Сергей Станишев и тройната коалиция вече не се нуждаят от европейските пари. Бюджетният излишък за миналата година надмина значително 3% и правителството похарчи на тъмно 1.4 млрд. лв. само за няколко дни между Коледа и Нова година. Тази тенденция продължава и сега – към края на април бюджетният излишък е надминал предвидения за края на годината. Това е огромен финансов ресурс, който правителството насочва към фирми, изпълняващи обществени поръчки, свързани с управляващите. Голяма част от влезлите през миналата година 6 млрд. евро чуждестранни инвестиции са от офшорни компании и нерегламентирани доходи, които се вливат основно в строителството и частния бизнес, превръщат България в една от държавите, където придобитите по незаконен начин средства се превръщат в легални, както заяви шефът на националното следствие Бойко Найденов. Защото корупцията вече е модел на поведение.

Кой ще партнира на Меглена Плугчиева

Сергей Станишев смая ЕС – създаде вицепремиер по усвояването на европейските пари. Докато в другите европейски правителства, а също и в Еврокомисията, всеки министър си има колега по ресор, Плугчиева няма как да си намери партньор. Представяте ли си как тя отива в Брюксел и пита: “Кой еврокомисар отговаря за европарите?” На което в хор й отговарят: “Всички”. Защото парите се разпределят по ресори. Сега ЕК ще трябва да свиква колегиуми, за да се среща с новия български вицепремиер. Но това, може да се каже, е по-добрата новина. По-лошата новина е, че Станишев дава сигнал за неразбиране на философията на европейското финансиране чрез децентрализация. Точно затова Брюксел на два пъти му връща Националната стратегическа референтна рамка и съвсем наскоро започна да приема седемте български оперативни програми. Целите на това финансиране са хармонизацията, ускореното развитие на изоставащите райони, подпомагането на чувствителните отрасли като земеделието и инфраструктурата. Паричните потоци не се централизират, а се насочват точно към структурите и лицата, за които са предназначени. Станишев сигурно е забравил, че забавянето на акредитацията на разширената децентрализирана система за изпълнение беше една от главните заплахи за отлагане на приемането на България в ЕС от 2007 за 2008 г. Европарламентът му го напомни точно в деня, когато той предложи създаването на новия пост вицепремиер по усвояването. В гласувания на 22 април доклад за изпълнението на бюджета за финансовата 2007 г. Европейският парламент повтори недоволството си от България, че бави въвеждането на децентрализирана система. Документът подкрепя отправените от Европейската сметна палата препоръки към ЕК да следи отблизо за ефективното функциониране на националните надзорни и контролни системи, по-специално подготовката и управлението на обществените поръчки. Усуканият брюкселски език всъщност казва, че усвояването на европейските пари е твърде централизирано.

Докладът на ЕК няма да е телеграма за рожден ден

Брюксел настоява България да промени поведението си, като изобличи корумпираните и ги вкара в затвора, но тя имитира административна гимнастика, за да печели време. Рециклираното правителство иска да доизкара мандата си с желязна програма за протакане. Обявява се нов вицепремиер. За целта ще трябва специален закон, който иска време. Но ЕК се е уморила от залъгване как първо трябва да се промени българското законодателство и след това да се чакат резултати. Министерството на финансите упорито отказва да разбере, че Брюксел не дели парите на европейски и национални, когато става дума за злоупотреба с фондове и корупция. България пък за пореден път се опитва да го убеди чрез новия вицепремиерски пост, че би спазвала някакво приличие с европарите, но иска да бъде оставена да си точи родните фондове както намери за добре. Новият вицепремиер ще трябва да убеди ЕС, че българските пари не са европейски. Както и че Брюксел не бива да си пъха носа как ги харчим, както му се иска и на президента Първанов. На практика България има двама финансови министри – на “нашите” и на “техните” пари. Разделянето има дълбок смисъл – да покаже на Брюксел, че сме схванали разликата между “усвояване” и “присвояване” на фондове. За европарите даваме гаранция, че ще се усвояват, а за българските – не.

Станишев, Сакскобургготски и Доган се надяват, че като назначиха за вицепремиер по европарите посланичката ни в Берлин, ползваща се с добро име там, ще ограничат критиките на Германия, които са най-острите в ЕС. Но вторият годишен доклад на ЕК за България е почти готов и ще бъде огласен през юни. Гюнтер Крихбаум, председател на Комисията по европейските въпроси в Бундестага, заяви пред радио “Дойче веле”: “Корупцията трябва да бъде осъждана навсякъде, но в България тя е с размери, с каквито не можем да се примирим. Затова натискът отвътре и отвън трябва да се запази. Когато в една страна има неуредици, очаквам докладът на Европейската комисия за нея да не звучи като поздравителна телеграма за рожден ден, а да бъде честен в оценките си.”

Защо Кабил “мина метър”?

На Брюксел му писна от батаците на Кабил, на Орешарски, Мутафчиев и Гагаузов, на спонсорите на президента Първанов, специализирали се в присвояване на европейски пари. Един от тежките дарове, които Станишев получи от Нихат Кабил, са замразените 40 млн. евро по САПАРД за хранително-вкусовата индустрия, както и батаците във фонд “Земеделие”, който не спира да се тресе от скандали. И до днес фондът и самото министерство увъртат за точната причина за спирането на парите и препращат към прокуратурата с обвинения, че бави разследването по аферата с източените 7.5 млн. евро по САПАРД. Кабил има и друг принос за драстичната мярка на ЕК – миналата година програмата САПАРД бе блокирана шест месеца. Само преди дни новият шеф Тадаръков заяви, че някои проекти няма да бъдат приключени през тази година, когато завършва плащането на субсидиите по САПАРД, и затова ще настоява пред Брюксел за отсрочка до средата на 2009 г. Ако ЕК откаже, което е много вероятно, проектите ще останат без субсидии. Преди дни ексшефът на фонд “Земеделие” Асен Друмев бе обвинен, че е одобрил неправомерно 15 проекта за пазари на производители за 48 млн. лв.

Кабил ще остане в историята и с многобройните скандални заменки с гриф “строго секретно” на земя и гори. Затова няма защо да се правим на шокирани, че корупцията трайно се превръща в международен етикет на тройната коалиция. Само за месец Брюксел спря три от предприсъединителните фондове – ИСПА, ФАР и САПАРД. Въпросът е защо за всички тези обвинения Нихат Кабил “мина метър”.

Предстои да загубим и парите от структурните и Кохезионния фонд поради политически гафове на кабинета “Станишев”. Все пак си задавам въпроса наистина ли Европа ще спре онези 9 млрд. евро. Официално отговорът е не. Неофициално – още не, което, преведено на български, си е да. Въпрос на време е Европа този път наистина да ни отреже.