Иван Костов: Ако има разкаяние, ще има прошка

Господин Костов, преди няколко дни Филип Димитров се извини от името на СДС за намесата на синята партия в избора на сегашния главен прокурор и в делата на съдебната власт. Вие присъединявате ли се към това извинение?
– Това извинение е било неуместно. Филип Димитров няма нито персонална, нито партийна отговорност за Никола Филчев. Номинацията през 1998 г. направи тогавашният правосъден министър Васил Гоцев. Тя не беше подкрепена от квотата, излъчена от управляващото мнозинство на ОДС. Филчев спечели само три гласа от тази квота и беше избран с обикновено мнозинство с гласовете на прокурорите на Иван Татарчев и на следователите. Било е грешка номинирането на един от кандидатите да бъде направено от министъра на правосъдието. Но нека напомним, че тогава имаше общо пет кандидатури и Висшият съдебен съвет имаше пространство да избира. Сега е лишен от такава възможност.
Сговорът между управляващите в лицето на президента, министър-председателя, Сакскобургготски и Доган да излъчат като единствена кандидатура човек, приближен до президента, е неуместен.
Този сговор принуждава ВСС само да я утвърди. Това е пълно потъпкване на независимата съдебна власт. Хубаво би било да има повече кандидатури и нормално състезание. Но няма да има.
Защо вашето правителство, което имаше парламентарна подкрепа, не направи реформата в съдебната власт?
– ОДС никога не са имали достатъчно мнозинство, за да се променят правомощията на главния прокурор. Затова беше необходимо да се промени конституцията. В края на мандата ние предложихме конституционни поправки, които бяха отхвърлени, включително от нашия партньор в коалицията Народен съюз.
Как стигнахте до еволюцията за промени на конституцията в частта за съдебната власт?
– След четири години противодействие на престъпността разбрахме, че няма достатъчно ефективност, защото конституцията е дефектна – на нея се дължат слабостите в съдебната система и най-вече в обвинението. Това личи от печалния опит и на други правителства. След нас избухна гангстерска война между престъпните групировки. И тя доведе до 125 убийства, които според западни авторитетни списания са много за България.
Сегашното управляващо мнозинство очевидно също е стигнало до този извод и предлага промени в основния закон. ДСБ настоявате главният прокурор да се избира от парламента. Този избор няма ли също да е политически и кандидатурата да е само една? Сегашните управляващи имат достатъчно мнозинство, за да я гласуват. Къде е разликата?
– Има сериозна разлика. В единия случай отговорността пада върху кадровия орган на съдебната власт – ВСС, а в другия е политическа и се носи от управляващите. По конституция сега ВСС номинира и избира. Това негово конституционно право се потъпква. Някой трябва да носи отговорността за работата на главния прокурор. Първо той самият, а после тези, които са го номинирали и избрали.
В проекта за промени е залегнала възможността НС да търси отговорност от главния прокурор, което е стъпка напред в отчетността на държавното обвинение. Вие ще я подкрепите ли?
– Не. Проектът дава право на парламента да контролира и върховните съдии. Такава намеса в работата на съдебната власт е недопустима според конституцията. От съдебната власт се очаква да съди действията на самите управляващи.
Възможно ли е парламентарният контрол да се отнася само за главния прокурор?
– Възможно е да бъдат направени радикални конституционни промени. Ако ни питат, ще кажем как.
Питат ли ви?
– Не! Не ни питат.
Имате възможност да ги кажете сега.
– Ще ги кажем в комисията за промяна на конституцията. Но начинът, който сега са избрали управляващите, е смес от козметични промени и отнемане на власт от върховните съдилища. Това е недопустимо за правова държава. Нарушават се дълбоки и същностни за демокрацията конституционни принципи, а се прави козметика. И ние ще призовем останалата опозиция да ги атакуваме в Конституционния съд.
Най-важното остава настрана – не функционира например така нареченият намален имунитет на магистратите. Вижте също така как част от управляващите прикриват един депутат и го спасяват от правосъдие. Ако има възможност магистратите и политиците да бъдат спасявани от правосъдието, значи законът не действа еднакво за всички. Безусловното падане на имунитета на политиците и на магистратите е важна промяна, която може да бъде направена.
По повод прикриването, за което говорите, Анастасия Мозер заяви, че също би гласувала за снемане на имунитета на Стефан Софиянски, но не вярва в тази съдебна система.
– И аз не вярвам, но съм готов да рискувам, за да се извършат радикални промени в съдебната система. Те са нужни, за да има върховенство на закона в България.
Народното събрание не трябва да прикрива никого. Нашият колега Атанас Атанасов постъпи по друг начин – той поиска да бъде снет имунитетът му, за да си разчисти делата в съда. Това са две различни проявления на морал.
Аз съм готов управляващите да бъдат упълномощени да повдигат държавното обвинение, но и да носят отговорност за това, а не да се крият зад ВСС, както се случва сега. Аз не се опасявам нито за себе си, нито за който и да било от хората, които са с мен. Това е моята представа за морал. Ако някъде съм сгрешил, ще си нося отговорността. Готов съм да я посрещам. Няма да се крия зад решенията на парламента.
Ако поискат снемането на вашия депутатски имунитет, бихте ли призовали колегите си да гласуват „за“?
– Разбира се. Позицията на ДСБ, че не трябва да има имунитети, е принципна.
А защо да се иска имунитетът ми? Пет години се водят десетки проверки на слухове, обвинения и какво ли не още срещу мен. Те приключват неуспешно. Вие, медиите, сте затлачени с информация за започнати проверки. Но нямате информация, че дадена проверка е приключила с констатацията, че действията ми не са нарушили закона. Точно това е политическа злоупотреба на прокуратурата. Ако главният прокурор отговаряше пред НС, щеше да бъде принуден да каже какво е направено по конкретни проверки. Нямаше да може да трупа политически обвинения, инсинуации и клевети, без да е отговорен за това.
Защо след 16 г. демократични промени съдебната власт е слабото място на реформата и вие сега говорите за политическа злоупотреба, за тежка корупция в прокуратурата?
– Защото всички магистрати са несменяеми и недосегаеми за правосъдието. Няма и теоретична възможност да се повдигне обвинение срещу прокурор от ВКС
Самите прокурори играят политическа роля, каквато им е забранена. Това започна от Татарчев и придоби чудовищни размери при Никола Филчев.
Бидейки недосегаеми, прокурорите стават дълги маши за влияние върху общественото мнение, политическия живот и правосъдието. Правосъдието се корумпира в такава значителна степен, защото главният прокурор разполага с неограничена власт. Никой не може да му каже: дотук. Той пред никоя институция не дължи обяснение, Филчев многократно използва това, за да нарушава законите на страната. И всички граждани плащаме за тази липса на правосъдие. Това съсипва страната.
Може ли съдебната система да се окаже пречката пред приемането ни в ЕС от 1 януари 2007 г.?
– Може, но аз не вярвам, че ще бъдем спрени на хвърлей разстояние от ЕС. Не вярвам. Ще се случи друго. В този си вид – зле подготвена и мафиотизирана, България ще бъде санкционирана от ЕС. Страните членки подлежат на строги санкции от различно естество – финансово и политическо. Може да се ограничи достъпът на граждани и фирми до пазара на общността. България ще влезе в ЕС и автоматично ще бъде третирана по режима на санкционираните държави. Тогава най-малката загуба ще бъде, че ще даваме повече пари, отколкото реално ще усвояваме от ЕС, тоест ще си плащаме да бъдем членове, а ползата ще е никаква.
А готови ли сме да усвояваме парите от структурните фондове?
– Те няма да ни ги дават. Ако институциите и управляващите са такива, каквито са сега – корумпирани и мафиотизирани, ЕС няма как да признае проведените в нарушение на законите търгове и конкурси. Няма да допусне българската мафия да зарази европейските пазари и институции. Ще се предпазят, защото това засяга сигурността, правата и гаранциите за свободите на европееца. Ще платят за съжаление не управляващите, а хората, фирмите и неправителствените организации.
От тази гледна точка не е ли по-добре да бъдем приети през 2008 г.?
– Политическият курс на ДСБ е да не се допусне членството на България да бъде отложено.
Защо ви обвиняват в двоен стандарт – казват, че официалната ви позиция е тази, но неофициално работите срещу членството. Има ли ДСБ политически интерес от отлагането с една година?
– Кой ни обвинява?

Представители на управляващата коалиция.
– Тези хора много пъти са лъгали по адрес на ДСБ и на мен. Тази лъжа ще се натрупа в големия баланс на лъжите им.
Очаквате ли трус в тройната коалиция при евентуално отлагане?
– Не. Тази коалиция няма отношение към официално заявените политически цели и приоритети. Тя не е направена, за да ги постигне. Те са само за украшение.
Какви са неофициалните цели според вас?
– Една основна – злоупотреба с властта. Споделям верността на обвиненията за тежка корумпираност и мафиотизация на предишното и на настоящото правителство. Споделям възклицанието на един нов заместник-министър, че кабинетът „Сакскобургготски“ е оставил „поразяваща корупция“.
Защо обаче вашето правителство продължава да бъде считано за „символ на корупцията“?
– Тази лъжа е на хората, които управляват от 2001 г. насам. Истината е съвсем друга – че тогава беше осъществен най-големият прогрес в противодействието на корупцията и престъпността. Индексът на корумпираност се подобри рязко през периода 1998-2001 г. Оттогава не е мръднал. Индексът на икономическата свобода се подобри по време на нашето управление. Сега рязко спада.
Забележете разликата! Никога управлението от 1997-2001 г. не е било упреквано за обвързаност с престъпния свят и в корупция от европейските институции. Никога! Обвиненията тогава дойдоха от Първанов, БСП, генералите от ДС, НДСВ и Доган. Сега е обратното – обвиненията са от най-авторитетните европейски институции и медии. Тези, с които искаме да живеем в една къща, обвиняват, а не хората от миналото.
На основата на собствения си опит може ли да кажете какви капани дебнат партиите, когато са на власт?
– Капаните са много и опасни. На облагодетелстването от властта се поддадоха мнозина от политиците на ОДС. Затова на тях се противодействаше. Бяха отстранени от изпълнителната власт или сами напуснаха. Такава група депутати поведоха Христо Бисеров и Йордан Цонев. А бяха най-обвинявани от медиите в корупция по онова време. Сега ги виждаме в управляващата коалиция.
В капаните на корупцията паднаха редица представители на десницата. Те не се съобразиха с вътрешните правила, които бяхме изработили – да закрием участието си във фирми и да не се занимаваме с бизнес, да не се обогатяваме от приватизацията. Правилата ни бяха по-газени от членове на ръководството на СДС. Но ние имахме куража да се освобождаваме от тези хора и да воюваме. Това не видяхме да се случва в предишното управление. Не виждаме и при сегашното. Говорят за „поразяваща корупция“ и няма нито един корумпиран.

По ваше време също нямаше сигнали за корупция. Освободихте половината си министри през 1999 г., без да кажете защо.
– Грешите. Имаше сигнали. Виждате ли колко неверни представи има за управлението на ОДС!
Сигналът например за Александър Божков беше подаден от неговия заместник в моето правителство. За приватизацията на авиокомпания „Балкан“ – също. Както и други сигнали за други членове на политически кабинети. Впоследствие главният прокурор злоупотреби с тях, заявявайки, че съм го натискал да води политически дела. А аз настоявах да ги приключи бързо и да каже виновни ли са, или не са.
Той тогава усети силата на оръжието да манипулира политици.
Какво трябваше да кажете след прословутата фраза „Иване, кажи си“?
– Ще отговоря с въпрос. Когато Петър Стоянов трябваше да си каже, какво каза?
Ние трябваше да спрем корумпираните и свързаните с Чорни и организираната престъпност. Ние ги спирахме, но не така ефикасно, както ни се искаше и както искаше обществото. Те намериха начин, създадоха фирми и холдинги. Това е една от причините десницата да плаща сега за своето участие във властта.
Това, което трябва да прави управлението сега, е да бъде още по-категорично в противопоставянето на корупцията и на мафията в собствените си редици. Ако ние не сме били достатъчно решителни, значи те трябва да бъдат още по-решителни. Но не са.
По-лесно ли е да бъдете в опозиция? Не носите отговорността на властта, а можете свободно да я критикувате.
– Политически, в смисъла, който казвате, е по-лесно. Но това не се отнася до нас, защото имаме тежки проблеми. Ние сме опозиция в очите на управляващите, в очите на медиите, но хората не виждат добре опозицията в парламента. А още по-малко от тях виждат тази опозиция като алтернатива на управлението. Да бъдеш опозиция като алтернатива на управлението е много трудна и тежка задача днес.
Общ кандидат-президент ще извади ли десницата от кризата, в която е вече втори опозиционен мандат?
– Подкрепата на кандидат, който може да ни обедини и след това да спечели изборите, ще бъде началото на преодоляването на трудностите, през които преминаваме сега.
Къде търсите този кандидат?
– Навсякъде, където се търсят кандидати на десницата. Открити сме за предложения и идеи от гражданското общество.
Трябва ли да бъде равноотдалечен от партиите, които ще го издигнат?
– Това няма значение. Нека бъде близо до гражданското общество.
Но не може да бъде близо до СДС?
– Може. Този избор е мажоритарен, а не партиен. Важно е кандидатите за президент и вицепрезидент да бъдат близо до хората.
Защо срещите за търсенето на общия кандидат не се провеждат на лидерско ниво?
– Първо, има много проблеми, които трябва да бъдат решени предварително. Второ, не искаме да се злоупотребява с тези разговори и те да бъдат като спасителен пояс за този или онзи, който не може да реши вътрешните си кризи. Не искаме в тези разговори да се внесат партийни проблеми, което лесно може да се случи. Трето, срещите не трябва да бъдат оправдание на нечия лична безпомощност да бъде опозиция. Четвърто, тези разговори не легитимират политически никого. От тази гледна точка не е добре на тази фаза да има среща на лидерите.
Какво ви спира да се срещнете с Петър Стоянов?
– Ще се срещна, ако и когато е необходимо.
Преди избора на Петър Стоянов за лидер на СДС написахте много остро отворено писмо до всички демократи. Призовахте да не се избира един „разбит авар“. Бихте ли го написали отново?
– Бих го написал винаги.
Не сте му простили израза за „разбитите авари“?
– Какво да му простя? Прощават се неща, които хората са признали, че са грешки. Когато някой упорства, че е бил прав за поведение и действия, с които е нанесъл огромни щети, това как да се прости. Не е възможно.
Ако има разкаяние, ще има и прошка?
Къде е разкаянието? Къде е самата констатация, че заключението му е било изключително погрешен ход, който е обрекъл десницата на криза. Курсът на съглашателство с БСП или с нейните „другари и другарки“ от ДПС и НДСВ винаги ще среща противодействието на най-бойката и достойна част от десницата. Не сме всички предатели по рождение. Вярно е, че има и такива, които не могат, ако не предават другите. Разделяме се обективно по този въпрос. И не виждам основание за упрек към тези, дето не можем да предаваме.
Къде ДСБ търси съюзници?
– В гражданското общество. Имате ли контакти със среди от НДСВ? Част от тях имат дясна идеология.
– Не. С всички представители в парламента поддържаме диалог, какъвто е необходим, за да се работи.
При провала на първия мандат обаче много организирано играхте, включително с НДСВ и „Атака“. Това компромис ли беше?
– Беше съвпадение между нашата принципност и тяхната сметка. Техните сметки да изнудват, да се представят за това, което не са, минаваха първо през саботиране на Станишев. Ние сме против, защото не можем по друг начин.
Кога елитът ще достигне такова политическо развитие, че да стане възможен компромисът, който направиха левите и десните в Германия и стигнаха до общо правителство?
– На този въпрос трябва да отговори БСП. Това е неин проблем. Те се нагаждат през цялото време към реформите, към ЕС, към НАТО, към приватизацията. Те преминават през болка, през отчуждение, през разкъсване, противопоставяне. Между тях и германските социалдемократи има огромна разлика.
През първите 12 г. противопоставянето между левицата и десницата не донесе добри плодове. Здравословно ли беше създаването на политическия център с появата на НДСВ?
– Не вярвам, че това, което ще отговоря, е популярно. Тласъкът от 1997-2001 г., даден за членство в НАТО и ЕС и за реформирането на икономическата структура, беше много силен. Дали след него управлява това, което наричате „център“, или не, нямаше значение. Националните приоритети щяха да бъдат постигнати. Но поразяващата корупция, разпадът на институциите, мафиотизацията на предишното правителство, използването на властта за лично обогатяване – нагло от видни представители начело с министър-председателя, това стана възможно, защото има политически център. И ще остане безнаказано, защото така нареченият политически център е роднина на БСП по права линия. От същата тази гледна точка левицата не е истинска левица – тя трябваше да изпълни основните си обещания. Това щеше да го направи всяка европейска демократична партия. Отказът им да потърсят сметка от Симеон Сакскобургготски за външния дълг, за автомагистрала „Тракия“ и т.н. може да си го позволи само „родната“ БСП.
Защо се случват политическите чудеса – през 2001 г. с НДСВ, сега с „Атака“…
– НДСВ не е политическо чудо. Това е добре осъществена операция. Другояче казано, за това „чудо“ са работили много хора от бившата ДС. Същото е и с Волен Сидеров. Той е продукт на лабораторията, която създаде НДСВ. Крайното му левичарство го издава.