Преди една година в България се роди нова кауза. “За силна България в обединена Европа!” приобщи към себе си хиляди модерно мислещи българи. Те пожелаха тази кауза да бъде отстоявана от нова политическа формация. Съчетаха в името й своята кауза – Демократи за силна България. Поискаха Иван Костов да отстоява тази кауза като техен лидер. Беше създаден прецедент в съвременната българска история. Политическа сила се роди не в лабораториите на бившите тайни служби, не в услуга на един или друг политик, а от волята на хиляди българи да имат свое политическо представителство.
Демократи за силна България не са само членовете на ръководството на партията, Демократи за силна България не са само членовете и симпатизантите на партията, Демократи за силна България са всички онези български граждани, които имат смелостта да изразяват открито гражданската си позиция. Позиция срещу пошлостта, олигархията и остатъците на комунизма. Позиция, защитаваща политическата почтеност, националната традиция и цивилизованото мислене. Всичко това създаде чувство за комплекс у много хора. Посредствеността се обедини, защото осъзна, че няма идея, с която да противостои на каузата “За силна България!”, защото в нея няма място за пошлост и лъжа. Политическата класа се уплаши, че някой може да развали комфорта, в който съществува от няколко години. Комфорт на посредственост, безпринципност и защита на личните интереси.
Единствено Демократи за силна България успяха да формулират ясни десни идеи като контрапункт на състезанието между левия и либералния популизъм. Журналистите вече знаят, че по всяка тема могат да получат ясна дясна позиция именно и предимно от ДСБ. Така тъмносините се превърнаха във феномен. Така тъмносините си извоюваха уважението както на четвъртата власт, така и на гражданското общество.
Безспорно атаките срещу Демократи за силна България и лидера им Иван Костов са проява на страх и паника у политическите противници. Фабрикуването на компромати само доказва, че опонентите на ДСБ не могат да водят открита битка на терена на ясните политически идеи. В атаките се включиха дори и социолозите, които имаха за задача да обезверят хората изповядващи каузата “За силна България”. Гражданският проект обаче издържа и на тази провокация и продължи напред. Днес опонентите на ДСБ вече са се примирили с това, че тъмносините влизат стремглаво в 40-тото Народно събрание. Задачата им сега е да минимализират присъствието на ДСБ в следващия парламент. Ужасът пред т.н. десни коалиции, е че политическият проект на Иван Костов се оказа по-успешен от техните безпринципни сговори. Според оценката и на журналистите през последните шест месеца единствено ДСБ беше последователна и ясна дясна формация. Това което остана незабелязано от медиите, беше че там където тъмносините създаваха своя структура на места другите десни партии на практика се стопяваха до санитарния минимум на съществуване. А причината за това е, че в българската десница единствено ДСБ генерира и отстоява сериозни политически позиции. Хората напускат СДС и останалите десни формации, защото чувстват, че те са изпразнени от съдържание. Нито една от тях няма ясна идейна идентичност. Техните лидери не могат, не желаят и не отстояват интересите на своите гласоподаватели. Точно заради това десните избиратели обърнаха надеждите си към Демократи за силна България.
Това е и причината, поради която партията ДСБ е обречена на успех. Тя изразява надеждите и въжделенията на всеки българин за проспериращо бъдеще и достоен живот в обединена Европа.
ДСБ не може да не успее, защото е захранена с ентусиазма и волята на най-активната и интелигентна част от българското общество.
Партията на Иван Костов ще успее, защото черпи своята жизненост не от амбицията на шепа политици за личен просперитет, а от волята на цялото общество за модернизация на държавата и изграждане на силни и ефективни институции.
ДСБ ще успее, защото е едниствената партия, която представя ясен политически модел за бъдещето на държавата ни.
ДСБ е единствената партия, чиято предизборна програма не е розов пакет със заблуждаващи обещания, а концентриран сбор от конкретни ангажименти, прецизно съобразени с необходимостите на икономическата, управлението и общественото развитие на България.
