Водеща Силвия Великова: За 16.00 часа днес е насрочено заседание на комисиите по правни въпроси и по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента, на което да се обсъди прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс в частта досъдебно производство. Поканени са и представители на прокуратурата, Върховния касационния съд, Министерство на вътрешните работи, следствието и Министерство на правосъдието. Да припомням за нашите слушатели, че вече близо 10 месеца в сила е новият Наказателно-процесуален кодекс. Тук, разбира се, ще направим една уговорка, че дали такова заседание ще има, вероятно ще зависи от продължителността на дискусията в парламента по вота на недоверие. Все едно, темата е важна и за нея сега ще говорим с Елиана Масева, депутат от Демократи за силна България, член и на двете комисии.

Добро утро, г-жо Масева.

Елиана Масева: Добро утро, здравейте.

Водеща: Вероятно може и темата да остане за друг ден, но аз смятам за важно с вас да поговорим, вашите наблюдения. А пък и като четете вестници и гледате радио и телевизия, много често там става ясно как се прилага Наказателно-процесуалният кодекс в частта досъдебно производство. Каква е оценката ви, проработи ли този закон?

Ел. Масева: Наказателно-процесуалният кодекс беше приет през месец април 2006 година.

Водеща: Влезе в сила тогава.

Ел. Масева: За да може да се направи оценка на приложението, би трябвало да мине поне една година, тъй като досъдебното производство е само един малък отрязък от цялостното наказателно производство, което може да се оценява само с влезлите в сила присъди.

Водеща: Да, което няма как да стане за това време.

Ел. Масева: В този период аз считам, че даже системата не се е превъртяла така, че да може резултатът от дейността на дознателите, като нов институт, разследващите полицаи да бъдат оценявана. Но както и да е, тази дискусия, която днес се организира, е закъсняла дискусия, тъй като Министерство на вътрешните работи внесе един законопроект за поправки в Наказателно-процесуалния кодекс само след четири-пет месеца, след като той беше влезнал в сила. Ние държахме много институциите, които прилагат този нов закон, новите институции, да имат възможност да отчетат своя опит, то е съвсем логично, и след това да се пристъпи евентуално към ревизия на текстовете на Наказателно-процесуалния кодекс. Това, което срещаме в медиите, това, което споделят хората, е, че досъдебното производство с новия институт дознатели работи доста тромаво, доста некомпетентно. Това са нови, млади, хора, които са назначени съвсем отскоро, така че периодът, който означава опит, все не е изтекъл.

Водеща: Добре, но имаше възможност, и този НПК неслучайно влезе с по-късен срок от приемането, тези хора по някакъв начин да бъдат подготвени. Не съзирате ли в тази настоятелна… искане за дискусия от страна на МВР желание да се прокарат други цели, да се даде възможност на всички полицаи да разследват, т.е. да се увеличи кръгът на хората, които да могат да правят това, и също така не достатъчно компетентни.

Ел. Масева: Да, това е очевидно и нееднократно сме го казвали. Първо, МВР не съумя да извърши реформата с приемането на новия закон за Министерство на вътрешните работи. Преназначенията не са извършени, съответните длъжности и щатове не са попълнени. Ние и с питания в Народното събрание, и с констатации в комисиите заявяваме, че по този начин много от действията на полицията могат да бъдат нищожни и незаконосъобразни и всеки адвокат би могъл да ги атакува, като по този начин компрометира труда на

полицейските служби. Второ, това, което полицията предлага за промяна в НПК, утвърждава у нас убеждението, че тази поправка, те са няколко всъщност, цели да облекчи полицията. Досъдебното производство обаче е само част наказателното производство, а ако полицията е основен фактор и в съда, каквато е целта на поправките в НПК, то тогава се обезсмисля и от научна, и от практическа гледна точка налагането на прозрачни, ефективни и справедливи процеси. Това, което иска полицията, без да е минал съответният срок, за който говорих, е първо, освен дознатели, които са назначени на щат, и което е важно във връзка с преценка на законосъобразните действия, всеки полицейски оперативен служител да може допълнително да бъде назначаван от министъра на вътрешните работи…

Водеща: Със заповед на министъра и без юридическо образование.

Ел. Масева: Да, така, и без юридическо образование. По-нататък този служител може да се яви в съда и да доказва, примерно да прави поправка на някои пропуски в досъдебното производство

Водеща: Свои.

Ел. Масева: Свои, лични, със свидетелски показания. Освен това в съдебната фаза може да се яви и началникът на агента под прикритие, който да разказва какво неговият подчинен, агент под прикритие, е констатирал като преки свидетелски показания, макар че той въобще не е участник и свидетел в това производство. А всичко това говори наистина за налагането на полицейщината в наказателния процес.

Водеща: Искам да ви…

Ел. Масева: Това е опасно, опасно и тревожно, защото според нас, като политици, това означава, че могат да бъдат засягани само неудобните, без да се цели наистина престъпниците, истинските престъпници да отиват в затвора.

Водеща: Искам да кажем няколко думи за следствието. Смятате ли, че е дошло време вече да се помисли дали прекалено много правомощия не бяха дадени на МВР и не е ли редно някой от по-тежките разследвания все пак да бъдат върнати на следователите или смятате, че това е приключен, така, период от разследването?

Ел. Масева: В Европа няма стандарти, няма директиви и регламенти, които да установяват практики за това, кой орган може да разследва.

Водеща: Което е добре, защото можем да го правим както ни е най-добре.

Ел. Масева: Това е, разбира се, една свобода, която трябва да преценява фактите и обстоятелствата във връзка с по-ефективния процес. България изостава в борбата с престъпността и дали разследването да се върши от следствието или от дознанието, е чисто национален проблем. Това, че се въведе един критерий и се предоставиха на следствието изключително малък брой дела, по които да работи, говори за политиката на управляващите да прехвърли основната тежест, както вие казахте, към дознанието, към МВР.

Водеща: Към МВР.

Ел. Масева: Това обаче според нас трябваше да стане постепенно, за да може МВР служителите, т.е. дознателите, да бъдат обучени, да добият качества, за да могат да бъдат поставени в центъра на много тежки производства. Освен това…

Водеща: И между другото…

Ел. Масева: Е в конституцията се казва, че разследването се води от следствието. Така че тази поправка в известен смисъл, и буквален бих казала, беше антиконстуционна.

Водеща: А сега сме свидетели на това колко много предварителни производства рухват заради проблеми със събрани доказателства, с негодни доказателства, с предварителни изявления, които посочват виновника, а когато се стигне в съда, нещата изглеждат по друг начин.

Ел. Масева: Да, разбира се, това е така, защото всеки съд трябва да преценява съобразно събраните доказателства.

Водеща: Доказателства.

Ел. Масева: Явно е, че дознанието още няма този капацитет, но внасяйки разни промени в закона и извършвайки реформата в МВР, всъщност нищо не се прави в посока тези хора да бъдат дисциплинирани, да бъдат обучавани, от тях да се изисква по-високо качество.

Водеща: Благодаря ви за този разговор. Дискусията очевидно вече започва по-съществено по въпроса за новия НПК, след като и двете комисии ще го обсъждат днес. По-нататък ще чуем и още мнения, ако, разбира се, с тази уговорка, която направих и преди малко – тази дискусия се състои заради вота, но така или иначе дали ще е днес или утре, разговорът за това как работят дознатели, следователи и прокурори очевидно вече трябва да бъде проведен, най-малкото заради начина, по който посочени от МВР и прокуратурата хора за извършители на престъпления биват пускани от съда заради липса на каквито и да е доказателства.