Иван Костов: Ако върнем 700 млн. лв. у нас, лихвите ще паднат

Така средствата от Сребърния фонд ще работят за нашата, а не за чужди икономики

– Ако е вярно, че бюджетът облича в цифри политиката на един кабинет, какво разчитате в цифрите на сегашния, г-н Костов?

– Вярно е, така е. Чух един министър да казва, че е политика на оцеляване в условия на рязък спад на приходите. Та такава е политиката. Сърцевината е да се оцелее, да се пази финансовата стабилност без големи рискове. Да се запазят хората в неравностойно положение, безпомощните. Който си е мислил, че ще отиде в управлението и ще направи чудеса, за съжаление се оказва излъган.

– Толкова ли е тежка ситуацията?

– Дори е по-тежка. Опитът да се покаже, че се справяме с дефицита например, е много преждевременен. Защото може да се окаже, че определени операции като невръщане на данъчни кредити крият част от задълженията на държавата. Тя може да е поела скрити задължения, подписвайки договори, без да има пари, а това наистина е тежко.
От тази гледна точка опитът да се представи, че правителството взема връх над проблема, в момента е ненавременен. Защото то не се справя. Картината изобщо не е 6,5 милиарда по-малко приходи, вероятно още 1 милиард лева отгоре ще има нереализиран недостиг.
Създаването на впечатление, че вземаме връх над проблема, догодина ще избухне. Ако имаш да връщаш пари на Европа, след като си ги раздал за лоши проекти, ако си подписал договори и имаш да даваш, няма къде да избягаш. Затова очаквам следващата година да е още по-тежка от настоящата от гледна точка на бюджета. Мисля, че правителството е подценило спада. Сигурен съм, че догодина той ще е по-голям от 2%. Даже се ангажирам да кажа, че очаквам да е около 3,7%. Така че приходите ще излязат надценени и на практика ще има нова група проблеми пред самия бюджет. Мисля, че това е причината правителството да каже, че в средата на годината ще го актуализира. Разбира се, министърът на финансите трябва да вдъхва оптимизъм, така обаче създава очаквания, които утре могат да се обърнат срещу правителството

– Прав ли е финансовият министър в такава тежка ситуация да мисли за активно управление на фискалния резерв?

– Аз бях от тези, които ден-два преди министър-председателят да спре дебата предупредиха, че фискалният резерв не може да се вкарва в българските банки, защото по този начин той спира да е резерв за паричната, банковата и финансовата ни система. Не може да бъде такъв. Ами ако го дадем на банките, а после се наложи те да бъдат спасявани, БНБ откъде ще има пари за това? Какво ще направи, ако парите вече са извадени. Това е обезоръжаване на БНБ и на банките.

– А ако все пак се наложи и се стигне дотам, как трябва да се направи – тайно или явно?

– Тези неща са деликатни и е очевидно, че ако явно се помага на банка, се нанася удар на доверието на клиентите й в нея. Затова аз призовавам никой да не си играе с доверието, независимо колко симпатична или не му е една или друга банка. Виждате, че и банкерите не го правят, колкото и да са вътре в нещата, колкото и да се конкурират. Но има едно но. Ако таква стъпка се предприема, трябва да има информираност. Има институции, които трябва да бъдат информирани – правителство, парламентарна комисия по бюджет и финанси. Ако ще се прави,трябва да има информирано съгласие на институциите. Този процес не трябва да става на тъмно, защото става дума за пари на българския данъкоплатец.

– Влизането ни в ИРМ-2 ще бъде ли проблем? Имам предвид влизане направо от валутен борд, което май е прецедент?

– Аз силно симпатизирам на този интелигентен начин, по който финансовият ни министър се опитва да превърне слабостите на страната в аргументи за успешно кандидатстване в ИРМ-2. Има такава възможност да се покрият критериите за изпълнение на Маастрихтските споразумения заради тежката ситуация. Например инфлацията – страната има ниски ценови равнища спрямо ЕС. Ако падне търсенето на кредит и паднат лихвите, ще се изпълни още един. Може и да се случи при добра политика обаче. Ако влезем в коридора пред еврозоната, това открива много по-големи възможности – и за страната, и за БНБ. Защото нека имаме предвид, че сега сме държава, на която дясната ръка и десният крак са вързани.

– Борд, такива са правилата.

– Да, борд. Нямаме активна банкова и финансова политика. Има тежки рискове, свързани с платежния баланс, срещу които трудно може да се противодейства. От друга страна обаче, трябва да сме наясно, че с тази политика се поема и много голям риск. И ако не получим покана, рискът става неоправдан. Аз не мога да преценя размерите на риска, но очевидно го има. Дано да има нещо подготвено, дано бъде изпълнен този бюджет, и когато почукаме на вратата, тя да се отвори.
– Може да се повлияе на инфлацията и чрез модификация на борда, чрез сваляне на ДДС. Вие споделяте ли идеите за модификация на валутния борд, лансирани от проф. Михов?

– Аз уважавам господин Михов, но по тази тема не съм съгласен с него. Всяка модификация на борда свършва ужасно зле. Има вече примери. Всички, които познават механизмите на борда, знаят, че е измислен за колониални държави, които се присъединяват към метрополията, и тогава нещата се оправят. Но ако няма възможност на някакъв етап да станеш част от по-мощна и стабилна икономика, тези механизми не могат да издържат дълго време. Аржентинските колеги казваха, че ние сме щастливци, че има къде да влезем от борда, а те няма в коя система да влязат, за да се стабилизират.

– Запознат ли сте с икономическата част от програмата на кабинета? Каква е оценката ви?

– Запознат съм. Ние сме дали 6 групи въпроси-предложения. Имаме конкретни финансови предложения и имаме съгласие правителството да ги внедри. Например опростяване на данъчни процедури, по-бързо връщане на ДДС, намаляване данъка на едноличните търговци и ред други конкретни неща. Очакваме намаляване на ДДС до 18%. Всъщност това задължително ще стане в момента, когато започне да се изпълнява ИРМ-2, за да бъдат силно притиснати цените и да бъдат намалени.

– А лихвите? Ще успее ли кабинетът да убеди банките и да ги свали?

– Не, не и по тоя начин – със заклинания. Аз имах специален разговор с финансовия министър и му предложих два пакета. Дал съм му идеи.

– Какви са те?

– Ще се въздържа засега.

– Кажете поне посоката…

– Например Сребърният фонд, който се ползва за подкрепа на пенсионната система. Знаете, че 70% от него е навън по дефиниция. Това са близо 1,7 милиарда лв., от които 700 млн. лв. са навън. Защо да не бъдат тук, в българската банкова система, естествено, при съответните гаранции. Защо да помагат на други държави, а не на българската икономика?

– Създават ли проблем лобистките текстове в закони? Разпознавате ли такива, има ли ги?

– Нека не ми се сърдят колегите от РЗС, но в закона за хазарта освен някои разумни текстове – например за интернет залаганията, останалото е лобизъм. Дават се огромни привилегии на това, което аз на една среща нарекох едрия хазарт, който е част от прането на пари. „Еврофутбол“ всъщност бе създаден, за да контролира спортния тотализатор, и той почти го уби. Тото 2 е почти мъртво. Ето това е. И аз не разбирам какви приходи дава, какво са тези 10 милиона. Да саботираш финансирането на спорта си, а срещу това да получиш 10 млн. лв. в бюджета, ми звучи точно като „Бургас-Александруполис“ – съсипваш си целия туризъм срещу 30 милиона долара. Няма разумна държава, която да го прави. Затова не може да се насърчава едрият хазарт.
Трябва да има и защита на потребителя. Хора с хазартна патология не трябва да бъдат допускани в залата. Какво означава пенсионерка, която в първите 4 дни, след като си получи пенсията, не излиза от залата и оставя всичките си пари вътре. То е ясно, че е пристрастена. Трябва да я защитим от нейната собствена слабост. Не е много трудно. Темата е сложна и не може да се реши с лобистки закони. Но лобизъм прояви и Орешарски, като свали данъците на големите в хазарта.

– А вие защо казвате, че хазартът е личното ви разочарование като министър-председател?

– Да, така е. Защото през 1999 г., когато ни убеждаваха да уредим нещата със закон, казваха, че приходите ще са огромни, няколко пъти над тези 60 млн.евро, които се отчитат сега. Смешни пари. Това означава, че не се събират вероятно от държавата или че по неразумен начин се облага самата система. И от друга страна, че там се изпират големи пари, които са част от организираната престъпна мрежа.