Заплата в плик или чий е изборът – АНТОНЕЛА ПОНЕВА

Реформите на националните пенсионни системи да гарантират дават финансова независимост възможност на хората в третата възраст
За съжаление, България влезе в Европейския съюз на първо място в класацията по бедност. В същото време в страните от общността се обръща голямо внимание на проблемите на възрастните граждани. В своята резолюция за демографските предизвикателства и солидарност между поколенията от 23 март м.г. Европейският парламент подчерта необходимостта от подсилване на елемента на солидарност в пенсионните системи. Т.е. от преодоляване на марги-нализирането на възрастните хора в резултат на ниски доходи. Нещо повече, европейските депутати вярват, че реформите на националните пенсионни системи не трябва да се концентрират само върху устойчивостта на публичните финанси, но и да дават възможност на хората в третата възраст да остават финансово независими.
Дали можем да кажем, обаче, за българските пенсионери, че са просто бедни? Не просто това, а много висок процент от тях живеят на прага на мизерията. Мизерията дори не е точната дума. Минималната пенсия е 85 лв., средната пенсия -146 лв., прагът на бедността – 152 лв. Числата говорят сами.
Необходими са действия, които да доведат до по-добро качество на живот на българските пенсионери. Парламентарната група на партия Демократи за силна България направи законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Идеята е всички пенсии да се преизчислят на база на средномесечния осигурителен доход за страната за 2006 г. Чрез приемането на този законопроект и неговото изпълнение ще се заличи несправедливата разлика между пенсиите, отпуснати преди влизането в сила на Кодекса за социално осигуряване, и тези след това. Хора с еднакъв осигурителен стаж, заемали еднакви длъжности и притежаващи еднаква квалификация, вземат пенсии с разлика от 30-40%. В комисията по труд и социална политика законопроектът беше отхвърлен. Неоправдано се бави влизането му в зала за обсъждане на първо четене. Аргументите на мнозинството, всъщност са два въпроса, които са съвсем логични за управлението. Първият е свързан с това откъде да се вземат средства за това. И вторият, ако се намерят средства днес, какво ще правим при следващия бюджет.
Отговорите са много лесни. За да се извърши веднага преизчисляването на всички пенсии, са нужни 800 млн. лв. Тези средства могат да бъдат заделени от огромния бюджетен излишък за миналата година, който е близо 2 млрд. лв. Това са надвзети данъци от всеки български данъкоплатец. Бюджетният излишък всъщност е недоимък във всяко домакинство.
За да може да се покрие това увеличение на пенсиите, дори да има пари за последващи индексации, е нужна смела и компетентна политика. Затова подготвяме предложения за развитие на осигурителния модел, за да се повиши събираемостта на осигурителните вноски, да се увеличи броят на осигурените лица, да се спазят принципите на осигуряването.
Необходими са незабавни мерки за свиване на сивата икономика, която според доклад на Световната банка, е 35%. Много от работещите се осигуряват на минимален доход, получават реалните си заплати в плик. Върху тях не се удържат нито данъци, нито осигурителни вноски.
За да се мотивират и работодатели, и работещи да внасят осигуровки върху реални доходи, е необходимо да се намали данъчно-осигурителната тежест. Високите ставки са една от причините за укриване на доходи.
От друга страна, Националната агенция за държавни вземания не е събрала над 2 млрд. лв. за 2006 г. В това число са и много средства, които трябва да отидат към НОИ. Само строителният бранш не е внесъл около 400 млн. лв. за ДДС. А колко ли са осигурителните вноски?
Друг проблем е, че не малък брой работещи, като държавни служители, кадрови военни, служители на МВР, следователи, надзиратели… не внасят лични осигурителни вноски, а биват осигурявани от държавния бюджет. За тези, на които държавата гарантира много по-ранно пенсиониране, внася само 3% допълнителна вноска, вместо 15 и 10%, което е изискване за първа и втора категория труд.
Не е за подценяване и възможността за повече постъпления за НОИ от прозрачноот и правилно усвояване на европейските фондове. 80% от парите, които се отпускат в областта за изграждане на инфраструктура и 50% от тези за въвеждане на нови технологии, са за работни места, следователно работни заплати, а оттам и осигуровки.
Видно е, че източници на средства има. Въпрос на политическа воля е компетентно и честно те да се управляват.