Ивайло Йонков: Бизнесът и предприемачеството ще ни извадят от кризата

През 2008 г. ДСБ видяхме първи задаващата се криза и поискахме дебат в парламента. Отговорът на нашите въпроси тогава дойде от председателя на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров с твърдението, че социалистите са си написали предварително домашното, криза няма и няма да има.
Тогава не бяхме чути, нямаше истински дебат, не бяха предприети антикризисни политики, нито пакет от мерки, нито план за действия за преодоляване на вътрешната ни криза и кризата от глобалния срив на финансовите пазари. Това да е за урок на бившите, настоящите и бъдещите управници. Ето още един урок от миналото: Криза се лекува с доверие, опит и нови правила.
Дотук с историята. Днес, след като загубихме 2 години и кризата е факт, се стигна и дотам, че българската икономика е блокирана. Блокирана от „скелетите в гардероба“ на тройната коалиция, изразяващи се в подписани от тях договори без осигурено финансиране на обща стойност около 2,1 млрд. лв.
Този сценарий може би се приема като голямо геройство от върхушката на социалистите, които ехидничат и се виждат как се връщат на бял кон в управлението на държавата, но забравят едно – ДСБ е тук и това няма да се случи, на всичкото отгоре ние отново имаме решения, нещо повече, ние предлагаме на правителството втори пакет от неотложни мерки.
За бизнеса и предприемачите
За мен е ясно, че отговор на кризата може да даде само бизнесът, само българското предприемачество, в този смисъл държавата, която не е участник на пазара, трябва чрез системи от мерки да стимулира фирмите, но и същевременно да усили контролните си функции. Ето защо на първо място стои бързото и ритмично разплащане на държавните задължения към българските фирми, които към днешна дата са около 2,1 млрд. лв.
Въпросът с неиздължените суми от страна на държавата трябва да бъде решен, защото тези 2,1 млрд. лв. по системата на паричния мултипликатор имат ефект на блокирани три четири пъти по-големи суми. Как да стане това?
Ние предлагаме държавата в централен регистър да опише своите безспорни и изискуеми задължения към фирмите, след което да утвърди срокове за погасяване на тези задължения, както и размера на дължимите лихви за забавянията. Този регистър ще е сигурно доказателство пред банките, че на определената в регистъра дата фирмите ще могат да погасят кредитите си, нещо повече, дори да бъдат рефинансирани. Също така правителството ще обявява на коя дата е погасено задължението. Това е изключително важно за доставчиците, с които фирмите не могат да се разплатят, по-този начин доставчиците ще могат на определената дата да изискват и разплащане на задълженията към тях. По този начин до голяма степен ще решим проблемите, пред които са изправени фирмите. Тук има още една възможност, фирмите могат да продадат своите вземания на банка или друга финансова институция, което от своя страна раздвижва още един път парите. Това е системата „факторинг“.
С тези административни и нормативни мерки за погасяване на заварените задължения могат да се отпушат разплащанията, да се осигури паричният поток, необходим на фирмите, да се избегне задълбочаване на кризата и увеличаване на безработицата.
Увеличаващата се безработица ще направи хората предприемчиви и те ще потърсят спасение в започването на собствен бизнес. Ето защо следващите мерки от пакета ни са насочени именно към тях. На първо място, държавата трябва да приеме „Кодекс на изискванията за извършване на стопански дейности“, казано с други думи, това означава следното: Ако имате желание да започнете бизнес, първо отваряте кодекса, виждате какви са изискванията за избрания вид бизнес, второ, отбелязвате в унифициран фиш, че сте изпълнили изискванията по кодекса, трето, стартирате бизнеса си.
По този начин отпада предварителният контрол за започване на бизнес, той се заменя с последващ контрол по унифицирания фиш. Последното е изключително важно и има за цел ограничаване на корупцията. Друга мярка е „мълчаливото съгласие“, което ще улесни стартирането на бизнес и ще насърчи икономическата активност.
За усвояването на еврофондовете
Преди да коментирам следващия етап от мерките, припомням, че първата ни антикризисна мярка беше да се отвори усвояването на еврофондовете чрез друга организация на изпълнителната власт и нова система за управление. Свидетели сме, че тази мярка беше приета от правителството и вече има назначен вицепремиер по еврофондовете. Това е наша идея и най-важното това е добро решение, защото всяко едно усвоено евро ще отслаби натиска на кризата. Ние предлагаме незабавно да стартират големите европейски инвестици в инфраструктура. Да се хвърлят огромни усилия по подготовката на проектите и възлагането на изпълнението на европейските транспортни коридори. В това число и ПЧП при изграждането на АМ „Хемус“. Най-големите производители на БВП София, Пловдив, Варна и Бургас, трябва да бъдат свързани с модерни автомагистрали, за да увеличим движението на стоки и услуги. Но най-важното е, че тези мерки ще запазят и създадат хиляди нови работни места, защото суровините за изграждането на тези проекти са изцяло български. което от своя страна е друга антикризисна мярка, насочена към запазването на производството ни. Още едно предложение, отговарящо на същите показатели, е и саирането на сградния фонд.
За антикризисни инвестиции
В условия на криза е необходимо да се създаде методика за оценка на антикризисния ефект на всяка една инвестиция антикризисни инвестиции са тези, които са с ниска импортоемкост, т.е. използват се местни суровини и материали, запазват и разкриват работни места, повишават енергийната ефективност. Инвестиции, които не отговарят на тези условия, трябва да бъдат изоставени. Такъв пример са АЕЦ „Белене“,“Южен поток“ и „Бургас Александропулис“ – всички тези инвестиции правят добавена стойност в други икономики и представляват реална опасност за енергийната ни сигурност.
Друга мярка от пакета, който предлагаме на правителството, е включването на клаузи за „офсетни“ инвестиции. За нас е важно съпътващите местни производства и поддръжка при договорите за внос с бюджетни средства да продължат да работят за нашата икономика.
За контрола
За да се подържа нисък дефицит, е необходим засилен финансов контрол с акцент сивата икономика. И тук имаме пакет от мерки, обхващащи бюджетната сфера, фирмите и гражданите. Ние предлагаме нов подход при ревизиите, така наречения „верижен принцип“ – ако при данъчна ревизия се доказват доходи чрез дарения или заеми от частни лица, ревизията се прехвърля върху тях. Предлагаме данъчният архив и базите данни да се съхраняват не по-малко от 25 години, както и случаен подбор на ревизираните лица. Последното означава, че всеки един от нас може да стане обект на данъчна ревизия на случаен принцип. При това, без да има улики за данъчни нарушения, този подход има силно дисциплиниращ и положителен ефект дори за данъчните служители. Колкото до предложението данъчният архив и базите данни да се съхраняват не по-малко от 25 години, то това е отговорът за икономическите досиета на прехода.
Всички тези мерки работят заедно и в това се крие силният им антикризисен ефект.
И накрая ще кажа още нещо на тези, които създадоха този сценарий, тези, които трябваше да мислят за запазване на работните места и социално слабите, тези, които малко преди края на мандата си оставиха 700 000 млн. в Българския енергиен холдинг и не се отчетоха за милиардите излишъци.

Помните ли си клипа с брадвата? Сега запомнете как се лекува криза: С доверие, опит и нови правила. Доверието го има ГЕРБ, опита го има ДСБ, а новите правила ще ги създадем заедно.