Иван Иванов: Накъде ще тръгне Борисов

Виждайки, че обективните анализи показват липса на икономически ползи от някои проекти за България. Русия е готова да ги финансира само и само те да се случат. През тази година трябва да се вземат решения за бъдещето на тези проекти. Колебанието на Бойко Борисов и част от министрите му предизвиква яростни нападки към правителството. На първо място това е президентът Първанов, който се счита за баща на тези проекти. Изнервен, че остават само броени месеци до края на неговия мандат, той се стреми да форсира реалното им изпълнение. Стигна дори дотам да заявява в едно интервю, че ако правителството потърси помощта му, той може да договори дори намаляване на цената па АЕЦ „Белене“. Остава да уточни какво ще бъде заплащането за тази „услуга“?

Синята коалиция поиска от премиера уверения, че проектът „Набуко“ ще има предимство пред другите енергийни проекти. Какво точно трябва да направи Борисов, за да убеди Синята коалиция, че „Набуко“ е за него наистина най-важният енергиен проект за страната.

Бойко Борисов би трябвало сам да разбира изключителната важност на проекта „Набуко“ за енергийната сигурност на България. В момента ние продължаваме да бъдем изцяло зависими от вноса на природен газ от Русия. Построяването на „Южен поток“ не променя картината, защото и по него съгласно досега подписаните договорености ще се доставя природен газ единствено от „Газпром“. Истински алтернативни доставки можем да имаме само чрез изграждането на газопровода „Набуко“. Това ще създаде сигурност, че ако в един момент господарят на Кремъл заповяда спиране на доставките, България няма да се окаже в същата ситуация, както през януари 2009 г., когато страната остана за 16 дни без доставки на газ и загубите за индустрията ни бяха оценени на 500 млн. лева, които никой не компенсира. Не говоря дори за неудобствата от липса на отопление за жилищата, училищата, болниците и др. обществени сгради. Ето това е големият смисъл на „Набуко“ – постигане на енергийна сигурност и намаляване на цените на природния газ поради реална конкуренция на доставчиците. Затова Синята коалиция изрази тревога, че правителството не върши необходимото, за да покаже, че „Набуко“ е приоритетен проект за България. По-конкретно, на 26 януари всяка от страните – участнички в проекта, трябваше да даде държавни гаранции за реализацията на трасето през съответната държава. Буквално няколко дни преди изтиченето на този срок научихме, че правителството на Бойко Борисов отказва да даде такива гаранции. Наложи се да проведем серия от срещи и да разберем, че всъщност проблемът е възникнал от служители на Министерството на финансите. След нашата намеса Бойко Борисов оповести, че ще изпрати писмо с поисканите гаранции в указания срок. Само след два дни Европейската инвестиционна банка въз основа на това писмо заяви, че ще отпусне на България заем от 1,2 млрд евро за строителството на „Набуко“ на наша територия. Не искам да мисля какво би се случило, ако не беше намесата на Синята коалиция! Наистина дадохме пример за защита на националните интереси. Дано да нямаме подобни ситуации в бъдеще с този проект.

Синята коалиция даде да се разбере, че в основата на нападките срещу Борисов са и руските енергийни интереси. Можете ли да, уточните по какъв точно механизъм действат тези интереси. Кой ги прокарва? Как?

Нека си припомним кога руският дипломат Чижов заяви, че България е троянския кон на Русия в Европейския съюз непосредствено след като Путин посети страната ни на 19 януари 2008 г. и подписа споразумения за руските енергийни проекти, окачествени от Първанов като „голям шлем“ за България. Както тогава, така и при следващите посещения на Путин основната тема на разговорите продължава да бъде съдбата на енергийните проекти. За Русия това би позволило да реализира своята енергийна експанзия в ЕС през най-слабото звено – България. Затова всяко колебание, още повече – нежелание за реализация на някои от тези проекти, среща силната съпротива на руската страна. Виждайки, че обективните анализи показват липса на икономически ползи от тези проекти за България, Русия е готова да ги финансира само и само те да се случат. През тази година трябва да се вземат решения за бъдещето на тези проекти. Колебанието на Бойко Борисов и част от министрите му предизвиква яростни нападки към правителството. На първо място това е президентът Първанов, който се счита за баща на тези проекти. Изнервен, че остават само броени месеци до края на неговия мандат, той се стреми да форсира реалното им изпълнение. Стигна дори дотам да заявява в едно интервю, че ако правителството потърси помощта му, той може да договори дори намаляване на цената на АЕЦ „Белене“. Остава да уточни какво ще бъде заплащането за тази „услуга“? Отделен е въпросът, че самото твърдение за намаляване на цената показва, че в момента тя е нереално висока. Освен президента проводници на руските енергийни интереси у нас са кръгове, свързани с бившата Държавна сигурност, които традиционно участват във фирми, извършващи внос на горива и търговия с електроениргия. За тях всяка либерализация на пазара, въвеждане на конкуренция и прозрачност е заплаха за финансовите им интереси. БСП е също силно заинтересована от трайно присъствие на руската енергетика у нас, чрез което тя внушава на избирателите си, че бъдещето на България е немислимо без дружбата с Русия и че пътят на България към света минава винаги през Москва. Тази проруска политика беше трайно провеждана от всички правителства с изключение на правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. Пред Бойко Борисов стои дилемата дали ще избере проевропейския път за България, или ще продължи този пагубен курс.

Трябва ли според вас да продължи търсенето на западни инвеститори за АЕЦ „Белене“? Какво трябва да се направи с този проект, трябва ли да се изостави?

До момента няма стратегически западен инвеститор, който да е заявил готовност за участие в проекта АЕЦ „Белене“, и едва ли ще се появи такъв, който да е готов да вложи парите си за построяването на руска ядрена централа в България. Синята коалиция счита, че правителството трябва да се откаже от този проект. И настояваме по никакъв начин да не се сключва какъвто и да е договор, преди да се получи окончателният доклад от финансовия консултант HSBC. Ако докладът покаже, че АЕЦ „Белене“ не е необходима за осигуряване на енергийния баланс на страната, ако не посочва европейски стратегически инвеститор и ако не дава реалната цена за строителството на централата, съответстваща на договорената, ние считаме, че това са достатъчни основания, че проектът „Белене“ с икономически и финансово неизгоден и трябва да се прекрати или замрази за дълъг период от време. Без отговор са и други важни въпроси: каква е цената на тока от АЕЦ „Белене“, как и къде ще бъде реализирана произведената електроенергия – в кои страни и какви количества, спазени ли са изискванията на Международната агенция за атомна енергия по отношение на безопасността на централата, колко ще струва дългосрочното съхранение и погребване на високорадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които в съответствие с последните промени на европейското законодателство трябва да се извършат на територията на България.

Продължават споровете около увеличените цени на зърното. В средствата за масово осведомяване някои производители обявиха, че следващия месец ще има ново увеличение на цените на хляба.
Какви са според вас причините за това увеличение? Какво не е свършила държавата и какво трябва да свърши, ако цените се увеличават спекулативно?

Рязкото покачване на цената на зърното е спекулативно. Само за 6 месеца цената на пшеницата на Софийската стокова борса се е повишила близо 3 пъти, докато на западните борси това повишение е само 20%. За избягване на подобни скокове на цената на зърното правителството на Иван Костов през 1998 г. предложи и Народното събрание прие Закон за съхранение и търговия със зърно. В него имаше специална глава, в която държавата се задължава да поддържа стратегически резерв от зърно и по такъв начин да парира всяка паника и спекулативно повишаване на цената чрез участие на борсата с големи количества от стратегическия резерв. В 2003 г. управлението на НДСВ отмени тези текстове и това позволи големите търговци на зърно да повишават безконтролно цената. Синята коалиция ще внесе още тази седмица промени в закона, които под определена форма да възстановат задълженията на държавата. В противен случай понататъшното повишаване на цената на пшеницата и слънчогледа ще доведе до покачване на цената не само на хляба и олиото, но и на всички тестени изделия и други храни, в които се влагат тези продукти. От това ще бъдат най-вече засегнати пенсионерите и хората с ниски доходи, за които разходите за храна са основно перо в семейния бюджет. Надяваме се управляващите спешно да приемат предложението на Синята коалиция, за да се успокои пазарът.

в-к „Седем“