“Южен поток“- гарантиран икономически успех или проект с непоправими вреди за страната ни ? Детайлите, обвиващи „Южен поток“ в мъгла, са много; спорни са и оценките на множеството „експерти“, които заливат публичното пространство. Решихме да поговорим по темата с Иван Иванов– бивш председател на ДСБ-София и човек,  чиято ескпертиза в областта на енергийната политика, е безспорна. Г-н Иванов, Вие сте поддръжник на позицията, че в настоящите си параметри „Южен поток“ е проект, който е крайно неизгоден за българската държава. Бихте ли казали какви конкретно биха били негативите за домакинствата и за бизнеса у нас при неговото реализиране? Реализирането на „Южен поток“ в настоящите му параметри ще засили монополизма на „Газпром“ върху доставките на природен газ за страната. „Газпром“ ще налага еднолично висока цена на тази важна суровина. За българските домакинства това означава продължаваща бедност, а за бизнеса – липса на конкурентноспособност. Впрочем, в момента заради монопола на „Газпром“ България е сред петте страни в Европейския съюз с най-висока цена на природния газ.  Как оценявате финансовия модел на проекта – със своята цена от няколко десетки милиарда евро той е най-скъпият газопровод в Европа?  Как си обяснявате това?  Реализирането на „Южен поток“ на територията на страната ще струва 4,2 млрд. евро с ДДС. Това наистина е най-скъпият газопровод, реализиран някога в света. Като имаме предвид, че дължината на трасето в България е 543 км, се оказва, че един километър на газопровода струва 8,6 млн. евро. За сравнение ще отбележа, че Трансадриатическият газопровод е с цена от 1,73 млн. евро/км, а газопроводът „ОПАЛ“, осигуряващ връзката на Северен поток с Централна Европа е с цена 2,13 млн. евро/км. Обяснението на този факт се съдържа в думите на Генадий Шмаль, бивш заместник-министър на нефтените и газови предприятия в Русия: „Аз съм построил всичките газопроводи в Русия, много хиляди километри, и си залагам главата, че при всички условия, тръбопровод не струва повече от 2 млн. долара на километър, разбира се, ако не се смята корупционната част“. Въпрос, който пряко засяга обществото, е финансовият ангажимент на българската страна при изграждането на проекта, който ще бъде 50 % от неговата стойност. Как България финансира участието си и изгодни ли са условията за нас? България ще участва в газопровода общо с 2,1 млрд. евро. 30 % от тях (620 млн. евро), наречени собствен капитал, правителството на Орешарски услужливо реши да вземе като заем от „Газпром“, с лихва 4,25 %. Не беше проведен конкурс, което би гарантирало по-изгодни за страната ни условия. Останалите 70 % представляват привлечен капитал и трябва да бъдат осигурени от големи финансови институции. При изолацията на Русия след анексирането на Крим и неясните перспективи пред Южен поток поради несъответствие с европейското законодателство, трудно ще се намери банка, която да поеме риска от подобно финансиране. Вие сте част от Икономическия екип на РБ, който проучва получените от МИЕТ документи по „Южен поток“. Каква нова светлина хвърлят анализираните до момента документи? Да, аз съм от членовете на Реформаторския блок, които поискахме от МИЕ още на 15.11. 2013 г. протоколите, които България подписа при посещението на Алексей Милер в края на октомври 2013 г. След отказ заведохме дело в Административния съд и на 15. 04. 2014 г., тоест пет месеца по-късно, получихме както протоколите, така и опис на всички документи в деловодството на Министерството. Скандално е, че съгласно описа още миналата година „Южен поток – Транспорт“ официално са предложили промени в българския закон за енергетиката, чрез които Южен поток престава да се подчинява на европейските правила. Няколко месеца по-късно тези предложения бяха внесени от двама депутати от БСП – Явор Куюмджиев и Таско Ерменков. Това е тежко национално предателство, защото, съгласно промените, природен газ, добиван на територията на България (находище Девенци) не може да бъде транспортиран по Южен поток, чийто капацитет ще бъде резервиран за руския газ. Нещо повече, на цялата територия на България няма да има нито една входна точка за природен газ от друг доставчик. Твърденията на БСП, че с „Газпром“ промените единствено са били съгласувани, е голяма лъжа. От днес (б.а.- интервюто бе в петък) всеки може да прочете в интернет, както промените, предложени от Кремъл, така и мотивите към тях. „Газпром“ дори си позволява да предлага промените да бъдат внесени от Председателя на Народното събрание, а мотивите към тях – от Министър-председателя. Така е, след като това правителство доброволно се постави изцяло в услуга на Москва. В момента България плаща една от най-високите цени в ЕС за доставка на руски газ. Ще се промени ли това, ако „Южен поток“ бъде реализиран и на какъв принцип всъщност става ценообразуването и определянето на транзитните такси, които получаваме? С построяването на Южен поток по никакъв начин няма да се промени високата цена, която България плаща за руския газ. Впрочем „Газпром“ непрекъснато настоява цената на природния газ да бъде обвързана дългосрочно с цената на петрола и неговите деривати. В Европейския съюз определящ фактор е цената на природния газ на спот-пазарите, която е чувствително по-ниска от изчисляваната по методиката на „Газпром“. Що се касае до транзитните такси, скандално е, че правителството говори за големи печалби, но не споменава нищо за размера на транзитните такси. А те са единственият приход, който България може да има от газопровода. Преди тяхното определяне не може да се говори за никакви печалби. Напротив, към момента България получава около 100 млн. евро транзитни такси за пренос на 17, 8 млрд. евро куб. м. за Турция, Гърция и Македония, а при транспортиране по „Южен поток“ на същите тези количества и на други 41 млрд. куб. м. в западно направление до границата със Сърбия, ще получаваме по-ниски приходи от настоящите. Защото, ако са верни прогнозните приходи за страната през следващите 30 години, определени от Драгомир Стойнев на 2, 8 млрд. евро, ще се окаже, че на година ще получаваме от транзитни такси 93, 3 млн. евро и то при положение, че тръбата е запълнена на 100 %, което е практически невъзможно. Нарушава се европейския принцип, при който транзитните такси се определят на принципа вход-изход за всеки един доставчик, а не от договор между българското правителство и монополиста „Газпром“. Констатирано бе, че „Южен поток“ противоречи на правото на ЕС, което България като държава-членка е длъжна да спазва. Бихте ли ни казали в какво се изразяват тези нарушения на европейското законодателство? Вече отбелязах, че се нарушава Регламент на Европейския съюз за определяне на транзитните такси. Има други още по-големи нарушения: недопускането на други доставчици до тръбата е в противоречие с Втория либерализационен пакет от 2003 г. Обстоятелството, че „Газпром“ е едновременно доставчик на газ и съсобственик на тръбата нарушава драстично Третия либерализационен пакет от 2009 г. България е хармонизирала законодателството си с европейското и е недопустимо изграждането на „Южен поток“ в нарушение на изброените изисквания. По тази причина БСП се стреми да извади „Южен поток“ от обсега на европейското законодателство.  Да се върнем отново у нас. „Северна България ще бъде изправена на крака, ако бъде реализиран „Южен поток“, тръбят управляващите. Има ли някаква истина в тези думи и ще има ли въобще дългосрочен икономически ефект върху най-слаборазвитият български регион?  Твърденията за голямата и трайна икономическа изгода от „Южен поток“ са смехотворни. Изграждането на един газопровод създава временни работни места в рамките на няколко месеца последователно за отделните области. И това е всичко. При самото функциониране на газопровода няма разкриване на никакви работни места. Погледнете сегашния газопровод, който пресича България от румънската граница до Гърция и Турция – преминава през слабо развити в икономическо отношение области (Силистра, Разград, Търговище, Кърджали, Хасково). По нищо не личи, че преминаването на газопровода е повишило икономическата активност или жизнения стандарт на хората в тези региони. Същото ще се случи и с „Южен поток“. Приказките за огромното му значение целят единствено да прикрият факта, че газопроводът обслужва единствено Русия и не защитава интересите ни. Напоследък представители на БСП дават като пример за поставяне на националния интерес над европейските изисквания Германия и реализирания на нейна територия „Северен поток“.  Прави ли са те да го използват като аргумент и каква е разликата с „Южен поток“?  Разликата между „Северен“ и „Южен“ поток е много съществена. За „Северен поток“ беше поискана и получена дерогация, която позволява  „Газпром“ да запълва 70 % от тръбата за определен период, в съответствие със срока, необходим за възстановяване на направените инвестиции. За „Южен поток“ Русия не желае да получи дерогация, защото тогава винаги се оставя част от капацитета на тръбата за други доставчици (30 процента при „Северен поток“), докато за „Южен поток“ „Газпром“ държи да има сто процента от капацитета на тръбата. Наясно сме, че, освен икономически, „Южен проект“ има и политически измерения. Какъв е политическият залог за България?  Природният газ е изключително важна суровина за голяма част от българската индустрия, както и за топлофикациите в страната. Монополните права на „Газпром“ върху доставките на суровината създават не само икономическа зависимост от Русия. Мисълта, че икономиката и отоплението на хората са заплашени, ако доставките спрат, кара правителството да се съобразява с руските интереси, а в някои случаи – и директно да ги обслужва. Виждаме в момента как именно по тази причина България се противопоставя в Европейския съюз на налагане на икономически санкции на Русия, като изтъква обстоятелството, че сме заплашени от спиране на природния газ. Разбира се, това правителство, доминирано от БСП, изначално се е поставило в услуга на Москва.  Дори и „Южен поток“ да не бъде реализиран, страната ни ще остане крайно зависима от Русия в енергийно отношение. Как може България да намали тази своя зависимост и да диверсифицира енергийните си доставки? Изминаха пет години от газовата криза от 2009 г. Както правителството на Бойко Борисов, така и това на Пламен Орешарски не направиха нищо, за да се намали нашата енергийна зависимост от Русия. Пътят е ясен и е показан от Европейската комисия: построяване на реверсивни интеконектори с Гърция, Турция и Румъния, ускоряване на проучванията за собствен газ в дълбоките води на Черно море и в Северна България, свързване с Трансадриатическия газопровод, чрез който ще получим газ от находището Шах Дениз 2 в Каспийско море и построяване на терминал за регазификация в Александруполис, до който ще се доставя втечнен газ от Източното Средиземноморие, Катар и дори САЩ. Кризата в Украйна, покрай тежките проблеми, които създаде, дава изключителната възможност всички тези проекти да бъдат ускорени, защото зад тяхното реализиране застават страните от Г-7 и целият Европейски съюз. Целта е да се гарантира енергийната сигурност на страните от Източна Европа и тяхната икономическа, а оттам – и политическа, независимост от Путинова Русия.  ]]>