– Г-н Иванов, защо сега, 15 години след началото на прехода, бе създадена комисия, която да разследва българските задграничните дружества?- Въпросът е поставян многократно, но сега за първи път има решение на Народното събрание. Макар че са минали 15 години след началото на промените, трябва да разберем как са изразходвани средства, които по онова време са били държавни. Очаквам да открием една от важните причини за разграбването на държавата. До момента обаче няма яснота къде са парите на задграничните дружества, кой и как ги управлява.- Означава ли това, че никой у нас не знае каква е съдбата им?- Известно е, че част от тези 311 дружества, по-точно 50, са приватизирани заедно с предприятията, на които те са били клонове. Други са ликвидирани. Трети все още работят. А в четвъртата група влиза дружествата, които са в неизвестност. Изчезнали са. – Изчезнали? Как става това?- Всъщност те не са изчезнали в буквалния смисъл на думата, а просто за тях не се знае нищо. Точно затова бе приета специална точка в решението на парламента. С нея Националната разузнавателна служба се задължава в срок от 3 месеца да предостави на НС наличната информацията за всички създадени до 1990 г. задгранични дружества. Това се прави, за да не може за пореден път тази информацията да се скрие зад паравана “национална сигурност”.- В архива на Държавна сигурност и в частност на научно-техническото разузнаване ли ще се търси информация НРС?- Ако знаехме къде трябва да се търси, за да се извадят необходимите данни, нямаше да направим формулировката на разпореждането на парламента така обща, каквато в края на краищата стана в решението на НС. Тези, които са създавали схемата, са си свършили работата много добре, изработили са я перфектно и са я подплатили със съответните нормативни актове. Затова днес е много трудно да се намери нужната информация.- Какво тогава ви кара да мислите, че има нещо нередно при задграничните дружества?- Интересното е, че точно в периода на тяхното създаване – 1983-1989 г., България е натрупала огромен външен дълг, който днес всички ние плащаме. Според нас има пряка връзка между двете събития – създаването на задграничните дружества и изхарчването на парите от външните заеми. Има и още един важен момент, който държа да отбележа. През 80-те години на миналия век започва реализацията на т. нар. нов икономически механизъм. Тогава се разкрива възможността за по-широка стопанска дейност. Приемат се нормативни документи като Указ 56, които създават наченките на търговска дейност у нас. Точно тази уредба се използва, за да може апетитните парчета от държавната баница да се отделят от своя създател. Засега има информация как е ставало това с фирми у нас. Не е изключено тя да е използвана и за външните дружества. Ще ви дам пример със случая СД “Булгарлизинг”. Дружеството е създадено на 30 август 1985 година с разпореждане на Министерския съвет. Няколко месеца по-късно фирмата е пререгистрирана по Указ 56 като търговско дружество, но без разпореждане на правителството. Когато е приет Търговския закон, фирмата се регистрира и по него като “Булгарлизинг” АД и така прекъсва връзката със своя създател. След това започва да предявява претенции към други предприятия. Има съдебно решение, съгласно което “Булгарлизинг” АД е признато за правоприемник на СД” Булгарлизинг”. На тази основа са му признати и правата по отношение на “Финтекс” – Габрово. Още се водят дела за вземания от “Текстилмаш” – Габрово и за “Булто” – Първомай.- Как си обяснявате това?- Това е завършекът на деветосептемврийската революция. В края на 80-те години и прераства в криминална революция. В нея бившите партийни величия се опитват да станат новите икономически фактори у нас. Всичко това, разбира се, прави далеч от погледа на българския народ. Ако системата бъде разровена и се намерят ревизионните актове на задграничните дружества, ще се разкрие истината за тях, независимо дали са обявени във фалит и източени, или още работят.- Разследването на задграничните дружества 9 месеца преди парламентарните избори не е ли опит да се дискредитира приемникът на БКП – БСП?- Няма такава политическа заявка, защото искането за създаване на парламентарна анкетна комисия датира от 2002 г. А тогава не се очертаваха избори. Факт е обаче, че БСП наследи БКП и систематично се противопоставяше на разследването на задграничните дружества. Ако претендира, че е реформирана партия, тя трябва да съдейства да се разкрие иснитата в биографията на БКП, която до 1990 г. беше партия-държава.- Смятате ли, че освен политиците в парламента към резултатите от разследването ще прояви интерес и широката общественост?- По време на дебатите в пленарната зала много граждани се обадиха в парламентарната група и настояваха да попитаме как “Машиноекспорт” е станал търговска фирма, след като е регистрирано като стопанско дружество. Следователно има очевиден интерес. Хората навярно са открили сходства между описания от мен начин на преобразуване на “Булгарлизинг” и трансформацията на “Машиноекспорт”. Ако се направи проверки в другите външнотърговски централи, много е вероятно да се натъкнем на редица подобни примери. Затова е необходимо едно обективно разследване, което да покаже какво се е случило с останалите задгранични дружества.- СДС прави няколко опита за разследване на задграничните дружества, но без резултат. Какви са основанията ви да смятате, че този ще бъде по-успешен?- През 1992 г. по време на правителството на Филип Димитров, по нареждане на Иван Костов – тогава министър на финансите и на председателя на БНБ действително бе направена ревизия на Българска външнотърговска банка. Докладът от ревизията бе изготвен в три екземпляра: първият – за БВтБ, вторият – за БНБ и третият – за Министерството на финансите. Иван Костов изпрати доклада до Главна прокуратура като материал към дело № 4 за икономическата катастрофа на България. След това интересът на обществото е насочен в друга посока. – Докъде стигна проверката, поискана от второто правителство на СДС?- Когато на власт идва второто правителство на СДС – на Иван Костов, държавата е в толкова тежко икономическо състояние, че всички усилия бяха насочени към извеждането на страната от връхлетялата я катастрофа. Оттам нататък да се задава въпросът защо за 4 години СДС не е намерило отговорите на въпросите ми се струва некоректно. Още повече, че, както вече казах, през 1992 г. Иван Костов изпрати на Главна прокуратура резултатите от първата ревизия. Уви, в прокуратурата нещата се покриха.- Разполага ли въобще с някаква информация държавата като собственик на част от фирмите?- От писмото на вицепремиера Лидия Шулева, която разполага с цялата информация, събрана в министерството на икономиката, става ясно, че търсенето продължава. Изпратено е искане до БНБ да бъдат предоставени на правителството всички налични данни. В това число и документите, които е съхранявала Българска външнотърговска банка. Тоест в момента ние се опитваме да свържем една верига, която преднамерено е била разкъсана на части.- Не ви ли изненадва фактът, че години наред цялата информация е била на една ръка разстояние от българските правителства – в държавната БВтБ, а никой не я е поискал?- По време на дебата в парламента се промъкна информацията, че прословутият ревизионен акт, изготвен след проверка в БВтБ, не е бил пълен и, най-важното – приложенията към него, са изгубени. За да се разбере дали това наистина е така в действителност, ние задължихме БНБ в тримесечен срок да предостави на НС копие от ревизионния акт на БВтБ от 1993 г. и приложенията към него.- Знаете ли каква сума е изтекла през дружествата в чужбина?- Това се надявам да научим от отговора на БНБ. Г-жа Шулева ни уведоми, че един от въпросите към централната банка е относно средствата, дадени на задграничните дружества и откъде те са взети. Става дума за стотици милиони валутни лева.- Внасяли ли са някога фирмите процент от печалбата в държавния бюджет?- Ние сезирахме комисията по корупцията, която в момента се занимава точно с този въпрос. Надявам се след приключването на работата є да стане ясно дали такива средства са внасяни бюджета, или те са изтичали в нечий джоб. По време на разискванията констатирахме колко е трудно да се постигне пробив и в това направление. Причината е, че определени дружества де юре са държавни, но за учредяването им са били упълномощени конкретни физически лица. Това е правено, за да се избегне забраната в някои страни соцдържави да регистрират фирми. По време на дебатите дори г-н Божинов допусна, че когато през 1990 г. държавата се оттегли от икономическия живот на предприятията, не е изключено някои от тези лица, свързани с БКП, да са почувствали парите като собствени и да са направили нужното това да стане факт.- Това на практика е кражба на дружество. Очаквате ли да попаднете на следите на такива фирми?- Не знам дали има откраднати фирми, но очаквам да се натъкнем на забравени дружества някъде по света. Ако това стане, нашата комисия ще изпълни задълженията си и ще възложи на съответните органи да извършат разследване.- Кабинетът ще отправили искане за информация от правителства и банки в страни, където има регистрирани задгранични дружества?- Ако се разкрие точната информация и започне разследване, може да се стигне и до такова искане. Още повече, че заради тероризма дори и швейцарските банки бяха задължени да оповестяват сметки на вложители.