Иван Костов:ГЕРБ загуби достойнството си

Председател Цецка Цачева: Реплики? Няма.

Господин Костов.

Иван Костов: Благодаря Ви, госпожо председател.

Първо, за президента. Уважаеми колеги, президентът заяви, че е свикал консултации и обсъжда своето поведение във връзка със Закона за съдебната власт. Тогава министър-председателят се втурна, за да поеме инициатива, според мен неправилно разбирайки собствените си правомощия. Затова справедливо е обект на атаки в момента.

Това не се отнася за президента, защото ако беше тръгнал веднага да налага вето, без да се консултира юридически, щеше да изглежда несериозно. Той имаше нужда от това време, но то не му беше дадено от министър-председателя. Това исках да подчертая по отношение на президента.

Второ, исках да се върна на най-важната тема: какво всъщност е изпълнението на задължението да си член на Висшия съдебен съвет. Това не етап в кариерното административно развитие. Трябва да сме наясно с това обстоятелство. Иначе няма да имаме ключ към разбирането за начина, по който разбират властовите механизми в демократичната държава.

Какво означава да си член на Висшия съдебен съвет? Това е граждански дълг, включване в политическата система на страната, поемане на обществена отговорност, както беше казано тук. Те са там не за да растат служебно, а за да свършат определена обществено полезна, важна функция, определена от закона. Те правят това, защото им е скъпа съдебната система, авторитетът на съда, българската държава, върховенството на закона и така нататък. Те се мотивират от висши мотиви, не от мотивите на кариерното израстване и на заплатата.

В момента, в който им подхвърляте кариерно израстване и някаква заплата, фактически показвате пълна слепота към възможността един истински, нормален, достоен български гражданин – съдия, да изпълни своя граждански дълг – да бъде член на Висшия съдебен съвет, воден от високи мотиви. По този начин насърчавате най-нисшата, най-елементарната мотивация за участие в политиката. Такава имаше в НДСВ, в последните години се нагледахме на такава: станал някакъв, за да стане професор; станал някакъв, за да израсне в службата; поел временно политически пост, за да получи нещо след това. С това извращаваме политическата система и я поставяме на нездрава основа.

Абсолютно не съм съгласен с представата, защитена тук преди малко, че тези хора нямат авторитет да изпълнят гражданския дълг, защото ще трябва да вземат отношение спрямо своите началници. Авторитетът не зависи от това къде стоиш в йерархията. Авторитетът е лично достояние. Ти постигаш авторитет, защото имаш добро, силно гражданско поведение, професионално, защото си компетентен, решителен, можеш да се противопоставяш на престъпността, защото си независим и го доказваш със съдебните си решения и така нататък. Твоят авторитет не се гради от това дали се шеф на Административния съд, или не си, дали си станал някакъв началник, или не си. Това е абсолютно погрешна представа какво представляваме в собствените си очи.

Искам да затворя кръга от тази гледна точка, за да е ясна цялата логика, с която подкрепяме ветото на президента. Тези хора изпълняват граждански дълг: едни го изпълняват добре, други го изпълняват много зле; едни са в тефтерчето на Красьо Черния, другите са извън тефтерчето на Красьо Черния; едните са били част от тежко корумпирана система, други не са. По този начин именно трупат или рушат своя собствен авторитет. Този авторитет не им го давате Вие, защото им давате стъпало да растат в кариерното си развитие, а защото са влезли в това тефтерче или защото са защитили, гласували срещу наказанията на корумпиран свой колега и така нататък.

Трябва да Ви е ясно, че авторитетът на гражданина въобще не зависи от неговото местоположение. Това, което си мислите, че те ще бъдат санкционирани, не е вярно. За разлика от всички останали длъжности, хората в съдебната власт са несменяеми, не могат да бъдат уволнени, не могат да бъдат проведени санкциите, които политически се размахват и се санкционират отделни участници в изпълнителната власт или на други административни места. Те имат тази гаранция, за разлика от всички останали.

Защо водя този дебат? Абсолютно съм убеден, че аргументите, с които защитавате тази теза, дълбоко не съответстват на представите ни какво е демокрацията, какво е гражданин, какво е граждански дълг и гражданска отговорност.

Питам се накрая: да приемем, че сте прави и на всеки трябва да се даде по един морков в края на неговия мандат и да получи някакво премиране. Има ли толкова места за премиране, те са 24 човека? Има ли 24 места за по-нагоре? Примерно, когато сега бъде освободен главният прокурор, той какъв ще стане? – По-главен прокурор ли?! Вижте колко е нелепо това. Това означава, че Вие давате моркова на определени хора, а на други не давате нищо. Следователно много от хората просто няма да имат достъп по този бонус, защото няма къде да отидат в служебната йерархия. Не Ви ли е ясно това? Как може да се прояви такава ограниченост и непознаване на структурата на администрацията на съда, такава профанация?!

Социалистическото мислене би могло да бъде като това на господин Олан във Франция: ще създадем още 1000 места и всички те ще са началнически. Ще разместим хората там и ще има все по-началнически и по-началнически места. Пълни безобразия са това, това не може да се прави в една нормално държава.

И след това, окончателно: добре или зле работил, изпълнил или не изпълнил гражданския си дълг, връщайки се при своите колеги, той ще носи своя разрушен или своя изграден авторитет. Това въобще не е подвластно нито на Народното събрание, нито на Вашите закони, нито на когото и да било. Той отива при колегите си и те го знаят къде е бил, в чии тефтерчета, какви дела и политически поръчки е изпълнявал. Как мислите, че ще го приемат тези хора там?! Как мислите, че ще спасите този, който сам е застрелял авторитета си? Как ще върнете живота му, как ще му върнете авторитета?!

Това е голямото изпитание за тези, които искат да отиват във властта, която отговоря за съдопроизводството в страната. Това е върховното им гражданско изпитание, защото отивайки и изпълнявайки този граждански дълг, след това се връщат или достойни, или унищожени като хора.

Трябва да ясно на всеки в тази зала, че когато си влязъл в управлението на страната, когато си поел власт и си злоупотребил с нея, ще получиш съответно заслужена оценка не от някой друг, а от хората.

Това, на което винаги съм държал, е съдебната власт да бъде отговорна. С този закон, правилно го прави президентът, Вие показвате, че той може да не е отговорен. Каквото и да прави, каквото и да струва, ще стане някакъв в службата, ще израсте – абсолютно порочна логика, абсолютно невярно мислене, нямащо нищо общо с ценностите на демокрацията. Благодаря Ви за вниманието.

Председател Цецка Цачева: Първа реплика – господин Казак.

Четин Казак: Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, имам три забележки към Вашето изказване. Първата – недоумявам защо говорейки, Вие непрекъснато гледахте към тази част от залата, специално за бонусите и привилегиите. Този закон, тези разпоредби за бонусите бяха предложени от министър-председателя, от Министерския съвет на ГЕРБ и приети от управляващото мнозинство на ГЕРБ, уважаеми господин Костов!

Председател Цецка Цачева: Това не е вярно.

Четин Казак: Така че трябваше да гледате направо, а не наляво или поне не само наляво.

Втората ми забележка – уважаеми господин Костов, за какъв граждански дълг говорите не мога да разбера. Нима възприемате, че когато човек доброволно приеме кандидатурата му да бъде издигната за някакъв държавен пост – било за народен представител, за министър-председател или за член на Висшия съдебен съвет, той изпълнява гражданския си дълг? За какъв граждански дълг ми говорите? Това граждански дълг ли е?

Това е доброволно приемане от дадената личност да изпълнява някаква висша държавна функция, и най-важното – да поеме отговорността за нея, а не изпълнява някакъв граждански дълг! Граждански дълг има всеки един гражданин – да изпълнява определени задължения като гражданин.

Нима искате да кажете, че бай Христо от Драгалевци има гражданския дълг да стане министър-председател? Вие подменяте тезите, подменяте темата и просто тук се упражнявате в риторика по теми, които не са по закона.

Последната теза – видите ли, говорите ми за авторитет. Ние не говорим, че се нарушава авторитетът на членовете на Висшия съдебен съвет. Говорим, че се нарушава независимостта им, не авторитетът – независимостта им, докато са действащи членове, ако органът е непостоянен, и независимостта им, когато се върнат след това. Тук трябва да се намери решението – те да бъдат независими, докато вземат своите решения. Това е нещото, което трябва да се гарантира. Авторитетът, разбира се, се гради цял живот. Благодаря.

Председател Цецка Цачева: Втора реплика?

Дуплика – господин Костов.

Иван Костов: Гледах навсякъде – и наляво, и в центъра (ето, те са свидетели тук), гледах навсякъде в залата. Може да съм гледал малко по-често вляво, защото отляво идва защитата на тази теза. Всъщност аз дебатирам с хората, гледайки ги в очите – това е приличие, това е въпрос на нормално отношение.

ГЕРБ мълчи, според мен защото загубиха достойнството си – казвам им го директно. Един път да говориш едно, при обръщането на политическата конюнктура да започнеш да говориш друго – това означава да загубиш част от своето достойнство, защото не можеш да се въртиш по този начин и да оставаш човек с всички граждански добродетели. Тази работа не става – заради това.

Второ, Вие си представяте това, че човек поема да се кандидатира за член на Висшия съдебен съвет или за народен представител като поемане на функция! Тоест Вие мислите, че той става функционер, което е пълна недомислица! Трябва да помислите отново върху тази тема! Вижте къде се появява дългът. Това не е риторика. Вие доброволно отивате на този пост, за да изпълните дълг! За да изпълните дълг! Дългът стои там и Ви чака!

Ако Вие не сте достоен за този дълг, то не е въпрос на въображението и на представите на когото и да било. Има много хора, които си представят, че са достойни за всякакви постове. Това не е същото!

Дългът е там, на позицията – той е поставен от закона, там са вменени задълженията! Защо Ви обяснявам тези елементарни неща? Защото Вие си представяте, че човек става функционер! Тогава не спорете с мен – щом не е функционер и щом така елементарно се опитвате да си представите дълга, значи самият Вие не сте наясно какъв дълг изпълнявате! Всички ние тук имаме дълг към нашите избиратели! Това не е ли ясно? Той как ни е вменен? Как ни е вменен? Защото са ни дали своето доверие!

Кой дава доверието на Висшия съдебен съвет? Въобще не спорете с мен, защото излиза, че не разбирате основни неща в държавата! Кой Ви дава дълга? Кой Ви вменява това нещо? Кой Ви слага там? Питам: откъде произтича? Вие не сте си отговорили на тези въпроси! Това е изборна длъжност, господин Казак! Изборна! Тя произтича от авторитет!

Четин Казак (от място): Човек не е длъжен да се кандидатира!

Иван Костов: Не е, точно за това става въпрос – човекът да не е длъжен и да поеме доброволно този кръст! Доброволно! Отива на обществена функция! Това е важното! Как може да не разбирате толкова?

И независимостта – независимостта произтича от гражданското съзнание и от авторитета на човека.

Председател Цецка Цачева: Времето изтече, господин Костов.

Иван Костов: Ако уважаваш себе си като гражданин, ако имаш граждански добродетели, ако имаш представа за достойнство, ти си независим човек! Не го получаваш това по силата на законите на ГЕРБ!