Водещ: И този разговор с депутата Иван Иванов от Демократи за силна България е по темата “ Кой е най-облагодетелстван от сделките с пътния фонд?“ Добро утро и добре дошли.
Иван Иванов: Добро утро, г-н Коритаров.
Водещ: А всъщност има ли нещо по-сложно от зависимости и облагодетелстване около пътния фонд или нещата опират само до двамата братя?
Иван Иванов: Няма никакво съмнение, че това е една отработена практика, която, както беше казано от арх. Янев, изисква твърда тарифа за определени видове услуги. Но това е на ниско ниво, това, което се случи с двамата служители. Всъщност това на много по-високо ниво – фонд“Републиканска инфраструктура“, облагодетелства по определен начин хора, които са тясно свързани и участват във властта.
Водещ: Кои хора?
Иван Иванов: На първо място това са самите трима братя, които бяха многократно споменати през последните две седмици. Там ние говорим за тежък конфликт на интереси и аз искам да покажа пред зрителите какво означава това.
Водещ: Да.
Иван Иванов: Защото самото понятие често пъти остава неразбрано.
Водещ: Понятието „конфликт на интереси“.
Иван Иванов: На интереси.
Водещ: Обяснете с документи.
Иван Иванов: Г-н Веселин Георгиев е бил шеф на фирмата „Бингър“ до 2005 година, 21 декември. През 2005 година фирмата е имала обществени поръчки за 6 300 000 лева.
Водещ: През 2005?
Иван Иванов: 2005.
Водещ: Така.
Иван Иванов: Той бива назначен за шеф на фонда, изпълнителен директор на „Републиканска пътна инфраструктура“. И забележете, на следващата година обществените поръчки скачат на 108 400 000 лева.
Водещ: За фирмата „Бингър“?
Иван Иванов: За фирмата „Бингър“. Защото…
Водещ: Това във колко пъти е?
Иван Иванов: Това е точно 17 пъти, аз дори си направих труда да го изчисля.
Водещ: 17 пъти? И така.
Иван Иванов: И се оказва, че освен че фирмата „Бингър“ вече се управлява от брат на г-н Георгиев – Емил Георгиев, третият брат Бойко Георгиев се явява управител на фирмата „Инмат“, която доставя практически всички инертни материали за рехабилитация и ново строителство на пътища. Това е чакъл, пясък и друг тип инертни материали. В самата фирма обаче на Бойко Георгиев, ако се погледне официалната фирмена справка, се вижда, че осемдесет процента от собствеността се държи от фирмата „Баумат“. И следващата справка за „Баумат“ показва, че в нея първият брат, който е шеф на фонд „Републиканска инфраструктура“, всъщност държи осемдесет и пет процента. И виждате…
Водещ: Нека да ги, да камерата ще дойде. Камерата ще дойде, за да, да.
Иван Иванов: И се оказва всъщност, че чрез третия брат се връща топката към първия брат. Ето това е…
Водещ: Лесно ли беше да се сдобиете с тези документи?
Иван Иванов: Истината е, че благодарение на журналистическо разследване аз намерих пътя да се сдобия както с тези, така и с други подобни документи.
Водещ: Аз питам не за друго, а заради следното: би ли било сравнително лесно за държавна институция, ако тя би искала да разследва подобни проблеми като конфликт на интереси, да се натъкне на тези документи?
Иван Иванов: Безспорно, г-н Коритаров, за една държавна институция, която има и такава цел – да установи липса на конфликт на интереси, това би било пределно лесно.
Водещ: И би било част от задълженията й?
Иван Иванов: Напълно, за една демократична и правова държава. Но ако ми позволите, именно тук ще покажа конфликта на интереси. Веселин Георгиев, който е на пост, който се изисква да защити обществения интерес, защитава семейния интерес, на себе си и на своите братя. Ето го конфликтът на интереси. И когато министър Асен Гагаузов говори, че няма конфликт на интереси, той каза официално в предаването „Неделя 150“, мога само да кажа: само политик, който е силно корумпиран, може да счита, че в този случай няма никакъв конфликт на интереси.
Водещ: Или подведен, или некомпетентен.
Иван Иванов: Имаше достатъчно време – две години и половина, както министър Гагаузов, така и неговите колеги ясно да…
Водещ: Тук се поставя един принципен въпрос обаче и той е, че още в самото начало при встъпване в подобна длъжност би следвало да се извършват проверки за конфликт на интереси.
Иван Иванов: Разбира се. Няма никакво съмнение и със самия акт, с който прехвърля своите задължения във фирмата „Бингър“, Веселин Георгиев на своя брат, конфликтът на интереси веднага изпъква.
Водещ: Това ли е най-високото ниво на конфликт на интереси и на корупционни съмнения?
Иван Иванов: Считам, че, не. Първо, защото фактът, че две години се търпи този конфликт на интереси, показва, че има облагодетелствани хора, които стоят над Веселин Георгиев.
Водещ: Къде биха могли да бъдат търсени те?
Иван Иванов: Определено на ниво заместник-министри и министри. Те стоят над шефа на един републикански фонд. Но когато говорим за високо ниво на конфликт на интереси, има и по-високо ниво. По-високото ниво е, когато една партия в управлението вместо да защитава обществения интерес, заради което е получила доверието на хората, тя защитава партийния интерес. И именно това се наблюдава, включително и във фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, защото там по-голяма част от обществените поръчки, по-голяма отколкото на „Биндер“, се дават на фирмите на Васил Божков, който е добре известен на българските граждани.
Водещ: Имате ли доказателства?
Иван Иванов: Разбира се. И между впрочем по-голямата част от областите в Северна България, зимното поддържане от неговите фирми, и аз ще ги изброя – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, съвместно с други фирми, фирмите на Васил Божков се занимават с поддържане и със строителство и рехабилитация в Благоевград, Перник, Ямбол, София, Софийска област.
Водещ: Това е нормална дейност сама по себе си. Какъв извод правите от това, което казвате?
Иван Иванов: Това е нормална дейност сама по себе си, но съсредоточаването в една фирма винаги показва, както е, разбира се, и при фирмата „Бингър“, че има сериозно покровителство. Впрочем мога да ви дам един пример, който илюстрира това. Това е Докладът на Европейската комисия, в която в рамките на десет страници има един пасаж, който е унищожителен за сегашното управление. Казва се, че безмитните магазини по сухопътните граници на България продължават да бъдат толерирани от властта и те се явяват пресечна точка на местната организирана престъпност и на корупцията. И въпросът е кой държи безмитните магазини?
Водещ: Кой ги държи?
Иван Иванов: Голяма част от безмитните магазини ги държи именно Васил Божков – това е и на Лесово, и на Капитан Андреево, и на Брегово, и забележете, след тази реакция на Европейската комисия, когато от Демократи за силна България внасяме за пореден път предложение да бъдат закрити безмитните магазини, защото ние това предложение сме го правили, но, уви, беше отхвърлено, министър-председателя каза, че трябва да се направи справка какви ще бъдат евентуално загубите за бюджета чрез министъра на финансите. Всъщност там трябва да се направи справка какви ще бъдат загубите за партийната каса на БСП, ако безмитните магазини бъдат закрити.
Водещ: Каква връзка правите между безмитните магазини и партийната каса?
Иван Иванов: Връзката е очевидна, защото, когато, първо, се знае, че в Европейския съюз безмитни магазини по сухопътните граници не съществуват, второ, че от три години Европейският съюз силно настоява за това, дори един заместник-министър Георги Кадиев се опълчи срещу това да останат безмитни магазини, но реално си беше предложен да напусне управлението, явно е, че партията, която върви срещу препоръките на Европейската комисия, има силен партиен интерес.
Водещ: Как би могла да се реализира на практика такава връзка?
Иван Иванов: О, тя е известна в българската практика. Това е финансирането на фирми, които българите наблюдават по време на предизборните кампании и не само тогава. Харченето на огромни пари за канене на всякакви артисти, отпечатване в голямо количество на материали, участие в медии и т.н. Много лесно може да се разбере коя партия разполага с много повече пари от тези, които съгласно Закона за политическите партии получава от бюджета на държавата.
Водещ: Всъщност вие правите нещо като връзка между личността Васил Божков, безмитните магазини и финансирането…
Иван Иванов: Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“.
Водещ: Фонд „Републиканска пътна мрежа“ и финансирането на БСП.
Иван Иванов: Финансирането на БСП, да.
Водещ: Правите такава връзка?
Иван Иванов: Правя я, разбира се.
Водещ: Пряка ли е тя?
Иван Иванов: Това може би едно бъдещо журналистическо разследване ще покаже, доколко тя е пряка, но определено тази връзка съществува.
Водещ: Повод ли е вашето твърдение за подобна връзка за предприемането на някакви политически действия?
Иван Иванов: Това е един от поводите, г-н Коритаров. Действително Демократи за силна България инициираха вот на недоверие и следващата седмица той, се надявам и имаме съгласието на останалите опозиционни сили, ще бъде внесен в деловодството на Народното събрание. Поводът е именно корупцията в сегашното управление. Конфликтът на интереси е един от развъдниците на корупция. Впрочем това, което се съобщава и в Европейската комисия.
Водещ: Ще използвате ли като един от аргументите си и изявлението на американския посланик Джон Байърли у нас, което преди време също вкара в подобен контекст?
Иван Иванов: Ще го използваме, може би не от трибуните на Народното събрание, за да не ни се каже, че ние търсим аргументи отвън, но истина е, че Докладът на Европейската комисия ни даде едни аргументи, докладът на американския посланик Джон Байърли и негови публични изявления преди няколко месеца, в които той призовава българските власти да затворят безмитните магазини по нашите граници като развъдник на корупция, също може да се използва като аргумент и ще намерим начин да го направим.
Водещ: Според вас, ако проблемът стои толкова сериозно по начина, по който го представяте, какво развитие предвиждате да му се случи? Ще се стигне ли до някакви последици?
Иван Иванов: Няма никакво съмнение, че БСП е в тежка ситуация по отношение, говоря конкретно в момента за безмитните магазини. Имат връзка, разбира се, и с републиканските пътища. Това, което е особено притеснително за тях, че Европейската комисия в своето заключение заявява, че ситуацията в България с корупцията е силно притеснителна и България трябва до финалния доклад през месец юни да реши тези проблеми.
Водещ: Добре, един въпрос.
Иван Иванов: Т.е. те трябва да се произнесат.
Водещ: Защото времето ни притиска, а ми се струва, че е важен. Сетих се за него в момента. Темата за безмитните магазини кое ниво на корупцията засяга?
Иван Иванов: Високите етажи на властта без никакво съмнение. Там няма битова корупция. Битовата корупция я показват чрез общинската администрация.
Водещ: Само през хипотезата за финансиране на политически кампании и партии през безмитните магазини ли стигате до извод, че засяга…
Иван Иванов: О, не. И за лично облагодетелстване на хора от високите етажи на властта.
Водещ: Какъв спектър хора от високите етажи на властта биха се възползвали от безмитните магазини? Всъщност доколко те са ресурс за чак толкова мощна корупция?
Иван Иванов: Ресурс са, г-н Коритаров, първо, защото безмитните магазини не лишават, лишават републиканския бюджет от 400 милиона лева акцизи, които биха били събрани годишно.
Водещ: Годишно?
Иван Иванов: Да. И когато казвате кои етажи – явно етажите на управлението, които могат да въздействат върху функционирането и закриването на магазините. Това са ръководства на политически партии, това е изпълнителната власт, министри, заместник-министри, това, разбира се, са и депутати, защото виждам как послушно управляващото мнозинство вече два пъти отхвърли нашето предложение за закриване.
Водещ: Последен въпрос. Въпреки всичко България е член на Европейския съюз. Смятате ли, че вашата политическа активност като партия може да направи така, че Европейският съюз чрез пряко въздействие да повлияе, така, за закриване на безмитните магазини или за закриване на едно много съществено корупционно огнище?
Иван Иванов: Аз считам, че ще се стигне до това, ако и в следващия месец за пореден път правителството не се вслуша в нашето предложение и не закрие безмитните магазини, което ще бъде една вътрешна политическа инициатива да се освободим от това гнездо на корупцията.
Водещ: Да, добре. Благодаря на Иван Иванов за участието му в днешното издание на „Здравей, България“.