Водеща Миа Михайлова: Тъй като в момента имам връзка с Иван Костов. Добър ден, г-н Костов. Лидерът на „Демократи за силна България“. Чувате ли ме?

Иван Костов: Да. Здравейте.

Водеща: Здравейте, радвам се, че участвате в нашия разговор. Вие знаете. . . Ив. Костов: Слушам го с интерес.

Водеща: В предизборната кампания политиците казват и безотговорни неща, общо взето това каза и Фликеншилд, Ханс Фликеншилд: Но когато мине изборният ден, те ще изтрезнеят. Тъй като вие сте политик. . .

Ив.Костов: Имате предвид заявленията на БСП, които бяха коментирани. . .

Водеща: Да, да. А сега, затова ми е интересно, тъй като успях да открия в Интернет главната цел на вашата икономическа политика и затова ми е интересно да разбера вие, като политик с опит как оценявате, как ще избегнете капана на икономическия популизъм?

Ив.Костов: Ние сме избегнали капана на икономическия популизъм, но ако позволите. . .

Водещ: Да.

Ив.Костов: . . . да се включа в този разговор, който се води от един малко по-друг ъгъл.

Водеща: Разбира се. Да, кажете.

Ив.Костов: Въпросът беше за това, че икономистите в разговора, и представителите на МВФ, разбира се, са доволни от сключеното споразумение. Аз искам да коментирам това споразумение под друг ъгъл, ако позволите.

Водеща: Разбира се, кажете.

Ив.Костов: Споразумението е добро, ако има слабо правителство или правителство, което е некомпетентно в сферата на макроикономиката да поддържа икономическа и финансова стабилност. От тази гледна точка добре е за България, казва г-н Кадиев, че има вече споразумение, защото БСП, като дойде на власт, все пак няма да й се налага да се опитва сама да бъде и страна на сключване на такова предпазно споразумение. Това обаче не е добре за България, защото от гледна точка на страната ни строго погледнато нито валутният борд е бил под напрежение в тези години, нито споразумението с МВФ, предпазното споразумение ще се окаже необходимо на България, в смисъл да стане нужно България да поиска извънредно финансиране в подкрепа на платеж ния си баланс заради това, че няма да й достигат пари да се справи с външните си задължения. Дори и най-черногледият наблюдател знае, че такова нещо няма да се случи. Остава другата страна – защо е необходимо на българско правителство, на сегашното, например, да има това споразумение с МВФ. Защото, от друга гледна точка, България е подписала съответни ангажименти с Европейския съюз. Страната се ориентира към изпълнение на едни строги критерии за банковото дело, за централната банка, за финансите, за митниците и т.н., за цялата финансова и монетарна политика. От тази гледна точка се получава наслагване на две. . . на сито или на матрица от изисквания върху българската икономическа политика, върху икономическата политика, която води страната. Едното сито е това, което са изискванията на МВФ, и другото, което страната все едно трябва да спазва, тъй като е подписала съответните глави, съгласила се е съответните глави и скоро ще подпише договора за с Европейския съюз. Това е прекалено много. Съобразяването с толкова много изисквания не е от полза на България. То е от полза, пак ще повторя, за неуверена и за слаба политическа класа, която трябва по някакъв начин да бъде принуждавана да следва една разумна политика. Но не са полезни, ще го кажа съвсем ясно, не е полезно това споразумение със всичките си изисквания за развитието на България. В това отношение аз по някакъв начин се доближавам до оценката на Стив Ханке.

Водеща: Това означава ли, че виждате по различен начин визията за валутния борд и решението докога да бъде този валутен борд – до 2007, че се доближавате до това, което казаха през един период от време БСП?

Ив.Костов: Опазил господ. Те казаха нещо много несвързано и неразумно и се отказа лидерът набързо след това, защото беше много мощно атакуван от българските макроикономисти и не можа да каже нищо в защита на тази идея. Но аз знам откъде идва тази идея. Вижте, изискването за съобразяването, за спазването на валутния борд е част от изискванията, които ние трябва да изпълним. В малко по-мек вариант това са маастрихтските критерии, които България ще трябва да изпълнява от определен момент нататък. Бордът безспорно трябва да бъде поддържан, и то в този си вид, без да се предявяват допълнителни изисквания, просто защото не е ставало необходимо. Пак ще повторя, това в тези осем години той не е бил изправян пред напрежение, искам това много дебело да го подчертая. Бордът трябва да бъде изпълняван до влизането на България в Европейския съюз и в следващите години България трябва да тръгне по пътя на Естония – да фиксира сама, да си наложи ограничения от малък коридор, фактически без коридор да скачи своята валута във валутния механизъм две, както се нарича този период от две години, за да може след това страната по най-бързия начин да влезе в европейския стопански и паричен съвет, т.е. да станем част от еврозоната. Това е най-добрият начин на България да се приближи до членство в Европейския. . . да влезе в еврозоната, защото тогава рестрикциите на борда ще намалеят върху икономиката на страната. Защото бордът все пак е рестриктивна монетарна политика. И тогава ще има повече възможности за самото управление, ще има на страната. Така че това е най-добрият път по отношение на борда. В това отношение няма спор. Аз поначало искам да кажа, че аз не бих спорил за всички предлагани мерки от страна на МВФ и подписани клаузи с Европейския съюз. Само ще кажа, че могат да се намерят по-добри решения от тези, които правителството приложи. На мен ми е неприятно, когато се прави. . . в героична поза се застава за това, че е възприет популистки ход и е повишена минималната работна заплата.

Водеща: Добре, вие, виждам във вашите. . . залагате за икономически растеж от 7 до 8 процента годишно и достигане. . .

Ив.Костов: Всички знаят, че той е изпълним този растеж.

Водеща: . . .на средна, подчертавам, средна работна заплата от 600 лева и на средна пенсия от 300 лева. Това послание ли е само, или една реално изпълнима програма?

Ив.Костов: Ние считаме, че е реално изпълнима програма, въпреки че може да изглежда много напрегнато, нали, при едни разговор между монетаристи или между хора, които изповядват монетаризма като идеология. Но това са изпълними неща. Впрочем искам да ви кажа, че същият този процес, процес на растеж, се вижда като изпълним и на Съюза на българските работодатели. Аз току-що получих тяхната програма, в нея има същият процент на растеж. Не сме само ние, които виждаме по-оптимистично възможностите на българската икономика.

Водеща: Г-н Георги Ганев иска да ви попита.

Г.Ганев: Не, аз искам само да направя едно уточнение. Че такъв растеж, даже е и по-голям, е постижим, това е очевидно, защото очевидно всички макроикономисти виждаме проблеми в самата структура на българската икономика, които, ако бъдат премахнати, нейният потенциал за растеж ще се увеличи. Въпросът е, че растежът не е. . . да използвам жаргона „контролна променлива“. Растежът не е нещо, което правителството прави или залага, то е резултат на това, което правителството прави. И въпросът за една управленска програма е кои са тези неща, примерно каква данъчна ставка, какъв бюджетен дефицит или излишък, какви административни реформи, какви съдебни реформи, какво ще бъде направено, а вече ние макроикономистите тогава ще кажем от това ще последва ли такъв растеж, или не. Ив.Костов: За съжаление аз нямам възможност да отговоря с всичките отговори как ще направим това. Те са записани в нашата предизборна програма. Г.Ганев: Да, разбира се, аз само искам да направя това уточнение, че българските политици не избират растежа, те избират набор от мерки, а от които растежът следва. Ив.Костов: Г-н Ганев, аз искам да кажа само, че ние сме може би единствената политическа сила, която не празнослови в своите програми, в своята предизборна програма, и не хвърля празни обещания. Ние сме построили предизборната си програма само така – какво ще направим и как ще го направим. В какво ще направим ние имаме предвид растежа точно като цел, както и вие казвате. Ние бихме целили такъв висок икономически растеж. Защото, искам това да кажа пред всички, особено пред представителите на МВФ, пред г-н Роуф, че един от големите недъзи на България като член на Европейския съюз е огромното изоставане в доходите. Без амбициозна политика за икономическо развитие, а не за съхранение на икономическата стабилност и на финансовата стабилност, ние никога няма да придобием качеството на един приемлив член. Ние ще бъдем винаги. . . една далечна бедна периферия на Европейския съюз, което не е мечтата, разбира се, на българските избиратели и на българските граждани.

Водеща: Всъщност, г-н Костов, именно на това залагат под една или друга форма при предизборните си кампании повечето от партиите. Аз ви благодаря за това участие, желая ви приятен ден. Ние продължаваме разговора в студиото, но след рекламата.