Защо ДСБ е единственият успешен проект на автентичното дясно

Тези дни прочетох статия от г-н Едвин Сугарев, в която той твърди, че ДСБ е фалирал проект и е най-добре лидерите на традиционната десница да излязат в политическа пенсия и да бъдат подменени с протестиращи от Орлов мост. Не става ясно дали тези протестиращи споделят десни ценности, но за г-н Сугарев това е най-добрият спасителен вариант за дясното. Оставам с впечатлението, че за него това кадруване на случаен принцип е някаква панацея, тъй като за десни ценности и принципи не става въпрос в тази стратегия.

Не страдам от култ към личността, най-малкото поради факта, че чисто биологически не съм живял във времето, когато този феномен е бил общоприета обществена нагласа. Ценя хората в политиката заради това, което са постигнали с идеите, ценностите и волята си. Заради качествата, които притежават и които са поставили в услуга на общото благо. Следвайки тези си мисли, смятам, че личността на Иван Костов през годините значително уплътнява представата ми за човек, носещ и употребяващ потенциала си, за да подтиква обществото към растеж и смислено развитие.
Това е и причината през 2004 г. да бъда един от онези 10 000 граждани в претъпканата аула на УАСГ, които споделяха тези мои виждания и поискаха от г-н Костов да създаде нов политически субект, за да имаме своето представителство.
И ако го уважавам заради държавническото мислене, в което е стриктно последователен, многократно повече съжалявам, че политическата ни класа и т. нар. елити не успяха да генерират широка палитра от личности с такива качества, ценности и потенциал. Обратното. С годините политическото пространство у нас се изпълни с хора, завихрени в Брауново движение, които с неприязън отказваха да работят за изграждане на среда, изпълнена с възможности и перспективи за личностна реализация на гражданите, но затова пък акуратно обслужваха кариерното си развитие.
Твърдението, че ДСБ е фалирал проект от хора, които медийно трябваше да възприемаме като морални стожери на синята идея, случайно или не, ги присъединява към фалшивия хор на „оплаквачките на умиращото дясно“. Основният рефрен на жалейката е, че Костов и ДСБ не стига, че са го убили, ами и не му дават възможност вече десетина години да си отиде по живо по здраво. По-интересен е обаче съставът на прегракналите хористи. Сред тях се откроява агентурната дружинка, основно представена от един главен редактор с иглолистен псевдоним, един тв. водещ, който според Комисията по досиетата празнува на Димитровден, както и един бивш президент с псевдоним Гоце, един бивш шеф на ДС, по прякор Гестапото и един пишман министър за кратко, също принадлежал към ДС. Ще напомня само как в нощта на президентските избори през 2006 г., Георги Първанов реши да кадрува в дясното и да определя каква трябвало бъде десницата в България. Не знам дали да споменавам и думите на Божидар Димитров, който след вота за Европарламент през 2007 г., видимо въодушевен, отдели значителна част от изявлението си на необходимостта от разпускането на ДСБ. Теза, аргументирана от него като „нужда в интерес на обществото“. Добавете към тези четиримата и ген. Любен Гоцев, Румен Петков и още няколко знайни и незнайни пазители и радетели на олигархичното статукво и картинката на „тяхното“ дясно започва съвсем да се прояснява.
Разбира се, би било неетично да пропусна и сегашния министър-председател и неговия вътрешен министър. По времето, когато се появи Вашата статия, г-н Сугарев, по bTV Борисов изпълняваше арията „Костов продаде СДС“. В същото време по Нова телевизия, Кеворк Кеворкян и Стефан Цанев акапелно му припяваха „Костов разби СДС и затова ние не можем да му простим“, а на другата сутрин в „Тази сутрин“ и Цветанов се включи в коледния концерт с агресивни напеви на тема „Лошия Костов и досадно пречкащото се ДСБ“.
Моля ви, г-н Сугарев, не се включвайте в този хор, те не са добра компания, все си мисля, че не споделяте общи ценности, така че няма нужда да им пригласяте.
Очевидно тече надпревара сред кадровиците-хористи дясното да бъде превърнато в послушно на наложения ни по руски образец модел на олигархично управление от мутромилиционерски архетип, а ДСБ и нейният лидер остават последната гражданска барикада срещу обезсмислянето на политическото и подмяната му с криминогенното. Но за да материализират тази стратегия, тези герои на прехода упорито изграждаха и изграждат сложни системи от зависимости, насочени предимно към хора, които имат апаратни позици в традиционната десница. Някои от тях се поддават без особени увещания. На други изискванията им стигат до някоя материална придобивка и евентуално някоя властова позицийка, обещана им като подаяние от ГЕРБ. Но какво да правят онези, другите, за които достойнството и ценностите им са с по-голяма стойност от някакви бакалски уговорки? Тези, които създадоха десния граждански проект „Демократи за силна България“, а след това и Синята коалиция, за да се противопоставят на задкулисните завери на гореспоменатите хористи?
Изглежда, че ДСБ, нейният лидер, както и Синята коалиция са проблем не само за псведодесния живковистки ГЕРБ и за левицата (която предимно играе ролята на колониална администрация на Кремъл, що се отнася до националния ни интерес), но и за разни недородили се субекти в дясно, които се оплакват, че традиционната десница и нейните лидери силно възпрепятствали тяхното акуширане. Не разбирам с какво толкова Костов, ДСБ и Синята коалиция са пречка за претенциите на субекти из цялата палитра на политическия спектър.
Да не би, защото са единствените, които съхраниха и транспортираха през прехода десните реформаторските ценности в тази разлагаща олигархична среда и поради това са последният бастион на нормалността за десните хора в България?
Да не би, защото, ако не беше ДСБ и Синята коалиция, идеята на Дянков и кабинета Борисов да бъде увеличено ДДС на 25% щеше да бъде осъществена?
Да не би, защото, ако не беше ДСБ и Синята коалиция, АЕЦ Белене отдавна щеше да е факт и да сме обрекли няколко поколения да изплащат тази най-голяма измама на българския преход?
Или може би, защото ако не беше ДСБ и Синята коалиция тихомълком щяхме да имаме конституционен съдия с фамилия Марковска?
Добре е, да не ни е толковакъса паметта и да помним, че точно лидерите на традиционната десница премахнаха срамните шенгенски визи и на 10 април 2001 г. получихме възможността да пътуваме свободно като европейци. В онези години кабинетът Костов даде христоматиен пример за отстояване на национален интерес, като отказа въздушен коридор на руснаците към Прищина и в същото време отказа на американците да превърнат нашата територия в бежански лагер, недопускайки 50 000 косовски албанци. Нека не забравяме, че този кабинет качи посткомунистическата ни страна на евроатлантическите релси.

Проектът ДСБ бе създаден, за да запази идеите, ценностите, експертността и волята за реформиране на бедната и изостанала, посттоталитарна България. Тези същите лидери днес не виждат алтернатива на единството и обединението, защото буквите нямат значение, но ценностите и принципите имат за десните хора. В интерес на истината не съм чувал за друга дясна партия, която да е определила ценностите и принципите си в специален документ-платформа. Казват, че личността на Костов е проблемът на дясното, но тези, които го казват, хем нямат личности в партиите си, хем не заявяват какви са им десните ценности и принципи. Докато ДСБ публикува своята „Платформа на модерната десница на българите“ и там всеки може да се запознае с идейния постамент, върху който се издига партията. Затова, г-н Сугарев, рецептите за спасяване на дясното, започващи с политическо пенсиониране на доказали се лидери и разпускане на партията, която е единственият успешен проект на автентичното дясно, не са никакво лекарство, а обикновена отрова.

Стоян Михалев