Блог на Петър Николов: http://pnikolov.blog.bg/

От седмици един слух броди сред т. нар. политически наблюдатели, като се крие внимателно от широката публика. Слухът е, че става нещо с процентите на ДСБ.
През януари в проучванията ДСБ бяха достигнали дъното и никой не даваше повече от 1%. И при най-оптимистичен прочит това надали значеше повече от 2% на реалните избори. През пролетта процентът се запази същият. Едва в края на май той отбеляза малък ръст – около 1, 5% или 3% на избори (двойно, по силата на правилото, че на изборите традиционно участват половината избиратели). Тези цифри бяха надлежно отбелязани от агенциите, но не и следващите, когато през юни и юли партията, в няколко сондажа, получи между 2 и 2,5%. И точно тук дойде проблемът, защото 2,5, умножено по две, е достатъчно, за да гарантира на една партия влизане в парламента. Такава прогноза обаче объркваше твърде много политически сметки, да не говорим за това, че ДСБ не бяха платили за нея нито лев, каквато е актуалната тенденция в социологическия занаят. И тогава започнаха оправданията, Някои социолози казаха, че е лято, а през лятото хората не отговарят сериозно на анкети и трябва да се изчака да се види дали цифрата е вярна. Чуха се и гласове, че това вероятно е временен скок, който няма да се окаже устойчив. Повечето агенции не се посвениха да “коригират” цифрата надолу и тя беше върната на нива от 1,5 до 1,9 – под прословутите 4%. През август обаче 8 експресни проучвания две от агенциите получиха още по-любопитен резултат. Ни повече, ни по-малко от 4%. Или с други думи – на реални избори, резултат, по-висок от този, получен от ДСБ през 2005 г. Тези цифри също не бяха публикувани. Защото все още беше лято. Защото проучванията били експресни. Защото не били проверени. Защото… Защото… Не видя бял свят и фактът, че ДСБ вече има по-висок резултат от любимите на социолозите СДС (с техните 2.5%) и НДСВ (с техните 0,5 ,). И че е пета политическа сила след ГЕРБ, БСП, ДПС и “Атака”. В началото на септември процентът, който социолозите се осмелиха да изрекат гласно, беше малко над 2 – наполовина на това, което повечето бяха получили в своите изследвания. Чуха се, макар и откъслечни, интерпретации, че ДСБ тръгва нагоре заради провала на поредния лидер на СДС, заради демонстрираната воля за власт, срещите във формат ЕНП и др. Чу се и, макар и слабо, че електоралният потенциал на ДСБ 8 София е възстановен до нивата от 2006 г. и че съотношението 8 столицата между ДСБ и СДС е от порядъка на 5 към 1. Всички тези новини обаче бяха казани толкова тихо, че се чуха само от един малък кръг специалисти. Далеч по-шумно бяха огласени съчинените прогнози за други формации, които в истинските проучвания не получават нищо, но за сметка на това си плащат добре. Още по-интересни неща се случиха с процента на БСП, неизменно “коригиран” от социолозите нагоре. Знам, че е странно, непрофесионално и укоримо да цитираш слухове, но ми писна да гледам как хората се манипулират и обезверяват от шепа “професионалисти” с дълбоки джобове и плитки съвести. Затова ще кажа на глас това, което от няколко седмици чувам. казано тихо, от различни експерти: ДСБ ще има над 4% на изборите след година; БСП, ДПС и НДСВ общо ще получат не повече от 1 100 000 гласа, което неизбежно ще доведе до управление на партиите от ЕНП, без да им е необходима съмнителната подкрепа на “Атака” или някой друг. Накрая отново ще се окаже, че социолозите са лъгали, но това бързо ще бъде забравено. Защото няма нищо по-старо от стара социологическа прогноза.