– Госпожо Масева, каква е позицията на вашата политическа сила по новия Закон за политическите партии?– Като цяло подкрепяме проекта. Но в него има много текстове, които търпят нееднозначно тълкуване. Както е например с една от проекторазпоредбите за даренията на партиите. Ако бъде гласувано това предложение, има опасност даренията да останат анонимни. Според мен този законопроект трябваше първо да влезе в правната комисия и там да изясним всичко в него до най-малката подробност. А той бе разгледан единствено в комисията по гражданското общество на Емил Кошлуков.– Двамата с Веселин Черкезов внесохте проект за промени в Закона за местните избори. Какво ви предизвика?– Това всъщност е едно допълнение към закона, свързано с общинските избирателни комисии.Така написан, Законът за местните избори създава доста проблеми при тълкуването му не само от правораздавателните органи. Законът поражда проблеми и за участниците в самите избирателни комисии, те не могат да осмислят ролята и значението си в този процес. Проблем има и при оформяне на протоколите, които отразяват изборните резултати. Поправката предвижда неподписването на протокола от членовете на ОИК по лични, политически или каквито и да било други причини да не прави протокола недействителен. Това положение е заложено в закона по отношение на секционните избирателни комисии. Пропуск на законодателя е, че не е отразил симетричен текст и за ОИК.– Какво всъщност цели проектозаконът?– Да премахне неуредиците, които съществуват в практиката и да обясни конституционната логика на вота на избирателите. С тази поправка коригираме всъщност наличната празнота. Идеята се породи и от създалата се съдебна практика.Освен това много важно е да се изясни обликът и същината на това допълнение. Тъй като суверенът, българският народ, е този, който осъществява цялата власт в България съгласно конституцията ни. Не може от поведението, емоциите и личните преценки на членове на комисията да се определя съдбата на един избор.– Свързан ли е този ваш ход със ситуацията след изборите в Свиленград?– Няма да скрия, че изборите в Свиленград ми дадоха повод да размишлявам върху тази тема и много внимателно да прегледам закона, за да видя кои са дефектите, довели до конфликта. Но всъщност не е само примерът в Свиленград, имаше много сигнали за подобно поведение в ОИК и общото мнение по този проблем доведе до идеята за допълване на текста. Така че на дневен ред е една поправка, която отразява празнота в практиката и липса на регламентация в тези обществени отношения.

– Предвиждате ли в ОДС да внесете промяна и в другите избирателни закони?– Да, разбира се. В момента правим анализ на Закона за избор на народни представители, тъй като това събитие предстои. Идеята е анализът да отрази не теснопартийни интереси, а интереса на избирателите според идеята, която е заложена в конституцията.– Какво е отношението ви към Избирателния кодекс на „Новото време“?– В кодекса има много рационални предложения. Затова някои представители на Демократи за силна България като Димитър Абаджиев са съвносители на проекта. По много от текстовете ние вече сме заявили своето становище и считам, че ще ги подкрепим.– Защо след скандалното изказването на премиера миналата седмица чрез Веселин Методиев първо поискахте вот на недоверие, а после се отказахте от него?– Много внимателно проследих изказванията на пресконференцията, направени от заместник-председателя Веселин Методиев. Там той не е казал, че ще поискаме вот на недоверие, а че ще го обсъдим на един по-висок форум, каквато е практиката по уставната партийна дисциплина. От това зависи и как ще подходи парламентарната ни група. Не искам това обаче да звучи като оправдание. Защото при самия политически коментар ние не сме се отказали от вот на недоверие по тази тема. Става дума за безпрецедентно поведение на един министър-председател на Република България. Мисля, че темата не е отпаднала. Всъщност това е само една политическа тактика с оглед на това, че предстои приемането на бюджет, който е еманация точно на управляващи и опозиция по отношение на изразяване на вот на доверие или недоверие в политиката.– Каква е вашата позиция и какъв ще бъде вотът на ДСБ по бюджета?– Готвим се за тази позиция по бюджета. Става дума точно за това, което преди малко казах във връзка с вота на недоверие. Че ние с позицията си, с изказванията си, с гласуването си ще изразим вот на недоверие към това правителство. Тъй като смятаме, че този бюджет не следва да бъде защитаван. Първото и главното е, че се очертава един небалансиран бюджет. Основната идея на един бюджет е той да бъде балансиран. А всъщност се очертава бюджет, в който няма стратегическо планиране нито на приходите, нито на разходите. Това е един проект, в който има малко политика и много пазарлъци.– Вашето мнение за досиетата – как и кога трябва да свърши тази сага?– Досиетата са една болезнена тема. Това, че България не успя да събере капацитет да реши този проблем навреме, е само знак минус, който ще носи привкуса и горчилката още дълго време, ако все пак въпросът не бъде решен.Отварянето на досиетата е нещо изключително важно. То всъщност подкрепя демократичните процеси в българската държава. Затова ние много упорито и отдавна настояваме управляващото мнозинство да коригира поведението си, благодарение на което с приемането на Закона за защита на квалифицираната информация бяха затворени досиетата. Внесли сме законопроект и в тази посока, отправили сме сигнал до Върховната касационна прокуратура за това, че и по действащия закон за класифицираната информация не се спазват сроковете за разсекретяване и това е част от нашата политическа позиция по този проблем.– Защо по времето на правителството на ОДС не свършихте това, а сега подкрепяте разсекретяването на досиетата?– Де факто правителството на ОДС отвори досиетата, но управляващото мнозинство фактически ги затвори. Въпреки нашата реакция и въпреки нашата съпротива. Тези сигнали, които идват от управляващите и по-конкретно от Симеон Сакскобургготски, за нас говорят, че международният натиск вече е достатъчно силен, за да може тази грешка да се поправи. Такова усещане имаме.– Усещате или знаете, че отвън натискат държавата да се сложи край на тази история?– Става дума по-скоро за увереност, разбира се. Неуспехите, провалът и излагането на България с отзоваването на предложени от правителството представители, на които се отказва достъп до документи на НАТО, това е много лош сигнал. Връщаха представители, отзоваваха генерали, това какво е?– Какво бъдеще виждате пред ОДС като коалиция? С кого ще си партнирате на приближаващите парламентарни избори?– В учредителните си документи партия Демократи за силна България държи на създаването на образа, идентичността, визията на новата дясна партия, която в момента е единствената правителствена опозиция вдясно. Защото напоследък наблюдаваме процес, в който десни партии имат проправителствена политика. В своите учредителни документи ДСБ очертава намерение да работи за утвърждаването на този образ. В документите се подчертава, че ДСБ е склонна към коалиране с партии, които изповядват същата програма, същите цели, същите приоритети и морални ценности. Готови сме включително и за предизборни коалиции. Така че мнението, което се създаде за ДСБ, че категорично няма да търси съюзи, е погрешно. То не съответства на нашите партийни документи.– Кои партии все пак виждате като свои съюзници за коалиране?– Правим срещи с различни политически формации, но засега не желаем да ги огласяваме. Преди дни имахме две срещи по този повод, няма тайна, но все пак трябва да сме коректни към другите.