“Набуко” трябва да е приоритетен за България, смята политикът
Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 година в Пловдив. Завършил е Техническия университет в София, бил е асистент във факултета по автоматика, доцент е, доктор на техническите науки. Член е на Академичния съвет на Техническия университет. Бил е депутат в 37-ото и 39-ото НС от СДС, в 40-ото НС от ДСБ, а от 2009 г. и в 41-вия парламент. Зам-председател е на парламентарната група на Синята коалиция. Зам.-шеф е на комисията по транспорт и член на комисията по икономическата политика и енергетика. През 2004 г. става един от съучредителите на Демократи за силна България. Иван Иванов е автор на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език.
Г-н Иванов, преди седмица България подписа за “Южен поток”. Вие от Синята коалиция отправихте призив към кабинета за обратното, защо?
Ние бяхме против подписване на споразумение, тъй като искаме да бъде защитен българският интерес. Какъв е той в отношенията ни с Русия? Когато Русия настоява и бърза с подписването на споразумението за газопровода “Южен поток”, защото провежда своята геополитческа стратегия спрямо Европейския съюз, то България е длъжна да потърси възможност да защити интересите си. В последните няколко години ние имаме много голям търговски дефицит с Русия. През 2008 година той е над 6 млрд. лева. За да говорим за равноправни отношения с Русия, е необходимо да изискаме от ръководителите на тази страна да подпишат документи, които позволяват българските стоки да навлязат на руския пазар. Печалната истина е, че при високи входни мита българските храни не могат да се реализират на руския пазар. Това важи и за продукти на шивашката промишленост, които също не могат да стъпят на руския пазар на конкурентни цени. Нещо повече. Скандално е, че руските власти умишлено бавят сертифицирането на българските изделия на парфюмерийната промишленост и така ни лишават от възможност за реализация. Затова позицията на Синята коалиция беше, че при подписване на споразумение за “Южен поток” то трябва да бъде обвързано с текст за намаляване на вносните мита за българските стоки и за ускоряване на процесите на сертификация на парфюмерийните ни изделия. Това не се случи.
Но премиерът Бойко Борисов обясни, че ще печелим годишно от транзитни такси около 2,5 млрд. евро. Колко реалистична ви се вижда тази сума?
Тази сума, лансирана в публичното пространство от руския премиер Владимир Путин, е буквално една фантасмагория. Защото трябва да се каже ясно, че България към момента позволява транзит на 17 млрд. куб. метра природен газ към Македония, Гърция и Турция. Нейната годишна печалба от този транзит не надвишава 100 млн. долара. Когато “Южен поток” бъде построен, при условие че тръбата е изцяло запълнена и транзитира максималното количество газ, което поначало трудно би могло да се случи. Но дори и при това условие ще бъдат транзитирани максимум от 3 до 4 пъти повече природен газ. Това значи, че печалбите от транзит на природен газ през българска територия не могат да надхвърлят 400-500 млн. долара. Но за разлика от сегашния транзит на газ, когато тръбите и цялата транзитна инфраструктура са 100% българска собственост, то съгласно подписаното споразумение за смесеното дружество “Южен поток-Бълагрия” АД ние притежаваме само 50 на сто. Това означава, че ще получаваме и само 50% от печалбата и транзитните такси. Така ние няма как да имаме повече от 200 до 250 млн. долара печалба от транзита на природен газ по Южен поток”. Това е приблизително между 150 до 180 млн. евро. Самият икономически министър Трайчо Трайков никъде в своите публични изявления не цитира тези стойности, които каза Путин и впоследствие потвърди българският премиер Бойко Борисов.
Преди визитата на Путин се говореше, че евентуално може да договорим намаляване на цената на газа. Това обаче не се случи. Ще успеем ли да договорим намаляване?
Ново намаление на цената природния газ не само е възможно, но и задължително. Причината е, че на световните пазари за търговия с природен газ цената на газта е с 20 на сто по-ниска. В момента има излишък от предлаган природен газ и намалено търсене. В основата на този процес е разкриването на огромните находища от шистов газ в Съединените щати, които изцяло задоволяват собствените си нужди. Те са готови и предлагат за износ втечнен природен газ. По такъв начин САЩ анулираха споразуменията за доставка на втечнен природен газ от “Газпром” и тези количества се насочиха към другите пазари и така се получи подобно пренасищане. Руската страна за момента отказва понижаване на цената на газа за България, като се позовава на дългосрочното ни споразумение и формулата за изчисление на цената, която е заложена в него. Тази формула е изключително консервативна. Тя отчита цените на петрола и на неговите деривати в рамките на последните девет месеца. И не се интересува от цената на спотовия пазар, когато се фиксира моментната стойност. България е необходимо да защити интересите си и да поиска преразглеждане не само на договора, но и на формулата. Второ – в интерес на реализирането на общи проекти, какъвто е “Южен поток”, трябва настойчиво да се иска от Русия да намали цената на природния газ.
В противен случай страната ни, която е с най-ниски доходи на глава от населението от всички страни в Европейския съюз, ще се окаже наказана и с най-високите цени на природен газ, които ни продава “Газпром”. Цената трябва да бъде намалена с повече от 7% . Това, че подобно намаляване не се случи по време на преговорите с руската страна на 13 ноември, го отдавам на факта, че преди подписването на споразумението за “Южен поток” българската страна е провела консултации с Европейската комисия. Като резултат от тези консултации е настояла за промени в подписаното споразумение, както и на това от 18 януари 2008 г. А тези промени изискват въвеждането на европейското законодателство. Когато ние се включихме в “Южен поток”, в споразумението бе записано, че българската страна няма по никакъв начин да препятства преминаването на неограничени количества руски природен газ, които да обезпечат запълването на тръбата. Европейското законодателство изисква газопреносната инфраструктура да дава възможност на всеки доставчик, като заяви да пренася свое собствено количество газ през тръбопровода. Русия не допуска това. Когато бяха договорени 1,6 млрд. куб. м. газ от Азербайджан и възникна криза, тогава България поиска от Русия по тръбопроводната система “Дружба” да бъде транзитиран този газ. Получи обаче отказ. Отговорът бе, че по тези тръби може да тече само руски газ.
Как вървят нещата по другия енергиен проект – “Набуко”?
За ЕС е приоритетен “Набуко” въпреки усилията на руската страна за признаване на “Южен поток”. Тези стремежи на Путин доведоха до естествената реакция на ЕС и до ускоряването на работата и по “Набуко”. Многостранната компания “Набуко” вече проведе разговори в България с областните управители на всички области, през които трябва да премине. Одобрени са всички параметри около строежа на газопровода. След месец дори ще започнат отчуждителните процедури. Очаквам до края на годината да бъдат договорени и първите количества природен газ, които да покажат, че има гориво за “Набуко”. Защото тезата на руската страна, че има “опера Набуко”, но няма да има такъв газопровод, е базирана на твърденията, че няма да има достатъчно природен газ за проекта.
Какво не ви хареса в намеренията на ГЕРБ и кабинета да сложат ред в транспортната схема на България. Вече на първо четене минаха промените в закона за автомобилните превози?
В промените има лобистки текстове. Основният е създаването на нов вид национална транспортна схема. Съгласно това жителите на България в градове и села под 30 хил. души ще се окажат ощетени и втора категория пътници. Те няма да имат право директно да се придвижват до големите центрове на страната, каквито са София, Пловдив, Варна. Те ще трябва да минат обезателно през областния град, където да сменят автобуса. Това е недопустимо и направено с една-единствена цел – да бъдат облагодетелствани големите превозвачи. Те искат да компенсират ефекта от кризата, която доведе до намаляване с около 25-30% на пътниците и да ликвидират дребните превозвачи и техните пътници. Нека министерството се бори срещу сивия сектор и онези превозвачи, които нямат лицензи и да остави останалите нормално да вършат своята дейност. Конкуренцията дава по-ниски цени, по-високо качество и по-бърз транспорт. Ако се въведат тези разпоредби, рязко ще се повиши сивият сектор, защото дребните превозвачи ще бъдат принудени да затворят официалния си бизнес и ще започнат да извършват черни курсове.
Транспортният министър Александър Цветков обеща това да бъде променено. Ако това се случи, вие от Синята коалиция ще подкрепите ли промените?
До второ четене има време. Защо между първо и второ четене трябва да се правят промени, а това не бе направено още преди да се внесе законът. Омръзна ми от това ведомство да внасят непрекъснато лобистки поправки.
в-к “Новинар”, стенограма БТА