Иван Иванов: Вотът на бургазлии обезсмисли национален референдум за нефтопровода

– Г-н Иванов, защо според вас се провали референдума за Бургас-Александруполис?

– Когато научих, че под 30% от гражданите на Бургас са участвали в референдума ми стана много болно. Петролопроводът Бургас-Александруполис засяга съдбата на всяко бургаско семейство. По определен начин през последните два месеца неправителствените организации и особено тези свързани с екологията дадоха много пространна информация върху проекта и върху евентуалните екологични последици от него. Бургазлии имаха отличната възможност да се информират за всичко, което може да се случи. Близо три-четвърти от гражданите на Бургас си останаха по домовете по време на провеждането на референдума. Това е една много лоша характеристика на нашето гражданско общество. Няма съмнение, че една част от тези хора не са отишли да гласуват, защото по определен начин са били призовани от партията, на която симпатизират. Имам предвид БСП с цел да не допусне да има повече от 50 на сто участие в референдума. Няма обаче никакво съмнение, че броят на хората, които не са гласували поради симпатии към тази партия в никакъв случай не са тези 75% от гражданите на Бургас. Тези, които не са гласували показват едно безразличие към съдбата на града, в който ще живеят техните поколения.

Потвърди се народната мъдрост, че насила можеш да вземеш, но не и да дадеш. На сила в действителност може да се вземе чистотата на Черно море, но това, което не можеше да се даде на сила на Бургас е гражданското съзнание да се участва в референдума за Бургас-Александруполис. Ако резултатите бяха над 50 на сто участие с изявен отрицателен вот това щеше да има много силен ефект върху действията на правителството. Дори кабинетът да беше продължил стъпките за реализацията на този проект, много повече щяха да настояват да бъдат спазени всички технически и екологични изисквания. Отделно от това аз и моите колеги от ДСБ обмисляхме да се предприемат и други действия, които можеха да дадат допълнителни основания проекта за Бургас-Александруполис в този вид да не бъде реализиран.

– Какви са тези други действия?

– След общинския референдум бяхме подготвили документи с предложения за провеждане на референдум на национално ниво. Ако се беше получил сигнал от Бургас щеше да е не само достатъчно основание, но щеше да мотивира и хората в страната да покажат тази солидарност. Сега всичко това се обезсмисля.

– Не смятате ли, че доста честото изнасяне на информация, че референдумът няма да има юридическа стойност, отблъсна голяма част от бургазлии да участват в него?

– Такава информация беше изнасяна, но тя беше пресрещана с твърденията за вредите и опасностите от проекта. Аз възприемам оправданията на негласувалите заради студеното време и твърденията, че референдумът няма да промени решението на правителството за проекта, като оправдания на хора, които се чувстват гузни за това, че не са участвали във вота.

– Г-н Иванов, как ще коментирате твърденията, че Румен Овчаров може да оглави новосъздадения енергиен холдинг?

– Румен Овчаров беше човекът, който първи лансира идеята за създаването на енергийния холдинг още по времето, когато беше министър на икономиката и енергетиката. Може да го оглави, защото той споделя идеята напълно и действително би работил за реализирането на енергийния холдинг. Моето твърдение е, че вредите от този холдинг са много по-големи от ползите.

– Румен Овчаров ли е основният фаворит за оглавяване на ръководството на енергийния холдинг?

– Няма никакво съмнение, че ако Румен Овчаров пожелае да оглави холдинга на него ще му бъде гласувано това доверие. Друг е въпросът – какви са истинските намерения на правителството в тази насока. Холдингът може да бъде изграден само след като Европейската комисия даде съгласие за това. Това се налага, защото създаването на самия холдинг означава монополизация на сферите в енергетиката и това противоречи на основните принципи на Европейския съюз. Създаването на този енергиен холдинг се определя от една много прозаична причина, а тя се крие в думите на премиера Сергей Станишев, че активите на холдинга ще надминат 4 милиарда евро. След посещението на руския президент Владимир Путин у нас през януари и след подписването на договорите за строителството на АЕЦ „Белене“ и за петролопровода Бургас-Александруполис е необходимо да се осигурят съответните финанси. Активите на този холдинг ще могат да бъдат гаранцията за отпускането на кредити от търговските банки за строителството на АЕЦ „Белене“, където България е собственик на 51% от централата.

– Според вас България ще има ли проблеми при получаването на разрешение от Европейската комисия за създаването на енергийния холдинг?

– Според мен ще има, като знам тенденцията в Европейската комисия. Управлението на такава огромна държавна структура, като енергийния холдинг е изключително тромаво и често пъти е съпроводено с противоречия между отделните съставни части. Винаги такава голяма държавна структура ражда и голяма корупция и това се доказва от историческите примери на подобни структури. Холдингът ще върне десетилетия назад усилията да се либерализира пазара.

– Защо се стигна до конфликта между БДЖ и „Кремиковци“ за натрупани задължения в размер на 24 млн. лв.?

– Поради лошото управление на „Кремиковци“ то се влоши рязко през последните две години. Тези 325 млн. евро, които бяха изтеглени като заем срещу залагането на активите на „Кремиковци“ не са били разходвани за инвестиции. Натрупаха се много бързо нови задължения на „Кремиковци“ и това не може да осигури развитие и устойчивост на комбината.