– Госпожо Манева, какъв ще е ефектът от преговорите с Европейския съюз в сферата на околната среда?- Дейностите в околната среда засягат всички отрасли на производството и имат огромен икономически ефект. Съгласно европейските изисквания за нормално ниво на живот трябва да бъдат построени и поддържани редица инфраструктурни обекти, а продукцията на всички отрасли да се произвежда по технологии, щадящи околната среда. Това създава работни места, но поставя и много изисквания пред управляващите и бизнеса. Когато дойде на власт, това правителство в програмата си пое ангажименти да изгради поименно опоменати 24 пречиствателни станции и редица депа за отпадъци. Три години по-късно практически нищо от тази програма не е изпълнено. А поетите ангажименти са изключително сериозни. До 2010г. България трябва да е построила 104 пречиствателни станции в градовете с над 10 хил. жители, а до 2014 г. още 283 в градовете с от 2 хил. до 10 хил. жители.- Колко пари са нужни за това?- За 104-те обекта са необходими 950 млн. евро, а за 283-те в по-малките населени места необходимата сума е 1,250 млрд. евро. От тях 30% ще бъдат осигурени от предприсъединителните фондове, а останалите – от бюджета или други източници (кредити). Печалното е, че през последните 3 години кабинетът не създаде условия за усвояването на средствата от европейските фондове, нито механизми за финансиране от национални източници. По счетоводни данни общият бюджет, отпуснат от Европейския съюз по финансови меморандуми към края на 2003 г., е 239 млн. евро. Договори обаче са сключени само за 48 млн. евро. А са усвоени едва 4 млн. евро. Ситуацията тази година не е променена. Процентът на усвояване е същия. В момента можем да ползваме 300 млн., тъй като ни бяха отпуснати допълнителни средства. Цитираните суми са за пречиствателни станции и депа за отпадъци. С огромно закъснение и много проблеми е започнало единствено строителството на три депа за отпадъци. – Каква е вероятността всичко това да бъде завършено за две-три години до 2007 г.?- Тъй като става дума за поети ангажименти в преговорния процес, те трябва да бъдат изпълнени. Правителството обаче демонстрира пълна неспособност и нежелание да ги изпълнява. Така например в графика на правителството за 2003 г. и 2004 г. са записани по един-два обекта от онези 104 пречиствателни станции за големите градове; за 2005 г. са 9 броя, а от 2008 г. до 2010 г. (когато настоящите управляващи няма да бъдат на власт) са записани средно в година по 45-52 станции. Това е абсурдно. Правителството откровено прехвърля своите ангажименти на бъдещите кабинети. И тъй като това, за което говорим сега, ще бъде забравено, следващите ще отговарят защо нищо не е изпълнено.- Има ли други ангажименти?- Да, графикът за периода след 2010 г. е още по-внушителен. Например през 2011 г. трябва да бъдат построени 177 обекта в по-малките населени места. А през 2012 г. – 196 обекта.- Това възможно ли е технически и разполага ли България с толкова много подготвена работна ръка?- Технически това е невъзможно. Нито пък разполагаме с необходимия човешки ресурс. За да изпълним подписаните в преговорните глави ангажименти, трябва да обявим мобилизация на населението, за да се построят обектите. – Какво не е направено?- В екологията договореностите са измерими количествено, те могат да се видят. Ще дам един пример. Съгласно програмата на правителството, до края на 2002 г. е трябвало да бъде изградена канализацията на Бургас, Приморско, Паничарево, Ясна поляна, Игнатиево, Аксаково, Бяла. А също така пречиствателни станции в Елена, Етрополе, Велики Преслав, Сухиндол, Ахтопол, Белослав, Провадия, Троян. Има списък и на депата за отпадъци – в тях са включени Петрич, Аксаково, Добрич, Ловеч, Шумен, Ямбол и др. Отивате в един град и виждате има ли я пречиствателната станция или депото за отпадъци.- Вие твърдите, че правителството е поело и ангажименти от името на бизнеса. Какво означава това?- Това означава, че фирмите трябва да направят определени инвестиции, за да отговарят на екологичните стандарти. До края на 2007 г. е поет ангажимент да бъдат модернизирани 355 бензиностанции и 50 пътно-превозни танкера, за да се прекратят емисиите на летливи органични съединения при дистрибуцията и съхраняването на горивата – бензин и други петролни продукти. Става дума за електронни системи по целия път на бензина от резервоара до колонките, които следят дали няма течове и изпарения. Необходими са стотици милиони левове, които този бизнес трябва да инвестира. Мисля, че собствениците на фирми ще срещнат сериозни затруднения да осигурят тези пари.- Има ли такива ангажименти в други сектори на икономиката?- Да, има. Например всички предприятия от хранително-вкусовата промишленост трябва да изградят очистни съоръжения за отпадните си води, както и да решат проблемите с отпадъците. Това се отнася за месопреработването, за млекопреработването, за производството на растителни масла и т.н. За съжаление беше унищожен механизмът за оказване на помощ на бизнеса. Затова голям брой предприятия може да се окажат неконкурентоспособни точно защото няма да отговорят на екологичните изисквания. Те няма да могат да изнасят своите стоки в евросъюза, тъй като трябва да представят сертификат, че произвеждат по технологии, щадящи природата.- Какви ще са последствията? – Ще дам следния пример – преди време се откри много добра възможност за износ на българско спално бельо. Но се оказа, че в нашите технологии се използва хлор и други агресивни съединение за избелване. Те са неприемливи на европейския пазар – оставят вредни за човешкия организъм следи в тъканите. Докато предприятията не преминаха на кислородно избелване, заводите ни не можаха да излязат на този пазар.- А в сферата на химическата промишленост?- О, там задълженията на България са огромни. До 2008 г. пет от големите инсталации на химическата промишленост трябва да направят всичко необходимо, за да няма замърсяване на околната среда. От 2009 г. рафинерията в Бургас трябва да започне да произвежда газьол без сяра. От 2011 г. котелните горива също трябва да са без сяра. Това означава въвеждането на нови технологии и инсталации, които струват много пари.- Значи ли, че ако България не изпълни тези договорености, нефтозавода край Бургас трябва да спре да работи?- Когато сме затваряли глава “Околна среда”, ние сме заявили, че всичко, записано в нея, ще бъде изпълнено в сроковете, които са посочени. За по-голямата част от ангажиментите разполагаме с две години и половина. За толкова време и при такава организация не може да се направи нищо съществено. Целият национален доход да се насочи към инвестиции, пак няма да успеем. През 2007 г., когато се прави преглед на изпълнението на поетите ангажименти, ще се окаже, че по-голямата част от тях не са изпълнени. Това може да стане причина да се отложи приемането ни в Европейския съюз. Има и друг вариант – ЕС да направи компромис. Това означава, че маса предприятия няма да имат достъп до европейския пазар, независимо, че страната ни е членка на съюза. Така практически ние сами ще сме си затворили вратите за там. Съществува и трета възможност – да затворим тези предприятия, да се откажем от този бизнес.- Средствата за инвестиции в посочените от вас предприятия също ли ще дойдат от предприсъединителните фондове?- Не, тъй като става дума за частни предприятия, те сами трябва да си осигурят парите за инвестиции в екология.- Искате да кажете, че правителството е поело ангажименти от тяхно име?- Да, точно така. И най-лошото е, че те не са уведомени за тях. Наскоро предприятията от химическата индустрия от Стара Загора изпратиха открито писмо до правителството. Те бяха глобени с огромни суми за нарушаване на стандартите по околната среда. Дружествата нито могат да направят инвестиции, за да решат проблема, защото нямат средства, нито разполагат с пари, за да си платят глобите. Затова се обърнаха към кабинета заедно да потърсят решение. Страхувам се, че точно екостандартите може да се окажат препъникамъка пред нашата индустрия. Смятам, че трябва да бъдат създадени механизми бизнесът да бъде подпомогнат. Това означава да се осигурят нисколихвени кредити, да се отстъпва част от екологичните такси на предприятията. Прави се опит подобен механизъм да се приложи в областта на опаковките. Фирмите, които използват опаковки за своята продукция, създават консорциум, който да построи предприятие за унищожаването на вече използваните. Предвижда се те да не плащат такса за тях, а парите да се влагат в тази индустрия. Подобен механизъм трябва да се използва и в други отрасли.- Има ли други сектори, в които правителството е поело такива огромни обещания?- Да, има. В областта на енергетиката. Там има огромни задължения за изграждане на инсталации за улавяне на серния диоксит и други вредни емисии в ТЕЦ-овете. Необходимите средства надхвърлят 3 млрд. евро. Отделно от това онези ТЕЦ-ове, които работят с твърдо гориво – въглища, трябва да осигурят техника за преработка на сгурията и пепелта. Това с най-голяма сила се отнася за ТЕЦ “Марица Изток”.- Каква е общата сума, която България трябва да вложи в екология?- Съгласно направените разчети, по най-скромна оценка, ще бъдат необходими над 9 млрд.евро. – Ако вложим 9 млрд.евро само за околна среда, България ще се превърне в новото икономическо чудо?- Така е. Когато през 2000 г. правителството, в което участвах, направи разчети, стана ясно, че за да изпълним ангажиментите си без напрежение, всяка година трябва да инвестираме средно по 700 млн. евро. Три години вече са пропилени. Затова Демократи за силна България дадоха негативна оценка за работата на правителството в областта на околната среда и подчертаха своята тревога за последиците от безхаберието и некомпетентността в тази толкова важна за присъединяването ни към ЕС сфера.- Можем ли да поискаме глава “Околна среда” да бъде отново отворена и да предоговорим поетите от това правителство ангажименти?- Мисля, че нещо подобно неизбежно ще се случи. При контрола през 2007 г. ще се види, че договореностите няма да бъдат изпълнени при никакви обстоятелства. Това означава или ЕС да си затвори очите, което смятам, че е невъзможно да се случи, или да се съгласи на преговори за удължаване на гратисните периоди. Още по-важното обаче е, че се пропиляват огромни възможности за българската икономика.