Елиана Масева: Предпазната клауза е почти неизбежна

– Г-жо Масева, изненада ли бяха препоръките на евроекспертите да се въведе предпазна клауза за България заради промените в конституцията?

– Няма причина политиците да бъдат изненадани. От ДСБ предупреждавахме, че законопроектът за промяна на конституцията показва липса на воля да се извърши реформа в съдебната система. Това, което се прие, създава условия за още по-големи конфликти и за по-недемократично третиране на институциите, призвани да се борят с престъпността. Политически орган да освобождава председателите на върховните съдилища е

лош сигнал и неразбиране на независимостта на съдебната власт. Абсолютно недопустими са и поправките, които предвиждат министърът на правосъдието да внася бюджета на съдебната власт и да осъществява контрол по приключването на делата. Това влиза в противоречие дори с действащи текстове от конституцията.

Изводът е, че България няма освен практически и политически капацитет да постигне напредък в най-критикувана зона. Тези неща са опасни и по друга причина, не само заради предпазната клауза за страната. Неприлагането на европейските критерии и директиви може да доведе до налагането на много тежки санкции на държавата ни.

– Какво имате предвид?

– Европейската комисия има право да сезира Европейския съд в Люксембург и след проверка той да наложи санкция на държава, която не изпълнява поетите ангажименти като страна членка. Прилагането на предпазна кауза безспорно е много унизително за нас, но освен това европейските структури са предвидили и доста тежки имуществени санкции. Не мога да кажа конкретна сума, защото размерът се решава във всеки конкретен случай от съда, а парите се удържат от общата субсидия.

– Защо стигнахме дотук? Каква е вината на министър Кунева?

– Като министър по европейските въпроси Меглена Кунева безспорно има вина. Тя е част от управляващото мнозинство. Г-жа Кунева така и не пожела поне да се срещне с депутатите от отделните парламентарни групи преди второ четене на законопроекта. Може би не е искала да оповести лошата информация, която има. Но вината е на трите управляващи партии. Беше ясно, че тези поправки не само няма да подобрят нищо, но са и вредни. Вносителите на законопроекта трябваше да си дадат сметка, че това е имитация на дейност. Дали Кунева ги е предупреждавала или не – проблемът си е на управляващото мнозинство. Но става дума за поредица от грешки голяма е отговорността и на министрите на вътрешните работи и на правосъдието.

– Не се ли използва ЕС от родните политици като параван, за да се решават междупартийни проблеми?

– Не бих казала. Може последиците от всички грешки да са благодатна среда за подобни боричкания. Но в основата са некомпетентността и нежеланието да се осъществи реална реформа в България.

– Не е ли най-лошият вариант да се запази сегашното статукво със съдебната система, след като има толкова критики към нея?

– В никакъв случай не бива да се запазва статуквото. Това окончателно ще пресече пътя на България към евроинтеграцията. Има важни текстове, които сега залегнаха в конституцията. За разследващата роля на прокуратурата например. Ако промените не се осъществят, много от наказателните дела могат да бъдат обявявани за противоконституционни и да се търси закрила в международните съдилища. Което е изключително негативно за България.

– Ясно ли е все пак какво точно трябва да се направи, не идват ли твърде противоречиви сигнали от Брюксел?

– Не съм чула и не съм чела някъде евроексперт да е казал, че поправките в конституцията са добри. Във всички официални мониторингови доклади се говори за това, че трябва да се осъществи по-голяма прозрачност, особено в дейността на прокуратурата, че съдебната власт изостава с реформите, че производствата не са бързи и ефективни. По отношение на организираната престъпност България се дава като лош пример. В ДСБ не виждаме къде има противоречиви и разнопосочни сигнали.

– Какво може да се направи оттук нататък?

– Да се поправят грешките в конституционните промени. Това може да стане чрез атакуване на текстовете в Конституционния съд. За да може да се гласуват нови промени, които да отговарят на потребностите на България. Президентът Георги Първанов не може да наложи вето, защото няма такива правомощия, когато става дума за промени в конституцията. Това е още един пропуск на законодателството ни. Но Първанов може да сезира Конституционния съд. Това могат да направят и главният прокурор Борис Велчев, както и председателите на ВКС Иван Григоров и на ВАС Константин Пенчев.

– Тоест парламентът е в капан, така ли?

– Да, така е.

– Няма ли обаче да мине твърде много време, докато се произнесе Конституционният съд? И да стане късно промените да се отразят в доклада на Еврокомисията?

– Не е въпрос на време, а на принципи и на ценности. Разбира се, че за доклада на ЕК ще стане късно. Но когато няма желание да се подобряват нещата, когато управляващите си служат с имитации и фалшификации, това е резултатът. Ще трябва да извървим по-дълъг път до целта която другите постигат много по-бързо.

– Не може ли чрез редакционни промени в текстовете да се отървем от предпазната клауза?

– От предпазната клауза може да ни отърве само изискването прилагането й да се гласува единодушно от всички страни членки на ЕС. Тоест – някоя държава да се обяви против. Но ако съдим по резултатите дотук, прилагането на предпазната клауза за България вече е неизбежно.

– И нищо не може да се направи?

– Ако управляващите имат желание, могат да внесат нов текст и в рамките на два месеца той да бъде приет. Когато всички ти казват, че грешиш, трябва да се вслушаш в гласа на разума.