ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА : Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги народни представители. Ще ви запозная със становището на Парламентарната група на Синята коалиция относно Проекта за Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения.
Първото, което искам да кажа е, че за първи път в българското законодателство се въвежда Институтът на гражданската конфискация като нов елемент в борбата с престъпната дейност. В сега действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се предвижда отнемане на имущество само при доказана по съдебен ред престъпна дейност на собственика. За разлика от него в новия законопроект не се изисква доказването на престъпна дейност и връзката на тази дейност с конфискуваното имущество, и това го има в текстовете на този проект за закон. Въвеждането на подобна разширена конфискация, освен всичко останало, е рисковано от гледна точка за обявяване на закона за противоконституционен, а също така и за противоречащ на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Не случайно и в становищата на Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура и Съюза на адвокатите в България се съдържат изключително много бележки и то критични.
Ще се спра на основните възражения, които имаме срещу този законопроект от страна на Парламентарната група на Синята коалиция и ще ги изброя в осем точки.
Първо, в проекта се допускат процедури, които са в нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и изискванията за справедлив съд и справедлива процедура.
Второ, предвиденият 15-годишен период за проверка, от една страна, не е обвързан по никакъв начин с периода на извършване на евентуалната престъпна дейност. Тоест, за престъпна дейност, извършена през 2011 г., може да се отнеме имущество, придобито през 1996 г., а от друга страна противоречи и на давностните срокове в българското право и би лишил физически и юридически лица от възможността да докажат доходите си за такъв дълъг период от време. Например, за да бъде ясно, според Закона за счетоводството документите се съхраняват за период от 5 години. Погасителната давност по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е 10 години, по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е 5 години. Въвеждането на 5-годишна давност с обратна сила би застрашило много сигурността и на гражданския оборот.
Тук искам да кажа още нещо – всъщност към гражданина поставяме много по-високи изисквания да съхранява свои документи отколкото към институциите и органите, които по закон са длъжни да съхраняват такива документи. Защото тези давностни срокове по определени закони, които ви изчетох, са по-малко от 15 години – 5, 10 години. Тоест едно лице може да бъде изправено в ситуация да трябва да доказва нещо и да не може да го извади като доказателство от съответния орган, който би трябвало да съхранява тази документация, просто защото давностният срок е изтекъл и тези документи са унищожени.
Третото ни възражение. С разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 се въвежда ново революционно в своята неяснота понятие – „имущество, контролирано от дадено физическо или юридическо лице“. Никъде в правната материя няма определение за подобно имущество и начина за контролирането му.
Четвърто, никъде в текстовете на проекта не е изяснен периодът, в който ще се проверява дали дадено лице е придобило имущество, подлежащо на конфискация. Има заложен фиксиран брой 400 работни заплати като понятие за значително несъответствие между доходи и имущество, но дали това е за една, за пет, за десет или за петнадесет години не е изяснено. Тук само още една вметка, имайте предвид, колеги, че тези периоди са свързани и с време, в което беше извършена деноминация на българския лев. Тоест нямаме период, в който имаме разплащане с една и съща стойност на българския лев.
Пето, няма предвидена възможност за засегнатите лица в случай на неоснователни производства да бъдат обезщетени за претърпените вреди, тъй като препратката към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е невярна. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не се съдържат норми за обезщетяване на вреди от неоснователни проверки и производства, образувани от административен орган.
Шесто, не са посочени изчерпателно видовете административни нарушения, което води до неяснота относно приложното поле на закона. За разлика от изричното изброяване на текстове, свързани с Наказателния кодекс, когато става въпрос за административните нарушения, тук нямаме изчерпателно изброяване. Това е едно от основните възражения, които идват и от Върховния касационен съд, от Адвокатския съюз, от страна на прокуратурата, тъй като практически, ако законът остане в този вид, това означава, че всяко едно административно нарушение може да бъде основание за започване на процедура.
Седмо, съществува колизия между процедурите, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания и предлаганите от този законопроект.
Осмо, създава се дублиране на производството по ДОПК и предлаганият закон, което е в противоречие с основен принцип в българското право, а и не само в българското – че за едно нарушение на едно лице може да бъде налагано само едно наказание, а не две, така както може да бъде хипотезата в този Проект за закон.
Поради всички тези съображения, разбира се, и още критики, но това са основните осем, които исках да отбележа като позиция на Синята коалиция, ние няма да подкрепим този законопроект.
