Елиана Масева: Конституционните промени влошиха значително независимостта на съдебната власт

Водещ: Разгорещеният дебат на седмицата за промените в Конституцията, борбата с организираната престъпност и корупцията, заради които Брюксел може и да ни отговори с предпазна клауза, сега ще пренесем в студиото ни с депутатите Татяна Дончева от БСП, Елиана Масева от ДПС, Борислав Великов от НДСВ и Росен Владимиров, заместник председател на ДПС. Дамите са в студиото, господата ще чуем по телефона. Добър ден!
Елиана Масева: Добър ден, за много години, честит празник, Благовещение.
Водещ: Честита световна титла и на Световното по фигурно пързаляме. Г-жо Дончева, управляващото мнозинство в четвъртък гласува същите промени в Конституцията, които брюкселските експерти считат за неуместни. Това ли е решението на коалицията? Променяме 130 а, редактирайки го само по смисъл?
Татяна Дончева: Преди да се видели редакциите не можете да кажете дали въобще има промени или дали няма и ако има какви са, така че по-добре да изчакаме четвъртък, когато ще се гласува или може би вторник, когато ще бъде заседанието на Конституционната комисия. Вие разбирате, че когато три години и половина България е получавала указания само в една насока и че те не са принуда, а са нещо, почерпено от горчивия опит на България в течение на повече от 10 години за състоянието на правосъдието. Когато тук беше комисарят Франко Фратини и неговите думи пред депутатите бяха буквално: „Аз очаквам да приемете поправките на конституцията в пълен обем“. Когато аз бях на парламентарна асамблея на НАТО преди може би месец там Оли Рен имаше специално доклад за разширяването и за преговорите с България и Румъния. И неговия отговор на въпрос на моя колега Асен Агов по отношение на Конституцията бяха: „ЕК очаква да проявите воля да приемете поправките в пълен обем“.
Водещ: Да, но премиерът Станишев обещал, както твърди БТА и коментарите от тогава, защото нямаше много информация за срещите на премира с Оли Рен, че премиерът обещал да редактираме този спорен член за „министърът на правосъдието контролира“.
Татяна Дончева: Премиерът разговаря в Оли Рен и двамата установиха, че в ЕК нямало експерти конституционалисти, че не просто не са пратени в България, а просто няма. И се налага България, тъй като естествено тези PR ревюта имат значение за формиране на мнение, не единствено, разбира се, както всички дипломати в София твърдят, тези становища не обвързват нито страните, от които тези хора произхождат, нито ЕК, но все пак те са някакъв ориентир. Ние ще представим и конституционните становища. По-същественото за мен обаче е: първо, решават ли тези промени реално съществуващи проблеми. Аз твърдя, че да и че тези реално съществуващи проблеми се признават и са написани в докладите, дори на това PR ревю. Няма как да напишеш доклад, в който да твърдиш, че висшите магистрати се назначават шуробаджанашки и че там им ама откровен непотизъм, а същевременно да твърдиш, че те самите трябва да решават въпроси за собствения си статус в съдебната система. Няма как да твърдиш, че има неточно и еднакво прилагане на законите, което трябва да бъде коригирано, а да лишиш страната от механизми, с които тя да реши този въпрос. Той е реален и засяга българските граждани. Второ, смятам за важно, не може България да бъде в ролята на заека от вица, който веднъж бил набит, че е с шапка и втори път, че е без шапка. Това не е въпрос да се изперчим пред Европа и да кажем „Какви сте вие, че да ни казвате“. Ние сме кандидати за членове, ние ще се съобразяваме с правилата, ние си даваме сметка, че тези парвала на общността са за наше добро, но това не може да бъде с цената на поведението на заека от вица. Например Ви казвам, до къде сме стигнали със заека и с вица, че докладчика, който прави тези препоръки за правомощията на министъра, в неговата страна функцията по организация на съдилищата и администрирането на съдебната дейност се изпълнява от Министерство на правосъдието, правителството назначава съдиите във Върховния съд и определя председателя на Върховния съд, назначава съдиите, главният прокурор и окръжните прокурори, главният прокурор е пряко правителствено подчинен и тогава един такъв човек идва и казва: „Вие във Вашата страна, за да спазите евростандартите, направете точно обратното“. Няма логика в това!
Водещ: Добре, но аз ще Ви цитирам министъра на правосъдието г-н Петканов от 27 януари т.г., той е категоричен, че правосъдният министър не иска да бъде буфер между магистратите и кабинета при предлагането на бюджета на съдебната власт.
Татяна Дончева: Да и правилно. И редакцията за второ четене създаде възможности той да не бъде буфер. Никой не е дал право на министъра на правосъдието да предлага бюджет на правителството от името на съдебната система, той ще го внесе само като председател на съвета. Министерството на правосъдието ще изработи черновата, ще го внесе във ВВС за обсъждане, приемане и корекции, каквито магистратите приемат за добре. Междувременно МФ ще си работи по макро рамката, ВСС ще си приеме решението по бюджета и ще го внесе в НС, както е до сега.
Водещ: Всъщност Константин Пенчев, председателят, на Вас няколко пъти е казвал, че и до сега практиката е показвала, че правителството си прави каквото си иска с този бюджет, след като бъде внесен.
Татяна Дончева: И правилно, защото няма бюджет извън макро рамка и това е логично и просто, и това е във всяка държава.
Водещ: Добре, ако приемем, че това са експертите на Брюксел. Те не са специалисти по конституционно право, но са наети от ЕК да ни инспектират и те казват, че на страната е по-добре да се наложи предпазна клауза, защото- изредените причини в доклада, ние какво отговаряме? Ще мислим до четвъртък и ще решим какво правим?
Татяна Дончева: Вчера Антоанета Праматарова даваше интервю по програма „Хоризонт“ може би бихте могли да я поканите, за да обясни предпазните клаузи. За мен беше новост, признавам, аз не съм дипломат и не съм специалист по преговори и по техните детайли, че всъщност предпазни клаузи може да поиска и страната, примерно за защита на вътрешния си пазар и че това са двустранни отношения, в които общо взето няма никаква драма.
Водещ: Бихме могли, обаче да поискаме предпазна клауза едва като станем член на ЕС, до колкото съм чела…
Татяна Дончева: Те също могат да поискат предпазна кауза едва след като станем член, а не преди да сме станали, защото то иначе няма разум в това.
Водещ: Напротив, те могат сега да ни сложат предпазна клауза, да ни приемат политически 2007 г., но с условието на предпазна клауза, освен това през следващите три години, като станем член могат да ни слагат и другите две предпазни клаузи.
Татяна Дончева: Те могат да ни слагат много предпазни клаузи, ако четете началото на докладите за какво те предлагат, те предлагат да сложат предпазна клауза не за Конституцията. Те предлагат да се помисли за предпазна клауза по отношение на съдебните решение на България, с оглед на Гражданско-процесуалния кодекс, Административно-процесуалния кодекс и НПК. Те не са влезли още в сила, НПК влиза сега, от 1 май. АПК тази седмица предстои тази седмица да го приемем и е невярно това, че вариантът за второ четене е почти като този на първо, напротив. Законът е много съществено променен между първо и второ четене. Някой, очевидно, е трябвало да го каже на експертите по мониторинг, както е трябвало да им каже поправките на второ четене, че се различават доста текстово от тези на първо. По отношение на ГПК ние не сме го приемали, така че…
Водещ: Нали разбирате, че на тези хора някой не им е обяснил какво правим тука, за да не са разбрали.
Татяна Дончева: Ама Вие нали разбирате, че всичко това няма нищо общо с Конституцията. И като вземат и тези цели страници и извадите от тях конституцията и ще видите, че тя е пет изречения. И се пита в задачата кому беше нужно да се развява точно Конституцията, една седмица преди приемането, един ден преди разговора на Станишев с Оли Рен и защо по този начин.
Водещ: Кому беше нужно?
Татяна Дончева: Това е друг въпрос. Аз предпочитам всичко да завърши добре и тогава да правим разбор.
Водещ: После ще поговорим за това, което питах министър Меглена Кунева, тя беше първи гост в нашето студио днес. Не преекспонирахме ли темата с промените в Конституцията за сметка на критиките, които има за организираната престъпност и корупцията, проблем сериозен, стои и към днешна дата.
Татяна Дончева: А да Ви прави впечатление случайно, че в тези бележки имунитета отпадна изцяло, като тема. Това как си го обяснявате? Преди 2-3 седмици това беше супер болна тема, едва ли не няма да затворим главата и преговорите заради нея. Сега изведнъж тя изчезна. Как става това, защо става? Кому е задължение това, кому е задължение да организира PR ревюто, включително. Но това са други теми, пак казвам. Смятам, че присъединяването на България е тема, за която всеки от нас може да преглътне всякакво себелюбие, всякакъв вид егоизъм, но не и себеуважение, особено когато става дума за националното себеуважение, и да не си мислим, като заека, че като си махнем и си сложим шапката вълкът ще ни уважава повече. Няма да ни уважава и ще ни набие и следващия път за каквото му е хрумнало.
Водещ: Сега, г-жа Масева, ДСБ „за“ или „против“ промените на трето четене е в зала?
Елиана Масева: Ние многократно се изказвали нашето становище, аз още веднъж искам да подчертая това, че управляващите не разбраха философията на промените и това, че няма достатъчно експерти в ЕС едва ли е вярно. Тези експерти сами си набират информация, освен че черпят информация и от българските народни представители и от експертите в различните министерства. Това, което се твърди повече от 5 години в действителност е, че съдебната реформа в България трябва да бъде същинска, така че да позволи резултата от нея да бъде оценен от българските граждани – да се подобри ефикасността, бързината и т.н. – неща, които многократно сме чували. Най-важното обаче и свързано с контекста на организираната престъпност и високото ниво на тази престъпност в България е фактът, свързан с независимостта на съдилищата, независимостта на съдиите, безпристрастността на хората, които трябва да решават само по закон. Ето защо реформата трябваше да бъде насочена и в тази посока. Това може да бъде и едно доказателство, че политиците и власт имащите снемат ръце и народното представителство създава гаранции никой да не се бърка, да не осъществява манипулация, ходатайство и т.н. В този смисъл конституционните промени влошиха значително независимостта на съдената власт и в това отношение, което е много важно. Първото влошаване е свързано с това, че действително министърът на финансите ще внася във ВВС бюджета , макар че член 117 от действащата Конституция казва, че бюджета на съдебната власт е независим, има и решения на Конституционния съд, в които се твърди, че ВСС сам изготвя бюджета си. Когато изпълнителната власт готви това, без което не може да съществува съдебната власт- без финансова издръжка, това е една значителна зависимост. Освен това предвиденото в Конституцията, че председателите на ВКС и ВАС ще бъдат снемани от една власт , която е чисто политическа, също дефектира съществуващото положение. Това е отново едно влияние, въздействие върху висшата съдебна магистратура от най-политическия орган
– НС. Това са обаче и възраженията на експертите, които са изготвяли предварителния доклад. Към тях те добавят и още 4-5 свои остри критики, става дума и за Института по правосъдие, става дума и за изслушването, отчетността и контрола, за който става дума. Защото не може една законодателна, политическа власт да контролира по този начин съдебната власт. Това може да се разбере само когато наистина се осъществи реформата и главният прокурор бъде поставен на парламентарен контрол. Това, че ще се промени един термин с друг, според мен не решава нещата, защото това, за съжаление, е вътрешно, погрешно убеждение на управляващите. В Закона за съдебната власт, който получихме съвсем наскоро и който предстои да бъде разгледан в Правната комисия, се казва, че министърът на правосъдието, освен че изготвя и внася във ВСС бюджет, той го съобразява с правителствената рамка. Аз разбирам от техническа гледна точка какви изводи могат да се правят в това отношение, но именно този термин и тази добавка означава, е никой не може от съдебната власт да изкаже мнение, извън рамката, която е определена от правителството. И това, ако не е зависимост! Освен това, ако продължим разсъжденията, бихме стигнали до много други примери, които наистина показват, че това нито са правови, нито са демократични принципи. Ако министърът бъде бламиран с неприемането на бюджета, какво бихме направили? Ако на главния прокурор и на двамата върховни съдии отчетите също не бъдат приети от НС? Изобщо има много въпросителни, свързани не със взаимодействие между властите, а с контрол между властите, нещо, което се въведа в България в момента. Това е повод да кажа, че становището на ДСБ и всичко, което ние внесохме като поправки, съвпада напълно с мнението на европейските експерти. Освен на европейските експерти, това е мнението и на голяма част от представителите на доктрината, това е мнението на доклада по Програма ФАР, на Съвета по законодателство към председателя на НС. Искам да Ви кажа, че има много силен увод този, колкото и предварителен да е доклада, в него се казва, че освен хаоса в реформата и много недъзи, това няма да го спестя на самата съдебна власт, установени от проверяващите, това, че тя наистина няма сили да се справи с европейското законодателство, с европейските директиви, се казва, че предпазната кауза се въвежда и заради това, че българските граждани нямат доверие на съдебната система и че няма практическа крачка от страна на управляващите в посока на подобряване и те задават един политически ироничен и реторичен въпрос: „Ако българските граждани нямат доверие, защо да имат доверие гражданите на ЕС и страните членки в България“. Но въвеждането на тази клауза е тежък удар. Аз искам само един пример да дам, защото българското правосъдие като част от най-важните политически критерии, свързани с основни права и свободи на българските граждани, да бъде изолирано от европейската платформа, от европейския терен, това е доста унизително. Ако може да искаме въвеждането на предпазни клаузи във връзка с тежести, свързани с определянето на лимити, на квоти и нашето участие в европейския пазар, това е съвършено различно. Но когато един чужденец, един престъпник бъде осъден за престъпление в България, тази присъда да не се зачита от страните членки на ЕС, това е доста тежко за Българската държава.
Водещ: В мандата на бившия главен прокурор си спомням, че и Вие като опозиция, включително настоявахте за повече отчетност на прокуратурата, за ограничаване на безконтролната власт на магистратите. Г-жа Дончева е права, че европейската практика не е единна- в Германия се случва едно, в Швеция се случва друго, във Франция се случва трето. Как да не нарушим нашата правна традиция, едновременно с това да отговорим на европейските очаквания и да не нарушаваме независимостта на властите.
Елиана Масева: Това, което ние твърдим, не е въпрос на европейска практика и е вярно, и ние го потвърждаваме нееднократно, че няма стандарти, че няма директиви във връзка с устройството на съдебната система. Това, че се дават примери с Швеция, с Финландия, това е въпрос и на ценностни системи. В България ние сме правили анализ на това, което се случва и затова нашите препоръки са в тази посока. Така че ние можем да претендираме за български опит, за български грешки и за български поправки. Настояваме прокуратурата, това мисля, че доби вече гласност, да бъде в изпълнителната власт или поне да бъде отделена от съдебната власт, в съдебната власт да остане само магистратурата. В България това е задължително, още повече, че нивото на престъпността е твърде високо.
Водещ: Ако не бъркам, г-н Арабаджиев от левицата говори в началото на годината за същото- за промени в Конституцията и за изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Хайде да уточним този въпрос.
Татяна Дончева: Чакайте, чакайте сега. Какъв въпрос уточнявате преди трето четене на Конституцията, в която има точно определен обхват? Какъв въпрос уточнявате, когато има решение на конституционния съд, което ни връзва ръцете без ВНС да направим тази стъпка. И аз съм правила публични изказвания, че може да се мисли за изваждане на прокуратурата и съм мислила по тези идеи. Но това възможно ли е в момента да се направи при сегашното законодателство и решение на Конституционния съд? В момента това не е възможно да се направи.
Водещ: Но от ДСБ предлагат да се направи следното – да гласувате тези поправки и след това президента да сезира Конституционния съд.
Татяна Дончева: Ще Ви кажа и това и още някои неща. Първо за независимостта, независимостта на магистратите трябва да се изразява в пълната свобода да се произнасят върху конкретните казуси- точно и еднакво според факта и закона, а не съдената система да се загради като държава в държавата, нещо, което ние сме направили и на което 15 години нямаме нито решение, имаме само идентификация на проблема. И тази идентификация сме я направили и ние, и тези преди нас, които са управлявали и тези, които управляваха още преди нас. Какво предлагате на тази независимост?Да я стесним до съда, за да продължи същото нещо? Какво значи зависимост от една политическа власт, а зависимостта на магистратурата от организираната престъпност как ще я решим? А как ще решим зависимостта на магистратурата от големите икономически интереси, която също е факт. От какво се страхуваме? Че 160 души парламентаристи в най-голяма публичност и под контрола на Вас, медиите, могат да кажат „Това е висш магистрат, който наруши грубо Конституцията, закона и т.н. и трябва да бъде отменен или предлагате да я решим в най-тесен кръг и най-непрозрачно?
Елиана Масева: Аз искам веднага да се включа в този разговор. Чувала съм това, че БСП действително, и от г-жа Дончева, че подкрепят идеята прокуратурата, може би някои експерти по-радикални от БСП също, но искам да Ви кажа, че ако това беше искрена идея, и към Вас е обръщам, г-жо Дончева, можеше да бъде направена малката крачка, според възможностите. Аз също усещам…
Татяна Дончева: Коя е тя?
Елиана Масева: Това, че Конституционния съд затвори едни врати, от които можеше да стане проветрение и да се осъществи реформата…
Татяна Дончева: Нали по ваше искане го направихме? И по искане на бившия главен прокурор.
Елиана Масева: Поправката беше поне главният прокурор да подлежи на отчет пред НС, като се изключат председателите на върховните съдилища. Искам да Ви кажа защо не е независимост това. Може ли примерно председателят на ВАС, и ние в зала дадохме този пример, може ли този ръководител на съд, който отменя актове на мнозинството, което излъчва изпълнителната власт, да бъде поставен на отчет поред същото това НС и ли да бъде освобождаван за несправяне с работата, както се предвижда в текстовете на поправките. Освен това искам и нещо да Ви обърна внимание…
Татяна Дончева: Защо да не може?
Елиана Масева: …за организираната престъпност. Това е давление, това се усеща от всички, не бива да спорим.
Татяна Дончева: Да се върнем на предния въпрос, защо да не може?
Елиана Масева: Това е така, един човек, който е зависим, чиято глава е на дръвника и контролира тези, от които зависи да бъде ли освободен, да падне ли гилотината или не, не може да бъде добросъвестен.
Татяна Дончева: Какво значи да съберете 160 гласа? Колко пъти НС е можел да направи това?
Водещ: И председателят на ВАС казва, че като 17 члена на ВАС не могат да го свалят, мнозинството го бетонира.
Елиана Масева: Но той казва и друго. Че това е опасност, въпреки че да, знаме чии представител е той, разсъждавам в случая разумно.
Татяна Дончева: Какво му е опасно?
Елиана Масева: Искам да Ви кажа и за организираната престъпност, зависимостта на съдиите. Организирана престъпност няма да има, ако тя не е свързана с властта. Това е дефиниция…
Татяна Дончева: Чакайте, те им извадиха разпечатки на телефонни разговори, в които по 60 разговора има един висш магистрат с Косьо Самоковеца и от това не последва нищо. Това следва 10 години…
Елиана Масева: Г-жо Дончева, в Конституцията не можем да запишем, че магистратурата е независима от организираната престъпност, но ние можем…
Татяна Дончева: Но ние имаме такъв проблем и той касае българските граждани.
Елиана Масева: … да унищожим или поне да минимализираме влиянието на организираната престъпност чрез отнемането на възможността политиците да влияят върху магистратите при решаването на съдебните дела.
Татяна Дончева: Не може съдебната система да бъде независима от гражданите, от общественото впечатление от тяхната работа.
Елиана Масева: Това е една крачка, тя може да е минимална, но би дала възможност да имаме много по-силни аргументи…
Татяна Дончева: Какви?
Елиана Масева: … и пред българските граждани, и пред политиците. Това, че политиците няма да се бъркат там, в тази система.
Татяна Дончева: Но политиците, извинете ме, правителството отговаря в Брюксел за работата ма системата. Правителството се плюе от гражданите за работата на съдебната система и Вие искате законодателната и изпълнителната власт да нямат никакъв механизъм? Че това никъде го няма по света, само в нашата държава и тя затова е на този хал и последиците са за гражданите, не са за политиците. Ако политикът е връзкар той ще намери начин да се оправи, гражданинът как да се оправи? И Вие предлагате тези хора да продължат да си правят каквото искат. За чия полза е това?
Водещ: Всъщност, г-жо Масева, големият въпрос е когато тези промени в конституцията не бяха факт на второ четене и когато вървеше полемика за това как да бъде контролирана, осветлена работата на система, включително неправителствен сектор, повечето политици говореха за това, че ВСС в достатъчна степен не може да контролира работата на магистратите, защото те са представени на квоти там, макар да има и политическа квота и че евентуално НС би могло да го направи. Защо сега изслушването на тримата големи в НС да е проблем? Така и ние медиите ще научаваме, и хората от телевизора в петъчния парламентарен контрол?
Татяна Дончева: Не в петъчния.
Водещ: Образно казано. Ще са включени телевизорите както в петък, когато Ви гледат хората по парламентарния контрол.
Елиана Масева: Това, не че е записано в аргументите за критика от европейските експерти, но освен това, което казах, то има и друг резонанс- приемането на подобно изслушване. Първо, председателят на ВКС отговаря само за дейността на ВКС, той не е началник на останалите съдилища и той може да изнесе само статистически данни за броя на делата и т.н.
Татяна Дончева: Ако е елементарен човек само статистически данни ще изнесе, ако е умен ще ги анализира.
Елиана Масева: Председателят на ВАС също, защото нито един председател не може да обсъжда делата на своите колеги и да се произнася, така че това, което се предвижда е твърде формално. Между впрочем те и сега дават отчети. Председателят на ВКС демонстрира, когато се осъждаше Конституцията преди първо четене внесе един доклад, ние имаме информация, че той съдържа само числа, никакви коментари и изводи. Така че тази поправка само подсказва, е съдебната власт ще бъде не независима, а ще бъде по някакъв начин контролирана. Що се отнася до статистиката, аз Ви казах, че статистиката може да бъде набрана и чрез интернет страниците от всеки гражданин. Това, което искам на края да кажа е, че това не е съществено, а е само индикация за неразбирането, кое нещо може да се контролира под формата на взаимодействие и сътрудничество и кои зони трябва да останат независими в полза на българските граждани.
Водещ: Нека чуем сега заместник-председателя на ПГ на НДСВ. Г-н Борислав Великов, добър ден!
Борислав Великов: Добър ден и на нашите и на вашите слушатели.
Водещ: НДСВ гласува за промените в четвъртък, така ли да разбираме от последните решение на тройната коалиция, с редакцията на член 130 а?
Борислав Великов: Разбира се, ние не сме имали никакви съмнение и се надяваме, че ще има доста повече колеги, освен от трите основни политически сили от управляващата коалиция, в залата, които да подкрепят. Надявам се, че здравият разум у колегите от ДСБ, например, ще надделее и че поне някои от тях ще дадат също гласа си в полза и в посока на одобряване на тази промени.
Водещ: Скандално ли се държа министър Кунева, когато отиде при магистратите във ВСС, представяйки им доклада на евроекспертите, г-н Великов?
Борислав Великов: Не, не бих казал, защо да смятате, че така се е държала?
Водещ: Защото така определи поведението й Вашият колега депутат, председател на ПГ на Коалиция за България г-н Миков?
Борислав Великов: Г-н Миков е един много умен и способен политик, но и той, както всеки депутат, може от време на време да има някакви емоции и да ги прояви. Все пак е човек най-напред, нали?
Водещ: Но фактът, че парламентарните групи на БСП и НДСВ едновременно изразиха недоумение от поведението на министър Кунева, означава ли, че Вие в НДСВ не стоите категорично зад министъра си в това негово действие?
Борислав Великов: Не, няма такова нещо, аз не бих искал тук да се разширява в тази посока изобщо разговорът. Няма такова нещо, смятам, че Кунева е един от най-добрите министри в това правителство и нейните титанични усилия да няма предпазна клауза и да влезем на 1 януари 2007 г. в ЕС като пълноправни членове трябва да бъдат оценени по достойнство.
Водещ: Добре, но в началото на разговора г-жа Татяна Дончева от левицата каза, че не е ясно до четвъртък точно какво редактирате и какво гласувате. Вие сега казвате, че сте се разбрали да променяте член 130 а, последно?
Татяна Дончева: Г-жо, г-н Великов не е юрист и не е член на Конституционната комисия, така че той не може да знае такива детайли.
Борислав Великов: Г-жо Дончева, аз нямам нужда от адвокат, макар че Вие сте великолепна и в това отношение. Искам да Ви кажа, че предстои Комисията за промените в Конституцията да се събере във вторник и там колегите, които са най-добрите юристи, ще си кажат последно думата какви точно редакции са приемливи и какви да се направят. Аз уважавам много поведението на г-жа Дончева- да защити това, което вече ние сме направили в България и да апелираме към ЕК, тъй като толкова години от там идваха подтиците за по-добро взаимодействие между съдебна изпълнителна власт, за по-добра отчетност, прозрачност на съдебната система, за да може ние да разясняваме на нашите европейски колеги какво всъщност правим. Имам чувството, че там, в Брюксел, да го наречем образно, не винаги са наясно.
Водещ: Г-н Великов, нееднократно от НДСВ сте заявявали, че сте в управлението заради изпълнението на стратегическата цел- членството в ЕС. Ако на страната ни бъде наложена предпазна клауза по глава „Правосъдие и вътрешен ред“, излизате ли от коалицията?
Борислав Великов: Аз не мисля, че ще бъде наложена такава клауза, дори и да бъде наложена, това означава, че ние имаме да положим още повее усилия отколкото към момента сме предполагали. Но и да влезем на 1 януари 2007 г. без никакви предпазни клаузи, каквато ще бъде целта и вероятно тя ще бъде постигната, все пак с 1 януари 2007 г. работата на коалицията и на това правителство няма да приключи, тъй като от крановете на чешмите няма да потекат веднага поточета от масло и мед, а ще има още много работа по нашето приспособяване към ЕС. Там нашата коалиция има опит и може да допринесе България да се приспособи по-бързо.
Водещ: От това, което казвате се сещам да Ви питам до какви нива на одобрение сред българските граждани сте склонни да слезете от НДСВ преди да преосмислите участието си от коалицията? Втора седмица вече социолози са категорични в действията си, е НДСВ категорично и недвусмислено губи от участието си във властта, за разлика от другите си двама партньори.
Борислав Великов: Мисля, че и НДСВ, а и другите двама партньори имат нужда от едно много по-добро обяснение сред хората какво точно правим, как го правим, какво постигаме и тогава вече нашите усилия ще бъдат оценени по достойнство.
Водещ: Благодаря Ви за това включване в „Седмицата“. Сега търсим Росен Владимиров, заместник-председател на ДПС. Г-жо Дончева, виждате, че в НДСВ нямат юридическа помощ.
Татяна Дончева: Не, тя не е юридическа. Аз се учудих, че задавате на колегата въпроса.
Водещ: Защо? Като председател на ПГ на НДСВ той със сигурност е наясно какво мислят да гласуват, нали така?
Татяна Дончева: Никой, дори от нашата ПГ, а и от другите, не е наясно с някакви детайли и думи, коя дума с коя ще се смени и дали ще се смени. Затова Ви казвам, на политическо ниво хората се разбират за принципни неща, а не за думи.
Водещ: Големият въпрос е, че след като сме обещали на Брюксел да правим такива редакции, колко ще са те, една ли ще е, две ли ще са, три ли ще са? Защото премиерът казва, че е възможно да направим няколко корекции. Министър Кунева казва, че тя ще е една. Това е политическият въпрос и е, струва ми се, особено важен.
Татяна Дончева: Това въобще не е политически въпрос, това са технически детайли и затова не знам защо се фокусирате.
Водещ: Добре щом смятате, че това са технически детайли, а решението на НС не е политически въпрос. Да включим сега г-н Росен Владимиров, заместник-председател на ДПС. Здравейте, г-н Владимиров.
Росен Владимиров: Здравейте.
Водещ: ДПС като чели остана малко на страни от бурята след доклада на евроекспертите, та не разбрахме Вашата позиция. Скандално ли беше поведението на министър Кунева, приемате ли констатациите в този доклад?
Росен Владимиров: Определено го приемаме като гаф и на бази лични наблюдения, които аз имам и мога да изразя, участвайки през миналата седмица в съвместният парламентарен комитет, който е работна група по доклада и има цел да изяснява онези позиции, които са критични и които ЕС набира като допълнителна информация с оглед на предстоящия доклад. От тази гледна точка впечатленията, които аз имам от миналата седмица и от личния разговор с Джефри ван Орден, не са свързани с това, което казва г-жа Кунева. Там бяха изразени позиции, които по-скоро говореха в глобален аспект за проблемите за присъединяване в контекста на това, че Румъния в някои отношения има по-големи проблеми, от това, че България и Румъния са в пакет, създава много повече проблеми отколкото по някои тесни въпроси, по които тя се изказа и създаде малко интрига през изминалата седмица.
Водещ: Тази интрига и поведението на министър Кунева повод ли е да се преосмисля отговорността й от скандала миналата седмица? Например депутатите още в сряда реагираха, че може да се мисли за оставка на министър Кунева, заради това, което се случи пред ВСС?
Росен Владимиров: В нашата ПГ не сме обсъждали това, сякаш отделихме повече сили и енергия за това как да излезем от ситуацията и как наистина да направим възможно докладът да бъде максимално положителен. Мисля, че са на лице всички предпоставки и най-вече конституционните промени не останах с впечатлението, че се гледа с критично око от докладчика на България, от г-жа Дикен, която е председател на комитета от страна на ЕП, така че пак Ви казвам, проблемите са по-фундаментални и са с оглед на това, че вървим в пакет с Румъния, а и не са насочени в тази посока. Нещо друго ми прави впечатление от евроекспертите- че те не са запознати с доста детайли, от процесите, които текат в България, което означава, че с тях не се говори много. Аз бях учуден от този факт, който констатирам. Ако някой защитава повече интересите на България там аз мисля, че много по-лесно ще върви комуникацията и докладите ще бъдат много по-положителни.
Водещ: ДПС гласувате ли промените в четвъртък, под условието на леки корекции? Задавам ви политическия въпрос, да не си мисли г-жа Дончева, че уточняваме технически детайли.
Росен Владимиров: Дали ще подкрепим третото гласуване ли?
Водещ: Да, третото гласуване на поправките в Конституцията, за което ни критикуват евроекспертите.
Росен Владимиров: Разбира се, че ще ги гласуваме, защото, ако погледнете конституциите и на Франция, и на Германия, ще видите, че там това, за което ни критикуват отива много по-далеч от това, което ние правим по отношение на правомощията на правосъдния министър, така че за мен няма проблем. Това, което ние правим като промени е абсолютно адекватно, абсолютно принципно правилно от гледна точка на правните принципи, така че не виждам никъде проблем. Според мен има някакви недоразумения по темата- неизказани неща, заблудени неща от страна на евроекспертите и т.н. Това е личното ми впечатление, участвайки в тази работна парламентарна група.
Водещ: Когато на 1 януари 2007 г. ни приемат в ЕС с предпазна клауза това правителство ще бъде ли правителството на евроинтеграцията и ще е изпълнило ли…
Росен Владимиров: Защо смятате непременно с предпазна клауза, не е сигурно.
Водещ: Ако това се случи, това правителство ще бъде ли правителство на евроинтеграцията и ще е изпълнило ли основната задача, за която беше създадено?
Росен Владимиров: Разбира се. С още по-голяма сила можем да зададем въпроса правителствата на Десетте, правителства на евроинтеграцията ли бяха, като имате предвид, че 6 месеца след приемането бяха валидни за Полша, Унгария и Чехия редица такива клаузи. Нека да не го забравяме. Така че няма нищо драматично. Сега имаме, което е най-важно, една тема, върху която трябва да се дискутира, че в момента нашите процесуални кодекси – Гражданския и Наказателния предвиждат процедури за признаване на решение на чужди съдилища…
Водещ: Г-н Владимиров, струва ми се, че това, което казвате за Полша не е особено коректно, защото, до колкото съм запозната с темата, тази практика за налагане на предпазни клаузи евроексперти твърдят, че може би ще бъде използва за пръв път за България и Румъния.
Росен Владимиров: В този вид, но поне 6 месеца след приемането на Десетте там имаше много ограничения в много аспекти, без да са наричани „предпазни клаузи“ и без да са формулирани по този начин.
Водещ: Ако това хипотетично се случи, как ще бъде споделена отговорността? Извинете, но такава отговорност не се разпределя по схемата 8:5:3.
Росен Владимиров: Не ми се ще да говоря за хипотези, честно казано, аз поне. Лично аз смятам, че трябва да говорим повече в положителен аспект и как да направим възможно всичко това да не се случи. Не знам защо черните варианти са по дискутирани от позитивните страни на процеса, които не са малко и смятам,ч е имаме всички шансове да ги доведем до край. Така че, дайте да изразходваме енергията си в тази посока. Иначе хипотези всякакви можем да градим.
Водещ: Дано да имаме основания за оптимизъм в тази посока. Благодаря Ви за участието.