Защо от всички демократични институции /служби, учреждения/ и от всички партии и политици само ДСБ и Костов се противопоставиха на живковизацията /станала вече явна и безспорна/. Защо само те и онази малка част от мижавото ни гражданско общество, която успява да се сплоти все пак чрез Интернет и да изрази възмущението си от отблъскващи начинания като “нАучното” сборището във възхвала на Людмила Живкова в Софийския Университет, например ?
Нали България е демократична държава ?
Нали на власт е партия, членка на дясната Европейска Народна Партия ?
…
Едно от обясненията на всички тези противоречия е станалото вече всенародно лицемерие. Лицемерие, с което всички дотам вече свикнаха, че го възприемат като нещо естествено, неизбежно, ежедневно и нужно едва ли не.
Сякаш без лицемерие ще ни е невъзможно, или най-малкото трудно да живеем и да общуваме.
Най-чудата страна на това лицемерие е, че всички си дават сметка за него. И въпреки това лъжат и лицемерничат. Тия дето ги лъжат знаят, че тия дето лъжат знаят, че тия дето ги лъжат знаят, че тия дето лъжат лъжат. И въпреки това лъжат.
Изглежда налудно. А изглежда така, защото си е такова. Налудно.
…
Разните декани и ректорчета от Софийския университет много добре знаят, че сбирката във възхвала на диктаторската щерка не е нАучна и дори не е наУчна “конференция”, ами си е сбирка във възхвала на диктаторската щерка.
И много добре знаят, че другите също знаят, че те знаят, че тая сбирка не е нито нАучна, нито наУчна даже.
Но това не им пречи да си наричат сбирката наУчна и даже нАучна. И да повтарят непрекъснато на лъжата си.
…
Всички знаят, че ГЕРБ не е нито за европейско, нито е за развитие, че нито е дясна партия, нито пък е въобще партия, а хорски сбиротък за далавери, облаги, кьораво и подкрепа на вожда, осигуряващ далавери, облаги и кьораво.
Всички знаят, че управляващата партия в България е точно толкова дясна, колкото е нАучна или наУчна сбирката за възхвала на Людмила Живкова в Софийския Университет.
Но в обществото все още да се говори за дясната партия ГЕРБ и за сбирката като са конференция.
…
Хубаво е, между другото, че напоследък все повече хора започват да разбират същността на това образувание /ГЕРБ/. Все повече хора разбират, че в България демокрацията се изражда в едноличен популистки режим. Това също е хубаво / Че разбират, не че се изражда/.
Лошото е, че лицемерието си продължава.
…
То е вече ясно защо “дясната” партия за Европейско Развитие на Гражданите по никакъв начин не се противопоставя на живковизацията.
Защото не е дясна, не е за Европейско и не е за развитие, разбира се.
И защото в основата на живковизацията е тъкмо Бойко Борисов. Не защото Бойко харесва бившия си началник. Или пък защото си пада по Соца. На Бойко Борисов слабо му пука и за Тодор Живков, и за социализма, и за комунизма, и за Европа, и за десницата, и за левицата. Или както самият той се изразява – тия работи въобще на го “бригат”. /Израз останал от сръбските му подземни връзки и влечението му към турбофолка/
Него го бригат единствено, далаверата, кьоравото и да го дават по телевизията как реже ленти. Това го брига и нищо друго. Е, би се изкефил и ако се напъха някак си в историята, що не…
…
А ето и нещо вече не съвсем неочаквано и сякаш необяснимо. Съюзът на Демократичните Сили също не се противопоставя на живковизацията.
Съюзът, който е бил обществена емблема или знакова партия тъкмо заради отхвърлянето на комунистическата диктатура и борбата си за демокрацията.
Нали първите митинги срещу Живков и диктатурата му минаха под знака на знаковата партия Съюз на Демократичните Сили.
Мнозина / между тях и Бойко Борисов/ заявиха, че ако не друго, от СДС е останал емблемата поне. Знака.
Само че сегашното СДС вече замести тоя знак с друг. С герб.
Което обяснява и обстоятелството, че СДС не се противопоставя на живковизма.
…
А показва и друго. Че всичките приказки за Костов, който пречел на разните млади, други и чудесни демократи да се изявят са били празни приказки.
Ето, че Костов вече не е в СДС /впрочем той отдавна не е/. Съюзът се е отървал от зловещата му сянка и може свободно да литне към нови, светли бъднини.
Само че вместо да литнат към светли бъднини и да започнат най-после да се изявяват, младите нови чудесни демократи правят шпалир на Боко и Цецо.
Добре, де да приемем, че Костова лъже и сплетничи по повод тоя шпалир.
Ама някой запомнил ли е новият председател на СДС с каквото и да било политическо действие или постъпка.
Не с някое смислено политическо действие, ами с каквото и да било.
А сеща ли се някой въобще /освен хората от близкото му обкръжение /как се казваше тоя човек.
…
Та така. От нарочените за десни партии – ГЕРБ и СДС, нито една не се противопостави на живковизацията. Не го направиха и депесарите. А би трябвало. Нали те уж най-много са пострадали от живковизма. / То ако бяхме наистина европейска държава и съвременните наши социалисти би трябвало да възнегодуват срещу възхвалите на диктаторския комунистически режим и неговите вождове и вождеси /
Ами Меглена Кунева и нейната партия за какво беше там…за гражданско развитие…Те защо се снишиха ?
Нали онагледиха и отържествиха учредяването на партията си тъкмо с величавите снимки на СДС от първите митинги. А тези първи митинги бяха тъкмо срещу диктатора Живков и партията му.
Още повече, че от ДСБ отидоха при Кунева няколко наистина умни люде, убедени консерватори и демократи, които няма как да не забележат живковизацията и няма как да не възнегодуват срещу нея.
Те защо си затраяха ?
И странното им мълчание никак не може да бъде обяснено с това, че нищо особено не се е случило, само някакви се сбирка в Софийския Университет. Живковизацията е явна и неоспорима.
…
За да не отблъснат възможните левичарските и социалистически гласове – това е обяснението. Затова си затрая партията на Кунева. Затова се сниши по живковски. / А това станало вече всенародно снишаване по живковски нима не е част от същата тази живковизацията, между другото…/
И е тъжно и жалко да се наблюдава как умни и убедени консерватори и демократи, които искрено не понасят диктатора Живков и по начало са против всякакви левичарските изпълнения започват да се съобразяват с левичарските гласове за партията на Кунева и да се снишават по живковски заради влизането си в парламента. Може би си думат “ние веднъж да влезем, пък после ще им дадем да разберат”
Само че съобразяването и снишаването няма да спрат с влизането в Народното събрание. Напротив, тогава ще започнат. Заедно с пазарлъците и делкането на баницата, пицата, или каквото има там за делкане.
…
Не може една партия, или пък човек непрекъснато да се връткат, непрекъснато да седят /лежат/ разкрачени /с единият крак наляво, с другия надясно/ и това все да ги кефи.
Като се снишаваш заради левите губиш десните.
Не са малко десните хора, които внимателно наблюдават дали Меглена Кунева би могла да ги представлява в бъдещото Народно събрание, след като старата десница изглежда вече съвсем мижава и безпомощна.
И отговорът засега е ” не би”. Не би могла да ги представлява.
Защото само Костов и ДСБ се възпротивиха на явната вече живковизацията.
…
И излиза, че Костов и ДСБ не затъват в небитието, както на мнозина се иска, заради верността на заклетите костовисти, макар и това да го има, нито заради подмолни хватки на Костов, макар и това да го има нито заради някаква негови користни сметки, макар и това да го има, нито заради тайната поддръжка от съмнителни кръгове /е, това вече едва ли да го има/, а заради друга една изненадваща причина.
Костов се занимава с една непривична, неочаквана и неприсъща за един български политик дейност.
Занимава се с политика.
И няма нито един, ама наистина нито един политик в България, който да прави същото. Може би с Радан Кънев като изключение.
Освен ако за политика не се смята досадния, тъпанарски, мухлясал, махленски, родово – общинен и изконно-български въпрос кой с кого щял да се бил коалирал / да се съюзи, сортачи/. И разни подобни.
Иво Беров
