Водещ Иво Инджев: Сега започваме по по-различен начин разговора с Иван Костов, лидер на “Демократи за силна България”. Бивш министър-председател. Ще бъде дълго да изброявам… да припомням цялата му биография. Казвам по по-различен, защото с вас ще започнем не събитийно, а принципно разговора, по темата например за предпазната клауза и за отношението на Европейския съюз към това какво се прави и не се прави в България в борбата с престъпността, тъй като тази седмица някои като че ли бяха изненадани от демарша на Оли Рен. Човекът, чиято дума се чува много високо и у нас, и в Европейския съюз по главната тема, интересуваща… дали да употребя този термин българския политически елит – присъединяването към Европейския съюз, но която обаче има отношение към качеството на живот на целия народ. И така, вие например бяхте ли изненадан от това, че Оли Рен каза едни не много приятни неща за България?
Иван Костов: Не, не, от всичките неприятни… от някои от тях бяхме изненадани и се почувствахме много недобре. Например от изказването на председателя на фракцията на зелените, който казва, че за България проблемът не е дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, а дали не е отровна. Това ни засегна много силно. Чак такива остри неща не сме очаквали. Но иначе очаквахме, че комисарят Оли Рен ще заговори за предпазна клауза, тоест ще заговори за това, че България няма да бъде приета като пълноправен член, а като член със санкции в Европейския съюз и щетите от това ще паднат върху българските фирми и граждани. Аз попитах министър-председателя в петък какво мисли да направи през остатъка от време до излизането на окончателния доклад да не допусне тази предпазна клауза, включително му казах, че при подобни ситуации един министър е длъжен да направи много сериозни структурни и кадрови промени, особено в сектора, който е пълен провал. Това е секторът на вътрешния ред, сигурността и правосъдния министър. Тоест тези двама министри и свързаните с тях политически кабинети трябва да бъдат сменени, за да се покаже, че той разбира от сигнала, който дава Европейският съюз. За съжаление министър-председателят не показа, че изобщо, как да кажа, преценява откъде идва основната заплаха за налагането на предпазна клауза или може би дори не може да мисли за това. Той казва, че рутинната процедура на изпълнение на изискванията и препоръките на европейските специалисти ще бъде изпълнявана и се надява, че няма да стигне до това, което е много неуместно за човека, който управлява страната. Той не трябва да се надява, той трябва много сигурно да ни води към това – все пак да няма такива щети във фирмите и гражданите.
Водещ: Добре. Обаче лично вие, както и “Демократи за силна България” като цяло от доста време предупреждават за подобен тип опасност, поради което мнозина коментатори казват “ДСБ злорадстват, когато има такъв тип проблеми”. Сега се оказва, че тази опасност е напълно реална. Не е ли добре това за вас като партия, чиято стратегия е да печели популярност, т.е. предсказали сте нещо, което е вярно?
Ив. Костов: Една от основните причини за налагането на предпазната клауза според европейския комисар на разширението е промените в конституцията. Ние казахме, че тези промени съсредоточават, отнемат власт от съдебната и я слагат при законодателната, при политическата власт в Народното събрание. Това бяха сериозни аргументи наши още по времето на дебата. Ние нямаме нужда Европейският съюз да ни ги казва, за да ги защитаваме в Народното събрание, защото виждаме, че съсредоточаването на власт в мнозинството чрез отнемане на власт от съдебната система, при положение че самото мнозинство е много съмнително от гледна точка на… примерно на своята некорумпираност, на своята необвързаност с организираната престъпност, този акт ще бъде разчетен еднозначно враждебно от Европейския съюз и той и така беше разчетен. Европейският съюз ще настоява за нови промени в конституцията. Но това е само един от детайлите в целия този голям сектор, където са провалите на правителството.
Водещ: Между другото, не знам дали лично вие, но хора, свързани с “Демократи за силна България”, консултират ли европейските експерти, които са обект на критики тук, обратно у нас, в София…
Ив. Костов: Не, не, не…
Водещ: И много често чуваме, че всъщност негативните неща за България, които долитат от Брюксел, са, така, внушени от София. Човек лесно може да се досети, е вие сте сред заподозрените.
Ив. Костов: Не, ние нямаме срещи с експертите. Експертите не се срещат с опозицията, няма такава практика. Те се срещат с министрите, с ръководителите на отговорните институции.
Водещ: Не им ли пишете тайни доклади или… не знам, но такъв е намекът.
Ив. Костов: Не, не, не пишем нищо. Съвпадението на нашите аргументи с аргументите на Европейския съюз може би трябва да бъде обяснено със следното. Първо, Европейският съюз от много време наблюдава България, от 1999 година, отблизо. След приемането на България в НАТО, на второ място, трябва да имаме предвид, че България е в сферата на сигурността, на гарантирането на сигурността на натовските служби за сигурност, включително и на европейските от типа на Интерпол, Европол и други такива приятелски и партньорски служби. Така че нещата, които се виждат от страна на опозицията, лесно се виждат от страна на Европейския съюз и от НАТО. Това, което се случва в България, не може да остане тайна при тази ситуация. Това не е периодът отпреди 1999 година. Сега сме 2006 година, страна – членка на НАТО и на вратите на Европейския съюз. И ако те се съмняват дали не сме отровна чаша, трябва да ви кажа, че със сигурност гледат с много повишено внимание всичко, което се случва в България. Съвпадението на аргументите трябва да бъде от тази гледна точка обяснено само по един-единствен начин – ние сме прави с тези аргументи. И нека да го дефинирам, ако позволите, с едно изречение. Държавна сигурност, която създаде организираната престъпност, това вече и европейците го казват, и нашите не смеят да го отричат, управляващи, тази държавна сигурност, която създаде организираната престъпност, тя стои зад Българската социалистическа партия, НДСВ и ДПС. Това не е тайна за никого. Вярно е, че в БСП и НДСВ има хора, които желаят да се освободят от това, от тази опека, но очевидно не успяват. Така че връзката с организираната престъпност и оттам произтичащите последици от корупцията, те са очевадни.
Водещ: Хрумва ви да ви попитам при това положение… Щях да ви питам за съвпадението на позицията, впрочем, добре, нека да вървя по реда на собствените си мисли. Дойде ми на ум, когато вие казахте за съвпадането с позициите на Брюксел. Вашата позиция за Турция обаче съвпада с позицията на едни страни от Европейския съюз, но на други не. Това няма ли да ви създаде проблеми, когато, така да кажа, дойдете на власт, понеже всеки лидер на партия очевидно се стреми към подобна ситуация?
Ив. Костов: В петък аз попитах министър-председателя откъде идва тази позиция на сложен крак във вратата, непозволяващ да се затвори, за да може Турция да влезе в Европейския съюз и да стане член непременно. Тъй като преговорите с Турция са с отворен крак, тя може да влезе, може и да не влезе, в зависимост от това дали успее да изпълни всички изисквания за европейско членство. Нека това да го кажем съвършено ясно.
Водещ: А не е ли добре България да лобира за влизането на Турция и чрез нас да минава този интерес?
Ив. Костов: Интерес на България е съседите й да просперират и да са в зоната на просперитета и сигурността на евросъюза. Това е наш интерес. Но преди него има други, национални интереси, които са с по-висок приоритет. Това е сигурността и добруването на българските граждани. Това е просперитетът на България, това е инфраструктурата на България. Тези неща за нас имат по-висок приоритет, отколкото примерно членството на Македония и на Турция.
Водещ: Вие казахте обаче нещо много специфично, понеже вие въобще не сте кой и да е и всички знаят, че говорите неща, върху които сте разсъждавали, и в партията, и вие лично – че турските служби имат намеса тук по отношение на, как да кажа, на политическата дейност на Движението за права и свободи. И когато вие го казвате, това звучи, как да кажа, като тема, която заслужава коментар.
Ив. Костов: Знаете ли, по отношение на Движението за права и свободи това, което аз казах преди седем години, сега започват да го говорят всички, забравяйки кой е бил първият източник на информацията и на преценките. Това, което си позволи Турция през 2001 година – активно да се включи в изборите в България, да накара… включително със заплахи и хиляди български турци да гласуват, да ги превозват…
Водещ: Със заплахи от турската държава?
Ив. Костов: Със заплахи за отнемане на документите за престой в Турция. Организираното превозване на десетки хиляди хора за гласоподаване на изборите, това е груба политическа намеса във вътрешните работи на една съседна държава. Това е използване на така наречените външни турци в доктрината на Турция за политически цели, което е недопустимо, ако Турция ще става въобще европейски член. Това трябваше да го чуя от министър-председателя в петък, когато отговаряше на моя въпрос, а не да излиза с крайния аргумент, че… Разбира се, сме заинтересовани да бъдат проспериращи…
Водещ: Да кажете, докато вие бяхте министър-председател, имахте ли подобен тип разговори на съответното ниво с турските партньори? Защото това, което ние знаем от публичните ви изяви, бяха отличните отношения с тогавашния министър-председател, каскадата, която трябваше да се строи в Родопите и от която нищо не стана.
Ив. Костов: Не забравяйте, че изборите се проведоха и правителството остана, нашето правителство остана два месеца след това на власт, почти два месеца. За тези месеци службите са продължавали да подават информация, така че аз съм добре информиран…
Водещ: Не, имам предвид, че това, ако се…
Ив. Костов: …и съм запознат с информацията на всички български служби и външно министерство за това какво е ставало на тези избори. Не съм имал време да реагирам, разбира се, защото това беше първото масово вмешателство на Турция в политическия живот в България.
Водещ: Тогава да ми кажете, моля ви, вашия…
Ив. Костов: Вие казахте с кои съвпада нашата позиция.
Водещ: Да, с някои страни съвпада в ЕС, а с други – не.
Ив. Костов: Нека да напомним защо Франция и Холандия казаха “не” на европейската конституция. Заради Турция. Не трябва да има никаква илюзия в България защо Холандия и Франция са казали “не”. Защото неприемането…
Водещ: … (говорят едновременно, не се разбира – бел. ред.)… гражданите на…
Ив. Костов: Да, гражданите на… холандците и французите. Приемането на Турция би дало тежест в европейските решения, подобно на Германия. Би променило изобщо баланса на интеграцията на ЕС от посоката на задълбочаването на интеграцията и изтеглянето на страните, които са влезли по-късно, на тяхното благосъстояние, на тяхното добруване, изобщо на икономическия им растеж, ще бъде заменена тази тенденция с една тенденция на разширяване и изпълняване на други функции.
Водещ: Сега поправете ме, ако греша, но според мен това е относително нова ваша позиция за Турция като партия и като лидер. Не е ли свързано всичко с острата политическа битка, която вие водите от години с влиянието на ДПС, и по-точно с политическата върхушка на това движение?
Ив. Костов: Ние ще бъдем безкомпромисни по отношение на всеки случай на нарушаване на демокрацията и на демократичните правила, така както ние ги виждаме. В това отношение не трябва да има никакво съмнение. Ще реагираме и ще казваме в очите на всички наши комшии, добри приятели и прочие какво не бива да си позволяват и какво могат да си позволяват. Това, ако не го казваме ние, няма да бъдем истински партньори никога.
Водещ: Като стана дума за комшиите, според вас какво различава България от Румъния чак толкова, че Румъния може в рамките на една година да постигне такъв обрат точно по въпроса за “Правосъдие и вътрешен ред”? Защо в Румъния е възможно например президентът да обещае, както стана миналата седмица буквално, досиетата да станат достояние на румънските журналисти, а у нас като че ли процесите са с обратен знак?
Ив. Костов: Ами защото нашият президент не може да обещае същото. Защото в Румъния тези, които се интересуват, са видели, че вече никой наистина не е над закона. Всички са под закона, подобно на всички граждани – срещу всеки може да се проведе следствие. Няма просто защита за тези хора, срещу които има основание да се заведат дела, да се образуват обвинения. В България не е така. В България остана защитата чрез имунитета и сега аз например съм много любопитен как ще реагират народните представители от БСП, НДСВ и ДПС, когато главният прокурор поиска имунитетите на техните членове, от техните парламентарни групи.
Водещ: Той ги поиска.
Ив. Костов: Той ги поиска, но аз им казах: ще дойде този момент и тогава как ще обясните поведението си. Сега в защита на клаузата да има вот от страна на парламента разрешаваш дали някой депутат да бъде разследван или не.
Водещ: Да ви попитам по малко по-друг начин, чували ли сте, понеже вие сте много добре осведомен в контактите си и като премиер, и като лидер на партия, дали в Румъния някой някога публично се е изправил да каже, че се гордее, че е част от “Секуритате”, тяхната Държавна сигурност? Защото у нас има много хора, които твърдят това със собствената си…
Ив. Костов: Не, никой не се изправил и нещо повече – в Румъния има ясна политика на изтласкване на служителите и изобщо сътрудниците на “Секуритате” встрани от обществения и политическия живот. В България те са вътре в политическия живот, в медиите, те управляват медиите. Те образуват т.нар. среда, политическа и медийна, в която…
Водещ: С какво миналото на Румъния е по-различно от България според вас, че да има такава драстична разлика точно по този много тънък момент?
Ив. Костов: Вижте, Румъния не хитрува в момента. В Румъния има дяснореформистко правителство. Има десен реформистки настроен президент. България ги няма. И причината Румъния да ни настигне по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски и след това да ни задмине по времето на управлението на Сергей Станишев и Първанов, се крие точно в това обстоятелство – решително дясно реформаторско управление, силен президент, който е много категоричен в тези позиции. Това издърпа Румъния напред. Ако нашите бяха действали по подобен начин, ние щяхме да сме пред тях, щяхме да запазим някаква преднина.
Водещ: Да разширя малко периметъра.
Ив. Костов: Но нека да не забравяме, нека не забравяме, ние предложихме този Закон за отваряне на архива на досиетата, той беше отхвърлен с гласовете на мнозинството. Това стана съвсем скоро.
Водещ: Аз си мисля, че Румъния беше един непослушен член на Варшавския договор и по исторически причини Румъния не е проруска държава, меко казано. Това сигурно има някакво значение. А пък чух, че и Димитър Абаджиев на два пъти в две интервюта миналата неделя спомена този елемент, че българският национализъм странно не се закача с темата за Русия и руското…
Ив. Костов: Което е абсурдно.
Водещ: Смятате ли, че има общо между всичко това?
Ив. Костов: Има, разбира се. “Атака” бяха първата парламентарна група, която на 8 декември 2005 година бяха приети от руския посланик Потапов и участваха в съвещание с хора, които… те може би не са ги познавали всичките, хора, които са всъщност сътрудници на руските специални служби. “Атака” никога няма да си позволят да бъдат срещу Русия. Те изпълняват, как да кажа, мръсната работа, която руските специални служби и посолство никога няма да си позволят публично да започнат да вършат в България. Затова са “Атака”. Те са просто руско протеже, съвсем очевидно е. Те се издържат и са свързани с медии и с кръгове, които са бивши разузнавачи, бивши такива служители на специални служби, български, които непосредствено са свързани с руските специални служби. Това е видимо, очевидно е за почти всички, които наблюдават политическия живот.
Водещ: А каква атака е идеята за създаване на партия, която се твърди, че ще отнеме избиратели от дясното пространство? Между другото в някои от анализите се казва, че вие като партия ще спечелите, защото само вие сте монолитна партия в дясното и някак си залитането към евентуална бъдеща партия, ръководена от Бойко Борисов, няма да бъде толкова голямо, както за другите. Тоест вие бихте спечелили като партия според този тип анализи.
Ив. Костов: Ако позволите, ще обърна внимание само на следното обстоятелство, че това се разиграва за втори път след 2001 година. Това е царският път, това е царската версия. Залъгват се избиратели на… демократични избиратели, че ще бъде провеждана политика срещу българската бивша комунистическа партия и след това се прави точно обратното. Тези избиратели се отнемат от демократичния вот и се прибавят към вота на БСП. Всъщност ролята на Симеон Сакскобургготски в тези 4 години на неговия мандат беше точно тази. Той отне такива демократични избиратели и ги използва в полза на закриване на комисията за отваряне на досиетата, назначаване на министри от БСП, вкарване на всички ключови постове в службите за сигурност на бивши служители на ДС. Това му беше ролята. Сега това се играе отново по същия начин със същия сценарий. Вотът, който би трябвало да се промени вследствие на това изключително слабо управление, защото управлението наистина е много слабо, то публично се отказа от поетите ангажименти. Всички формации в него, и трите, се отказаха от обещанията. Всъщност ДПС не се отказа, защото не е дало никакви обещания, но останалите се отказаха. Това не може да остане непростено от избирателя. Освен това се вижда, че управлението върви зле, вижда се, че цените скачат. Хората трудно издържат сметките на повишените отопление, електричество и какво ли не. И това нещо, този вот против това управление трябва да бъде отново откраднат. В това се прав.
Водещ: Да. В оставащата една минута да ви попитам все пак, понеже формацията ГЕРБ е хит на рейтинговия пазар, не мога да не ви задам и последния въпрос по тази тема. Отново… аз си спомням, че вие казахте, предизвикахте Бойко Борисов да влезе в политиката и тогава да участва в политически диспути. Ето, че той влезе, спечели кметски избори. Сега, както се твърди, е на път да…
Ив. Костов: Само че, за разлика…
Водещ: Искам да кажа изненадан ли бяхте, че той, влизайки в политиката, не се, как да кажа, омърси. Напротив, е достатъчно популярен.
Ив. Костов: За една минута не мога да отговоря на всичко, но…
Водещ: Да, това е тезата. Вашата каква е?
Им. Костов: …но за разлика от Симеон Сакскобургготски, досието на Бойко Борисов е съвсем различно. Той няма тази харизма, с която дойде Симеон Сакскобургготски в България. От друга страна, нека да не забравяме, че той стартира с поемането на изключително тежки проблеми на София. Той трябва да решава тези проблеми, не да ги показва по телевизията, в което, нали, е майстор. Но той трябва да реши конкретни въпроси, трябва да се справи с конкретна корупция в общината. Трябва да не я заменя с нова корупция и т.н. Всичко това е изключително тежка управленска задача в столичния град. Ние всичките искаме той да се справи с тази задача, независимо от политическите му намерения. Защото София наистина е в много тежка криза, няма нужда да го коментираме, не само с боклука, и с какво ли не още.
Водещ: Добре, мисля, че засегнахме някои от най-интересните от гледна точка на вашето присъствие проблеми в актуалната политика. Благодаря ви за това участие.