В началото на т.г. администрацията на кмета на София и Центърът за градска мобилност внесоха за обсъждане в СОС Наредба за организацията на паркирането в столицата. Интересът към Наредбата е много голям, тя активно се представя в медиите и вече се създава усещането, че едва ли не е окончателно приета. В момента тече обсъждане в СОС и вероятно в някои части документът ще претърпи сериозни промени.
Предложено е преференциално паркиране за живущите да се извършва само на две улици в близост до жилището, но по-разумно е Синята зона да се раздели на няколко карета, в които живущите в отделните карета да паркират свободно. Така не се променя броят на паркиращите автомобили, а се изравняват шансовете за намиране на паркомясто. Времето за действие на режима за паркиране не трябва да е до 20 ч., както е предвидено, а да се запази до 18,30 ч. и да важи и за служебния абонамент. Идеята режимът да действа и в събота (както е в много европейски градове), но за по-кратко време, не е лишена от логика, защото тогава притокът на автомобили става по-силен от обичйния.
Предвидено е, че за получаване на винетен стикер за паркиране е необходимо да се представят бележки за платени ток, вода и пр. Това е несъстоятелно, защото правото за преференциално паркиране произтича не от консумацията на ток или вода, а от адреса и собствеността на жилището. Затова е необходим документ за собственост или договор за наемане на жилище. В случая на наемател към искането да се прилага декларация за съгласие на собственика, че неговото право на винетен стикер ще се ползва от наемателя. Нормално е обаче стикерът да се издава при платен данък на автомобила и имота.
Паркирането в историческия център трябва да се ограничи максимално, за да се изявят красивите сгради, храмове и паркове. В момента най-ценните сгради в София като двореца, храмовете “Св. Ал. Невски”, “Св. София”, Художествената галерия, Народния театър са обсадени от автомобили и пространствата около тях приличат по-скоро на автоборсата в Горубляне, отколкото на археологически резерват – паметник на културата.
Служебният абонамент за автомобилите е юридически спорен, но ако се запази, услугата трябва да се предлага само на юридически лица с важни обществени функции, които ползват или притежават само нежилищни имоти. Ако офис сградите разполагат със собствени паркоместа, служебен абонамент да не се предлага, защото Наредбата предвижда, че жилищните сгради със собствени дворове и паркоместа не получават право на винетен стикер за преференциално паркиране.
Разпределението на местата за служебен абонамент трябва да се утвърждава от СОС, когато се приема общата схема на местата за платено паркиране, защото само в неговите правомощия е отдаването под наем на публичните площи. Не е задължително паркоместата да бъдат пред офисите на фирмите които ги наемат, а може да следват принципа на разполагане на местата за инвалиди, т.е. равномерно в зоната, защото сега почти цели улици или участъци от тях и площади са заети от служебни паркинги, в които се разпореждат охранителите на фирмите. Какъв е проблемът фирмата да ползва паркомясто на петдесет или сто метра от офиса си, както всеки обикновен гражданин прави, когато търси място в квартала си? Не е разумно, при положение че в близост до даден квартал има голям подземен паркинг, който стои полупразен, да се отдават местна за служебен абонамент в него, както е случая с карето около Булбанк и Съдебната палата или до недостроения огромен паркинг при метростанцията на стадион “Васил Левски”.
Наредбата трябва да регламентира и начина на разполагане на нови по-елегантни табели, с минимални размери, съобразени с международно приетите правила за обозначаване на зони за платено паркиране. Много от тях сега са излишни, с двусмислено значение или направо грешни. Достатъчно е всеки собственик на автомобил при заплащане на данъка за него да получи пълна информация от общината за правилата за паркиране в зоната, която може да се обозначи “на вход и изход” и не е необходимо на всеки метър да разбиваме тротоарите и да се пишат подробни текстове на табелите.
Позицията ми за организацията на паркирането в централната градска част произтича от разбирането, че центърът на София трябва да възвърне качествата си на зона за обитаване и исторически туризъм, а не да се развива, като зона за бизнес, услуги и развлечения. В последните двадесет години той се изпълни с много фирми и увеселителни заведения, а десетки хиляди семейства напуснаха по различни причини, в т.ч. поради тежкия проблем с паркирането. В този смисъл Наредбата за паркиране трябва не само да въведе правилата за паркиране и да гарантира приходи на общината, а да гарантира възможност на живущите за нормално паркиране и да намали натиска на автомобили.