Иван Иванов: Тройната коалиция е виновна за Бургас-Александруполис

Реализацията на един проект не означава, че е икономически целесъобразен

Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 година в Пловдив. Завършил е Техническия университет в София, бил е асистент във факултета по автоматика, доцент е, доктор на техническите науки. Член е на Академичния съвет на Техническия университет. Бил е депутат в 37-ото и 39-ото НС от СДС, в 40-ото НС от ДСБ, а от 2009 г. и в 41-вия парламент. Зам.-председател е на парламентарната група на Синята коалиция. Зам.-шеф е на комисията по транспорт и член на комисията по икономическата политика и енергетика. През 2004 г. става един от съучредителите на Демократи за силна България. Иван Иванов е автор на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език.

– Как гледате на решението на кабинета да се откаже от проекта Бургас – Александруполис?
– Позицията на ДСБ е известна много отдавана. Още през 2007 година ние обявихме, че сме срещу плановете за реализирането на този петролопровод. Нашите аргументи са в три посоки. Първо – той не е икономически изгоден, защото се предвижда България да бъде единствено транзитираща страна. В договора никъде не е записано, че можем да получим част от руския нефт, който трябваше да бъде пренасян с танкери до Бургас. На второ място – той не е финансово изгоден, защото таксите, които бяха предвидени за заплащане на България за транзита на петрола бяха изключително ниски. Тяхната обща стойност при запълнен капацитет на тръбата нямаше да надвишат 30 – 35 млн. долара. Отделен е въпросът, че руската страна се стремеше да не поеме ангажимент за напълване на тръбата. В руските медии беше публикувано писмо от „Роснефт“ до руския министър на енергетиката Сергей Шматко, в което се заявяваше, че компанията не разполага с тези количества. Това означава, че тези 35 млн. долара годишно от т.нар. „роялти такси“ може би нямаше да бъдат събрани. Големите печеливши от този проект са двете други страни. Русия избягваше дългото чакане на нейните танкери при преминаването през Босфора и плащането на допълнителни такси за това. Другата страна – Гърция, щеше да построи рафинерия в Александруполис. Суровият нефт щеше да бъде пренасян до другите части на Европа чрез гръцката търговска флота. Това са икономическите аргументи. Отделно са екологичните аргументи против проекта. Той трябваше да мине през Странджа, която е защитена територия и част от Натура 2000. За преминаването на този петролопровод трябваше да се осигури инженерна площ от 30 000 декара. Това се налага, защото самата тръба изисква на 100 метра от двете страни да бъде унищожена растителността тъй като при горски пожар огънят не трябва да стигне до петролопровода и да предизвика екокатастрофа. На следващо място споделяме тревогите на гражданите от Бургас и от южното Черноморие. Петролните разливи са почти неизбежни при трансферирането на горивото от танкера на буйове отдалечени от пристанището. Това би замърсило дълготрайно морето и би нарушило екосистемата, както и би оказало пагубно влияние върху туристическия бизнес. Накрая – не беше изяснен въпросът с финансирането. Беше единствено казано, че той ще бъде финансиран на проектен принцип. Ангажиментът на България се оценяваше на не по-малко от 300 млн евро.

– Говорите за екологичните заплахи от проекта, но все пак екооценката за него бе положителна?
– По същество екооценката се прави от инвеститора, в случая това е проектната компания. Първо тя предложи разтоварването на нефта да става на буйове в открито море. Казах, че това е изключително рисово като операция. Именно затова МОСВ не прие да разглежда само един вариант. Тогава бе предложен втори, при който танкери да акустират на крайбрежието и разтоварването да се извършва на самия бряг. Това, което направи министерството, е да приеме, че се изпълнява изискването за различни варианти на проекта. Оттам нататък обаче трябваше да се измине дълъг път. Необходимо бе да се извърши обществено обсъждане във всички общини , през които трябваше да мине петролопроводът, след което да се събере Висшият експертен съвет на екоминистерството и едва след негово положително становище да се вземе решение от правителството. Този път бе неясен. Самата министър Караджова призна, че съгласието да се тръгне към обсъждане не означава положителна оценка за проекта.

– Веднага след като се отказахме от проекта се заговори за големите загуби, които ще претърпим?
– Това не е вярно. Не е започнала реализация на петролопровода, което означава, че няма сериозни вложения от страна на другите две участнички – Гърция и Русия. До момента всичко бе само в предварителна фаза. Единствено трябва да се покрият разходите, свързани с функционирането на тази компания досега. Затова и кабинетът гласува 12,5 млн. лева за тази цел.

– Не сте съгласни с твърденията на БСП, че може да се наложи да плащаме неустойки до 2 млрд.?
– Това е очевиден опит за манипулиране и внушаване на неоснователни страхове за тежки финансови санкции. Именно правителството на Тройната коалиция допринесе проектът да стане силно неизгоден за България. В първоначалния вариант България трябваше да притежава 33 % от общата собственост на компанията и на съоръженията. Всяка една от страните трябваше да има по 1/3. Освен това терминалът в Бургас трябваше да бъде изцяло българска собственост, което бе ключово за страната ни. Това защитаваше нашата национална сигурност и енергийна независимост. По време на тройната коалиция кабинетът отстъпи и от двата ангажимента. Така Русия стана собственик на компанията с 51 %, а България и Гърция само с по 24, 5%. Терминалът стана собственост на проектната компания. Така вместо 100 %, ние щяхме да притежаваме само 24,5 % от него. От този момент нататък проектът стана икономически неизгоден за България.

– Как коментирате мненията , че отказът от проекта заплашва отношенията ни с Русия, което пък може да доведе и до нова газова криза, тъй като все още не сме предоговорили контрактите за доставка на природен газ?
– Истината е, че Русия винаги поставя в основата на своята енергийна политика едновременното реализиране на всички свои съвместни проекти. Не изключвам нашият отказ да повлияе на руската позиция по газовите договори. Това ще означава,че Русия силно се стреми да провежда своите геополитически цели чрез енергетиката. В същото време безспорен факт е, че щеше да има затруднения да се осигури запълването на тръбата. За Русия дори е облекчение обстоятелството, че България се отказва. Затова руските медии и политици по този въпрос бяха изключително сдържани, за разлика от депутатите от БСП, които бяха разгневени от решението на кабинета.

– Този отказ ще ни направи ли по-малко зависими от руската страна?
– Определено. При всички положения строежът означаваше петролопроводът да се превърне в продължение на руската петролопреносна мрежа през страната ни.

– Как ще се отрази забавянето на газовите връзки със съседните страни?
– Това е един въпрос , по който кабинетът е в дълг пред българските граждани. Преди три години – в началото на януари 2009 година, България бе лишена за 16 дни от доставка на природен газ заради газовия конфликт между Русия и Украйна. Българската икономика понесе щети за 500 млн. лева. Отделно претърпяха щети домакинствата. Оттогава досега ситуацията не се е променила. Ако в момента избухне отново газов конфликт ние ще се окажем в подобно положение без алтернативен източник за доставка. Източниците трябваше да бъдат осигурени чрез интерконектори с Гърция и с Турция. Първият е в относително по-напреднала фаза. За него има осигурени 45 млн. евро от ЕС. Той обаче е по-неизгоден за България, защото изисква допълнително транспортиране на газ през гръцка територия. Освен това тръбата ще бъде почти изцяло запълнена с количествата газ, договорени за нуждите на Гърция и Италия. Истинската енергийна независимост ще се постигне при построяването на връзката между Турция и България.
Имаше бизнес проект, който кабинетът неоснователно отхвърли и възложи на „Булгартрансгаз“ да бъде договаряща страна от името на България. Вече две години не се е стигнало до нищо съществено. Сега тепърва ще се сключва междуправителствено споразумение за ускоряване на проекта. Това трябваше да бъде направено преди две години. Освен пряката опасност от спиране на природния газ, има и друга. Когато нямаме реална алтернатива, ‘Газпром“ може да извива ръцете на България при сключването на следващите дългосрочни договори.
Не приемам аргумента, че забавянето е заради археологическите находки под трасето. Те са картографирани значително по-рано. Когато проектът е добре обмислен, той още в първия си етап трябва да бъде съобразен с наличието на такива артефакти и да ги заобикаля. Това е аргумент само, за да се оправдае забавянето и мудността.

– Един друг важен закон предстои да бъде приет в НС – този за електронните съобщения? От Синята коалиция имате ли възражения?
– Този закон е стъпка напред в хармонизацията с европейските директиви. С него се премахва автоматичното продължаване на договорите. Сега вече операторите ще предупреждават абонатите един месец преди изтичането на договора.
Мнозинството обаче не прие нашето предложение да бъдат задължени мобилните оператори да намалят с 50 % мощността на мобилните станции (антените), когато те са на разстояние до 200 метра от детски градини, училища, старчески домове и болници. Не се прие и искането ни първият договор, който сключват абонатите да бъде не по-дълъг от една година. Остава срокът от 2 години. Това според мен ограничава възможностите на потребителите за смяна на оператора.