Иван Костов: Ако не се проведе “Чисти ръце”, България няма да бъде европейска страна

Водещ: В студиото сме с Иван Костов, лидер на Демократи за силна България. Добро утро, господин Костов.
Иван Костов: Добро утро.
Водещ: Вие участвахте в заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност и, така, доста знаково си тръгнахте преди неговия край. Демонстрация, политическа, ли беше това?
Иван Костов: Не, аз имах събрание в Троян, бързах да отида на събранието.
Водещ: По-важно беше от това как да се…
Иван Костов: Е, то беше обещано още преди месец, преди да се получи поканата.
Водещ: Добре, вие казахте след участието си в това заседание оценката си. Възможен ли е консенсус по, така, енергийната политика и енергийната стратегия на България?
Иван Костов: Би трябвало да има консенсус, защото противното означава, че който дойде нов управляващ, ще смени приоритетите, ще смени целите на политиката, както се случи през 2001 година. Ще дам пример. Целта икономическа ефективност на оползотворяването на енергоизточниците беше заменена с либерализация и приватизация. Енергетиката тръгна по друг път. След няколко години тя реализира новите цели донякъде успешно, но без ефект върху сигурността на доставките на електроенергия и на енергия въобще и без да се гарантира достъпност от гледна точка на цените на енергията за всяко българско семейство, което е жизнена необходимост, сега се вижда, че българите, които са най-бедните в Европа, ако се отчете тази бедност, плащат едни от най-скъпите цени за енергия и това са всъщност двата най-тежки въпроса, а не енергийните проекти, защото какво ще спечелят българите от „Бургас-Александруполис“? Тя самата държава няма да спечели нищо, какво остава за конкретно българско семейство.
Водещ: Защо, не е ли важно за държавата през нас да минават, така, важни инфраструктурни проекти – не е ли важно и за „Бургас-Александруполис“, и за газта – 12%, ако влиза в Европейския съюз през България, не е ли добре за страната?
Иван Костов: Искам да кажа, че няма ефект върху хората, защото истинската причина, която трябва да се посочи и която никой не оспорва, но която всички подминават, защото са заети с тези грандомански намерения. Истинската причина е, че в България, аз ще го повторя още веднъж, разходите за енергия за произвеждането на 1000 евро Брутен вътрешен продукт (БВП) са 10-12 пъти по-големи, отколкото средно за Европейския съюз, това означава, че със същото количество енергия, без газопроводи, без нефтопроводи, без АЕЦ, без каквото и да било, със същото количество ние можем да произведем не 64 млрд. лева БВП, а 700 млрд. лева, 700 млрд. лева можем да произведем със същата енергия, която в момента консумираме и ще бъде много по-добре за околната среда, ще бъде много по-ефективно за България. И тук е всъщност истинската стратегическа цел, би трябвало да бъде, на българската енергетика, а не това, което вие говорите, защото няма как да стигне. В момента българските семейства плащат, включително и за огромни загуби. Огромни загуби има при пренос на електроенергия, например. Тези загуби, ако се намалят с 10,12 или 20%, се икономисват няколко 1000-мегаватови мощности. Т.е. приоритетите, целите на управлението трябва да бъдат поставени по съвсем различен начин. Днес, обаче, това не става.
Водещ: Как да се променят? В смисъл, казвате да се преподредят приоритетите на правителството. Какво може да направи властта?
Иван Костов: Първата цел е да се гарантира сигурност на доставките на енергия. Когато доставките на енергия идват само от една страна, както е в случая с България, те идват само от Русия почти всички доставки на енергоресурси, с изключение на собствените въглища в „Марица-Изток“, когато това се допусне, страната, която е единствен доставчик, получава монополно положение и има възможност да принуждава другата да прави отстъпки. Това се случи на България, когато Русия я принуди да преразгледа изгоден за България договор за транспортиране и за закупуване на газ. Спомняте си го, това се случи по време на сегашното управление. Ние се опитахме да фокусираме вниманието на хората – малцина ни разбраха тогава. Но монополният доставчик насили българската страна. Тя ако имаше диверсифицирани, т.е. много доставчици, нямаше да се остави в това положение. Но тя се остави в това положение, отстъпи съществено на Русия и в момента газта хвърчи нагоре и това е първият приоритет – първият приоритет е сигурност на доставките. Вторият приоритет за страна като България, пък и за всички страни е жизненоважната необходимост на всяко българско семейство да има достъпно от гледна точка на цените и разбира се, по качество енергоизточници. Това са най-важните неща.
Водещ: Монопол, свързан с Русия, не е изгоден за страната – това казвате.
Иван Костов: Ами фактите го сочат. Ето, дадох ви пример.
Водещ: Добре, ако се върнем в историята, „Нефтохим“, приватизиран, „Лукойл“.
Иван Костов: „Нефтохим“ е съвсем друго и въобще не трябва да го смесвате, защото внос на горива в България могат да стават и стават в момента отвсякъде. Наоколо има много производители. Има истинско диверсифициране на източниците на доставка на горива в България. Това го има, няма…
Водещ: Откакто България е член на Европейския съюз.
Иван Костов: … иначе трябва да изясняваме понятието „диверсификация“. „Диверсификация“ означава да имаш различни източници, т.е. от различни фирми, от различни страни, по различни пътища и различни енергоизточници да си служиш, когато доста… Това е разнообразяването на източници. При горивата това е повече от очевидно така. Така че това е просто един пример, който показва как трябва да се действа на пазара на горива.
Водещ: Добре, „Набуко“ е приоритет. Това казват и президентът, и Петър Димитров.
Иван Костов: Това са думи.
Водещ: Защо не вярвате на тези изявления?
Иван Костов: Ами, защото няма газ.
Водещ: Е, няма, той проектът още не е готов.
Иван Костов: Няма газ за двата проекта.
Водещ: То и в „Южен поток“ още няма.
Иван Костов: Проблемът не е кое е приоритет. Вижте, това са неща, които за всеки човек, който разбира, изглеждат много банални и много, прощавайте, ама отнесени. Да казваш това е приоритет, „Южен поток“ ще решаваме, „Набуко“ е приоритет, т.е. да ги слагаш двата един до друг. Аз не знам кой първо го интересува това нещо, но ако някой го интересува, трябва да знае, че няма достатъчно газ нито за „Набуко“ и „Южен поток“ едновременно, както няма достатъчно петрол за „Бургас-Александруполис“. Това е истината за тези проекти. Русия иска да изгради своя инфраструктура, плащайки неимоверно скъпи цени, специално за „Южен поток“ и за „Бургас-Александруполис“ е така, за да има собствена инфраструктура на територията на България, която инфраструктура да използва геополитически и това не е тайна за никого.
Водещ: България от тази геополитика не може ли да спечели?
Иван Костов: Нищо не печели обикновеното българско семейство. Върнете се и дайте, ако искате, да разгледаме внимателно това, което ви казах – 10 пъти повече, 12 пъти може да се произведе богатство, доходи с тази енергия. Значи, фокусът, разходите, стратегията, усилията на страната трябва да бъдат насочени към икономическата ефективност, към енергоспестяване, към възобновяеми източници, към затваряне на загубите на енергия. Това са същинските приоритети на България, които са изоставени в стратегията от 2002 година. Това трябва да разберат хората. Трябва да разберат, че плащат в момента скъпа енергия заради загубите, заради кражбите на енергия, заради това, че няма технологии за икономичното й разходване и оползотворяване. Това трябва да разберат българските граждани. Българските семейства по този начин ще влязат в европейската орбита на спестяване на енергия, на произвеждане на много добавена стойност от единица енергия – нещо, което не се случва в България.
Водещ: Предстои ратификация на тези споразумения в парламента. За да приключим тази тема, според вас, ако се стигне до приемането им, предполагам мнозинството ще реши да бъдат ратифицирани, следващото мнозинство трябва ли по някакъв начин да ги денонсира?
Иван Костов: Това е политика на свършените факти. Това, което казвате в момента, ратификацията, предстои ратификация, първо трябваше да има обсъждане, трябваше да има обсъждане на сигурността на страната, защото темата на Консултативния съвет беше: „Националната сигурност на страната и големите енергийни проекти“ – това беше темата. Трябваше първо да се обсъди националната сигурност, въздействието върху националната сигурност на големите енергийни проекти. Защото как въздейства енергетиката? Енергетиката разрушава околната среда. Който и енергетик да питате, ще ви каже – има вредни емисии, серен диоксид, влияе зле, затопля планетата, има ядрени отпадъци, тяхното съхранение е сложно. Всяко производство на енергия е риск за околната среда. Затова трябва по съвършено друг начин да се гледа въпросът за сигурността на хората, защото сигурността не е само терористи, сигурността е и когато си разрушаваш природата, защото оставяш разрушена природа на децата си. В този смисъл въпросът е много по-сериозен. Той трябваше да се постави, преди да започнат да се взимат решенията за големите проекти. Вие знаете ли какво се оказа на Консултативния съвет? Че няма комплексна оценка за въздействието върху околна среда нито на „Южен поток“, нито на „Бургас-Александруполис“, защото, казва Чакъров, никой не е уведомил министерството. Е, кой да уведоми министерството? – го питам аз в лицето. Кой да ви уведоми, като вие сте кабинетът, вие трябва да се уведомите, вие трябва да стартирате на етапа, на който пристъпвате към реализация на тези намерения, вие трябва да поискате тази комплексна оценка, защото се въздейства върху туризма на цялото Южно Черноморие, въздейства се върху пристанищната инфраструктура, въздейства се върху здравето и бизнеса на толкова много хора, примерно, през „Бургас-Александруполис“. „Южен поток“ излиза във Варна. Аз се пошегувах веднъж, ама той вярно ще излезе на Златни пясъци. Ами там се правят парите на стотици хотелиери, там хората живеят от това. Кой ще направи? Той казва: „Никой не ни е уведомил“. Как може правителството, което трябва да уведоми, да казва, че не е уведомило себе си. Значи едни безсмислени неща. Това е дебатът, който трябваше и който се пропусна в българското общество. По комунистически – взеха се първо решенията, грандоманските, за проектите, и то чужди, без да има дебат по същество за това как точно това нещо ще въздейства – нищо демократично.
Водещ: Бъдещото мнозинство трябва ли да преразгледа тези проекти?
Иван Костов: Трябва да бъде преустановено движението по тези проекти, докато няма комплексна оценка за въздействие на околната среда, поръчана по най-разумния начин, като се попита: Как ще въздейства на икономиката?; Как ще въздейства на инфраструктурата, в частност – как ще въздейства на туризма?; Как ще въздейства на екологичното равновесие на Черно море и на плажната ивица? Трябва да се пита това нещо, трябва да се отговори и тогава трябва да се прави, ако се прави нещо. Така че в момента се нарушават българските закони, нарушават се българските правила и се казва, че това се прави, защото правителството не е уведомило самото себе си.
Водещ: Алтернативата е, казвате, в търсене на вътрешни резерви, намаляване на загуби. А в политически план алтернативата къде е?
Иван Костов: Всички знаят, че това е алтернативата, всички знаят, въпреки че има гигантски интереси. В енергетиката винаги има гигантски интереси – американци искат да строят атомна централа, руснаци искат да строят атомна централа – и едните, и другите искат да строят, защото виждат голямата изгода от тези проекти за себе си. Къде е изгодата на България?!
Водещ: Добре. В политически план след изборите в Сандански, в Казанлък.
Иван Костов: Има алтернатива, има алтернатива, има алтернативна политика и тя е плътно спазване на законите на страната. Първо, обсъждане на рисковете, след това гарантиране жизненоважните интереси на българските семейства и след това вземане на каквито и да било големи решения. Ето, сега се обявяват големите проекти за приоритет. А къде са истинските приоритети? Цената на тока поскъпва с 18% сега – ето го приоритетът.
Водещ: Добре. Каква е алтернативата – и за цената на тока, и за цената на бензина? Каква е алтернативната политика?
Иван Костов: Ами, още 2001 година не трябваше да бъде преразглеждана стратегията. Трябваше да се върви към икономии и към енергоспестяване, към затваряне на загубите и сега щеше да бъде съвършено друга картината.
Водещ: Намаляване на ДДС, намаляване на акцизите.
Иван Костов: Да, или поне спиране на растежа на акцизите, съкращаване на данък добавена стойност. Има инструменти.
Водещ: Да, но знаете, че има ангажименти на България, има ангажименти на България пред Европейския съюз.
Иван Костов: Значи, ето: Политиката има средства. В цяла Европа, когато се случи първият енергиен шок, първото голямо покачване на цените на горивата, се мина към енергоспестяване в масови мащаби. Значи, започна да се пести енергия с всички известни на науката средства, с всичките – изолации, дограми се сменяха, какво ли не се направи, висококачествени, извличащи напълно енергията и отопляващи, охлаждащи системи. Всичко това се създаде след първия шок на покачването на цените. В момента на България й се случва това. Аз заради това призовах още на това и отвън, че трябва да има нова стратегия, защото шест пъти се е увеличила цената на електроенергията в сравнение с 2002 година. Шест пъти! Представяте ли си 22 долара за барел, 135, примерно, долара за барел – това е съотношението между цените от 2002 и сега. Това е, което трябва да се компенсира на хората. Това е целта на една разумна политика в полза хората.
Водещ: Кой да провежда алтернативната политика?
Иван Костов: Ами, трябва да узрее тази сила, трябва да се създаде, трябва да се обедини около такава политика, защото, вижте, най-лесно е да станат едни хора, които не защитават българските интереси и на тяхно място да седнат други, които ще съумеят да продадат българските интереси на някой друг. Това е най-простата работа.
Водещ: Кого визирате?
Иван Костов: Не визирам никой. Искам да кажа, че това са простите неща, които могат да се случат. Заради това първо трябва да се получи съгласие по политиката. Ето например за това, което говорим. Първо се нареждат най-важните цели и се казва как се подреждат тези цели и се тръгва да се решава въпросът за енергетиката по този път. Ако няма съгласие, значи няма алтернатива.
Водещ: Водещата опозиционна, според социологическите данни, алтернатива ли е на управляващите, на тройната коалиция?
Иван Костов: Ами питайте ги, задайте им тези въпроси за енергетиката.
Водещ: Не, питам ви за вашата оценка. Те така или иначе участват в нашите предавания.
Иван Костов: Аз не съм ги чувал как взимат отношение по ключови въпроси.
Водещ: Ами, сега мога да ви цитирам Бойко Борисов за това как са се събрали „мишлетата“ и решили да сложат на котката звънче, но вашето мнение какво е – алтернатива ли е и кой трябва да я провежда тази алтернатива?
Иван Костов: Аз примерно не разбирам тези алегории. Аз бих бил щастлив, ако чуя в десницата, в тези, които в момента се виждат като алтернатива, да чуя реални политики, реални политики, примерно, в сферата на енергетиката, защото това е огромно предизвикателство – тука има геополитическа ориентация на страната, тука има жизненоважни интереси на българските семейства. Това е въпрос, който наистина е от огромен интерес и тука нито метафори, нито алегории, нито сравнения могат да спасят, който и да било, от собственото му невежество. Нали, не може да се излезе с общи приказки и с такива притчи. Трябва да се заяви директно приоритет или цел ще бъде това и това, няма да се прави еди-какво си, защото то е вредно. Но за това се иска мъжество, иска се себеотрицание, иска се просто да се заеме отговорно позиция – нещо, което в България рядко се случва в политиката.
Водещ: Какъв политически извод правите от изборите в Сандански и в Казанлък? Фрагментираността на местните парламенти – опасна ли е тя за политическия живот в България?
Иван Костов: Изводът ми е, че отчаянието на българските избиратели от политическите партии ги хвърли в „обятията“ на местните олигархии, като под местни олигархии разбирам хората, които по места, в общините, имат икономическата власт, т.е. собственици са на големите предприятия и в момента вземат и политическата власт. Човек, който съчетава в своите ръце и икономическа, и политическа власт още в Древна Гърция се нарича „олигарх“.
Водещ: А защо не виждат алтернативата в традиционните десни партии, или в такива, които в национални проучвания водят и се обявяват за десни?
Иван Костов: Първо, защото се купуват гласове. След това, защото има това разочарование – защото очевидно никой не говори по начина, по който хората искат да им се говори, да им се обяснят нещата. Очевидно вината е на политиците. Няма как да търсим извън тях, щом сме разочаровали хората.
Водещ: Какво пречи на обединението на десницата в този момент?
Иван Костов: Липсата на съгласие по алтернативното управление, по политиките, които съставляват алтернативното управление.
Водещ: Съгласие по политиките пречат, а не персонални различия и проблеми.
Иван Костов: Не, не, безспорно не.
Водещ: Нека да чуем Пламен Юруков в нашето студио, той беше миналата седмица. Нека да чуем какво според него пречи и ще ви помоля после за коментар. Колеги.
Водещ: Казахте, че ГЕРБ е потенциалният ви партньор в бъдещо дясно-центристко мнозинство, а ДСБ?
Пламен Юруков: Ако успеят да влязат в парламента, бихме могли.
Водещ: Ако успеят да влязат.
Пламен Юруков: Макар че…
Водещ: Бихте ли им помогнали да влязат в парламента?
Пламен Юруков: Не знам как ние бихме могли да им помогнем. Трябва сами да си помогнат.
Водещ: Практиката показва: „Алианс за София“ влизат в парламента, софийския.
Пламен Юруков: Там има един въпрос, който е много по-важен. Това е въпросът, че наистина фигури от ранга на господин Костов, господин Бакърджиев, господин Софиянски, хора, които са били на високи обществени позиции от преди 10 години, много трудно могат да се впишат в новата модерна политика, която ние като едно ново поколение политици искаме да приложим.
Водещ: Т.е. Иван Костов е проблем.
Пламен Юруков: Т.е. докато тези хора са на активна политическа позиция, много трудно би могло да се говори за обединение на тези формации.
Водещ: Проблем ли е това, господин Костов? Има ли поколенчески проблем?
Иван Костов: Това, което сте чули, е, че има личен проблем господин Пламен Юруков. Това чувате в момента и общи фрази по отношение на политиките. Политика е това, за което аз говорих досега специално в енергетиката.
Водещ: А личен проблем има ли? Има ли личен проблем някакъв?
Иван Костов: Личен проблем има човек, човек трябва да се пита дали има личен проблем. Аз нямам. Аз го заявих съвсем откровено. За мен е важно какво се случва в страната, какви решения се взимат, те да бъдат най-добрите за страната и съм показал, че мога да нося отговорност, да взимам такива решения, след това да ги защитавам дори когато са много непопулярни. Това е важното за мене, това е моето политическо кредо, а не отношението ми към този или към онзи. Аз нямам лично пристрастие към който и да било, нито имам някакъв антагонизъм, просто защото за мен тези отношения не са важни пред тези огромни неща, за които говорим, защото говорим за огромни интереси на милиони български семейства.
Водещ: Бяхте обявили преди време, след изборите за евродепутати, че сте готов да се оттеглите от лидерския пост на ДСБ. Това би ли променило, така, нещата около обединението в дясно, според вас?
Иван Костов: Т.е. личният въпрос ако се реши.
Водещ: Личният въпрос ако се реши, това би ли по някакъв начин променило?
Иван Костов: Как?
Водещ: Примерно, десницата би ли се обединила?
Иван Костов: Знаете ли, моят страх е от следното: че „червените разбойници“ ще станат и на тяхно място ще седнат други разбойници, защото съм го виждал с очите си.
Водещ: Т.е. вие сте морален стожер на…
Иван Костов: Не, тук е въпросът за това какво се прави в полза на хората, а не кой ще сяда на мястото на управляващите, докато не се разберат в дясно.
Водещ: Защо мислите, че ще седнат разбойници?
Иван Костов: Защото не се разбират за политиките, защото не се разбират, примерно, за това какво ще правят и какво няма да правят в управлението на страната, защото този дебат не върви, истинският дебат не върви. А на журналистите вероятно им е интересно наличието на лични неща, да има лична драма, да има лична трагедия някъде. Това, което и вие ме питате в момента, е…
Водещ: Не, не става въпрос за интересно. Въпросът е, че виждаме раздробена десница в България.
Иван Костов: Да, и пътят за обединяването минава през съгласие за това, какво трябва да се прави, кои са целите и какво не трябва да се прави. Спомнете си, че…
Водещ: Аз това ви питам – защо не се постига толкова години?
Иван Костов: …1997 година, когато ние поехме управлението на страната, приехме една декларация за националното съгласие и в нея казахме: Ще правим това, това и това, и потърсихме консенсус с всички, включително с Българската социалистическа партия. Така се управлява и така се правят сериозни неща за страната. Затова моят страх е, че темата наистина е важна, темата за журналистите – личните съдби на хората.
Водещ: Защо само за журналистите?
Иван Костов: Но голямата тема е, голямата тема е: Има ли алтернативни цели, има ли алтернативни сили, които да проведат различна политика, да дадат ново управление, което да проведе наистина качествено друго управление.
Водещ: Аз това ви питам – какво пречи на обединението на хората, които, според оценките на ГЕРБ, не знам дали сте съгласни с тях, имат сходни ценности, обща кауза?
Иван Костов: Това, което пречи е липсата на съгласие по конкретни политики.
Водещ: Имате ли обща кауза политическа, сходни, така, политически виждания с ГЕРБ, както твърди Цветан Цветанов?
Иван Костов: Общата кауза трябва да се търси, общата кауза трябва да се търси на основата на заявените цели и заявените приоритети от страна на всеки. Ако не се тръгне по този път, ако не се опитаме да говорим за тези решения, примерно, че ще проведем операция „Чисти ръце“ по отношение на първо място на себе си, няма да има…
Водещ: Вие често говорите… Кой да я проведе, господин Костов? Кой да я проведе тази операция „Чисти ръце“?
Иван Костов: Има пет държавни институции, на които това им е задължение.
Водещ: Вярвате ли им, че ще я проведат?
Иван Костов: Ами тогава, ако сега не я проведат поради липса на политическа воля, защото защитават, примерно, своите интереси и защото биха си направили харакири, както каза един човек в Троян снощи на събранието, трябва да има алтернативно управление, но ако то дойде, за да прикрива собствените си зулуми, няма смисъл да идва.
Водещ: Вие вярвате на Прокуратурата, на съда, вярвате на следствието, че могат да проведат „Чисти ръце“?
Иван Костов: Не, вярвам на изпълнителната, тези институции всичките са в изпълнителната власт – това е Финансовото разузнаване, това е Националната агенция за приходите, това е Сметната палата, това е Агенцията по вписванията, това са общините.
Водещ: Очаквате те да проведат операция „Чисти ръце“.
Иван Костов: Да, ако има воля за различно управление, то трябва да има сила да проведе „Чисти ръце“. Ако не проведе чисти ръце, България никога няма да стане европейска страна в този смисъл, в който трябва да стане. Има обективна несъвместимост между европейското членство и неспазването на правилата и българският начин на неспазване на правилата. Не може това нещо да става заедно. Вие казвате: „Имате ли кауза?“. Ето я каузата – каузата е спазването на правилата, изчистване на политическия живот от това, с което той обрасна: от връзките с организираната престъпност, от връзките с мафия и така нататък. Това е алтернативата – спазване на правилата, защото България никога няма да стане пълноценен европейски член. Има обективно противоречие, има несъвместимост. България европейците няма да я търпят като страна на бандити. Просто това, ако някой мисли, че ще се случи, много се лъже. И ако мисли, че ще бъде по-големият майстор в кражбите от тези, които са в момента, пак много се лъже.
Водещ: Идеята за операция „Чисти ръце“ е тест за управляващите – така ви разбирам.
Иван Костов: Един от тестовете например е този, да.
Водещ: Но сте, така, малко мнителен, в смисъл, не сте уверен, че ще бъде проведен.
Иван Костов: Мнителен съм, защото съм видял с очите си много хора, които участват в политиката, а и сега ги виждаме – хора, които са слезли от една власт, качили са се в друга, отново са в управлението. Тези примери са пред очите на всички ни и няма нужда да бъде човек мнителен, за да вижда фактите в очите.
Водещ: Добре, трябва да приключваме. Минаха ли ГЕРБ през „отворената врата“? Тя отворена ли е още, след като ви писаха открито писмо?
Иван Костов: Ако говорим за алтернативното управление, няма съществен дебат, няма дебат. По алтернативното управление никой не казва какво ще прави.
Водещ: Е, те се разграничиха от президента, казаха си мнението за него като архитект на тройната коалиция.
Иван Костов: Всеки крие картите си. Да, това са добри, това са правилни стъпки, или в правилната посока са тези стъпки.
Водещ: Но още са в преддверието, не са минали през… Вратата си е отворена и няма още движение през нея.
Иван Костов: Има съществени неща, пак искам да кажа, за които ние трябва да се разберем. Управлението на страната е много сериозно нещо, не е игра на футбол, нито на тенис, нито са притчи, нито са метафори. Управлението на страната избор, взимане на решение в много трудни ситуации, които се плащат с обществено доверие много често, защото на пръв поглед тръгват срещу интересите на хората, след това удовлетворяват тези интереси, изобщо управлението е високо компетентна, професионална работа, която трябва да бъде дадена на българския избирател и на българския народ. Това е.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Иван Костов, лидер на ДСБ.