Иван Иванов: Не уверения, а закон трябва да гарантира, че няма да има тотално следене в интернет

Г-н Иванов, какви са най-сериозните ви опасения върху поправките в Закона за електронните съобщения? Говорим за евентуалното въвеждане на постоянна интерфейс връзка на МВР и мобилните оператори.

ДСБ се притеснява, защото към момента се изисква един период от 6 до 8 часа, в който се получава разрешение, за да може да се проследят данни за мобилни телефонни връзки, както и за интернет съобщения. Въвеждането на непрекъснат интерфейс позволява без да се мине през тази процедура, да се стигне до проследяване и оттам вече и големите опасения на българските граждани, които масово използват интернет, че техните контакти ще бъдат тотално проследявани. Правителството, независимо от уверенията, че такова нещо няма да се случи, трябва да го гарантира чрез закона. Т.е. трябва да отпадне тази директна интерфейс връзка, още повече, че няма страна в ЕС, където такъв тип връзка да съществува.

Това намерение на МВР съгласувано ли е с директивите на Европейския съюз?

Не, тази интерфейс връзка в този вид не се изисква от Директива на Европейския съюз.

Съгласувано ли е със специалисти, които проследяват компютърните престъпления?

Не, компютърните престъпления не са обект на закона. Тук по-скоро се касае за престъпленията от общ характер – борбата с организираната престъпност и с корупцията. Често такива съобщения насочват и показват участниците в определени схеми – на организирана престъпност и корупция, включително и по високите етажи на властта. Що се касае до компютърните престъпления, те не са обект на тези промени в закона. Това, както и други промени в закона за електронните съобщения, за което и аз съм настоявал, вероятно ще бъдат внесени на един по-късен етап.

Но ако бъдат приети подобни промени в закона и се въведе такова проследяване, няма ли да се стигне до навлизане в личното пространство на хората?

Навлизането в личното пространство може да се прави и се прави в случаите, когато има събран материал за проследяване за сериозни нарушения, които влизат в сферата на тежките престъпления – наказване с повече от 5 години лишаване от свобода. Това е и нашето второ възражение – свалянето на тази граница до 2 години. И ние наистина ще водим преговори с ГЕРБ да останат като дефиниция тежките престъпления, а в останалите случаи, когато може да се използва такова проследяване, да бъдат само случаите, описани в закона за европейската заповед за арест. Там на една страница са описани именно случаите, когато това е задължително за всички членки на ЕС.

Очаквате ли при приемане на тези спорни поправки в закона, той да бъде атакуван пред съда?

Възможно е да бъде атакуван в този вид. Ако бъде приет в този вариант, ще бъде атакуван в публичното пространство от неправителствените организации, които категорично не приемат този текст от закона. За това ние именно след като сме част от парламентарното мнозинство, настояваме пред ГЕРБ да започнат разговори с оглед преди влизането на закона за първо четене и гласуване в пленарната зала на Народното събрание, да се достигне до приемливи текстове по всеки един от неприемливите за нас пунктове.