Иван Иванов: „По-мекото“ отстояване на европейските ценности не работи

Господин Иванов, какво става в Европа сега, днес?

-Демокрацията значи свобода и законност, казвам го като политик и като социален психолог. В момента за пореден път се прави опит за бламиране на тези понятия, прави се опит да се промени техния смисъл.
Дали с ценностни, религиозни или икономически аргументи, но група хора и общности атакуват смисъла на европейския проект, който се стреми със силата на договор да подчини агресивния нагон, заложен в човешката природа и да го трансформира в съзидателен. Знаете, че създаването на Европейския съюз е резултат от многото разрушителни войни, водени в Европа. То е опит творческото и предприемаческото да вземе връх.
Това обаче формира множество съпротиви, най-вече у традиционни, зависими, изкъсо контролирани общности, за които демокрацията не е най-комфортното състояние (за част от българската общност това също е валидно, за жалост). И тогава тази фрустрация, свързана с успеха на богата Европа, съчетана с опит за налагане по силов път на демокрация в общности, които не са готови за това, води до сблъсък и извеждане на конфронтацията на преден план.
В политически аспект това е криза на модела, по който Европа съществува и е знак, че „по-мекото“ отстояване на европейските ценности не работи.
Променя се и понятието сигурност. Чрез поредицата от терористични актове гражданите от т.нар. развит свят все повече разбират, че абсолютната сигурност е по-скоро идеал и фантазия и развитието си има цена, която трябва да се плати. Цената е преподреждане на системите за сигурност, може би известно ограничаване на абсолютните свободи, по-голяма дисциплина и ред, нови, по-скъпи и по-ефективни институции.
Европа е във „война“ с модела си на функциониране, който изисква бързи, ефективни и колективни (наднационални) мерки, с които да направи демокрацията по-разбираема и работеща.

До какво води тази зрелищна полицейска акция, която гледахме на живо? Към кого е това послание?

-То е отправено към всички участници – терористите, жертвите и гражданите. Към терористите е послание за решителност и непоколебимост. Към гражданите – сигнал за нов тип опасности, които днес дебнат зад всеки ъгъл, но и сигнал от държавата, че тя има волята и решимостта да ги защити.
Това е и реабилитация пред изплашената и наранена общност, заради жертвите, които е дала. Това е и опит чрез модерните медии, които са вече навсякъде и предават на живо, всеки европейски гражданин да разбере, че несигурността, опасността и нуждата от по-радикални действия се отнасят до всеки дом и улица. Парадоксът е, че всъщност тази демонстрация на мощ, едновременно повишава усещането за тревожност у гражданите.

Това прозрачност ли е или е безпомощност на спецслужбите, че правят нещо, без да поемат отговорност за ефекта и последствията?

-Мисля, че е опит за бързи и мощни действия, израз донякъде на очакванията на гражданите за много решителни и ефективни мерки. Кризата изисква решителност. В случая прозрачността е неизбежна предвид променената публична и медийна среда. Сега всеки гражданин с мобилен смартфон може да предава на живо от мястото на събитието. Сега всеки европеец е едновременно и жертва на това ново състояние на локални военни действия, но и може да влезе в ролята на репортер.
Това обаче крие много психологически и реални рискове, и за гражданите, и за полицията, и за медиите, стремящи се да отразяват конфликтите в реално време. Вероятно тепърва ще се стига до нов обществен консенсус докъде трябва да стига нивото на прозрачност в подобни кризи.

Всички сме свидетели на скоростните промени, които стават в Европа, но сякаш е трудно да ги разберем и да видим до къде водят. Може ли да се търси режисура зад кадър?

-Едва ли някой задкулисно дърпа конците. По-скоро ни се ще да има режисьор, защото така сякаш си даваме шанс, че някой с едно натискане на копчето ще спре процесите. Струва ми се, че духът е излязъл от бутилката и е естествено в ситуация на криза и опасност да се действа смело и решително. Рискът е части от демократичните достижения на модерния свят да бъдат жертвани, но в противен случай действително европейският проект е поставен пред опасност от бламиране.
Това е параноя и естественото желание на човека да повярва, че има начин опасността да го отмине. Трябва обаче да приемем реалността, че живеем в несигурен свят, който днес пред очите ни развива нов тип агресивен подход към конфликтите, който ще засегне света на всеки един от нас.

Наши авторитетни издания коментираха, че Европа трябва да се прости с мечтите си. Кои са тези мечти и какво е Вашето мнение?

-Едва ли Европа трябва да се прости с мечтите си, по-скоро да мечтае много по-смело и да търси много по-решителни и ефективни пътища да осъществява тези мечти. Свободните граници, правата на човека, свободните капитали наистина изискват гъвкави и справедливи институции, както и промяна в еврократския подход към нуждите на всички народи, вътре и извън Европа.
Смятам, че днешното състояние на несигурност е стъпка назад, но и шанс за смело лидерство, което да преподреди приоритетите пред Европа. В тази ситуация за България има шанс чрез солидарни и смели действия да капитализира това разколебаване в европейския проект и да преподреди институциите си, съдебната система, системата за сигурност.
И това може действително да стане през това, че гражданите виждат какво се случва в Европа и макар да реагират и със страх, чрез натиск и решителност да помогнат на нас политиците да приемем курс на по-смели реформи.

Как обикновеният човек може да съхрани мира и спокойствието на своя дом? Какво е необходимо да знаем, за да запазим обичайния си начин на живот?

-В ситуация на опасност рискът е гражданите да започнат да мислят фаталистично или да засилят агресивните си пориви. Възможно е да се появи и стратегия за лична капсулация, индивидът се стреми да се дистанцира и да игнорира външния свят, който го застрашава.
Важно е това да не се допуска и от медиите, и от политиците. Важно е всички обществени говорители да информират по спокоен и решителен начин, да обясняват достъпно рисковете и мерките и действията, които се предприемат.
личен план не трябва да прикриваме или потискаме страховете си, а спокойно и разумно да ги обсъждаме и да вършим обичайните ежедневни неща, които ни дават усещане за контрол върху ситуацията и ни успокояват.

Какво можем да очакваме в близките месеци?

-Можем да очакваме засилен дебат в целия Европейски съюз върху новите рискове и новите възможности за постигане и гарантиране на сигурността на гражданите. Всъщност този дебат вече започна.

Какви са полезните ходове на българското правителство?

-Различните държави, особено такива като България, трябва да поемат лидерство в рамките на ЕС и общата европейска сигурност, за да наложат от засилване на мерките за укрепване на външните граждани на Съюза. Специално България има две такива външни граници – Черно море и Турция. Нашето правителство трябва да настоява ЕС да създаде система за обща защита на тези граници.

Оптимист ли сте?

-Да, противното би било отказ от всичко, в което вярваме. Ние от РБ всъщност много пъти сме показали, че не се отчайваме от временни неуспехи или от по-бавни успехи. Успяваме трудно, но все пак да предвижваме реформите в България. Вярваме, че светът ще успее да защити ценностите си, дори и да е трудно понякога.

Източник: http://news.ibox.bg/interview/id_2081756091