– Каква е философията на промените в Закона за местните данъци и такси, г-н Иванов?
– Във връзка с децентрализацията на финансовите дейности, в Закона за местните данъци и такси се предвиждат промени, които предполагат не само местните такси, но и местните Данъци да бъдат определяни от съответния общински съвет. В същото време в съответствие с последната промяна в конституцията не се дава пълно право на общинските съвети да определят размера на местните данъци. Впрочем местните данъци са свързани с имота, имотни операции – продаване, прехвърляне, даряване, наследяване и т.н., както и с притежаване на моторно превозно средство. За тези данъци в предложенията на Министерски съвет са фиксирани долна и горна граница. За долна граница се приемат в момента установените размери на местните данъци, а горната граница варира от 2 до 3 пъти увеличение на сегашната данъчна основа. Това, което ние от ДСБ считаме за неправилно, е фиксирането на долна граница на действащата в момента данъчна норма. Считаме, че трябва да се предостави на общинските съвети възможността както да увеличават данъците на гражданите, така и съответно по целесъобразност да ги намаляват. Затова предлагаме, ако местните съвети могат да увеличават данъците до два или три пъти, също така огледално да могат и да ги намаляват два или три пъти. По този начин Общинският съвет, ако желае да привлече инвестиции в строителния бизнес, ще може да намали данъците за имоти и сгради. А предложеният от МС проект предвижда само увеличаване на данъците, което пряко засяга интересите на гражданите. Като имате предвид, че инфлацията за тази година със сигурност ще бъде двуцифрена -над 10%, като се отчете нарастването на цените на петрола и предложеното рязко увеличаване на природния газ -33,57%, можете да си представите какво ще последва за джоба на гражданина, ако и данъкът върху МПС и жилището му подскочат два до три пъти.
– Смятате ли, че ще съберете достатъчно подкрепа да наложите вашето предложение?
– Считам, че цялата опозиция ще се обедини около това и се надявам да се развие един сериозен дебат, защото правителството няма сериозни основания. Още две основни забележки може да се отправят към Закона за местните данъци и такси. Първата е свързана с нещо, което пряко засяга и гражданите на Пловдив, а именно -какви отчисления от събраните местни данъци и такси ще бъдат предоставени на районните кметства. Тъй като тази година районните кметове бяха пряко избрани, това предполага и предоставянето им на сериозни правомощия, включително и финансови. А в предложения от правителството закон не се посочва каква част от данъците, събрани в общините с районно делене – София, Пловдив и Варна, ще бъде предоставена на районните кметства. Ще настояваме това да бъде определено. Третата забележка се отнася до преразпределението, което досега редовно се правеше от събраните данъци и такси. Известно е, че сравнително голяма част – до 50% от данъците и таксите, събрани от големите общини, каквато е Пловдив, чрез републиканския бюджет се преразпределя за общини със затихващи функции, направо казано, занемарени, където няма инвеститорски интерес. Трябва да е ясно точно какви проценти се заделят за.тях, защото има противоречив интерес. От една страна, трябва да бъдат насърчавани тези общини, които са привлекли инвестиции, докато прякото отнемане от събраните им данъци ги демотивира. От друга – бедните общини трябва да си заработят тези постъпления чрез привличане на инвестиции.
– Как ще се отрази върху джоба на гражданите повишението на акцизите?
– Промените в Закона за акцизите и данъчните складове предвиждат чувствително увеличение на акциза върху течните горива и природния газ. Ние категорично възразяваме срещу това, защото нивата на договорените преди няколко години нараствания на този акциз за изравняване е европейските бяха достигнати и изпреварени още миналата година. Тогава оправданието беше, че трябва да се намерят средства за модернизирането на Българската армия. Тази година дори не се дава никакво оправдание. Като се има предвид, че се предвижда 33% увеличение на природния газ, отоплението за битови нужди на гражданите ще нарасне не по-малко от 20 процента. Цените и сега са непосилна тежест за пенсионерите, а тогава ще се стигне до положение мнозинството от хората да се откажат от централно топлоподаване и до фалит на ТЕЦ-овете. Повишеният акциз ще се окаже тежко бреме и за промишлеността, защото добивната, химическата, циментовата промишленост – и не само те – работят на газ. Рязкото повишаване на акциза и цената на газа ще направи производството им неконкурентоспособно, ще се намалят възможностите им за износ, ще се свие производството и ще започнат съкращения на работници.
– Румен Овчаров каза, че България се превръща в “данъчен рай” за гражданите. Какви са основанията му според вие?
– Той има предвид, че България въвежда най- ниския плосък данък в Европа. Ще отбележа, че има само две страни с такъв данък – Македония и Албания – достатъчно като характеристика. Дори Русия въведе 13%, а в страните от Централна Пнропа е около 17-18 %. Данък от 10% ощетява най-много хората с ниски доходи, които са мнозинство у нас. Обратно – хора с над 1500 лв. месечно наистина може да бъдат в “данъчен рий”. В страните от Стара Европа – Германия, Франция, Великобритания, няма плосък Данък, а лицата с високи доходи се облагат с прогресивен данък, каквато беше практиката у нас досега.