Военните действия и човешките жертви в Нагорни Карабах са недопустими в 21-ви век

С ужас и болка наблюдаваме конфликта между Армения и Азербайджан, който пламна отново на 27 септември и за дни ескалира в пълномащабна война.

Боевете се простират на широки територии в Нагорни Карабах, а под обстрел е мирното население на Степанакерт (обявен за столица на региона или на т.нар. Република Арцах), както и на втория по численост град Ганджа в Азербайджан. До момента жертвите от двете страни са стотици, включително цивилни, жени и деца.

С военната подкрепа на Ердоган, Азербайджан използва оръжия за масово унищожение, дронове и др. Вече е потвърдено, че Турция е прехвърлила около 1000 войници от северозападна Сирия в епицентъра на боевете в Нагорни Карабах. С предоставените на Баку военна техника и командване, Турция е де факто страна в конфликта. 

Населението в Нагорни Карабах се състои – понастоящем и исторически – от около 80% арменци. Евентуална загуба на автономността в комбинация с подкрепата на Ердоган за режима в Баку създава реална опасност репресии и насилствена асимилация на етническите арменци в областта.

Конфликтът в Нагорни Карабах е резултат от капан заложен от Сталин. Подобни капани има и в други малки републики от бившия СССР и се използват от Русия като лостове на политическо влияние в тези републики. 

Недопустимо е в 21-ви век териториални конфликти да се решават с проливане на кръв и стотици човешки жертви.

Силно се надяваме, че международната общност в лицето на ООН, НАТО, САЩ, Русия и ЕС ще се отнесе към конфликта с цялата необходима сериозност.

В рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа специално заради конфликта беше създадена т. нар. Минска група, която се съпредседателства от САЩ, Русия и Франция – страните с най-многочислена арменска диаспора. Чрез тази група трябва да бъде оказан натиск за незабавно спиране на огъня, както върху двете воюващи страни, така и върху Турция. Връщането на масата на мирните преговорите е единственият разумен изход от конфликта.

Настояваме да бъде намерено компромисно решение, което да бъде скрепено с траен мирен договор и с единодушно приета резолюция на Съвета за сигурност на ООН, което да гарантира правата и сигурността и правото на самоопределение на народа на Нагорни Карабах.

Редно е България да постави остро проблема пред общото събрание на ООН, пред своите партньори в ЕС и НАТО и пред световната общност. Мирът е висша ценност на цивилизования свят и сме твърдо убедени, че с прокарване на адекватни политики той може да бъде възстановен.

Ануш Езегелян, Димитър Къцарков