Водещ: Пак скандал НДСВ – БСП този път заради Висшия съдебен съвет, пише един от днешните вестници. Вчера правната комисия реши действащият в момента Висш съдебен съвет да бъде сменен предсрочно през есента.
Водещ: Остро са се противопоставили депутатите от НДСВ, които настояват сегашният състав на Висшия съдебен съвет да изкара докрай мандата си. Според Анелия Мингова съображенията за вчерашното решение са политически. Междувременно представителите на НДСВ в правната комисия категорично отказваха вчера да приемат поканата ни днес да говорим по темата.
Водещ: Може ли този проблем да стане поредният повод за скандал в управляващата коалиция и какво още беше записано в Закона за съдебната власт? По тази тема сега със заместник-председателя на правната комисия Елиана Масева и члена на комисията Надя Антонова. Първо, госпожа Масева от „Демократи за силна България“. Добро утро, госпожо Масева.
Елиана Масева: Добро утро. Здравейте.
Водещ: С какви мотиви беше отхвърлено предложението на НДСВ сегашният Висш съдебен съвет да доизкара мандата си? Опозицията също е подкрепила това… тоест подкрепила е БСП в отхвърлянето на това предложение на НДСВ.
Е. Масева: Най-интересното е, че този закон беше подготвян като отговор на конституционната промяна и че имаше изненадани от това, че Висшият съдебен съвет съгласно конституционните разпоредби беше всъщност пренормиран, като обликът му беше сменен. И се знаеше, че със закон трябва да бъде уреден по нов начин статутът му. Това, което се прие в правната комисия, е Висшият съдебен съвет да бъде постоянно действащ орган. Това е като идея за оздравяване на съдебната система, тъй като Законът за съдебната власт е очакван от Европейската комисия, очакван е от българските граждани като начин и средство да се подобри правораздаването в Република България. Това, че вчера, когато в преходни и заключителни разпоредби представителите на НДСВ се изненадаха от това, че се прекратява дейността, означава, че те са се надявали, че тази разпоредба няма да се случи сега.
Водещ: А не става ли порочна практика мандатите на Висшия съдебен съвет да бъдат прекратявани предсрочно от новите парламентарни мнозинства, след като такива примери има през 1991 и 1998 година, когато съветът е изкарвал едва по около година?
Е. Масева: Искам да ви кажа, че това е наистина една тенденция злополучна. Злополучна, в смисъл че политическото влияние винаги показва стремеж да овладее съдебната власт, когато е управляващо мнозинство. Когато е опозиция е по-симпатично в критиките си. Наистина това се повтаря. Необходимостта обаче от реформа според мен е очевидна. Но това, че Законът за съдебната власт, този, който правната комисия прие, не решава тези проблеми, и в това отношение също съм категорична. Не решава, защото, първо, липсва концепция за това как да се оздрави съдебната система. Напротив, в този закон може да видим нов хаос, който ще последва след новоприетите норми. Няма концепция, защото в този закон се засилва още повече политическото, а не професионалното влияние, защото Висшият съдебен съвет ще бъде избиран от парламента като квота, която никак не е малка и има голямо значение в управлението на съдебната власт, защото инспекторатът, пак съгласно поправките в конституцията, ще контролира почти изцяло и тотално, а той е орган, който е излъчен от парламента. Това, че ще има експерти, които също ще бъдат назначавани от този инспекторат, ми дава повод дълбоко да се съмнявам, че в основата си при реформата на тази система ще бъде професионалното начало. И, забележете, инспекторатът, който ние ще приемаме тук, в Народното събрание, няма да отговаря на професионални изисквания, тоест стаж, определен при упражняването на магистратска дейност, защото е известно, че хора немагистрати много трудно могат да извършват професионални проверки.
Водещ: А сега … Извинявайте, искахме да попитаме сега госпожа Надя Антонова дали предстоящите избори на председател на Върховния касационен съд и на ръководител на следствието, което е с вакантна длъжност, са в основата на прекратяването на мандата на Висшия съдебен съвет.
Водещ: Да, съмнения, които изразиха вашите партньори от НДСВ вчера след гласуването в правната комисия. Здравейте, госпожо Антонова.
Надя Антонова: Да, разбирам, аз слушам разговора. Веднага бих искала да ви кажа, че съвсем други са съображенията за прекратяване мандата на действащия съдебен съвет. Цялото общество и вие много добре знаете, че нашите европейски партньори продължават да наблюдават развитието на държавата… и в частност новите партньорски проверки наблюдават как точно се прилагат законите. Значи проблемът на българското общество и на нашите партньори от Европейския съюз не е вече дали българският парламент е изработил необходимите закони, а как тези закони се прилагат на практика. Знайно е, че властта, която прилага законите, това е съдебната власт. И с оглед тези нейни функции и конституционни задължения естествено е да се повишат изискванията към съдебната власт, като веднага искам да кажа – при пълно запазване на нейната независимост. Съдебната власт продължава да си бъде организационно независима, продължава да бъде финансово независима. И с новия Закон за съдебната власт са дадени пълните й възможности да се развива като съдебна власт в своите си правомощия и магистратите поотделно.
Що се касае до последния съдебен съвет. Не е правилна аналогията, която вие направихте преди малко, че съдебните съвети се прекратяват предсрочно и примерите през 1991 и 1997 година. Тогава наистина те бяха прекратени по политически съображения, защото нямаше никакви промени в обществото или законодателни промени, които да налагат смяната на съдебния съвет. Сега ситуацията е обратна – в новия Закон за съдебната власт се прие, че членовете на съдебния съвет не могат да бъдат магистрати, не могат да упражняват свободни професии. Тоест функциите на членовете на съдебния съвет трябва да бъдат само такива, те трябва да участват в това т.нар. правителство на съдебната власт, да ръководят и да организират и да отговарят за цялостната дейност, а те не могат същевременно да бъдат магистрати, защото тази практика показа много пороци. Второ – в състава на съдебния съвет не намират представители новите административни съдилища. Знайно е, че там постъпиха колеги след тежки конкурси, много добри професионалисти, те трябва да имат своите представители в състава на съвета. По същия начин стои въпросът и със следствието и прокуратурата. Следствието силно се редуцира, техните представители трябва да бъдат намалени за сметка на представителите на прокуратурата, които станаха повече. И това са т.нар. формални причини да бъде преустановена дейността на съдебния съвет и тези причини следват от приетите закони. Но има и нещо много важно…
Водещ: И все пак, госпожо Антонова…
Н. Антонова: Има нещо много важно. Има нещо много важно. Налице е, и с пълно основание, обществена нетърпимост към поведението на настоящия съдебен съвет. Същата нетърпимост имат и всички магистрати с изключение на аристокрацията в магистратурата. Имат нетърпимост към състава на съдебния съвет. Вие си спомняте, че в състава на този съдебен съвет има магистрати, които притежават хотели, вили, а всъщност твърдят, че са ги спестили от заплатите си…
Водещ: Вашите думи са много интересни, г-жо Антонова…
Н. Антонова: …Но аз искам да кажа, че въпросът е много важен, че съдебният съвет в този си състав не изпълнява задълженията си, знаете ли… и не зачита законите. Миналата година през май, когато се прие законът за конкурсите и избор на съдии чрез конкурси, този съдебен съвет не зачиташе законите и при наличие на европейска проверка в България назначи 82-83 магистрати без конкурс. Там има крупни собственици, бизнесмени. Това не е задачата на съдебния съвет. Той няма да изпълни своите функции. Обществото не го иска. Магистратите не го искат и парламентът трябва да бъде на висотата на своите задължения …
Водещ: И все пак…
Н. Антонова: …и да отговори на тези изисквания.
Водещ: Да. И все пак сега като политик, г-жо Антонова, не като юрист, притеснявате ли се, че тази ситуация, така или иначе има някакъв спор между вас в БСП и партньорите ви от НДСВ, може да предизвика някакъв пореден скандал в коалицията?
Н. Антонова: Вижте, споровете са добро нещо. Трябва да има спорове, трябва да се чуят мнения, трябва да има дебат. Защото дебатът всъщност е основата на демокрацията. И в този смисъл ние не само не се притесняваме от споровете, ние ги търсим тези спорове, защото сме сигурни, че така ще се вземе доброто решение. И доброто решение е точно това – нов състав на съдебния съвет, в кратки срокове избран, за да отговори и да бъде на висотата на новите потребности, които обществото има към съдебната власт и които самите магистрати имат към своето правителство, наречено Висш съдебен съвет.
Водещ: Понеже времето ни изтича, а искахме да поговорим и за следствието, друг не по-малко важен въпрос. Г-жо Масева, защо беше отложен въпросът със следствието?
Е. Масева: Защото пак се връщам на темата – няма концепция. Нямат стратегия управляващите, както чухте. Част от коалицията, която ни управлява вчера беше изненадана, че се прекратява действието и мандата на стария Висш съдебен съвет. Това или означава някакъв правен и политически нихилизъм, или пък означава някаква изключителна наивност, или търсене на повод да се предизвика един по-голям скандал, защото управлението в тази коалиция според мен никак не е стабилно. Нямат единно мнение по нито един въпрос. Само с едно изречение искам да ви кажа по отношение на това какво се прави в момента – нов Висш съдебен съвет постоянно действащ. Ние имаме огромни критики към сега действащия Висш съдебен съвет и станахме свидетели на това, че близо 16 човека са били свързани със службите на Държавна сигурност. Но това, което най-много ни тревожи, е политическата зависимост в съдебната власт. Защото това е единственият критерий, по който може да се съди дали тя упражнява правото си да правораздава по съвест и по закон.
Сега, що се отнася до следствието. Въпросът беше поставен в момент, в който нито една парламентарна група нямаше възможност да го решава с категоричност, защото в последния момент беше поставен и от прокуратурата, и от следствието. Бяха предложени няколко варианта. На този етап обаче се отчете, че трябва да проявим повече разум отколкото емоция, да се анализира този процес и да може тази норма да бъде закрепена съобразно практическите възможности на системата да поеме това решение и то да бъде достатъчно справедливо. Освен това то е свързано и със състоянието на дознанието в системата на МВР.
Водещ: Да, това бяха и мотивите, част от мотивите на главния прокурор, докато правеше това предложение.
Е. Масева: Да, мотивите бяха, че следствието трябва да премине към прокуратурата, тъй като обемът…
Водещ: Дознанието…
Е. Масева: …на работа е намалял значително и това е…
Водещ: А дознанието още не…
Е. Масева: …неоспорим факт. Но къде да отиде следствието и дали да бъде закрито, не е въпрос, който може да се реши веднага, тъй като то е плод на, съществуването му е плод на конституционна норма.
Водещ: А, г-жо Антонова, какво означават думите на председателя на правната комисия Янаки Стоилов вчера, че въпросът за следствието ще бъде поставен отново през есента, при положение, че предстои следващата седмица законът да влезе в пленарна зала?
Водещ: Ще ви помоля за кратък отговор, времето ни изтече.
Н. Антонова: Част от този въпрос се съдържа в необходимостта да се преосмисли ситуацията със следствието и в частта на неговата предметна компетентност. Без съмнение ние с Наказателно-процесуалния кодекс намалихме видовете дела, по които могат да работят такива квалифицирани юристи като следователите. Обществената необходимост обаче налага тези специалисти да бъдат добре натоварени. Затова ние считаме, че трябва да бъде разширена предметната им компетентност и този въпрос трябва да се реши, разбира се, през есента след задълбочен дебат по темата. И затова едновременно с организационното състояние и място на следствието в магистратурата ще решаваме и въпроса с неговата предметна компетентност, т.е. в цялост ще бъде разгледан въпросът. Не е необходимо да си правим поредните експерименти, решавайки един толкова важен въпрос на парче.
Водещ: Тоест законът пак ще бъде…
Н. Антонова: Но що…
Водещ: …променян.
Н. Антонова: Но, да, но ако ми позволите…
Водещ: Да.
Н. Антонова: …още една дума…
Водещ: Наистина една.
Н. Антонова: Що се касае до политическото вмешателство в дейността и в кадруването в съдебната система, основателни са опасенията в тази посока, защото и през 1991, и през 1997 г. тогавашното дясно мнозинство наистина разтури съдебните съвети по политически съображения и издигна на върха на съдебната система свои собствени политически верни кадри. И с основание трябва някой да се притеснява за това.
Но в момента ситуацията е друга. И гаранция, че няма политическо вмешателство в новия Закон за съдебната власт и във функциите на съдебния съвет, и в неговия състав е участието на самите магистрати. Искам да кажа, че Законът за съдебната власт беше изработен и приет от правната комисия при пълно участие на магистратите, и то на висшите магистрати, които бяха част от работната група, изготвили законопроекта. Висшите магистрати участваха във всички заседания на правната комисия, те казваха своите мнения, правеха своите предложения, обсъждаха се, възприемаха се техните предложения. На всички, на висшите магистрати от ниво заместник-председатели на Върховен касационен съд, заместник-председатели на Върховния административен съд…
Водещ: Да.
Н. Антонова: …председатели на Софийски градски…
Водещ: Но…
Н. Антонова: …районен съд, имаше представители на синдикалната организация на съдиите, така че този закон не е приет някъде скришно и тайно, и въпреки съдебната власт.
Водещ: Да, разбирам, но…
Н. Антонова: Напротив…
Водещ: Но…
Н. Антонова: Законът е приет с пълното участие на магистратите от
съставянето му до обсъждането му и до приемането му. И те го приеха този закон магистратите, поздравявам ги за тяхното намерение да участват и да реализират реформата в съдебната власт в името на доброто правосъдие.
Водещ: Добре, благодаря ви, г-жо Антонова. В последните минути Надя Антонова от БСП и Елиана Масева от ДСБ в разговор за последните текстове от Закона за съдебната власт.