Иван Костов: Антикризисна програма, предложена от ДСБ (+ВИДЕО)

Водещ: В студиото сме с лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. Здравейте, господин Костов.
Иван Костов: Здравейте.
Водещ: Вчера оповестихте мерки от една антикризисна програма, която готвехте. Преди разговора малко се шегувахме, че едни намерения на правителството, изтекли в медиите, малко захлупиха това, което вие предлагате. Тревожите ли се от ситуацията? Тревожите ли се от това, което правят управляващите, за справяне с кризата и затова ли разработвате подобни мерки?
Иван Костов: Тревожим се от ситуацията защото ситуацията е тревожна. Няма смисъл да се крие, кризата се развива, тя води до намаляване на приходите, на фирмите, до запушване на каналите за разплащане, което е един от най-тежките проблеми, нарастват просрочените задължения между фирмите и на фирмите към банките. Нарастват несъбираемите кредити, или лошите кредити. Банките трябва да отчисляват провизии срещу тях. Очертава се да няма печалба тази година. Така че и съответно пък в това отношение, вероятно неизпълнение на бюджетните приходи, правителството е изправено до стената. И не само правителството, всички ние. Гражданите са изправени до стената, притиснати от кризата. И е много важно, в момента едно от най-положителните неща е, че все пак се водят тези диалози, че се започват дебати, че се предлагат мерки, че се дискутират определени решения. Това е полезно, това трябваше да започне преди две години, когато за първи път аз застанах на трибуната на Народното събрание, не че съм бил аз, но ако беше някой ме изпреварил, щях да го посоча него сега като пример, щях да кажа: тогава, когато алармирахме ние тогава от ДСБ за кризата, тогава трябваше да започне този дебат, а не да се поднасят шегички, да се ехидничи, да се отнасят със сарказъм икономисти, политици, медии, т.е. точно тези, които трябваше да започнат дебата. Трябваше да започне през септември, даже през лятото на 2008 година. Трябва да го кажем ясно това. Това означава незрялостно обществото, това означава незрялостна демокрацията в България.
Водещ: Аз си спомням, вие бяхте в това студио точно преди две години. Говорихте за кризата.
Иван Костов: Сам, като първа птичка.
Водещ: Тогава изглеждаше като нещо много далечно. Като нещо, което се случва отвъд океана, стигнало е донякъде в Европа. Тук нямаше, не го усещахме в джоба си.
Иван Костов: Работата на политиката, на политика отговорността му е да предвижда събитията, да ги изпреварва, да предлага решения, за да не допуснат да се влоши положението толкова много, колкото се влоши. Загубени бяха поне 15 месеца от управлението на Сергей Станишев. Всъщност даже не 15, две години на практика се загубиха защото правителството се смени, да кажем новото е влязло от 1 август 2010. До тогава, значи от лятото на 2008 до лятото на 2010 на практика ние нямахме антикризисна политика, нямахме дори дебат. Чудехме се и си казвахме: някъде има криза, тя при нас няма да дойде. Точно, както казвате вие. И само аз и няколко колеги самотно говорехме и предупреждавахме, опитвахме се да алармираме общественото мнение. Ето сега, две години по-късно изведнъж груби, тежки, сурови мерки от страна на Министерство на финансите.
Водещ: Добре, но това време, за което вие говорите, то все пак беше доста отдавна. От 1 август, както казвате, в България има друго правителство. Вече 8 месеца минаха оттогава. То предприема някакви действия.
Иван Костов: Така е.
Водещ: В същото време вие казвате: губим посоката. Така ли е наистина?
Иван Костов: Нека да вземем един проблем. Казвате, предприе действия. Ето, има проблем – запушване на разплащанията между фирмите поради неплащане от страна на държавата, на министерствата и на държавните разпоредители с поръчки, неразплащане към фирмите, които по закона за обществените поръчки са изпълнили някаква работа. Правителството не разплаща. Сега, ние не знаем точния размер на безспорните и такива изискуеми кредити. В момента като реално признати от Министерството на финансите вероятно са някъде около 700 милиона. Но те са вероятно около милиард и триста според нашите преценки. Искахме една комисия да го установи това нещо. Това обаче останаха като скрити кредити когато се приемаше бюджета за 2010. Т.е. не се знаеше колко са разписали, колко договори са сключили, колко неразплатени, изпълнени иначе работи са осъществени. На практика в тази сфера се оказа едно абсолютно разпиляно стопанство на държавата. И сега, когато започват да излизат претенциите от фирмите, а те излизат отвсякъде. От примерно неразплатени канализационни и водоснабдителни работи в община да речем Сливен, или не знам, те изскачат отвсякъде. И когато това нещо започва да се сумира и се оказва, че това са някакви много зле стопанисвани, поети ангажименти от страна на държавата, които сега трябва да се платят. Държавата не може да ги плати защото ако извади пари и ги плати, веднага ще изскочи много над бюджетния дефицит. Тя няма право да го прави. Ще изпусне и другите си цели. И ето тежък проблем, който ние предлагаме как да се реши.
Водещ: Да се създаде регистър?
Иван Костов: Създаваме един механизъм, един централен регистър, обобщаваме всичко, определяме сроковете, държавата признава като безспорно изискуеми тези кредити. Това до голяма степен ще реши въпроса на фирмите защото те ще имат сигурно доказателство пред банките, че ще дойде момент, в който ще могат да погасят кредитите или да бъдат рефинансирани от банките. Това е основната линия на решението. Освен това правителството ще обявява и кога е погасило тези кредити, когато Министерството на финансите е разплатило. Цялото това нещо ще се превърне в една стройна система и тя веднага ще се отпуши. Веднага ще тръгнат разплащания защото на базата на доверието в държавата, защото ако държавата каже: аз ще платя в рамките от 6 до 18, хайде да не е до 18, до 12 месеца ще разплатя тези задължения в следния порядък, всеки ще види кога ще дойде неговия ред. И тогава системата ще тръгне и натискът на кризата върху паричните обороти на фирмите ще намалее.
Водещ: Вие ако бяхте ръководител на банка, щяхте ли да повярвате, че държавата ще си погаси задълженията?
Иван Костов: Да, ако държавата определи механизъм, ако разпише всичко, признае тези задължения, определи срокове и ми е ясно кога примерно ще излезе погасяването на задълженията на моя длъжник, който пък е кредитор на държавата, аз ще приема, че е така и даже ще го рефинансирам. Защото държавата няма да ме подведе.
Водещ: 18 месеца не са ли много дълъг срок, господин Костов?
Иван Костов: Дълъг са, но това е…
Водещ: Защото знаете, че те имат спешна нужда от пари тези фирми.
Иван Костов: Да.
Водещ: Съкращават работна ръка, има социално недоволство.
Иван Костов: Така е.
Водещ: Има прогнози, че може да се стигне до много сериозни социални протести.
Иван Костов: Така е. Но това, че държавата признава, че има това задължение и че ще го покрие, всъщност държавата, държавните фирми, държавните разпоредители с първостепенни и с второстепенните разпоредители на бюджетни средства, това ще разреши, просто ще даде на фирмите паричния поток, който им е необходим. Самото обстоятелство, че държавата… Всъщност знаете ли какво става при това положение? Държавата застава с авторитета, който има и с доверието, което има, като краен платец на тези задължения, а тя е и такъв, приема това нещо и на практика решава проблема. Наистина не е лесен за разбиране нашият механизъм, но безспорно той се прилага навсякъде. Защото самият той работи по три начина. Единият е този, който сега дискутираме, че банките връщат доверието си към собствените си длъжници защото те са признати кредитори на държавата и така тръгва процесът. Второ, банките могат да направят сесия на тези вземания. Те могат да кажат: добре, аз влизам в твоето вземане, оправям се с твоите задължения и ще чакам аз от държавата. Освен това може и специални фирми, те са финансови институции, да осъществят факторинг, т.е. те да изкупят. Ако имат налични пари, те да помогнат на фирмите. Но това е наистина в случай, че фирмата няма въобще механизми да дочака сроковете. Така че ето едно решение. То е щадящо по отношение на хората, по отношение на социално слабите. То е щадящо по отношение на цялата система. Защото някои от мерките, които…
Водещ: На фона на това, което изтече в днешните медии…
Иван Костов: Да, някои от мерките наистина не са щадящи.
Водещ: Кои? Кои например?
Иван Костов: Повечето мерки са, как да кажа, те водят до драстични икономии.
Водещ: Данък върху пенсиите, данък върху това, което е над минималната пенсия.
Иван Костов: Това е драстично. Това е драстично.
Водещ: Драстична мярка?
Иван Костов: Драстична мярка. Това ще бъде посрещнато изключително лошо. Аз мисля, че не бива да се стига до такива мерки. Освен това мен ме спряха, аз ще се издам малко, бях на ски и на паркинга ме спря един човек и каза: „не правете тази глупост, аз съм пенсиониран еди кога си, работя тук, за да си докарвам някакви доходи, сега в момента взимам 200 лева пенсия, това не ми стига, виждате ме къде съм излязъл да работя, моля ви се не отнемайте правото ми да си получавам пенсията или не ми облагайте пенсията. До тук ли стигнаха?“ И аз му обещах, че ще бъда против и ето сега казвам пред всички, че наистина ще бъда против такива мерки, защото те наистина са много… Това не е правено в България досега.
Водещ: По отношение на данъка върху пенсиите.
Иван Костов: Това не е правено в 1991 година, аз съм бил министър на финансите и съм преодолявал кризата от Андрей Луканов и не съм посягал към тази мярка. Не че не съм се сещал за нея. Не съм го правил и 1997 година като министър-председател, преодолявайки кризата, до която ни докара Жан Виденов, сегашният президент Първанов. Така че и тогава съм се сещал.
Водещ: Премиерът каза, че сега е най-тежката ситуация след войната.
Иван Костов: Не, това не е вярно, очевидно не е вярно.
Водещ: А другите мерки? Само за един бърз блиц коментар ще ви помоля, майчинството да падне наполовина – 225 дни; осигуровките да имат ДОД. Това как ви се струва?
Иван Костов: Сурови мерки за хората. Аз искам първо да се изчерпат тези мерки, които са щадящи. Те да се приложат, те да дадат… Вижте, правителството през икономии няма да изведе страната от кризата. Правителството може да изведе страната от кризата когато направи големите икономии. Примерно когато, както ние предлагаме, даде нови приоритети на публичните инвестиции, преценявайки ги от гледна точка на това дали имат кризисен ефект, защото някои инвестиции имат кризисен ефект. Това да отидеш и да закопаеш, както показа БНТ, в една локва стотици милиони левове, това е…
Водещ: АЕЦ „Белене“ ли имате предвид?
Иван Костов: Да, това е прокризисен ефект. Държавата трябва да спре да прави тези неща. Т.е. тя не трябва да си позволява да стимулира кризата чрез инвестиции. А това може да става когато инвестицията е дългосрочна, когато срокът й на завършване е примерно след 7-8 години. Тогава това нещо носи криза сега, а полза след 10 години. Или когато инвестицията е от такова естество, че влошава силно външнотърговския баланс на страната защото кара страната да вкарва огромен внос и влошава платежния й баланс.
Водещ: Отварят се работни места, казва Румен Овчаров.
Иван Костов: Не, отварят се най-много работни места, ето ние сме казали, когато се стартират процедурите по възлагане изпълнението на лотовете по автомагистрала „Тракия“, по автомагистрала „Струма“ и „Люлин“, по софийски околовръстен път, „Марица“ и т.н. Това означава много работни места и суровините почти 80% за производството на магистралите са на територията на страната. Т.е. ние посочваме инвестиции, които наистина са антикризисни като ефект. Освен това ние предлагаме автомагистрала „Хемус“ да се изгради по приетите като възможности и създадените от Европейския съюз възможности чрез публично частно партньорство или чрез проектно финансиране от стратегически изпълнители и инвеститори. Това може да бъде направено. Т.е. други ще инвестират, други ще строят, а ние ще получим магистрала и ще можем да я ползваме. И по този начин пък ще намалим разходите за енергия защото основните критерии, през които ние искаме да се разгледат инвестициите, са да допринасят за енергийна ефективност, да създават диверсифициране на възможности за енергийни доставки, да запазват работни места и разбира се да снижават импортоемкостта на българската икономика, т.е. да не внасяме много. И има няколко, два поне проекта, които много си заслужават, а от друга страна неизбежно идват като абсолютно задължителни. Срокът на годност на панелните сгради, на панелния жилищен фонд в страната, започва да изтича. Те имат определен срок. Тези примерно, които са правени преди 50-тина години, вече трябва да бъдат сериозно обновени и санирани. Има технологии за това нещо. Европа дава пари за тези неща. Европейският съюз и Германия например санираха изцяло този панелен жилищен фонд в Източна Германия.
Водещ: Предлагате там да се насочат усилията?
Иван Костов: Това е нещо, което е изключително важно и ще спаси целия строителен сектор от кризата, в която е изпаднал. Същото трябва да се направи и по отношение на мерките за енергийна ефективност и в бита, и в транспорта, и в индустрията. Защото българската индустрия е изключително енергоемка. Това са големите резерви на публичните инвестиции. Преди да се посяга на пенсиите на хората, да се спрат тези огромни разхищения на бюджета и средствата.
Водещ: Наясно ли е правителството, господин Костов, какво прави? Или е загубило посоката и се лута на една или на друга страна? Има идея да се вдигнат здравните вноски с 2%, след това, след няколко дни, отказ от тази идея. Финансовата тежест, Тотю Младенов казва: беше грешка, че свалихме осигуровките. Лута ли се правителството?
Иван Костов: Ние трябва да гледаме в правителството министър-председателя преди всичко, за да видим дали се лута, защото иначе министрите произвеждат идеи, произвеждат много спорни идеи, произвеждат и много драстични идеи, които сега представям си аз каква дискусия ще се развие на базата на това.
Водещ: Да, звучи чудовищно, зловещо за много хора. Лута ли се министър-председателят?
Иван Костов: Аз мисля, че министър-председателят е в положение да търси баланс между запазването на политическото доверие и реализацията на изпълними мерки. Това е неговият опит да реши нещата. Аз искрено се надявам и му желая той да събере куража за смели реформи.
Водещ: Ама загубил ли е посоката?
Иван Костов: Ако той… Не, не. Той ще си върне посоката когато се върне на режима на реформата. Когато не се отказва от реформата на пенсионната система, когато не се отказва от реформата в здравеопазването, когато реформира, така както ние подсказваме, и даде нови приоритети на публичните инвестиции, защото АЕЦ „Белене“ от тази гледна точка е категорично прокризисна и влошаваща ситуацията на страната.
Водещ: Тези реформи може да доведат до протести, до сваляне на рейтинг, намаляване на рейтинг, намаляване на доверие.
Иван Костов: Да. Но веднага след това ще има излизане от кризата. Аз имам опит в това нещо. Аз съм го правил на два пъти. Нека да напомня, и първия и втория път, и през 1991 и през 1997 година наистина първите месеци са много тежки, но след това веднага се излиза на хоризонта на оздравяването и на икономическото възстановяване. Веднага. Смелата реформа много бързо, и това е всъщност най-сериозното нещо, което може да изтласка икономиката нагоре. Нищо не може да помогне на една нуждаеща се от реформи икономика, освен реформата.
Водещ: Вие се оказахте един от основните герои на пресконференцията в петък на държавния глава, на Георги Първанов, един от основните герои. Имам предвид една от мишените, към които бяха насочени атаките. Това учуди ли ви? Защо стана така?
Иван Костов: Президентът може би се опитва да си създаде две писти за след президентстването. Аз не искам да гледам на това, което той прави, през призмата на някакви негативни емоции. Опитвам се да разбера какво прави. Той прави следното. Първо, готви си една писта като Шрьодер. Силно застава зад руските проекти, зад руските интереси с оглед на това да има високоплатена руска служба в България, вероятно. Това е пътя на германския канцлер. Той действаше по същия начин. Всъщност нашият президент повтаря. Аз мисля, че това е едната перспектива, която си създава и която заработва президентът. Заради това той е толкова агресивен срещу финансовия министър защото не иска да го чуе когато той му казва: тази инвестиция в Белене съсипва бюджета, тя ме ликвидира на практика, тя ми е невъзможна. Той не иска да го чуе защото влиза в противоречие със собствената му житейска перспектива. И второто, за което хората започват да анализират е, че той иска да се върне в политиката. Помните ли, че беше събрал своите съветници в Боровец и им беше задал въпроса какво ще прави след като му изтече вторият мандат?
Водещ: Имаше нещо.
Иван Костов: Сигурно сте забравили, но имаше такъв случай. Неговата идея, тъй като той е млад човек, на 52-53 години, да се върне в политиката, е релизируема само по два начина. Единят е да направи нова партия вляво, която той винаги може да направи, без да пита който и да било, а другата е да се върне и да оглави БСП.
Водещ: Господин Костов, това е правено, това се е случвало в България. Президентът Петър Стоянов се върна в политиката в определен момент.
Иван Костов: Той се върна, да, беше приет в СДС, но президентът Петър Стоянов никога не е използвал позицията си на президент, за да си подготви политическо бъдеще или да лобира за руски интереси, за да има високоплатена длъжност в някой руски инвеститор в България. Той такова нещо не е направил. Никой български президент не го е направил досега.
Водещ: Той постави важни въпроси.
Иван Костов: Не, той постави всички възможни въпроси върху едно нарушение на конституцията, което е безспорно.
Водещ: Той казва: атаката срещу мен е заради това, че отворих въпроса за икономическите досиета на прехода. Свободен цитат.
Иван Костов: Не, не, това са измислици.
Водещ: Проверете семейните фондации на хора, т.е. даренията там, на хора, които са забогатели от приватизацията. Тази тема притеснява ли ви? Защото той явно визираше нещо, което е свързано и с вас?
Иван Костов: Не, няма как да ме притеснява. Това е много глупаво човек да го говори. Защото ако говорим за фондацията „Бъдеще за България“, тя е фондация с обществена цел. Което означава, че се отчита едновременно на трима министри – на министъра на правосъдието, защото е регистрирана; на министъра на труда и социалната политика през цялото време, за дейността си, за всички проекти, които изпълнява с министерството и на министъра на финансите. Не може това да е скрито и да е покрито. Това наистина е много глупаво ако ми го поставяте като въпрос.
Водещ: Защото той повдига…
Иван Костов: По-открито нещо от фондация с обществена цел няма в България. Тя не може да бъде наречена по този начин.
Водещ: Добре, питам ви направо, Валентин Захариев, който купи „Кремиковци“, е другият дарител на „Бъдеще за България“.
Иван Костов: Въпросът е следния, не мога да кажа, но всички дарители са открити. Това е съвсем нормален процес да бъдат проверени, няма никакъв проблем.
Водещ: Но морално ли е? Защото той взима едно предприятие, което се продава, зрителите помнят как беше продадено „Кремиковци“.
Иван Костов: „Кремиковци“ беше продаден, за да не фалира. И беше удължен животът му, изглежда тук всеки път ще говорим все за тази тема, беше удължен животът му с 10 години. На 18 хиляди души беше удължена работата в продължение на 10 години, беше дадена възможност да потърсят своя житейска алтернатива. „Кремиковци“ иначе трябваше да бъде ликвидиран на другия ден след този, в който беше крайния срок на продажбата.
Водещ: Знаете колко спечели той препродавайки, Валентин Захариев?
Иван Костов: Аз не знам какво е спечелил въобще. Въобще не знам. Ако е спечелил, той го е спечелил защото е санирал предприятието, докарал го е до някаква способност да намали загубите и дори да излезе на печалба. Това е негова заслуга защото това предприятие беше с огромни загуби и губеше непрекъснато. Това е смисъла на тази икономическа операция, която е част от реформите. Не трябва да забравяме следното нещо – приватизацията е реформа, от която България се нуждаеше, за да стане като европейските страни, където членува в момента. Без приватизация не можехме да станем европейска страна в смисъла, в който европейските страни дефинират себе си като членове на ЕС. Това трябва да е много ясно на всеки.
Водещ: Темата за фондациите, за даренията не ви притеснява, казвате. Там няма какво като проблем, който се поставя от президентството, да излезе.
Иван Костов: Аз наистина намирам за много глупаво това. Да твърдиш неща и да изопачаваш до такава степен нещата. Но аз мисля, че той няма предвид тази фондация. Имам подозрения, че ударът е насочен в друга посока.
Водещ: В коя?
Иван Костов: Мое подозрение.
Водещ: Не искате да ги споделяте?
Иван Костов: Но вижте какво се получава. Президентът, да завършим с това, има безусловен член на конституцията, който забранява да бъдете записван без ваше съгласие и да бъде разпространяван този разговор. Безусловен. Там е написано така: „изключение може ако има законово право“. И ето, аз сега отправям към президента, защото върху това се крепи всичко. Той тук наля какво ли не, какви ли не приказки изприказва. Нека да каже какво законово основание, но съвсем ясно да каже в кой закон е записано, че той има право да осъществява записи на своите срещи. Просто да посочи закона. Ако не е в състояние да посочи закона, и той, и всичките му защитници, които гледах как се гърчат снощи в референдум, значи нямат аргументи в този спор. И това е цялата работа.
Водещ: Нямаме време да влезем, той обясни, че с натискането на копчето, на бутона, самият финансов министър е приел, че ще бъде записван и т.н.
Иван Костов: Не, не, това не е вярно. Копчето се натиска, за да се чува.
Водещ: Благодаря ви, господин Костов. С едно изречение, давате ли някакъв срок да намерят посоката тези, които са я загубили и се лутат? Има ли срок, в който трябва да я намерят?
Иван Костов: Ние помагаме на това правителство. Надяваме се, че правителството ще чуе нашите предложения.
Водещ: Срок има ли? Това е, което ви питам.
Иван Костов: Първото ни предложение за антикризисна политика беше да се създаде пост „вицепремиер“, сега ще бъде „министър“, който да отговаря за усвояването на европейските фондове и да бъде въоръжен с достатъчно инструменти. Виждате, че някои от нашите идеи се приемат и при положение, че нашите идеи се приемат, ние ще изчакаме да видим ефекта от тяхното приложение. Това е нормално.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.