Иван Иванов: Синове на Симеон свързани с “Тракия”

– Г-н Иванов, трябва ли на всяка цена договорът за магистрала „Тракия“ да влезе в сила, за да се построи възможно най-бързо аутобанът, както твърдят защитниците на концесията?

– Магистрала „Тракия“ е далаверата на прехода. Концесията не е изгодна за българските граждани, но е много изгодна за една тънка прослойка от предишния управляващ елит, а може би и за някои хора от сегашния. Изгодна е и за още някои хора, които са извън страната – не само концесионерите, но и тези, които стоят зад тях.

– Какво очаквате да се случи, след като това е може би най-важният инфраструктурен проект и аутобанът трябва да бъде построен възможно най-бързо?

– За моя неприятна изненада именно сегашният министър на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов навсякъде се старае и по всякакъв повод говори, че концесията за магистрала „Тракия“ е изключително изгодна за България. Той няма аргументи, но това не му е попречило да напише писмо до премиера Станишев, в което застъпва същата теза. За да бъде по убедителен, г-н Гагаузов твърди, че и предишни правителства са разгледали въпроса за отдаване на концесия на български магистрали. Преди всичко той пропуска две важни неща. Първо, че това не се е случвало досега и затова си има ясни причини. Бъдещите концесионери са се отказвали поради липсата на трафик, който да гарантира възвръщаемост на инвестициите.

– Защо тогава българо-португалският консорциум се бори за този договор?

– Португалците в никакъв случай няма да се откажат. Това е невероятно изгодна сделка за тях, тъй като българската държава поема ангажимент да ги компенсира за недостатъчния трафик със стотици милиона евро в продължение на десетилетия. Дори Върховният административен съд да се произнесе, че договорът трябва да бъде развален, те ще започнат да водят дела, за да получат пари за неустойки Между другото министър Церовски, когато говореше какви сериозни концесионери са португалците, каза, че те вече са вложили 15-20 млн. евро. Моят въпрос в парламента беше – а къде са ги вложили, след като и предпроектните проучвания, и работните проекти са били вече направени. За всички е ясно, че тези 15-20 млн. евро са вложени, за да се търси лоби и подкрепа за този концесионен договор.

– А има ли бизнесмен или фирма, който да инвестира 20 млн. евро, ако няма гаранции, че те ще се възвърнат?

– При това те ще се възвърнат многократно. Както се и оказва, съгласно всички изчисления на експертите. Министър Гагаузов в своето писмо дава някои данни, които счита, че ще впечатлят положително хората. Той заявява, че от реализацията на проекта държавата ще получи 3 млрд. евро приходи от внесен ДДС за 35 г. Нека поразсъждаваме сега. При 20% ДДС това означава, че самите концесионери за тези 35 г. ще получат 15 млрд. евро. Ако ги разделим на срока на концесията ще ни дадат около 400 млн. евро на година С приходите за 1 г. магистралата ще бъде завършена. Още повече че тези пари ние можем да ги получим от Европейската инвестиционна банка. Защо се крие, че в договора за присъединяване на България към ЕС е записано изрично , че отсечките, които трябва да бъдат построени, за да бъде завършена магистралата, ще бъдат финансирани от съюза.

– Кой има интерес този договор да влезе в сила, след като всички експерти твърдят, че е неизгоден за България?

– Няма никакво съмнение, че тази магистрала наистина е скандална далавера. Още когато беше обявено, че правителството на Сакскобургготски е взело решение за отдаване на „Тракия“ на този консорциум имах информация от високопоставен служител в евроинституциите, че в корупционната схема участват представители на царското семейство. Преди всичко каква е схемата. На преден план стоят две български държавни и три португалски фирми. Зад една от тях – „Сомаг“, обаче стои испанската строителна компания „Сасир Вайехермосо“. 94% от акциите на „Сомаг“ всъщност са собственост на испанския консорциум. Но 35% от акциите на самата испанска фирма са на притежатели, които са неизвестни, защото е записано, че те са на приносител. Един от тези приносители е офшорен фонд в Лихтенщайн, в който освен други лица влизат и двама от синовете на Симеон. Те от своя страна имат такова процентно участие, което позволява то да бъде само достояние на съда, в който е регистриран фондът. Аз не мога, разбира се, по никакъв начин да съобщя източника си. Обаче българското правителство е задължено да информира българските граждани кой всъщност стои зад консорциума. Още Церовски трябваше да съобщи на кого всъщност дава „Тракия“. И не само да изброи фирмите, но и да каже кои са техните собственици. Защото е ясно, че не трябва да има конфликт на интереси. Обществото трябва да знае истината.

– Има ли причина в България да не се знае за испанския консорциум „Сасир Вайехермосо“, а в същото време конгломератът да рекламира в официалния си сайт една концесия, която все още е в съда?

– В сайта на испанската фирма „Сасир Вайехермосо“ е записано, че те строят в момента магистрала „Тракия“, защото са били сигурни в реализацията на сделката. Те са очаквали договорът да влезе в сила веднага след като през март Церовски подписа концесията. Досега обаче договорът не е влязъл в сила. И има две големи препятствия пред тази сделка – съдът и ЕИБ. Българското правителство за съжаление не може да бъде такова препятствие. Но в едно радиопредаване от 22 май 2005 г, в което и аз участвах, сегашният министър на транспорта Петър Мутафчиев каза, че „сделката е против държавния интерес и против интереса на всички българи. И това ще стане ясно тогава, когато държавата започне да плаща за риска, който е поела.“ Сега ще видим ще подкрепи ли правителството на Станишев една такава безотговорна сделка? Но да се върнем към двете препятствия пред договора. По време на срещата на върха на ЕИБ през май 2005г. в Белград вицепрезидентът на банката Волфганг Рот категорично се противопостави „Тракия“ да се отдава на концесия без търг или конкурс. Защото в такъв случай цените са с 30-40% по-високи от пазарните. Досега, почти година след подписването на концесията, ЕИБ не е изпратила официално становище по сделката. За мен това е ясен знак, че банката не подкрепя този договор А и ако ВАС е справедлив и независим, той трябва да отмени договора за концесията. Но по личното настояване на Сакскобургготски за председател на ВАС бе назначен Константин Пенчев. А той освен като съдия е известен в по-голяма степен като заместник-председател на парламентарната група на НДСВ до избора му за върховен съдия. Съвестта на Пенчев и авторитетът на ВАС ще бъдат поставени на истинско изпитание, когато трябва да се вземе решението за концесията на „Тракия“.

– Кой мислите, че е най-добрият начин за строеж на магистралата?

– „Тракия“ като стойност е построена на три четвърти, а като дължина на две трети. Правя тази разлика, защото сложният профил на терена е преодолян. Останали са единствено чирпанските възвишения. Трябва да бъдат построени 118 км. Освен това участъкът от Калотина до Околовръстния път на София няма алтернативен първокласен път, което е задължително условие, за да бъде платена магистралата. Тоест дълго време този участък не може да бъде платен. Също и северният участък на околовръстното. Повече от очевидно е, че тези участъци не са атрактивни за концесионерите. Тях ги интересуват само тези 118 км и след това събиране на такси от София до Бургас. За мен единственият правилен път е магистрала „Тракия“ да бъде реализирана чрез финансовата помощ на ЕИБ. Що се отнася до другите магистрали – „Марица“, „Струма“, „Черно море“, чието строителство или не е започнало, или е в начален стадий, те могат чрез търг или конкурс да бъдат отдадени на концесия. Очевидно българската държава няма средства да създаде цялата мрежа от магистрали. Но в преходните и заключителни разпоредби на новият Закон за концесиите в параграф 21, ал. 1 се казва „…когато към датата на влизане на този закон има прието решение на МС по отменения закон за концесиите, процедурата се довършва по досегашния ред“. Този параграф е написан, за да се узакони концесията на „Тракия“. Това означава че сегашното правителство чрез този параграф изпълнява една сделка със Сакскобургготски. Затова решението, което трябва да вземат българските институции по договора, е знаково. Ние трябва да отговорим дали наистина сме граждани, достойни за уважение и самоуважение, или сме просто поданици на човек, който е дошъл тук, за да оправи финансовото си състояние и това на своето семейство.