Заедно сме по-силни

Петър Москов: Здравейте. Вчера, когато казах на колегите си, че е хубаво да дойдем тук да се видим, те симпатизират изцяло на това, което правим, те ми казаха – ние сме абсолютно с вас, но само луд човек може да дойде в неделя на партийно събитие. Явно лудите сме много обаче. Това се потвърждава от лидерите на блока, буквално от колата слизат тук от събрания в Ямбол, Стара Загора, препълнени зали в същите тези времена за луди. Това е добър знак, значи има енергия, енергия, която се надига, която е генерирана от това, че сме общност. Мислих си вчерашния ден какво ни събира извън желанието да правим политика. И си дадох сметка, че в тази зала сме и ще сме хора, независимо от моментната си партийна принадлежност, които през 1989г. са били щастливи хора от това, че комунизма си е тръгнал. И второ – хора, които през 1997 г. са подкрепили тогавашната демократична революция и свалянето на комунизма за втори път, някак си национален спорт като че ли в България, и са били съпричастни с усилията на тогавашното управление на ОДС. Всеки един от нас, независимо от сегашните си партийни принадлежности. Това е мощ – да сме заедно, на едно място с една цел. Това, което предстои на блока следващите месеци е да влезе в първата си сериозна битка. Тежка битка с важни последици. Не за блока, а за България. Затова аз ще говоря за това, което ни събира, за миналото ни, разделено или общо. Ще се опитам да разкажа за опорните точки срещу нас, защото това е важно. Важно е да тръгнем напред, когато всички сме наясно, че сме заедно, защото сме го осъзнали, а не защото така би било по-добре. Ще кажа собствения си разказ, човешки, защо блокът за мен е избор. Аз съм зам.-председател на ДСБ. От създаването на ДСБ съм част от ръководството на партията и съм защитавал винаги, бил съм се, за позициите на партията дори тогава, когато не са съвпадали с моята лична позиция, защото поста ми го е изисквал и общността, която ме е избрала го е изисквала. Аз съм костовист. Не защото съм влюбен в личността на Костов, а защото за мен идеите за икономически и социални реформи и за откъсването на България от Русия, за пълноценното европейско членство на България и въобще за модерна държавност, което е по същество политическата доктрина „Костов“ са и моето виждане за това как България може да работи по-добре. Аз знам, че правителството на ОДС с министър – председател Иван Костов откачи България от Русия и комунизма и започна реформите и даде неотклонимия тласък за това България днес да е различно място от Беларус или не дай Боже от Украйна. Знам това. До тук някак си разказа е чист, партиен, ДСБ или СДС. Освен това аз обаче имам и друго познание. Знам, че част от управлението на славното ОДС бяха хора като г-н Бисеров и г-н Цонев, единият, от които в момента е съден за пране на пари, а другият е дясната ръка на Ахмед Доган. Знам, че част от това, за което се бия и съм се бил бяха хора като Софиянски, Бакърджиев и Антоан Николов. Не е нужно точно в София да обяснявам защо синята общност има такова влияние в София точно заради имената на тези хора и техните действия. В тогавашното автентично бяха хора като Пламен Орешарски, Волен Сидеров, Надежда Нейнски. Бяха местните дерибеи на тогавашното синьо управление, които направиха лоша услуга на процеса на демокрация. Аз знам как част от тези хора влязоха буквално с цървулите си в политиката и излязоха или продължават да са там като „скъпи“ мъже и жени с първоинстанционни мисли, които излизат от устите им. Знам как те изведнъж развиха много силен бизнес нюх и възможности точно в сферите, които фактически контролираха, когато бяха във властта. Знам това. Знам, че когато г-жа Надежда Нейнски, апропо единственият български политик с доказано пряко участие в приватизацията по време, когато е имала политическа власт пита РБ дали защитава достатъчно добре достиженията на синьото правителство между 1997 и 2001 г. от лошото ДБГ, говоря откровено сред приятели, тогава отговорът е един – да госпожо, да господа „скъпи“ мъже и жени. Скъпи във финансовия смисъл на думата. Защитаваме го, но не от Йонко Грозев или от Найден Зеленогорски, не от Меглена Кунева, а от хора като вас, които направиха така, щото дясното да може да бъде разказано от политическата комунистическа пропаганда като кражба, а демокрацията като беззаконие. От това трябва да се брани политическата традиция на десницата, а не от нещо друго. Аз знам, че с идването на правителството на Сакскобургготски на власт на много от реформите беше сложена спирачка. Знам и че по време на това управление част от решенията се дължаха на среди, близки до бившата ДС, това всички го знаем. Знам също обаче и нещо друго. След 2001 г. хора в следващите правителства положиха консистентни тежки усилия, които са още по-тежки, защото политическата конюнктура го прави индивидуално усилие. Затова едно от основните неща, което всеки демократичен българин иска, а именно членство ни в ЕС и НАТО да стане реалност беше факт през следващите управления. Тези усилия имат и персонални имена. Това са както имената на Костов, на Екатерина Михайлова, на Кисьов, както и на други хора от периода 1997-2001 г. Така имената на Меглена Кунева и Соломон Паси днес. Тук имаме общност от хора от една страна, които въпреки хората, за които говоря и отсъстват от блока по принципни причини (да им имам принципите), те са поддържали въпреки това и са успели да наложат откъсването на България от Русия и от комунизма между 1997 и 2001 г. И друга общност, която въпреки политическата конюнктура продължава да налага линията на европейското, линията на проатлантическото, линията на пазарната икономика. Това е общност и тя трябва да бъде заедно. Освен тази общност в залата има и много други хора. Тук са Цветозар Томов, Георги Ганев, Викор Лилов, Иван Иванов, хора които нямат партийно до сега пристрастие, нямат партийна принадлежност. Това е част от ГС на РБ. Те са осъзнали, че в тази зала сме хора, които искаме в България да има демокрация и правила. Да има конкурентна пазарна икономика. Да има законност и правов ред и да има ефективно членство в ЕС. Тази общност от хора в България, не просто в залата е малцинство. В България хората, които искат тези неща са малцинство. РБ е усилието, това малцинство да може да удря, да може да цели и да може да постига цели, въпреки различията, които имаме помежду си. Без да ги крием и без да ги изтъкваме поотделно.Това е осъзнатото усилие малцинството няма нужната сила да има собствено мнозинство в Парламента от 51%. Тогава трябва да имаме нужния разум. Неговите 15% или 10% или 5%, да престанем да слушаме разказа това не се случи, защото….. Защото ми е омръзнало да слушам този разказ. Има още няколко опорни точки срещу блока. Едната е свързана с: „Какво правят хората на Ердоган при нас? И че блокът се финансира от Ердоган. Онзи ден бях на една фокус група, която валидира апропо това лого. На тази фокус група имаше представителка на СДС Триадица, която беше случайно поканена там. Между другото чудесна жена. Заповядайте госпожа, здравейте. Та Вие казахте, че някой Ви е казал, че блокът се финансира от Ердоган. Алекс Алексиев в лъжец. Тук е Корман, тук е Касим, тук съм аз. Няма нищо, нито частица от това, че РБ или НПСД се финансират от Турция или Ердоган, нито частица истина. Аз говоря за Алекс Алексиев, защото не мисля, че вярвате на Бареков. С Бареков -Радан и Касим ще се срещнат в съда. Но Алекс Алексиев е лъжец. Казвам ви го и се заклевам в детето си. Аз знам как се финансира блокът, повярвайте ми. Много трудно, с дарения от по 500, от по 1000, от по 100 лв. Ето така се финансира. Усилието да съберем толкова хора в тази зала е финансово усилие за блока, но за нас това не е проблем, а въпрос на гордост. Моля всички да го чуете. Какво било това БЗНС? Тук има опитни общинари като Вили Лилков, като Владо Кисьов. Те ще ви кажат, че разликата между различните БЗНС-та в последните години, особено в София беше кое БЗНС излъчва директор на един от софийските пазари. А това БЗНС, което е тук е идеята всички земеделски организации да бъдат събрани в едно и Николай Ненчев го прави. Много дълго стана и ще ме набият вече, но като съм хванал микрофона ще кажа още нещо. Всеки, който на фона на това, което всяка една от нашите общности преживя миналата година, продължава да твърди, че трябва да бъдем разделени независимо от причините и мотивите, може би са много дълбоки и философско смислени, всеки такъв човек е човек, който иска ние да продължим да губим и да бъдем бити поотделно. Защото това го преживяхме. Защото когато всяка една от нашите общности бива бита поотделно, тогава всички ние сме бити. И това не е разказ за умни хора. Моето дете в момента е в болница – има пневмония. Аз се връщам от там, от една болница, голяма софийска болница, в която цари мизерия. Много качествени хора, но вътре цари мизерия. Като идвах насам бях бесен, може би още ми личи. РБ е усилието да престанем да си приказваме кой за какво бил виновен, защото това не се е случило, а това да се случи. И българските болници и българските училища, и администрацията и българската държава въобще и аз знам, че този път ще успеем. Благодаря ви.