мерки…

Ето защо си оттеглихме подкрепата. Две години предлагаме спешни мерки, докато вдигнахме ръце. Една очевидно спешна мярка е радикална реформа, която да събере държавата, да я преустрои. Не може в окръг, в който от общо 99 хиляди души – около 10-ина хиляди са в чужбина, 40 хиляди са пенсионери, останалите 7-8 хиляди деца и активни са едва около 40 хиляди души, държавата да издържа мащабна администрация. Там има касационен съд, районни съдилища, апелативен, административен съд, прокуратури, регионални дирекции на МВР и на ДАНС, две структури на Министерството на земеделието, няколко болници – какво ли няма?! Хора и активен стопански живот няма, но има администрация – в огромни мащаби. Тя кого обслужва, кому е в услуга?

Когато човек живее в едно малко населено място се оказва, че за него недостига медицинската помощ, че децата му учат на далеч, че няма полицаи …

Да, защото всичките тези системи не са насочени към хората, а към себе си. Те отдавна са забравили защо са там. Училищата са забравили, че трябва да учат учениците и са останали като места, които поддържат работни места и раздават заплати. Болниците – също. Всичко работи не в услуга на човека, а в полза на самата институция и на наетите в нея.

Как могат да се срещнат администрацията и хората?

Това е задача на правителството и на законодателя. Това е управлението на страната. Това е политиката. Това е отговорността на мнозинството и неговото правителлство.

Това означава ли, че има сметка, която всички ще платим? Кога ще дойде тя?

Тя се трупа. Плащаме я и в момента. Ето, вижте – пазарите се парцелират все по-тежко и все по-твърдо от монополни формации, от силови групировки. Когато дадете 5,50 лева за килограм череши, а те ги изкупуват по 50 стотинки от производителите – тези, силовите им групи, вие плащата прескъпо точно тази сметка.

Вицепремиерът Цветанов в интервю ви обвини, че по време на вашето правителство е имало политически чадър за Косьо Самоковеца, за Илия Павлов… Как ще го коментирате?

Като къса памет. Този министър има много къса памет. На кое точно да отговоря? Илия Павлов беше факторът, който се изправи срещу правителството на Жан Виденов. Той тогава беше най-силният фактор. Жан Виденов влезе във война с „Мултигруп“. На кого да разправям това? Когато избраха правителството на Обединените демократични сили, той дори направи заявка да бъде съуправляващ. Получи категоричен отпор от мен като министър-председател и се хвърли да воюва. Помните, че почти беше окупирал страната – и той, и ВИС и СИК. Няма памет за тези неща сред ГЕРБ. Не им е удобно да помнят толкова дълго, защото много от тях тогава са били в тези групировки и са част от тези среди.

„Българското правителство е подчинило управлението на страната на монополите.“

А сега как е?

Днес тези групировки са се превърнали в монополисти, всеки е захапал някакъв кокал. Правителството или бездейства, или направо ги насърчава. А те атакуват пазара с високи цени под благосклонния му поглед. Затова зърното е 430 лева на тон, при положение, че 130 лева е производствената себестойност. Затова олиото гони 4 лева, а пък стойността му на Ротердамската борса е 1,50 лева. Тези хора вече са задушили пазара и конкуренцията и са яхнали българския потребител. Заради това призовавам за война. Ако правителството започне война с тях, ние ще я подкрепим.

Война срещу…

Срещу монополистите и монополното им положение. Всяко правителство демократично води тази война. Българското е подчинило управлението на страната на тези монополи.

По време на вашето правителство имаше големи приватизационни сделки, които не бяха еднозначно приети – авиокомпания „Балкан“, „Кремиковци“…

72-те най-големи предприятия в страната по времето на Жан Виденов бяха вкарани в несъстоятелност и трябваше да бъдат ликвидирани за определен период от време. За да получим подкрепа, да създадем Валутния борд и да излезем от несъстоятелността, в която бяхме изпаднали за втори път след провеждането на сделката за дълга. Тези предприятия вместо да бъдат ликвидирани, бяха приватизирани, за да могат хората да разчитат на работните си места още определен период от време. Това беше стратегията. В онези години не можеше да бъде ликвидиран „Кремиковци“, затова беше продаден. Не питат никой от сегашното правителство, което сега изтърва комбината да влезе в ликвидация, а питат за нашето правителство, което му удължи живота. Авиокомпания „Балкан“ беше фалирала. Това е елементарна пазарна аргументация.

В едно интервю определяте себе си като „боен кон“. Какво означава това?

Да носиш отговорност. Да влизаш в битки, за да отстояваш принципите си, а не да бягаш от тях. Да търсиш там, където е най-тежко – да отиваш там да помагаш. Да поемаш върху гърба си ударите.