Елиана Масева: Съдебната система е пренатоварена с кадри

Фокус: Г-жо Масева, преди един месец Световната банка изнесе доклад, според който финансирането от бюджета на съдебната система се е удвоило като процент от Брутния вътрешен продукт (БВП) в периода 2001-2008 г. В същото време ефективността спада. Как ще коментирате тези данни?
Елиана Масева: Тези данни са актуални за това, което се случва в България. Това, че България се нарежда на едно от първите места по неефективност в борбата с престъпността и корупцията по високите етажи на властта. Системата е пренатоварена с кадри, особено прокуратурата. Около 600 следователя със заплати над 2500 лева, а всъщност не работят заради така наречената реформа, която се проведе по време на мандата на Симеон Сакскобургготски. Според статистика, в прокуратурата се нарежда на едно от първите места по брой на прокурори на главата от населението. Всички тези фактори и още много други, които говорят за липсата на същинска промяна в дейността на съдебната система, увеличават нейната издръжка.
В същото време разследването в България е на едно от най-ниските места по отношение на доходи и материална база. При така наречените дознатели, нещата са трагични, а всъщност оттам започва наказателното преследване. Нямат компютри, нямат пособия, а една мизерна база, която също влияе върху ефективността. Така че, за да се прави коментар и избори, много стриктно трябва да се оценят всички целеви разходи по различни харчове на съдебната система. Както е известно, в България се правят изключителни разходи за специални разузнавателни средства, нещо, което в цивилизования свят е на последно място, тъй като се ползват много по-евтините способи за разкриване на престъпна дейност. Все още на законодателно ниво не се предприемат мерки за подробен анализ, изводи и оформянето им в действащо законодателство.
Фокус: В кои сектори на съдебната власт трябва да бъдат направени съкращения?
Елиана Масева: Реформата в съдебната власт не означава само съкращения. Тя трябва да бъде и структурна, защото още през 2002 г. ние излязохме с 24-те идеи за промени в Конституцията. Една от тях беше преминаването на прокуратурата към изпълнителната власт и въвеждане на полицейското дознание на Конституционна основа.
Фокус: Преминаването на прокуратурата към изпълнителната власт няма ли да повлияе на нейната обективност?
Елиана Масева: Нима сега не влияе? Въпросът е, че трябва да се отграничи съдът като арбитър, за да може, когато се говори за ефективност и резултатност, да може тези неща да се отчитат с истинските стойности и с приноса на всички в процеса за борба с престъпността.
Фокус: Като стана въпрос за ефективност, многократно вече е даван примерът за партньорите на Марио Николов по случая с източване на европейски средства, които в Германия вече са осъдени, докато в България делото едва започна.
Елиана Масева: Що се отнася до това защо в България се предприемат мерки под натиск, това е факт, който не може да се обясни с друго, освен с липсата на професионална и политическа воля на структурите, които са оправомощени да се борят с престъпността, да си вършат съвестно работата. България беше заобиколена и във връзка с ареста на бизнесмена Коце Маца. Това не са случайни неща, това е недоверие от страна на европейските институции към България и ние сме си го заслужили с пасивността, с политическия чадър, който се опъва над определени групи, групировки и престъпни дейци в България.
Фокус: Вчера се приеха на първо четене промените в НПК, какво е вашето мнение по тях?
Елиана Масева: Тези промени няма да доведат до ефективност в правораздаването. Някои от тях изискват усвояването на още финансов ресурс, като назначаването на служебни защитници. При това управление няма практика да се правят финансови обосновки на предложенията – дали те са ефективни, не само от юридическа и процесуална гледна точка, но и от финансова, като разход на държавата.
Фокус: В тази връзка каква очаквате да е оценката за работата на съдебната власт в предстоящия през януари доклад на Европейската комисия?
Елиана Масева: Не очаквам добра оценка. Към събитията, които се случват, мога да прибавя и това, че мнозинството подбра най-неподходящия подход за контрол по отношение на тайните служби в България и на СРС-тата. Недоверието към тези органи, към съдебната система е най-голямата заплаха за националната сигурност на България, защото това са фундаментите, които изграждат стабилността, сигурността и правилата на една държава. Така че не очаквам ласкави изводи. Напротив, считам, че критиките ще продължат неотслабващо.
Фокус: Беше създадено специално звено за борба с евроизмами, какви са вашите наблюдения?
Елиана Масева: Нека да видим резултатите и тогава да съдим, защото прокуратурата, с идването на главния прокурор, обеща и специално звено за борба с организираната престъпност. Кажете коя престъпна групировка е разбита и кой престъпник е осъден за този период от време, за да можем да кажем, че това са усилия, които са обвързани с резултат. По резултатите трябва да съдим, не по намеренията.
Фокус: Новият НПК беше готвен много време и има много нови предложения. Защо според вас да не бъде ефективен?
Елиана Масева: Има няколко неща, които са твърде дребни, за да се упражнява толкова много енергия на Народното събрание. Аз в изказванията си съм ги отчитала като положителни. Всичко друго обаче е изключително спорно. И това министърът на вътрешните работи да определя всеки полицай за разследващ, без да има професионална и юридическа подготовка, което може да опорочи цялото предварително производство. Да вземем и това, че непотърсените веществени доказателства, включително коли, ако не бъдат потърсени в едногодишен срок, могат да бъдат конфискувани в полза на държавата. Това всъщност е налагане на ново наказание, по силата на разпоредбите на НПК. Конфискацията е специална наказателна мярка. Има много подробности, които имат чисто юридическо естество и не могат да бъдат приети с логиката на една развиваща се правна система.
Фокус: Беше представена идея контролът над СРС-тата да се извършва от Национално бюро, съставено от трима души, като то да бъде независимо.
Елиана Масева: Това, че ще е независимо не е нито точно, нито вярно, защото тези хора се предлагат от председателя на Министерски съвет и се гласуват от Народното събрание. Разбирате, че мнозинството само утвърждава предложенията на министър-председателя. Освен това ми се струва несериозно да наричаме този орган наблюдаващ, защото всички европейски директиви сочат, че трябва да се създаде действен контрол заради най-голямата ценност – тайните служби да бъдат контролирани, тъй като засягат граждански права и свободи. Европа и демократичният свят изобщо е много чувствителен на тази тема, защото за нарушаването на граждански права и свободи са си отивали президенти и правителства. В България и този въпрос е подценен. Контролът на така нареченото бюро се състои в това, че ще дава отчет за това колко СРС-та са се ползвали. Има и един допълнителен текст, който говори за това, че ще бъдат уведомявани граждани, срещу които са се прилагали незаконосъобразно СРС-та. Това не е стъпка напред, тъй като за законосъобразността се съди от това дали има разрешение на съд или няма такова. Явно е, че българският съд дава разрешение на всяко искане, било то от МВР, било от прокуратурата и ДАНС за прилагане на СРС-та. Несериозно е трима души да проследяват десетки хиляди СРС-та, да могат да ги анализират и да правят изводи. Става въпрос и за физическа възможност.