Иван Иванов: „Набуко“ ще ни измъкне от мечешката прегръдка на Русия

Г-н Иванов, как ще се развие оттук нататък сценарият на тази „газова война“?

Какво ще се случи оттук нататък, зависи от това дали Украйна и Русия могат да намерят общо решение и да се договорят. По моя преценка различията между двете страни са много големи, защото Русия настоява за увеличение със 2,5 стойността на природния газ за Украйна. Досегашната продажна цена за Украйна е 180 долара, а Русия настоява за цена от 450 долара. За Украйна приемането на такава цена означава тотален срив за нейната икономика. Поради което тя категорично не приема такава цена. Тя самата иска увеличение на транзитните такси и последното й искане беше Русия да се съгласи на 30 % увеличение на цената – от 180 на 240 -250 долара, като последва не по-малко от 30 % увеличение стойността на транзитните такси. Но от страна на Русия има категоричен отказ. При това положение позициите на двете страни са раздалечени.

От късната нощ вчера обаче стана ясно, че чешкият министър-председател Поланек след разговор с Путин е получил неговото съгласие за екипи от международни наблюдатели, които да направят мониторинг на транзитираното количество газ. В края на днешния ден ще се разбере дали тези наблюдатели ще са в състояние да стартират процедурата за възстановяване на доставките. Аз обаче не съм голям оптимист, поради тежките различия, за които споменах. Категоричен съм, че Русия се стреми чрез конкретни действия да реализира своята имперска енергийна политика.

Русия не може да поддържа нивото, което имаше до края на Студената война, поддържано чрез нейното въоръжение. Безспорно е, че Русия притежава много големи запаси не само от газ, а и от петрол, и въглища, и по тази причина по време на двата мандата на управлението на Путин се стреми да монополизира най-вече доставките на газ.

Не е ли логично България да търси други алтернативи за доставка? Въобще какво трябва да направим, след като получихме този тежък урок и претърпяхме последиците на един чужд конфликт?

Още преди две години Румен Овчаров заявяваше, че с подписания нов договор за доставка на газ от Русия той е създал условия за абсолютно гарантирани доставки за десетилетия напред, а Първанов -заяви, че България е реализирала „голям шлем“. Сега се видя, че тези твърдения се спукаха като сапунен мехур. Защо вече 3-ти ден България няма доставка на природен газ? Това, което се случва показва пълния провал на политиката на правителството в областта на енергийната сигурност. За разлика от всички други страни в ЕС, България единствена е 100 % зависима от доставчика на руския газ. Дори Сърбия, която се знае, че има много тесни отношения с Русия, си е подсигурила байпас и вчера получи 2 млн. куб.м. газ от Унгария, а днес 3 млн. от Германия. България обаче няма откъде да получи.

Какъв ход трябва да предприеме нашата страна? Тази криза не ни ли показа, че трябваше да се включим към газопровода от Гърция?

Още през януари 2006 г., когато за първи път възникна тежка криза в отношенията Русия-Украйна и се видя, че те не могат да бъдат надеждни доставчици на природен газ, България трябваше да направи необходимите постъпки пред Европейската комисия да получи финансиране и да осъществи байпас с газопровода, който от Каспийския регион минава през Турция, Гърция и достига Италия. Едва сега правителството започва да говори за този газопровод и се оправдава, че от месеци – близо година води преговори. Преди 3 години трябваше да бъде направено това. Това е първото – да можем да си осигурим в кризисни моменти алтернативни доставки на природен газ чрез такъв байпас.

А що се касае за вътрешните възможности за посрещане на такава тежка криза, очевидно правителството не е изпълнило своите задължения съгласно закона. Законът за задължителни запаси от нефт и нефтопродукти предвижда за 2009 г. да сме достигнали 70-дневни гарантирани запаси, както от нефт, така и от нефтени продукти, което означава мазут. От няколко дни обаче се крие какво е количеството мазут в страната. В България правителството не е изпълнило задълженията си да ги осигури, и то съгласно закона. По отношение на запасите имаме находище в Чирен, което е за 1 млрд. и 400 млн. куб. м. газ. Не стана ясно при възникването на кризата дали това находище е запълнено. В същото време има един единствен терминал, от който може да се черпи газ от това находище, който дава около 4 млн. куб.м. газ при необходима дневна консумация на България 12 млн. куб. м., т.е. само 30 % от нужното количество.

Правителството трябваше своевременно през тези 3 години, вместо да се увлича по мегаломанските проекти, сключени с Русия, да предвиди и отдели средства за създаване на втори терминал на хранилището в Чирен, за да можем да черпим оттам 8 млн. куб м. на ден, което до голяма степен ще покрие дневните нужди на страната. Това отново не е направено. И на трето място – пряка отговорност за тази слаба българска позиция и неинформираност носи Националната разузнавателна служба (НРС). Тя е създадена именно, за да предупреждава правителството и другите институции в страната за събития, които могат да се случат и да донесат опасност или вреда за България. По стар социалистически модел, нашата НРС е насочена само на Запад и не смее да погледне на Изток.

А този сценарий, който се разигра, не е решен преди 3-4 дни. Единствено се чу, че ако не се стигнат до подписване на нов договор с Украйна, доставките на газ щели значително да намалеят. Това е било изпратено във втората половина на декември. Нашите разузнавачи, ако има такива, е трябвало своевременно да информират правителството за този сценарий.

Вярно ли е, че още през 1997 г. е можело да се направи тръба през Черно море, която директно да ни свърже с Русия, но тогавашният премиер Иван Костов не е искал да преговаря?

Истината е, че за проекта „Син поток“ поначало Русия не е водила в завършваща фаза преговори с България, защото водеше паралелни преговори с Турция и няма никакво съмнение, че тя беше много по-заинтересована поради много по-големите количество природен газ, които можеше да черпи от този тръбопровод. Но това, че ние ще имаме не един, а два или три газопровода към Русия не решава основния проблем на енергийната ни сигурност. Ние винаги при това положение ще останем страна, която е 100 % зависима от руския природен газ и в момента, в която Русия реши да поиска повишение на цената с 30 или 50 процента, а ние не приемем това, отново оставаме без газ.

Истината е не да се диверсифицират трасетата и след това да се диверсифицират доставчиците. Ние от ДСБ настояваме от 3 години България да има много активна позиция за газопровода „Набуко“. Тази реализация зависи от колективната воля на 5 страни – Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия като байпаса, който да ни свърже с PGI, (така се казва тръбопровода който пресича Турция Гърция и достига до Италия), е с дължина само 70 км. Зависи от България, Гърция, и разбира се ще бъде финансиран от ЕС. Това, което вчера се появи като новина, е че ЕК вече декларира, че очевидно Русия и Украйна не са така надеждни доставчици на природен газ. Много страни го разбраха преди това и категорично преди българската позиция. Защото България и в момента включително продължава да е изцяло в ръцете на руските доставчици.

Ако ние се присъединим към проекта „Набуко“ това ще обърне ли нашата позиция и решава ли газовия ни проблем?

Разбира се. Ако България има ново, дясно управление, усилията в областта на енергийната сигурност ще бъдат насочени именно към диверсифициране на доставчици за повишаване на енергийната ефективност, и към широко използване на алтернативни енергийни източници и на местни енергийни източници. Точно тези приоритети трябва да водят българската енергетика в първото десетилетие на 21 век.

Не сме застраховани от повторение на сегашната ситуация?

Да, ние не знаем кога това отново ще се случи. Може ли да бъдем зависими от един единствен енергиен доставчик и това да е Русия? Страна, която не е подписала европейската енергийна харта и по тази причина не се подчинява на нейните разпореждания. Ако тя беше подписала енергийната харта, тя щеше да носи определени отговорности. Тя предпочита винаги двустранни договори и различни условия за всяка страна в зависимост от политическата ориентация. За никого не е тайна, че това брутално действие спрямо Украйна, искания, които биха съсипали икономиката на тази страна, се вършат, защото тя е в ясната си политика да стане член на НАТО. Нещо, срещу които Русия се противопоставя с всички възможни средства.

При евентуално решение, кога реално можем да се включим и да получим газ чрез „Набуко“?

„Набуко“ беше неколкократно отлаган по редица причини. Инертността и съпротивата на Русия, която категорично лансира идеята „Южен поток“, за да компрометира проекта „Набуко“, защото тя полага всички усилия, за да остане единствен монополен доставчик на газ в източното направление на Европа. По тези причини „Набуко“ вървеше изключително тромаво. Но сега, след тази събития, ЕК се ангажира и ще създаде международна компания под нейна егида, която ще поеме в ръце реализацията на газопровода „Набуко“.

Значи този проект е алтернативата и бъдещето на нашата енергийна сигурност?

Да, това е бъдещето, в диверсификацията на газовите доставки. Това ние ще се измъкнем от мечешката прегръдка на Русия.

Но ако прекратим отношения с Русия, няма ли тя да поиска тежки неустойки?

Не, не могат да ни накарат да платим тежки неустойки, няма и за какво. Ние ще имаме доставки от Русия, ако Русия продължи да доставя газ. Но ще имаме и алтернативни източници, които ще ни позволят да газифицираме все повече българската индустрия. Но като споменахте неустойки, искам да кажа, че от ДСБ твърдо настояваме правителството да предприеме стъпки за запориране на имотите на „Газпром“ в страната“, докато те не изплатят финансовите неустойките за недоставените количества природен газ. Защото в противен случай използвания сега мазут идва от Държавния резерв, държавата го купува, но това натоварва българските граждани.

На колко приблизително се изчисляват загубите от недоставянето на газ и мобилизирането на държавата, за да компенсира тежката ситуация дотук?

Не мога да се ангажирам с такава цифра. Мога обаче да кажа каква е загубата за Русия- тя губи около 80 млн. дневно от това, че не доставя изобщо на Европа предвидените количества газ през Украйна. И явно политическият залог в тази схватка, в която влезе Путин, е прекалено голям. Затова той приема и понася подобни загуби, защото има много по-висока геополитическа цел, която ви казах.