Иван Иванов: Скоро няма да има нов председател на КРС

Фокус: Г-н Иванов, какво Ви провокира да зададете на министър-председателя въпрос на днешния парламентарен контрол, свързан с назначаването на нов председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)?
Иван Иванов: Обстоятелството, че мандатът на сегашния председател на Комисията за регулиране на съобщенията Георги Александров, изтече на 28 януари 2007 година и 5 месеца няма никаква реакция от страна на правителството и министър-председателя, които по закон имат задължението да избират и със заповед на премиера да бъде назначен новият председател на КРС, ме накара да поставя този въпрос. Нещо повече – до 22 май можеше по подразбиране Георги Александров, чиито мандат е изтекъл да продължава да изпълнява функциите си до избор на нов председател на комисията. Но на 22 май в Държавен вестник бе публикуван и влезе в сила новият Закон за електронните съобщения. Към тази дата Георги Александров вече беше с изтекъл мандат. По тази причина няма никакво основание след 22 май Георги Александров да участва в заседанията на комисията, да подписва заповеди и да гласува. Всичко това по принцип вече е в крещящо нарушение на закона. Самият министър-председател не отрече това, той реално се съгласи. Единственото , което каза беше, че ще се постарае в най-кратки срокове, да бъде назначен новият председател на КРС. Дълбоко се съмнявам, защото вече два месеца новият закон е в действие. Ако министър-председателят наистина имаше ясната воля това да се случи, можеше да го направи. Самият мой въпрос е зададен преди един месец. Той е известен, че не само аз, но и обществеността и особено работещите в сектор „Телекомуникации“ очакват такова действие, но то продължава да не се случва.
В същото време моята тревога и загриженост е продиктувана от факта, че тези месеци са изключително важни за регулиране на телекомуникационния пазар. Защо? От една страна България трябва спешно да изработи Наредба, която да съответства на директивата на Европейския съюз за намаляване на цените на роуминг-услугите в рамките на съюза, която реално засяга всички, пътуващи в чужбина български граждани. От друга страна, трябва да се въведе преносимостта на номерата на мобилните оператори, което преведено на обикновен език означава, че вие можете да си смените един оператор с друг и да си запазите изцяло номера. Например, да си смените Мтел с Глобул или Глобул с vivatel и да си запазите номера. Това е едно изключително удобство, което разширява конкуренцията и, което предизвиква мобилните оператори да предлагат все по-изгодни и по-изгодни условия за потребителите. Нито едното, нито другото може да бъде извършено в момента, когато от 5-членна Комисия за регулиране на съобщенията, председателят е извън всички законни основания и по тази причина той реално не може да участва във взимането на решения, има и подадена оставка и гласувана от Народното събрание на един член на комисията – Зина Трифонова. Всъщност от пет души, има само трима, които редовно могат да участват в заседанията и да вземат решения. Но всички много добре знаят, че когато решението се взима с мнозинство, т.е. с трима от пет гласа, всеки един от тях е решаващ. Това поражда един друг проблем – опасността от корупционен натиск. Защото, ако има фирма, която не е доволна от едно решение, което би могло да се взема, чрез корупционен натиск може единият от тези трима членове да се откаже от подкрепа на дадено решение, с което да обслужи интересите на определена фирма или оператор. Това категорично не трябва да се допуска.
Министър-председателят скри нещо, което всъщност е много важно и, което е в основата на този проблем. Вземането на кадровите решения в три партийната коалиция е един изключително тежък проблем. Те се взимат в последния момент, в голяма степен се спазва едно негласно правило – че се вземат, когато му дойде времето. Но истината е, че времето лети много бързо за българските граждани и те трябва просто да знаят, че КРС е действаш нормален, попълнен кадрово орган и той да взима отговорни решения сега, когато България е член на Европейския съюз. Това са моите мотиви да задам въпроса си на министър-председателят на днешния парламентарен контрол.
Фокус: Приематe ли „оправданието“, така да го наречем, на министър-председателят, че тъй като Народното събрание се е забавило с приемането на Закона за електронните съобщения, той се е забавил при избирането на нов председател на КРС?
Иван Иванов: Изобщо това оправдание не мога да го приема по следната причина: този закон по начало беше внесен в Народното събрание със закъснение от 6 месеца. Вносител е Министерски съвет, начело на който е съшият този Сергей Станишев. И този закон беше внесен с неговия подпис. Не друг, а Министерски съвет бе поел ангажимент пред Европейската комисия, че законът ще влезе в парламента не по-късно от 30 юни 2006 година. Той влезе през декември 2006 година. Този закон влезе с много пропуски, с много противоречиви текстове, с прокрадващи се лобистки интереси. Комисията по транспорта и съобщенията, в която беше гледан закона, работи без почивка почти 4 месеца, за да изчисти закона. Някои глави в закона бяха пренаписани поради несвършена работа от експерти на съответното министерство. По тази причина не само не приемам упрека на министър-председателя, ами е редно той да се извини на Народното събрание, затова, че по-късното приемане на закона се дължи на 6-месечното закъснение на Министерски съвет. В крайна сметка, той трябва да благодари на Народното събрание, че успяхме да създадем закон, който мога да твърдя в момента, че е работещ, действащ и е балансиран.
Министър-председателят да си свърши своята работа. Когато той вчера (бел. ред. по време на изслушването за покушението над Манол Велев в пленарната зала) апелира Народното събрание да действа по-бързо и по-ефективно, той дава пример, че не може да действа нито бързо, нито ефективно. Липсата на решение за председателя на КРС е израз на едно безсилие на Министерски съвет и лично на министър-председателя да реши кадрови въпрос,който трябваше отдавна трябваше да бъде решен в интерес на гражданите и държавата.
Фокус: Как ще коментирате твърдението на премиера, че в телекомуникационния сектор има прекалено много бизнес-интереси и, че на депутатите е било оказвано влияние при гласуване на Закона за електронните съобщения?
Иван Иванов: Това е вярно. Това заключение е не само вярно, но много лесно можеше да се види проникването на лобистки интереси от поведението на представителите на неговата парламентарна група – на БСП в Комисията по транспорт и съобщения. Парламентарната им група чрез своите представители по редица текстове буквално се беше разцепила и реално една част от депутатите заставаха зад текстове, които бяха подържани от Мтел, друга част бяха за текстовете, които бяха подържани от vivatel и БТК и хора, които няма бизнес-интереси в тази област – заявявам директно, че аз нямам такива – за нас бе изключително трудно, но все пак успяхме да намерим наистина верните решения в такива тесни места, за да не попаднем и да не попадне в капан цялото Народно събрание, което да се окаже заложник на бизнес-интересите и прокарани лобистки текстове от отделните депутати. Тъй, че г-н Станишев е добре да посъветва своите собствени депутати да не се подават на изкушенията да лобират за определени мобилни оператори. Това аз, отново повтарям, го забелязвах и това беше най-тежкото по време на обсъждането на закона – да не се допусне тези именно бизнес-интереси да надделеят.
Фокус: Верен ли е слухът, че председателят на КРС Георги Александров, чиито мандат изтече вече, в момента взима 90% от това, което получава председателят на Народното събрание, като заплата. Възможно ли е да се случва подобно нещо в България и коректно ли е то?
Иван Иванов: Това се случва в България. Не го считам за нормално и това уви вече не е прецедент, а е практика в Законите, гласувани от законите в Народното събрание, когато се създават текстове, пряко относими към определени централни комисии и държавни агенции, където депутатите – не всички, но една част от тях, се стараят максимално да повишат заплатите на членовете на тези комисии. Такъв беше случаят и със заплатите в КРС. Бяха гласувани заплатите, за които вие споменахте. Но специално за председателя на комисията смятам, че той не би трябвало да получава такава заплата по новия закон, тази която Вие цитирате. С влизането в сила на новия закон му се прекратяват всички права като председател на КРС. Но това не означава, че този, който ще бъде назначен за нов председател няма да бъде с такава заплата. Напротив – ще бъде.
Моята лична позиция е, че трябва за всички такива централни ведомства, които не са министерства, да има обща разпоредба, за да не се получи подобно състезание за повишаване на заплатите в едно или друго ведомство. Все пак трябва в страната трябва да има определена йерархия за заплатите на държавните служители и тази йерархия трябва да е обективно обусловена.
Примерът, който Вие давате е особено смущаващ, когато се знае каква е средната заплата в страната, да не говорим за средната пенсия, хората не могат да приемат подобни заплати. Когато се обсъждаше този въпрос беше казано, че например за ДКЕВР, ако не били толкова високи заплатите, трудно щели да се намерят специалисти, които да отидат на тези места. Това няма смисъл да го коментирам. То е абсолютно несъстоятелно и невярно.
Фокус: Кой носи отговорността за това, че в момента Георги Александров получава тези пари – Народното събрание или Министерски съвет?
Иван Иванов: Директно за това е отговорен Министерски съвет и лично министър-председателят. Георги Александров е назначен със заповед на министър-председателя, трябва да бъде освободен със заповед на министър-председателя и отново със заповед на министър-председателя трябва да назначен новия председател на КРС. Разпределението е следното – двама членове на КРС и заместник-председател се избират от Народното събрание. Един член от президента и председателят на комисията се определя от Министерски съвет и се назначава от министър-председателя.
Народното събрание няма нищо общо с неизпълнението на това законово изискване от страна на министър-председателя. Затова неговите обяснения днес не само не бяха убедителни, но и нелепи, стараейки се да прехвърли към парламента определени отговорности по този повод специално.