Водещ: Тук е Иван Костов, председател на партия ДСБ. Добър вечер.
Иван Костов: Добър вечер.
Водещ: Четири години не сте идвали в това студио, нали?
И.Костов: Да. Трябваше време да се осмисли това, през което съм минал, да се вгледам в направеното, в грешките, да видя продължението на политическия си път, защото мечтата за влизане в НАТО и за членство в ЕС се оказа лесно постижима, поне за кратък период от време постижима, може би не лесно, да се видят цели отвъд тези хоризонти, отвъд реформите, отвъд прехода, който беше толкова мъчителен и труден. Сега вече имам какво да говоря.
Водещ: Да, обаче щях да ви попитам да не би да мислите, че преходът е свършил, от това, което казвате?
И.Костов: Да, но този разговор ще се води винаги и ще се превръща във все по-схоластичен разговор.
Водещ: Да, този разговор е дълъг, аз предпочитам да започна с конкретни неща. Днес Оли Рен, комисар, припомняме, говори за съдебната реформа. Възможно ли е съгласието, към което той призова, какво вие можете да допринесете към това съгласие?
И.Костов: Вие си спомняте, че 27 неправителствени организации поискаха всички политически партии да заявят отношение към съдебната реформа. Ние бяхме едни от първите, които заявихме, и това не е случайно, защото ние имаме готово радикално решение на въпроса за съдебната власт, а именно изваждането на прокуратурата и следствието, отиването съответно към Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, изобщо една наистина основна и радикална реформа.
Водещ: Радикална, но дали е конструктивна?
И.Костов: Да, конструктивна е, защото решава въпроса и постига ефикасна съдебна власт.
Водещ: А не е ли идея, която просто е сложена, за да не бъде. . .
И.Костов: Не, това не е идея, тя е превърната в текстове за промяна в конституцията.
Водещ: Добре.
И.Костов: Сега се превръща в част от нашата предизборна програма.
Водещ: Добре. Следващият въпрос, също така конкретен, кога трябва да се изтеглим от Ирак?
И.Костов: Знаете ли, аз мисля, че този въпрос трябва да го свържем с това какво трябваше да се случи с българското участие в Ирак. Аз поставих тази тема още в началото на 2003 година, ако си спомняте, в една статия във вестник “Сега” и казах, че участието на България в антитерористичната коалиция трябва да доведе до постигането на определени български интереси. България има интереси в Ирак, те са и финансови, и икономически, и търговски. Трябваше да бъдат поставени и решени тези въпроси успоредно с нашето участие и чрез нашето участие. В противен случай дадените жертви и всички рискове, които предизвиква нашето участие в антитерористичната коалиция, се сбъдват, но нито един от националните интереси не се постига. Ето вече там има десет души, които са загинали, някои след акции на терористи – терористи, изключително жестоки, загинаха български войници, показа се, че ние сме много слаби за изпълнение на такава мисия. Един атентат в Кербала разби батальона, който трябваше да бъде спасяван от съюзниците. Много неща се видяха в тези години и за съжаление ние не видяхме развитие на бойната готовност, на качествата на войската да извършва тези мисии. Нищо не видяхме от това, което трябваше да се. . .
Водещ: Добре, какво да се прави сега? Вие подкрепяте ли изтеглянето до края на годината или не?
И.Костов: Първо трябва да видим какво ще предложи правителството, аз мисля, че вие. . .
Водещ: А защо. . . вие, нали имате идеи. . .
И.Костов: Това, което предлагаме ние, е да си отидат министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб по простата причина, че десет дни преди да убият боеца Гърдев, бяха там и задачата, която имаха, беше да установят координация със съюзниците. Те не направиха тази координация и беше убит български боец. Ние нямаме доверие в тези хора, те нямат морален авторитет. Те са некомпетентни.
Водещ: Това не е ли най-лесната позиция, г-н Костов, защото. . .
И.Костов: Най-добрата позиция е, извинете, е тези хора, които са некомпетентни и нямат авторитет, да се отдръпнат и други хора на тяхно място да предложат решението, което ще бъде със загриженост за съдбата на войниците и ще се грижи за интересите на България.
Водещ: Да, но не е ли най-лесно сега да се критикува, да се вземе наистина най-радикалната позиция, крайно становище, пророк със задна дата да стане човек, а да не отговори на най-простия въпрос – изтегляме ли се до края на годината или не?
И.Костов: Аз не съм пророк със задна дата, ако ме визирате мен, защото аз казах, че тези неща, сценарият, който ще следва България, за съжаление, го описах още в началото на 2003 година и казах, че ще се случи точно това, което се случи сега. Аз не съм със задна дата, а с предна дата пророк.
Водещ: А, добре, ще се изтеглим ли до края, трябва ли да се изтеглим до края на годината или не?
И.Костов: Нека да видим какво ще предложи правителството. Трябва да говорим за тези неща, особено в сферата на националната сигурност, не като журналисти, а с цялата отговорност, с цялата отговорност за съдбата на отбранителната способност на страната, за отношението ни със съюзниците, за българските интереси, за хората, които са там. Това не е въпрос, който можем да претеглим ние с вас сега на тази маса.
Водещ: Съгласен съм, но каквото и да каже правителството, вие ще кажете – не, примерно за това ли трябва да изчакаме да се произнесе правителството?
И.Костов: Може да бъде “не”, но ще бъде мотивирано по съответния разумен начин.
Водещ: Добре, защо искате в Ирак да ходят депутати, малко ли възможности за предизборен популизъм има вътре в България?
И.Костов: По простата причина, че президентът отиде в Ирак, не назова нито един проблем и не посочи нито едно решение. Същото направиха, и то не един път, министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб. Единственото нещо, което ги осени и тримата, беше, като се върнат и като правят изявления след всеки такъв тежък случай като това последното убийство, беше да напомнят, че народните представители са тези, които носят отговорността. Тоест, да избягат от своята отговорност и да прехвърлят цялата отговорност на народните представители. Знаете ли защо трябва да отидат народните представители? Просто да видят за какво носят отговорност. Да се срещнат с бойците, да видят риска на място, да го изпитат на гърба си. И не така да се грижи толкова много за съдбата им и за космите да не им паднат от главите председателят, той, разбира се, е прав да проявява тази загриженост, а при същите условия, при които са войниците. Защото в края на краищата тези войници действително са изпратени там от народните представители, с нашите гласове и ние не трябва да бягаме от отговорност за това, което носим, така, както избягаха президентът, министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб. Вместо да потърсят отговорност, вместо да посочат виновни, вместо да не бягат от собствената си отговорност, а да сочат Народното събрание. Заради това се налага Народното събрание да отиде.
Водещ: Сега, разбирам, че националната сигурност е типична за вашето поведение, като тема за вашето поведение и до изборите, въпросът като днешната ви декларация за цените на електроенергията също ли ще бъде типичен начин, по който вие ще реагирате оттук до изборите?
И.Костов: Нека напомним за какво става въпрос. Върховният административен съд взима окончателно решение, че цените, по които ние плащаме тока, битовите потребители, от средата, от юли 2003 година са определени неправомерно, в нарушение на закона и на енергийната стратегия на Република България. Тоест, година и половина българските граждани плащат с една четвърт по-скъп ток. Това трябва непременно много бързо да бъде преустановено. Освен това щетите, които са нанесени на хората, трябва да бъдат компенсирани от този, който е причинил щетите. В случая една държавна агенция, която е подчинена на Министерския съвет, причинява щети за десетки милиони левове. Трябва правителството да компенсира гражданите, а не гражданите един по един да съдят правителството. Вие представяте ли си какво ще стане, ако милиони български домакинства започнат да съдят българското правителство да си вземат надвзетите цени за тока?
Водещ: Ще спечелят много адвокати.
И.Костов: Ще спечелят много адвокати, но ще рухне законността в държавата, защото правителството е нарушило законите на страната и след това не прави необходимото, за да компенсира щетите, които е причинило.
Водещ: По-общи въпроси да ви задам за вас и за вашата партия. Защо, г-н Костов, толкова искате да бъдете сами, радикални, остри, не печели ли друго в момента в българската политика – съгласието, а не конфликтът, въобще съюзяването, а не враждата, да речем?
И.Костов: Знаете ли, можеш да се съюзиш с някой, който остава верен на себе си. Този, който изменя на себе си, ще ти измени и като съюзник. Ако искате да дам пример сега с този земеделец, който хвърли димната шашка на събрание на СДС и трябваше да изкачат хората отвътре и беше толкова яростен критик на нашето управление. Сега този човек какъв съюзник може да бъде? Можете ли да си представите колко стабилен ще бъде той в една коалиция?
Водещ: Толкова ли не намерихте един в България, който е верен на ДСБ?
И.Костов: Ние намерихме, ние намерихме хора и. . .
Водещ: Но те не пожелаха?
И.Костов: . . .въпроса така. Нека да кажа какво сме намерили и след това дали са пожелали, ще видите, когато видим дали и как ще участват те в нашите листи. Ние отворихме листите си за гражданското общество, казахме, че сме открити за организации на етническите общности, на различните вероизповедания, за неправителствени организации, за политици, с които сме работили от политически партии, за известни личности от българската общественост. Ние сме единствените, които сме се отворили към тях. Впрочем аз призовавам всички останали да се отворят и също да поканят изявените фигури от гражданската ни общност да участват като техни кандидати. Това е много силен съюз.
Водещ: Вие самият възприемате ли се като политик, който предизвиква полярни чувства, и дали смятате, че това е предимство или недостатък?
И.Костов: Ще ви напомня, че в Дантевия “Ад” има едно място на полусенките, където тези, които го обитават, които никога не са били грешни и никога не са били добродетелни, а просто са били малодушни, обитават. И той казва, че всеки от тях би сменил това място за каквото и да било, дори за най-лошото място в ада, но те обитават мястото на полусенките. Аз никога не съм бил в полусянката.
Водещ: А лично да ви попитам, г-н Костов, не ви ли притесни това, че един човек във ваше присъствие поиска вашите съпартийци да се закълнат във вас?
И.Костов: А не, това са такива екзалтации, които се получават на големи форуми. Аз го познавам добре, той е възрастен човек от Кюстендил, не е вложил някакъв умисъл – такъв, който да ви кара да си мислите каквото и да било.
Водещ: Значи вие смятате, че там, в смисъл цитирайки Данте, че тези, които се колебаят, са на най-тежкото място в ада или тези, които са. . .
И.Костов: Даже не в ада, знаете ли, това е кошмарната участ, че не можеш да обитаваш нищо.
Водещ: Но това не е ли най-човешкото състояние – да се колебаеш, да избираш, да си в непрекъснато положение, в което едно ти си струва по-добро днес, друго утре и т.н. . .
И.Костов: Великият поет, точно заради това започва божествената си творба с тези хора, защото това е масовият случай.
Водещ: Добре. Вие искате да бъдете, в смисъл, нямате нищо против да бъдете мразен също, така ли да разбирам от това, което казвате?
И.Костов: Аз съм преминавал през различни етапи на политическата си биография, бил съм. . . събирал съм общественото доверие и съм разходвал общественото доверие. Това ми се е случвало много пъти, поне два-три пъти ми се е случвало определено. Винаги съм разходвал общественото доверие според представата си за това как да допринеса полза за страната. Първия път като финансов министър либерализирах цените, успях да сглобя мощен отбор в Министерството на финансите, екип се казва сега, който издържа почти досега с малки промени. Тоест, винаги съм разходвал доверието на хората за нещо, което е било полезно. Мисля, че така трябва да се постъпва в политиката. Защото обратното, ако гледаш само това да не бъдеш намразен от някого, ако искаш само прожекторите да се осветяват добре от определена гледна точка и да изглеждаш приятно в очите на повече хора, това е сигурният път към малодушието и към територията на полусенките, за които говорех.
Водещ: Благодаря ви за участието.