За десните, които предъвкват темата за обединението си, е унизително, че за да се очертае опозиционна граница спрямо управлението и спрямо съюзниците му отляво и отдясно, трябваше да се създава нова партия –Демократи за силна България.
За коалиции в българската политика се говори непрекъснато. Най-често става дума за коалиране вдясно. Всъщност БСП със сигурност държи рекорда в политическия ни живот по брой на партнъори и по отегчителното постоянство да се явява на избори коалиционно забулена с дузина загадъчни формации, чиито имена и лидери така и никой не научава. Или по-точно, за тях научаваме, когато решат да “скъсат” с БСП и да се явят “самостоятелно” на определени избори (най-вече за селски кмет). Затова и никой не следи тези процеси вляво – всички се вторачват вдясно.
Да бъдем справедливи към това любопитство, за което днес има напълно основателни причини. Състоянието на българската десница прави невъзможно отминаването на “коалиционния въпрос”. За жалост огромната част от разговора се води нервно, без подготовка и на твърде ниско равнище. Същевременно има дълбоко желание у особено загрижените за дясното медии, добре познати ни като яростни врагове на управлението на ОДС, да не позволят този разговор да бъде поставен на правилна основа и да тръгне в правилна посока. И понеже образът на “злодея” е отреден на Демократи за силна България, то се чувствам длъжен да се включа в разговора за коалициите в българската десница. Към него ще ни се налага често да се връщаме през следващите месеци. Днес ще се опитам да поставя началото на проясняването на тази тема.
Ще започна с коментар за откровената лъжа, че ДСБ е винаги против коалициите, независимо къде, кога, с кого, между кого и за какво. Човек може да остане с впечатление, че в програмните документи на ДСБ, а вероятно и в самия й устав е записано, че е антикоалиционна формация, чиято основна цел е да се бори срещу коалициите във всичките им форми. Интересно какво биха казали пропагандаторите на тази лъжа, ако се запознаят с Политическите позиции на ДСБ, приети на Учредителното събрание на партията, където можем да прочетем: “Готови сме да се явим самостоятелно на следващите парламентарни избори или заедно с политически партньори, с които споделяме еднакви ценности, принципи на взаимодействие и имаме едни и същи политически противници.”
Естествено, че тук не са изброени поименно формациите, с които може да се направи коалиция – но са положени принципи за коалиране, от които могат да се извлекат съвсем конкретни изводи, особено след като се съгласуват с другите документи на партията. Нека да посочим три от тях.
Първо, ДСБ не се страхува да се яви самостоятелно на следващите парламентарни избори. А това не биха посмели да заявят стремящите се към коалиция партии от десницата (предлагам и тук да се въздържим от поименното им изброяване). Още по-ясно – ДСБ знае, че ще бъде в следващия парламент и е напълно лишена от основния мотив за коалиране, който е обсебил умовете на другите десни лидери – страхът от 4-процентната бариера. Затова и между другото се полагат огромни усилия да се внуши този страх у членовете и симпатизантите на ДСБ. Тази елементарна пропаганда няма никакъв успех.
Второ, не е изключена категорично и безусловно възможността ДСБ да сключи предизборна коалиция. Бъдещите коалиционни партнъори обаче трябва да отговарят на три условия, всяко от които е задължително: а) еднакви ценности; б) еднакви принципи на взаимодействие; в) еднакви политически противници. За основен политически противник е обявена БСП. Ценностите на левицата, нейните управленски провали и отказът й да се извини за престъпленията на комунистическия режим изключват всички нейни политически представители и партнъори от възможност за коалиране.
Трето, ДСБ смята, че днешното либерално-социално управление на НДСВ и ДПС активно се подкрепя от БСП и президента Г. Първанов. И тъкмо защото смятаме, че това управление е вредно за България, ние оставаме категорична опозиция в 39-то Народно събрание. Това означава, че ДСБ не може да се коалира с НДСВ и ДПС, които представляват управляващата коалиция. Не може да се коалира и с онези партии и партийки, които подкрепят това правителство, участват в него и не са съгласни с нашата оценка, дадена на срещата на десницата в Будапеща, че то “прикрива срастването на левицата и либералите с посткомунистическата олигархия, с остатъците от нейния репресивен апарат и с организирани престъпни групировки”.
Бъдещото партниране е свързано със споделянето на тази критична оценка към правителството, в което от самото начало участваше и БСП – та тя дори имаше и вицепремиер в лицето на К. Паскалев! Всъщност, когато излагам подобни аргументи, изпитвам известно неудобство, че трябва да се обясняват елементарни и очевидни неща с толкова много думи. За жалост наистина сме стигнали до положението да си обясняваме азбучните истини на парламентарната демокрация. А може да бъде казано просто – основата за обединение на десницата е в категорична опозиция на това правителство. То допусна присъствието на БСП във властта, благодарение на което тя напълно овладя сектора за сигурност, навлезе безцеремонно в националните електронни медии и се готви да спечели изборите.
Унизителното за българската десница е, че за да се появи тази категорична опозиция срещу правителството и неговите съюзници отляво и отдясно, трябваше да се създава нова партия – ДСБ. Всички останали дезертираха от своята отговорност и взаимно се изкушаваха в “толерантност” и “нова политическа култура”, лишавайки от смисъл ролята на опозицията при една демокрация.
Затова преди да се впусне в безкрайното коалиционно говорене, българската десница трябва да демонстрира принципно и твърдо опозиционно поведение. Нищо чудно, че тъкмо в полето на опозиционното действие ДСБ е безспорен лидер. Въпросът е кой ще ни последва.
